Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 10.07.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 231 по описа на КРС за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Наказателно постановление № 08-000720/310 от 30.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на „***“ ООД с ЕИК 200083795  седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „***“ ООД с ЕИК 200083795  седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30,представлявано от управителя  Д.К.Д.,който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.В жалбата се изразява становище,че словесното описание на нарушението в АУАН не кореспондира с използваното юридическо обвинение по чл.1 ал.2 от КТ във връзка с чл.62 ал.1 от КТ,което предполага неизпълнение на задължение различно от това,за което е санкционирано дружеството.В жалбата се твърди,че несъответствието между фактическата и правната квалификация на вмененото нарушение опорочават акта и ограничават правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере в какво точно е обвинен.Излагат се аргументи,че в АУАН липсват  обективните признаци от фактическия състав  на нарушението  по чл.1 ал.2 от КТ във връзкапс чл.62 ал.1 от КТ,тъй като между текста на сочената за нарушена норма и текстовото описание на нарушението липса каквато и да е идентичност.Според жалбоподателят административнонаказващият орган не е въвел фактите и обстоятелства,въз основа на които е приел за установено,че дружеството се явява работодател на В. К..В жалбата се твърди,че от цитираните като доказателства документи и описанието на фактическата обстановка заварена при проверката на място става ясно,че не е доказано наличието на основните елементи на трудовото правоотношение: длъжност,срок на договора,уговорено възнаграждение, работно време и йерархична подчиненост.

С оглед на гореизложеното жалбоподателя счита,че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Г.Н. който по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение.Счита,че по отношение на извършване на нарушението,не са представени никакви доказателства,които да оборват обвинителната теза на административнонаказващия орган,че завареното лице на работа е полагало труд в нарушение на нормата на чл.62 ал.1 и ал.2 от КТ,т.е. без сключен трудов договор.Според процесуалния представител на АНО допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин,поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция,която е в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите  С.К.П.,В.К.П.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000720/18.06.2018г. на „***“ ООД в качеството му на работодател.При извършена  проверка на 31.05.2018г. в 14.55ч. от С.Н.П.,К.Г.С.-инспектори и В.К.П.-помощник инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич в бар „**“ находящ се в гр.Каварна улица „***“ № 30,стопанисван от „***“ООД е  заварена В. Т.К. с ЕГН **********,да мие чаши зад бара.След представяне от страна на проверяващите инспектори е зададен въпрос към В. Т.К.,дали е работник  и от кога е започнала работа в обекта.Получен е отговор,че е започнала преди около 2 часа и има сключен трудов договор.На заварените работници са предоставени декларации,във връзка с извършване на проверката.След пристигане на управителя на дружеството в обекта,В. Т.К. отказала да попълни предоставената и декларация с мотив,че не работи.От представените на 04.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич документи,по призовка от 31.05.2018г.,попълненото сведение в обекта на 31.05.2018г. и от възприетото по време на проверката в обекта е установено,че „***“ООД,в качеството си на работодател е допуснал до работа на 31.05.2018г. лицето В. Т.К. с ЕГН ********** да „мие посуда издавана от бара“-задължение по длъжностна характеристика на помощник-барман и с определено работно място-зад бара,при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.Посочено е,че работодателят е нарушил чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.Управителят е подписал собственоръчно АУАН,като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен лично по реда на ЗАНН и КТ.При връчването на АУАН е вписал собственоръчно своите възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е  депозирал възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка и с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на „***“ ООД с ЕИК 200083795  седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Във връзка с извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка,в който са отразени констатираните нарушения от страна на „***“ ООД с ЕИК 200083795  седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30  и са предписани указания за отстраняването им.В т.1  от констативната част на протокола за извършена проверка е отбелязано,че при извършена  проверка на 31.05.2018г. в 14.55ч. в бар „**“ находящ се в гр.Каварна улица „***“ № 30,стопанисван от „***“ООД е  заварена В. Т.К.,да мие чаши зад бара.След представяне на проверяващите инспектори е зададен въпрос към В. Т.К.,дали е работник  и от кога е започнала работа.Получен е отговор,че е започнала преди около 2 часа и има сключен трудов договор.На заварените работници са предоставени декларации,във връзка с извършване на проверката.След пристигане на управителя на дружеството в обекта,В. Т.К. отказала да попълни предоставената и декларация с мотив,че не работи.От представените на 04.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич документи,по призовка от 31.05.2018г.,попълненото сведение в обекта на 31.05.2018г. и от възприетото по време на проверката в обекта е установено,че „***“ООД,в качеството си на работодател е допуснал до работа на 31.05.2018г. лицето В. Т.К. с ЕГН ********** да „мие посуда издавана от бара“-задължение по длъжностна характеристика на помощник-барман и с определено работно място в нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.В протокола за извършена проверка е констатирано,че считано от 31.05.2018г. горепосоченото лице изпълнява трудовите си задължения при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.

По делото е приложена декларация попълнена на ръка от В. Т.К. с ЕГН **********,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същата е посочила,че не работи в „***“ ООД и няма сключен както трудов,така и граждански договор.

Като писмено доказателство по делото е приложена и Длъжностна характеристика  за длъжността помощник-барман в която фигурира подписа на В. Т.К.,с отбелязване на трите и имена.

На 29.05.2018г. е  входирано  искане вх.№ 18079376  от „***“ООД с адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30 представлявано от Д.К.Д. до Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Добрич да бъде разрешено сключването на трудов договор  с лицето В. Т.К. с ЕГН ********** на длъжност помощник-барман в бар „**“.Видно от писмо изх.№ 18065801/04.06.2018г.,относно издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица вх.№ 18079376/29.05.2018г.  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич е отказал да издаде разрешение за постъпване на работа на В. Т.К.  ЕГН **********,на длъжност помощник-барман в бар „**“.

Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства-приетата и приложена по делото административнонаказателна преписка/АУАН № 08-000720 от 18.06.2018г.,Протокол за извършена проверка изх.№ПР1818784/18.06.2018г.,Декларация от В. Т.К.,Сведения от В. Т.К.,Длъжностна характеристика на длъжността помощник-барман,Искане за издаване на разрешително по чл.302 и чл.303 от КТ на В. Т.К.,Отказ за задаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица с изх.№ 18065801/04.06.2018г. и гласни такива-показанията на разпитаните в производството пред съда свидетели.В случая изложените констатации в акта за административно нарушение и възприети от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството доказателства.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.К.П. и В.К.П.,като обективни,съответстващи помежду си и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства-писмени такива.Показанията на тези свидетели потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства,послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Същите са фактически и логически обосновани.Те лично са възприели как завареното в бар „**“ находящ се в гр.Каварна улица „***“ № 30,стопанисван от „***“ООД лице/В. Т.К./ престира работна сила.Що се отнася до приложена декларация попълнена на ръка от В. Т.К. с ЕГН **********,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същата е посочила,че не работи в „***“ ООД и няма сключен както трудов,така и граждански договор,настоящия съдебен състав намира,че това изявление е направено от В. Т.К. в интерес на жалбоподателя,който на 29.05.2018г./два дни преди проверката от 31.05.2018г./ е  входирал  искане вх.№ 18079376  от „***“ООД с адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30 представлявано от Д.К.Д. до Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Добрич да бъде разрешено сключването на трудов договор  с лицето В. Т.К. с ЕГН ********** на длъжност помощник-барман в бар „**“.Зависимостта на В. Т.К. от бъдещия и работодател налага извода,че и в свой интерес ,както и в интерес на „***“ООД,тя е направила това изявление за да избегне дружеството-жалбоподател санкцията по чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.От друга страна настоящия съдебен състав намира,че саморъчно попълнената от В. Т.К. декларация  не може да служи като годен доказателствен материал,въз основа на който съдът да формира вътрешното си убеждение при постановяване на крайния съдебен акт, тъй като това писмено доказателство взето само по себе си се явява изолирано, не кореспондира с останалия по делото доказателствен материал- Протокол за извършена проверка изх.№ПР1818784/18.06.2018г., Длъжностна характеристика на длъжността помощник-барман,Искане за издаване на разрешително по чл.302 и чл.303 от КТ на В. Т.К.,Отказ за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица с изх.№ 18065801/04.06.2018г., свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема,че саморъчно попълнената от В. Т.К. декларация и по конкретно попълненото от деклараторката съдържание е създадено от случая и е подбрано с оглед да се осигури писмено доказателство,което е готово да обслужи определени интереси,без да се държи сметка за обективната истина по делото.

Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:

При съставяне на акта за констатиране на нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН.Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,въз основа на установената по делото фактическа обстановка,в съответствие с изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение,съдържащ изискуемите от закона реквизити.Представените и приети като писмено доказателство по делото заверени преписи от Заповед № З-0058/11.02.2014г. и Заповед № З-0035/29.01.2014г.удостоверяват материалната компетентност на директорите на Дирекции „Инспекции по труда“ и териториалния обхват на Дирекция „ИТ“ със седалище Добрич.Правомощията на инспекторите за издаване на актове за установяване на административни нарушения са установени в чл.21 ал.4 т.3 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“.

Съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Противното от констатациите на акта и наказателното постановление не се установи от жалбоподателя.

Установените по делото факти обуславят извода,че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил административното нарушение,за което е наказан,като е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ,което нарушение е санкционирано от нормата на чл.414 ал.3 от КТ.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови,като работодателят не може да допуска до работа работник преди да е сключил трудов договор с него.

В случая тази забрана е била нарушена от жалбоподателя.Към момента на проверката извършена  на 31.05.2018г. в 14.55ч. в бар „**“ находящ се в гр.Каварна улица „***“ № 30,стопанисван от „***“ООД е  заварена В. Т.К. с ЕГН ********** да „мие посуда издавана от бара“-задължение по длъжностна характеристика на помощник-барман и с определено работно място.-зад бара,при отсъствие на сключен трудов договор в предписаната писмена форма,т.е ,възникналите с В. Т.К. с ЕГН ********** правоотношения по повод престиране от нея на работна сила не били уредени като трудови.Съдът намира,че в случая се касае именно до полагане на труд-предоставяне на работна сила от В. Т.К. с ЕГН **********,като възникналото правоотношение е следвало да бъде оформено като трудово.

Трудови са тези договори,които се сключват съобразно Кодекса на труда.Те се подписват в писмена форма и съдържат задължителни реквизити определени в Кодекса на труда.Трудовият договор е регламентиран в Кодекса на труда с неговите отличителни белези,а с ал.2 на чл.1 от КТ е разпоредено,че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения.По силата на трудовия договор така,както е регламентиран в Кодекса на труда,едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,заплащане,работно време,място и пр.Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона,тъй като чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставяне на работна сила като трудови.Ето защо настоящия съдебен състав приема,че се касае до престиране на работна сила.С оглед на гореизложеното,настоящия съдебен състав не споделя обективираното в жалбата становище,че словесното описание на нарушението в АУАН не кореспондира с използваното юридическо обвинение по чл.1 ал.2 от КТ във връзка с чл.62 ал.1 от КТ.

Съдът намира,че в случая нарушението е доказано,тъй като в хода на въззивното производство  се установи,че действително жалбоподателят е наел на работа В. Т.К. ********** да „мие посуда издавана от бара“-задължение по длъжностна характеристика на помощник-барман и с определено работно място-зад бара,без да е имало сключен трудов договор в писмена форма,така както изисква чл.62 ал.1 от КТ,поради което правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма.В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите  С.К.П. и В.К.П.,като обективни,съответстващи помежду си и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства-писмени такива.Показанията на тези свидетели потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства,послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Същите са фактически и логически обосновани.Те лично са възприели как завареното в бар „**“ находящ се в гр.Каварна улица „***“ № 30,стопанисван от „***“ООД лице/В. Т.К./ престира работна сила.

В този смисъл съдът намира,че правилно наказващия орган,в изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН е описал извършеното нарушение като неуреждане на отношенията като трудови,а законната разпоредба  която е била виновно нарушена е тази по чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.Без значение е субективното желание на работника или служителя,доколкото разпоредбата на закона е задължителна  за работодателя и след като се касае до престиране на труд/дори да е било за определен период от време или до завършване на определена работа/,пак е следвало да се сключи трудов договор и отношенията да се оформят съгласно разпоредбите на трудовото законодателство.Нарушението на чл.1 ал.2 от КТ,извършено от работодателя,е санкционирано от разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ и поради това правилно на жалбоподателя е било наложено наказание на това основание.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,че наказващия орган не е приложил правилно закона и така е наложил незаконосъобразно наказание-санкция твърде тежка за извършеното нарушение,тъй като наложеното наказание е в минимален размер.За цитираното нарушение административнонаказващият орган на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил наказание-имуществена санкция в размер на 1 500 лева,при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.При определяне размера на наложеното наказание,административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя и съобразявайки именно краткия срок,в който е отстранено допуснатото нарушение,е определил размера на наказанието в предвидения минимум.

         С оглед изложеното настоящата инстанция намира,че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.

         В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ,тъй като нарушението е извършено на 31.05.2018г.,след влизане на 27.01.2012г. в сила на новата разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,съгласно която”не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда.Съдът счита,че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ, административнонаказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба.Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.

         Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус,тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.

         С оглед на изложеното съдът счита,че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не може да бъде намалявана.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът 

 

                                          Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000720/310 от 30.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на „***“ ООД с ЕИК 200083795  седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № 30,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

 

 

 

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: