Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 22.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 228 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Наказателно постановление № 08-000202/095 от 09.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК 201793225 седалище и адрес на управление гр.София 1612,бул.“***“ № 81 вх.В ет.6 офис № 1, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал въззивника „***“ЕООД с ЕИК 201793225 седалище и адрес на управление гр.София 1612, бул.“***“, № 81, вх.В, ет.6, офис №1, представлявано от управителя - Е.С.Д. и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Въззивника моли да бъде прието, че обжалваното Наказателно постановление № 08-000202/095 от 09.05.2017г. е незаконосъобразно, поради нарушаване на реда и начина за издаване на такъв вид административни актове, а също така е и неоснователно, тъй като „***“ЕООД не е извършило нарушение на трудовото законодателство и по-специално на чл.128 т.2 от Кодекса на труда. В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирал е писмени бележки, които по своето съдържание са напълно идентични с обективираното в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П., която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение. Процесуалния представител на въззиваемата страна изразява становище, че ответната страна не е представила документи, доказващи изплащането на трудовите възнаграждения. Намира за неоснователни възраженията обективирани в жалбата, че е изтекъл преклузивния срок за връчване на наказателното постановление. Счита, че допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин, поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция, която е в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.Н.К. и К.А.А., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000202/13.03.2017г. на „***“ЕООД с ЕИК 201793225 седалище и адрес на управление гр.София 1612,бул.“***“, № 81, вх.В, ет.6, офис № 1, в качеството му на работодател. Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 22.02.2017г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на строителен обект „***“ при нос ***, изпълняван от „***“ЕООД, като е установено, че на обекта работи работник на „***“ЕООД -М. Н. Д.. От представените на 13.03.2017г. ведомости за трудови възнаграждения в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич за месец януари 2017г., както и от липсата на други документи, удостоверяващи плащането му по банков път или по друг начин се установява, че „***“ЕООД в качеството си на работодател не е изплатило за месец януари 2017г. на горепосочения работник трудовото му възнаграждение в размер на 600 лева. Нарушението е установено на 13.03.2017г. Посочено е, че работодателят е нарушил чл.128 т.2 от Кодекса на труда. Упълномощено от управителя на дружеството лице е подписало АУАН, като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен по реда на ЗАНН и КТ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирано възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка, с което на „***“ЕООД с ЕИК 201793225, седалище и адрес на управление гр.София 1612,бул.“***“, № 81, вх.В, ет.6, офис № 1, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

За нарушение на чл.128 т.2 от КТ досежно неизплатено начислено трудово възнаграждение в размер на 600 лева за месец януари 2017г. на М. Н. Д. на 13.03.2017г. свидетеля К.Н.К. съставил срещу въззивника акт за установяване на административно нарушение. Актът бил съставен в присъствието на В.В.К.ЕГН ********** - упълномощено от управителя на дружеството лице, който присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. В.В.К.ЕГН **********-упълномощено от управителя на дружеството лице, бил запознат със съдържанието на АУАН, подписал го без възражения и му бил връчен екземпляр от него срещу подпис.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетелите К.Н.К. и К.А.А., както и от следните писмени доказателства:ведомост за заплати месец януари 2017г. на „***“ЕООД,пълномощно рег.№ 5066.

При така установеното от фактическа страна,съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата против наказателното постановление е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН е съставен в съответствие с чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН. За така установеното нарушение на КТ против въззивника е издадено НП от компетентен орган и в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически обстоятелства против, които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно обективираното в жалбата възражение относно издаването на НП след изтичането на едномесечен срок от съставянето на АУАН по следните съображения:

Не е процесуално нарушение обстоятелството, че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, тъй като този срок е инструктивен, целящ осигуряване на ефективност и бързина на държавната администрация, а не преклузивен. Правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.

Неоснователно, според настоящия съдебен състав се явява обективираното в жалбата възражение за датата на връчване на наказателното постановление на дружеството - 17.08.2017г. Следва да се има предвид, че датата на връчване на НП има значение за възникване на срочното право на жалба на административнонаказаното лице срещу наказателното постановление, а не се счита за дата на произнасяне на административнонаказващия орган. Обстоятелството, че обжалваното НП № 08-000202/095 е издадено на 09.05.2017г., а датата на връчването на дружеството е 17.08.2017г. не представлява основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.

По същество съдът намира, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ - в качеството си на работодател не е изплатил начисленото трудово възнаграждение за месец януари 2017г. на М. Н. Д., в размер на 600 лева, като липсва положен подпис в представената ведомост и не са представени други документи, удостоверяващи изплащането.

Установява се, че работодателят е начислил във ведомостта за заплати за месец януари 2017г. трудово възнаграждение на М. Н. Д., в размер на 600 лева, но не е изплатил същото в срок. Този извод следва от липсата на подпис за получено възнаграждение във ведомостта за заплати, както и от липсата на други доказателства за изплащането на начисленото трудово възнаграждение. Обстоятелството, че към 13.03.2017г. трудовото възнаграждение на М. Н. Д. в размер на 600 лева не е било изплатено, не се оспорва от въззивника.Тези обстоятелства обосновават категоричния извод, че това трудово възнаграждение към 13.03.2017г. е било дължимо, но в нарушение на 128 т.2 от КТ не е изплатено от работодателя.

Имуществената отговорност на търговското дружество е обективна, поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.

Нарушаването на разпоредба на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд изпълва с конкретно съдържание бланкетната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. Поради това с обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя - работодател с предвидената в тази разпоредба имуществена санкция.

Не са налице предпоставките за квалификация на нарушението като маловажен случай по смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ. Тези предпоставки са: 1/.нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/. От нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая нито една от кумулативно необходимите предпоставки за прилагане на чл.415в от КТ не е налице. Нарушението не е отстранено веднага след отстраняването му, като въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент. Неплащането на дължимо трудово възнаграждение на работника винаги води до вредни последици за него,независимо от периода на забава, а в конкретния случай, както се отбеляза по-горе в настоящото решение въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент, т.е периода на забава продължава да тече.

За безспорно установеното по делото нарушение на чл.128 т.2 от КТ,въззивника е наказан с имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.1 от КТ, поради което не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализацията на наложеното наказание.

По горните съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000202/095 от 09.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК 201793225 седалище и адрес на управление гр.София 1612,бул.“***“, № 81, вх.В, ет.6, офис № 1, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….