Р Е Ш Е Н И Е

№ ___/14.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на съдебен секретар E.Ш., като разгледа докладваното от съдията АНД № 258/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С.М.К., ЕГН **********,***, против наказателно постановление (НП) № 18-0283-000200/06.08.2018 г. на Началника на РУ гр. Каварна при ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца по чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С подадената жалба се иска от съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. В жалбата се излагат доводи относно допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура Каварна, уведомени съгласно чл. 62 от ЗАНН, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С.К., бил правоспособен по смисъла на чл. 150 ЗДвП водач на МПС /справка л.18/ за категории "В" и "АМ", с правоспособност придобита преди повече от 20 години, като до извършване на настоящото нарушение е бил санкциониран с фишове за извършени нарушения по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

На 24.07.2018 г., свидетелите Н.Н.М. и Ц.Г.Ц. – полицейски служители в РУ Каварна изпълнявали служебните си задължения в специализирана полицейска операция на територията на гр. Каварна. Около 23.55 ч. на кръстовището на ул. България и ул. Д., в посока изхода за гр. Шабла, спрели за проверка лек автомобил Ф.П ***, управляван от жалбоподателя С.К.. Последният бил изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 ***, за употреба на алкохол, като същото отчело наличието на алкохол в издишвания въздух с конценрация 0,73 промила. Тъй като водачът заявил, че не приема показанията на техническото средство, св.М. му издал талон за медицинско изследване № 0003557 /приложен л.13 от делото/, в който било вписано, че следва да се яви за медицинско изследване в ФСМП Каварна, до 30 минути от връчване на талона /последният връчен в 00,10 ч. на 25.07.2018 г./ Жалбоподателят бил придружен до ФСМП Каварна от полицейските служители, където в 00,25 ч., дежурен лекар му взел кръв за изследване /виж протокол л.14/. Пробата била предадена на актосъставителя, който я отнесъл в дежурната част на РУ Каварна. В районното управление в присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 452402/25.07.2018 г., в който било вписано констатираното нарушение и нарушената правна норма - чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП /приложен л.11/, който акт бил връчен срещу подпис на нарушителя.

На 27.07.2018 г. съобразно създадената организация в РУ Каварна, пробата от кръв взета от лицето С.М.К. била предадена за изследване на химик от СХЛ при МБАЛ "Св.Анна-Варна"АД. Вещото лице констатирало, че опаковката на получената проба отговаря на изискванията на Наредба № 1/2017 г., след което посредством изследване на кръвта чрез газхроматографски метод установило наличие на 0.95 промила концентрация на алкохол в кръвта /заключение л. 12/.

Въз основа на съставения АУАН и резултатите от химическото изследване на 06.08.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 18-0283-000200 от Началника на РУ Каварна, към ОД МВР Добрич, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, където било прието, че С.М.К. ***, около 23.55 ч. на кръстовището на ул. България и ул. Д., в посока изхода за гр. Шабла, управлява собствения си лек автомобил Ф.П ***, след употреба на алкохол, с концентрация 0,73 на хиляда промила, установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 ***, в издишвания от водача въздух, издаден е талон за медицинско изследване с № 0003557, с което е извършил следното нарушение: управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. АНО е квалифицирал горното като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.09.2018 г. което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в РУ Каварна на 03.10.2018 г. - в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Н.Н.М. – актосъставител и Ц.Г.Ц. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, както и от приобщените по реда на чл. 238 НПК писмени доказателства, обсъдени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и всички данни визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от актосъставителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните, визирани в т.т. 2-7 и 10 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателят виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му административни наказания. Действително прави впечатление, че в обстоятелствената част на НП не са отразени резултатите от химическото изследване на взетата кръвна проба, като вероятно се касае за технически пропуск. Това обаче съвсем не означава, както се твърди в жалбата, че е налице противоречие относно приетите от АНО за достоверни данни за концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя. Съдът намира, че в случая не е налице твърдяното противоречие, т.к. протоколът за химическата експертиза е приложен по административнонаказателната преписка и е описан в санкционната част на наказателното постановление. Евентуалното отразяване на резултатите от химическото изследване в обстоятелствената част на НП не би променило фактите, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол и то в граници обявени от закона за наказуеми.

Настоящият състав на съда приема, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение по текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан жалбоподателя по административен ред, тъй като същият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 0.95 промила установено с Протокол за химическа експертиза № 1150/30.07.2018 г. За да е осъществено деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал. 4 от ЗДвП/.

 Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила.

От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл. 174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Проверката с техническо средство и медицинското изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.

 Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на чл. 3 от наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в границите на установения в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП диапазон за налагане на наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на алкохол в кръвта на водача - 0.95 промила.

В частта относно налагане на наказанието, административно наказващият орган /АНО/ изрично е отразил в процесното наказателно постановление, че при налагане на наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, конкретно при вземане на решение по административно наказателната преписка за налагане на наказанието, е взел под внимание Протокола от химическата експертиза № 1150 от 30.07.2018 г. с показания 0.95 промила алкохол в кръвта, при което не се установява противоречие в процесното НП относно обстоятелството кои показания АНО приема за достоверни и каква е концентрацията на алкохол у водача. Не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя, за неспазване реда разписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, поради липсата на стикери върху епруветките съдържащи пробата от кръв и невписването на номерата им в протокола за медицинско изследване.

В посочената наредба е описана онази релевантна процедура, която следва да бъде спазена, за да е налице достоверност на събраните доказателствени средства и тяхната годност да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на водача на МПС. В конкретният случай, съдът намира, че нормативно установеният ред е спазен, като допуснатите минимални отклонения от него не са в състояние да опорочат цялостната процедура по изследване на кръвта. Съдът намира за необходимо да посочи, че съдебната практика на ВКС е неизменна в разбирането си за това, че не всяко нарушение на посочения в Наредбата ред води до опорочаване на пробата, респ. и до изключване отговорността на водача. Многократно ВКС е изтъквал, че такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, вследствие на които се създава съмнение в годността на пробата; вероятност за манипулиране на съдържанието й; неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. В настоящият случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че изследваната проба е на същото лице, от което е била взета кръвта; че пробата е била надлежно иззета съгласно изискванията на Наредбата; че няма данни опаковката да е била нарушена или да не е била придружена с нужната документация; че съдържанието на пробата е било запазено и годно за изследване (не се чувствала миризма на разложена органична материя). При такива обективни данни за този съдебен състав не съществува никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна вероятност за манипулирането й. /в т. см. са например р.№ 247/25.06.2013 г. ВКС по н. д.№ 663/2013 г. на ІІІ н. о.; реш.№ 199/ 13.05.2010 г. ВКС по н. д.№ 126/2010 г. на ІІІ н. о.; р.№ 283/25.06.2015 г. ВКС по н. д.№ 607/2015 г. на І н. о. и множество други решения/.

В този смисъл съдът намира, че действително не е спазен разписания ред за поставяне на стикери върху епруветките и отразяването на серийните им номера в протокола за изследване, като от друга страна приема, че това по никакъв начин не се е отразило на достоверността на резултата от химическото изследване на кръвта, установило по надлежния и единствено допустим газхроматографски метод концентрация на алкохол в кръвта 0.95 на хиляда. Това изследване е извършено от химик, в оторизирана /съгласно чл. 19, т.1, б."в"/ специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол, което е отразено в надлежен протокол за химическо изследван. Още веднъж тук следва да се подчертае най-същественото, а именно това, че при получаване на пробата, вещото лице ясно е отразило в протокола, че същата отговаря на изискванията и не са налице нарушения в опаковката, което очевидно би довело до невъзможност за нейното изследван, т.е. надлежният ред е бил спазен и деянието на нарушителя е съставомерно. /в т. см. и виж и р. № 99/17.03.2015 г. ВКС по н. д.№ 2032/2014 г. на II н. о./.

За извършеното нарушение на транспортното законодателство, наложеното администратино наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Съдът намери, че при осъществяване състава на вмененото административно нарушение по ЗДвП, на нарушителя правилно са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Те са единствено възможните, доколкото самият законодател не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което това наказание е правилно определено, респ. не съществува процесуална възможност за обсъждане на въпросите за неговото изменение. По отношение отнетите 10 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба Із-2539 на МВР не представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.

Процесният случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е от тези, които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение. От една страна по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и установената по-висока стойност от 0.95 промила на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя К., от законно регламентираната долна граница от 0.5 промила, от друга в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0283-000200/06.08.2018 г. издадено от Началника на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на С.М.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и са отнети 10 к. т. на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….