Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 245 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-5811-00075/12.05.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла са наложени на М.Х.А. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че същото е постановено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт 1 от Наказателно постановление № 17-5811-00075/12.05.2017г. жалбоподателя изразява становище,че „използването“,както е описано в НП,като изпълнително деяние на осъщественото нарушение от негова страна,не фигурира като такова за нарушение на нормата на чл.70 ал.3 от ЗДвП.В жалбата е обективирано и твърдение,че наказващият орган неправилно е подвел деянието под санкционната норма на чл.185 от ЗДвП вместо приложимата по чл.180 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП,представляваща санкция за обективираното съставомерно поведение по чл.70 ал.3 от ЗДвП. Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт 2 от Наказателно постановление № 17-5811-00075/12.05.2017г. жалбоподателя изразява становище,че по време на проверката от контролните органи никой не е поискал да представи контролния талон към СУМПС.Освен това в жалбата се твърди,че не е достатъчно ясно за кое точно от двете нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбоподателя.Моли се съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,представлява се от упълномощен защитник,който изразява становище,че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му поради допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми.
Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.При депозиране на административнонаказателната преписка в КРС се изразява становище жалбата да бъде оставена без последствие,а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Каварненска Районна прокуратура редовно призовани не изпращат представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 17-5811-00075/12.05.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла ,същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 57/****с бл.№ 502851. Наказателното постановление е съставено за това, че на ****около 15.30часа в гр.*** на улица „****“ М.Х.А. ЕГН ********** с адрес ***,като водач на МПС – лек автомобил с рег. № ****при обстоятелства: управлява лек автомобил с рег. № ****негова собственост,като извършва следните нарушения:1.Не използва къси/дневни/ светлини за движение през деня;2.Не представя контролен талон към Свидетелството за управление на МПС,с което виновно е нарушил чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед констатираните нарушения на жалбоподателя са наложени на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20.00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10.00 лева.
По делото е приложен АУАН № 57/****с бл.№ 502851 по описа на РУ Шабла.Видно е, че същият е съставен от И.С.Н. и подписан от свидетеля П.К.К. срещу М.Х.А. ЕГН ********** с адрес ***,за това, че:на ****около 15.30часа в гр.*** по улица „****“ управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****негова собственост,като извършва следните нарушения:1.Не използва къси/дневни/ светлини за движение през деня;2.Не представя контролен талон към СУМПС.
Установява се, че със заповед № 8121з-748/24.06.2015г. Министърът на вътрешните работи е определил актове за установяване на административни нарушения да съставят следните длъжностни лица: държавните служители от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските инспектори, командирите на отделения от структурните звена „Охранителна полиция” на обслужваната от тях територия.Със заповедта са определени и длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления, като са посочени и началниците на районни полицейски управления.
В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите И.С.Н.,П.К.К. и С.Р.Д..Фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от разпитаните по делото свидетели И.С.Н. и П.К.К.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С.Р.Д. се установява,че има непосредствени впечатления от извършената на жалбоподателя проверка на ****от страна на полицейски служители при РУ Шабла.Свидетеля Д. твърди,че докато се е движел с автомобила си и след това докато е изчаквал М.А. който го е изпреварил с автомобила си,забелязъл че късите светлини на управлявания от жалбоподателя автомобил са включени.Що се отнася до второто нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,свидетеля Д. не може да вземе отношение,като твърди,че жалбоподателя е бил възмутен,че са му съставили акт за светлините.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимно лице, а разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
При издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът приема, че констатираното в акта и в наказателното постановление отговаря на истината. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация на констатираните нарушения е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението. Предвид това съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Според нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП дeйстваща към момента на проверката е въведено задължението за моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Легална дефиниция на понятието „дневни светлини” е дадена в §6, т.59 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където въпросните светлини са характеризирани като такива, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътното превозно средство при движението му. Разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП е пределно ясна и включва две алтернативи – или включени светлини за движение през деня или къси светлини. В конкретния случай жалбоподателят не е имал включени светлини за движение през деня или къси светлини, поради което се е движел в нарушение на нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Както в АУАН,така и в издаденото въз основа на него НП е посочено ,че жалбоподателя управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****негова собственост,като не използва къси/дневни/ светлини за движение през деня. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В производството жалбоподателят не е представил доказателства,които по безспорен начин да опровергават констатациите в АУАН и в НП.Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните по делото свидетели И.С.Н. и П.К.К.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.Няма данни по делото които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на мотив да набедят санкционираното лице в нарушение,което не е извършил.Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите И.С.Н. и П.К.К. са конкретни,ясни и последователни,изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната фактическа обстановка.Освен това самия закон дава възможност наказателното постановление да се издаде дори и при наличие на нередовност в акта,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и самоличността на нарушителя-чл.53 ал.2 ЗАНН.
Ето защо настоящия съдебен състав намира,че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Гореизложеното обуславя извода, че издаденото наказателно постановление в тази му част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: Съдът намира, че по отношение на конкретното деяние не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а извършеното нарушение «не носене на контролен талон към свидетелство за управление на МПС» е безспорно доказано. След като спряли водача за проверка, контролните органи са установили, че същия не носи в себе си контролен талон. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода на съдебното следствие констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, че водача на МПС в нарушение на задължението си по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП не е представил контролния си талон. Ето защо правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева, която е с фиксиран размер, поради което административнонаказвщият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието. Изложеното сочи, че в тази част наказателното постановление се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По доводите на жалбоподателя.
Относно аргументите на жалбоподателя, че административно наказвашият орган неправилно е образувал административно наказателно производство, тъй като съгласно чл.39, ал.2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения могат да се налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лева и се издава фиш, настоящият състав намира същите за неправилно интерпретиране на сочената норма по следните съображения: Видно от систематичното разположение на цитираната правна норма - чл.39, ал.2 от ЗАНН, последната се намира в Глава ІІІ, Раздел ІІ от ЗАНН, наименуван „Образуване на административно-наказателно производство”. С фиша по чл.39, ал.2 от ЗАНН, при наличието на кумулативно изискуеми предпоставки – маловажен случай и съгласие на нарушителя да плати глобата, актосъставителят, като взема предвид липсата на възражения досежно авторството, съставомерността на деянието и вината на дееца, по една облекчена процедура реализира отговорността на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, в правомощията на контролния орган е да прецени дали са налице предпоставките за иницииране на административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение или са налице предпоставките за издаване на фиш. Не е в правомощията на първоинстанционния съд да ревизира административнонаказателното производство в този аспект.
За неоснователни настоящият състав намира и доводите на жалбоподателя, че не е достатъчно ясно за кое точно от двете нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбоподателя,тъй като не е посочено конкретното предложение от текста на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП по следните съображения: Непосочването на конкретното предложение от текста на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира, че не е от категорията на съществените такива, тъй като по никакъв начин не е ограничил правото на защита на нарушителя и не му е попречил да разбере какво нарушение му е вменено във вина от административнонаказващият орган, поради което не е основание за отмяна на наказателното постановление.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-5811-00075/12.05.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла са наложени на М.Х.А. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: