Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         

                                         гр. Каварна 28.12.2016г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание  на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 231 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.В.Н. ЕГН ********** ***,чрез адв.М.К.-ДАК срещу Наказателно постановление № 16-5811-000055 от 09.08.2016г. издадено от Началника РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.На основание Наредба № Із-2539 са отнети 12 контролни точки.

В жалбата си въззивника заявява,че не е доволен от обжалваното наказателно постановление.Счита същото за незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила и моли съдът да го отмени изцяло,като излага обстойни съображения в тази насока.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание,не се явява,представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,който от името на  жалбоподателя пледира съдът да уважи жалбата,съобразно заявените с нея искания.Излага относими правни аргументи,в подкрепа на застъпеното становище.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание,представител не се явява.

Контролиращата страна,РП-Каварна редовно призована не изпраща представител.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.08.2016г. е съставен АУАН № 61,в който е отразено,че на същата дата около 18,30 часа  на път Общински № *** Н.В.Н. ЕГН ********** управлява л.а.“***“ с рег.№  *** собственост на И.Х.С. ЕГН **********  посока от кръстовището с път *** към ***,като извършва следните нарушения:1.Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARBA-0051;2.Водачът не представя СУМПС.Издаден е талон за медицинско изследване с № 0047482/04.08.2016г.Това е било определено от актосъставителя като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП във връзка с чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.Въз основа на съставения акт,административнонаказващия орган е издал Наказателно постановление  № 16-5811-000055 от 09.08.2016г.,като е възприел изцяло констатациите,описани в него и е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.На основание Наредба № Із-2539 са отнети 12 контролни точки.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя А.В.Н. и свидетеля при установяване на нарушението М.С.В.,чиито показания кореспондират с обективираните в АУАН констатации.

         В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел З.М.М. потвърждава,че прибирайки се с Н.,който е управлявал автомобила,от Фара на къмпинга, са били спрени за проверка от полицейските служители,на около 50 метра от завоя за къмпинга.Свидетеля М. твърди,че по време на проверката не е слизал от колата.Твърди,че не знае какво са си говорили жалбоподателя и полицейските служители,не знае дали жалбоподателя е бил изпробван с техническо средство за алкохол.Свидетеля М. твърди в показанията си,че жалбоподателя е търсил някой който да го заведе до гр.Каварна,за да даде кръвна проба и намерил негова приятелка с  която пристигнали в гр.Каварна.

         В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел К.П.Н. твърди,че лично е завела жалбоподателя до болницата в гр.Каварна,за да даде проба за алкохол,тъй като е отказал да бъде изпробван с техническо средство.В показанията си св.Н. твърди,че Н. показал на дежурния лекар в Бърза помощ талона за медицинско изследване.След това пристигнал друг лекар и на жалбоподателя било обяснено,че за да му бъде взета кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта,трябва да присъствуват полицейски служители.В крайна сметка на жалбоподателя не му е била взета кръвна проба.

По делото като писмено доказателство е приобщен талон за медицинско изследване №0047482 от 04.08.2016г.,издаден на жалбоподателя Н.В.Н..

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла,който съгласно МЗ № 8121з-748/24.06.2015г. притежава нормативно установено властническо правомощие да издава юридически актове с които по административен ред да налага административни наказания.Наказателното постановление е издадено преди изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Предвид изложеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

По отношение визираното в АУАН нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП:

Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП,водач на моторно превозно средство,трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена  проверка  с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му,се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,трамвай или самоходна машина за срок от две години   и глоба от 2000 лева.От анализа на правната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП се установява,че за да се ангажира отговорността на водача на МПС е достатъчно същият да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,като за ангажиране на отговорността на водача не се изисква кумулативно същият да не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Този извод следва от граматическото тълкуване на правната норма в която са формулирани две хипотези за ангажиране отговорността на водача-отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието  за медицинско изследване.Съдът намира,че по делото са събрани безспорни доказателства,че жалбоподателят Н.В.Н.  е осъществил състава на административното нарушение за което е наказан. В конкретната хипотеза отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество правилно е квалифициран като нарушение.Показанията на свидетеля А.В.Н. са непротиворечиви по отношение на този факт:“…Помолихме водачът да дойде до служебния автомобил,за да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.Водачът отказа да бъде изпробван.Издаден му беше талон за кръвна проба“. Нарушението е извършено и в присъствието на свидетеля М.С.В.:“..Поканихме водача да бъде изпробван с техническо средство.Същият отказа,не беше сигурен в себе си,дали ще отрази алкохол,или няма да отрази алкохол….Колегата му написа акт.Даде му талон за медицинско изследване“.Показанията на полицейските служители-св.А.Н. и М.В. са логични и последователни,същите са незаинтересовани от изхода на делото свидетели и съдът няма основание да не им дава вяра.Съдът приема,че проверяващите обективно,всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение,след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.В случая са без значение причините,поради които не е изпълнено вмененото със закон задължение на водача.От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-А.Н. и М.В.,както и от приложената като писмено доказателство по делото докладна записка от 04.08.2016г.се установява,че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване с № 0047482.Кредитирането на гласните доказателствени средства ангажирани от жалбоподателя и по конкретно показанията на св.К.П.Н.,няма пряко отношение към авторството на нарушението и неговата съставомерност и  не касае значими по отношение на ангажираната административнонаказателна отговорност юридически факти.

         Анализирайки относимостта на нарушението-отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за управление на МПС след употреба на алкохол,както и отказа да даде кръвна проба към разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП,следва правният извод,че двете предложения са алтернативни,а не кумулативно уредени,предвид употребата на граматическия съюз „или“,което е достатъчен мотив да се възприеме,че е осъществен съставът на което и да е било от двете предложения на правната норма,за да бъде налице нарушение по този текст от закона.В случая е било установено,че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство,което е достатъчно за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Обвинението е текстово ясно и категорично,поради което наличието на съюза „или“ не променя фактическата обстановка по делото.Излагането на защитните тези на водача,чрез процесуалния му представител не оборват повдигнатото обвинение,а само доказват,че е налице яснота относно същото и старание то да бъде оборено,което обаче не е сторено,тъй като събраните по делото доказателства доказват обратното-визираните в АУАН и НП нарушения.Разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП очертава два състава на административни нарушения-1.отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2.неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка  с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,поради което  и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние.Водачът няма право да избира начина ,по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества.

С оглед на гореизложеното,съдът приема,че по делото се доказа,че от обективна и субективна страна  жалбоподателят Н.В.Н. е извършил административното нарушение.По делото се събраха безспорни доказателства,доказващи авторството и вината на нарушителя.

Съдът,при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство,намира,че правилно е определена и административнонаказателната разпоредба-чл.174 ал.3 от ЗДвП,по силата на която на жалбоподателя Н.В.Н. е наложено административно наказание.

Правилно е определен вида и размера на наложените на жалбоподателя наказания-„Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“,предвидени кумулативно в цитирания законов текст. Правилно е посочено и наказанието,съгласно цитираната норма,което е точно фиксирано от закона,поради което е спазена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

         По отношение визираното в АУАН нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:

         При проверка и поискване от страна на контролния орган жалбоподателят Н.В.Н. не е носил и не е представил свидетелство за регистрация на МПС,което управлявал.Това обстоятелство се установява от материалите по административната преписка,а така и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели А.В.Н. и М.С.В..Съобразно нормата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,което управлява.Доказателствата събрани в настоящия процес безспорно сочат,че жалбоподателят е знаел,че не носи такова свидетелство и при поискване от контролния орган не го е представил за проверката.Фактическите констатации по акта в частта,в която е констатирано,че водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС,което управлява,не са опровергани от събраните по делото доказателства.С това водачът е извършил нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,което се санкционира по чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП.С оглед установената по надлежния ред фактическа обстановка имаща отношение към процесния случай съдът намира,че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е определил и наложил на жалбоподателя наказание глоба от 10 лева за допуснато нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съдът намира,че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да опорочават същото.

Предвид горните мотиви съдът намира,че НП е правилно и законосъобразно,поради което съдът го потвърждава.

Водим от горното,съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-5811-000055 от 09.08.2016г. издадено от Началника РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла с което на Н.В.Н. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.На основание Наредба № Із-2539 са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

                                                              

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: