Р Е Ш Е Н И Е

гр. Каварна 23.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 261 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.М.А., ЕГН **********,***, против НП № 15-0238-000***/08.10.2015 год. на Началник Група към ОДМВР Добрич, РУ МВР гр. Каварна, с което са му наложени следните наказания: на осн. чл. 315, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането- глоба в размер на 400 лева.

В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка възприета от АНО, като излага становище, че в момента, когато е бил спрян от полицейските служители, той е вървял пеша. Оспорва правната квалификация на деянието. Оспорва материално-правната компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа жалбата на посочените основания.

            Въззиваемата страна редовно призована за с.з., представител не се явява.

КРП - редовно призована - представител не се явява.

            След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

            На 08.09.2015 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение № Т-826361, в който е отразено, че на 01.09.2015г., около 08,50 часа въззивникът като собственик управлява на л.а. *** в гр.К. по УЛ.“Н.В.“ и като собственик не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към момента на 01.09.2015г. в 08,50 часа.

            Актосъставителят квалифицирал гореописаните деяния като нарушение съответно на разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ.

            Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП № 15-0238-000***/08.10.2015 год. на Началник Група към ОДМВР Добрич, РУ МВР гр. Каварна, като е възприел изцяло констатациите, описани в него и е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ и е наложил следните наказания: на осн. чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането- глоба в размер на 400 лева за установеното нарушение.

В съдебно заседание е депозирал показания св. Н.Д.Т., С. А. С. и Я.Ж.Я.. Видно от показанията на св.Т., на 01.09.2015г. е получен сигнал за възникнало ПТП на ул.“УЛ.“Н.В.““ в гр.К. От обяснения на свидетели било установено, че участник в ПТП бил жалбоподателя с управлявания от него автомобил ***, който след сблъсъка напуснал местопроизшествието. След като бил призован в РУМВР гр.Каварна за съставяне на АУАН за извършеното от него нарушение на правилата на ЗДП и причиненото ПТП било установено, че за управлявания от него автомобил, който бил и негова собственост, към момента на ПТП-01.09.2015г. не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Поредната вноска по Сключената застраховка не била заплатена и на практика валидна застраховка към този момент липсвала. След като била извършена справка в масивите на „Гаранционен фонд“, било категорично установено, че към 01.09.2015г. за автомобила - собственост на жалбоподателя нямало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Св.Т. съставил Акт за установеното административно нарушение, в който като свидетели били вписани св.С. и Я., в чието присъствие била извършена проверката в масивите на Гаранционен фонд и било установена липсата на застраховка. Жалбоподателят заявил, че няма да подпише акта и същия му бил предявен пред свидетели. След това екземпляр от акта му бил връчен лично.

На 12.09.2015г. в РУМВР гр.Каварна било депозирано възражение от жалбоподателя. Вследствие извършена проверка по възражението, административно-наказващият орган приел, че същото е неоснователно и издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира депозираните по делото писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №15-0283-000*** от 08.10.2015г., докладна записка от инспектор М.Е.Й.   с дата 08.10.2015г; възражение от Н.М.А.; акт за установяване на административно нарушение №183 серия Т №826361 от 08.09.2015г., справка от база данни на ИЦ към ГФ, заповед относно определяна на длъжности лица от ОД на МВР Добрич за издаване на НП по чл.315, ал.1,т.1 и 2 от КЗ.

Съдът изцяло кредитира депозираните от свидетелите показания, тъй като същите са последователни, логични и взаимно допълващи се и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

            Съдът намира за неоснователно становището на процесуалния представител на въззивника, относно материално-правната компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган за санкциониране на нарушения по Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл. 320, ал.1 от КЗ/отм./ гласи: „…Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата“. По делото е безспорно установено, че актосъставителят е част от службите за контрол по ЗДП-младши автоконтрольор. Нарушението, за което е съставен АУАН попада именно в неговите компетенции – чл.315, ал.1 от КЗ. Съдът намира, че административно наказващия орган също е бил компетентен да издава НП по КЗ. Съгласно чл.320, ал.2 от КЗ/отм/: „…Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице…“. По делото бе приложена Заповед з-2819/12.09.2012г. на Директор ОДМВР-Добрич, с която Началник група „Охранителна полиция“ при РУ „Полиция“ са оправомощени да издават НП по КЗ.

 

Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели да ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и до неяснота в извършването на какво точно нарушение е бил обвинен.

Съдът приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано.

Разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ гласи: Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение…“. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя е притежавал лек автомобил, за който към момента на проверката не е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Безспорно се установява от приложената разпечатка от информационния масив на Гаранционен фонд, че към 01.09.2015г. за автомобил *** не е била сключена валидна застраховка. Нещо повече, от справката става ясно, че последната валидно сключена полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, преди 01.09.2015г., е била сключена на 06.03.2014г., но на 22.12.2014г. е била прекратена, поради невнесена вноска. На практика от тази дата, до 01.09.2015г., т.е. повече от 9 месеца, за този автомобил не е била сключена валидна застраховка. Видно е, че няколко дни след съставяне на АУАН, на 17.09.2015г. е била сключена нова застраховка.

Съдът намира, че са налице и останалите предпоставки от обективния състав на нарушението по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, а именно автомобила е собственост именно на жалбоподателя и видно от всички доказателства, същия е регистриран на територията на Р България. Налице е и последната предпоставка, а именно превозното средство да не е било спряно от движение. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства: „…На временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение"…. От разпитите на полицейските служители става ясно, че при извършената подробна проверка, въззивника е представил всички изискуеми документи за притежавания и управляван от него автомобил, с изключение на валидна полица „Гражданска отговорност”. Не е било налице никакво обстоятелства, което да води до съмнение, че автомобила е спрян от движение, а и подобни изявления не са били направени от самия водач и собственик на автомобила. Подобни твърдение не бяха изнесени и в с.з. Съдът намира, че в случая полицейските служители са извършили коректна проверка и са установили всички необходими факти и обстоятелства, относно констатираното от тях административно нарушение.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че е налице неяснота в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и относно обективните елементи на вмененото му нарушение, както и относно въведената правна квалификация. Разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ гласи: „…Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със: глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице…“. Разпоредбата на закона е диференцирала две категории нарушители – собственици на МПС или лица, които ги управляват. В случая жалбоподателят попада и в двете категории. Въпреки това, актосъставителят и впоследствие административно наказващия орган са санкционирали въззивника за това, че като собственик, на МПС, не е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Т.е. макар и в обстоятелствената част на АУАН и на НП да е описана дата и място на управление на МПС, то санкцията не е за управление на МПС, а за факта, че просто като собственик не е сключил подобна застраховка. Допълнителното по-подробно описание на фактическата обстановка се дължи на факта, че на жалбоподателя е съставен АУАН и съответно издадено НП и за извършено по същото време и място и на пътно транспортно произшествие, но тази част от описанието на фактическата обстановка не влияе на пълнотата и точността на описанието на същественото за вмененото му нарушение. Всички изискуеми обстоятелства, относно пълно и точно описание на обективния състав на нарушението, което е вменено на жалбоподателя са намерили отражение в АУАН и НП.

Съдът приема, че дори въпросния автомобил да не е бил ползван от собственика му, жалбоподателят е бил длъжен да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", която да може да представи на проверяващите органи. Той не е сторил това, а така също не е спрял от движение и притежавания от него лек автомобил. Тъй като не е представил такава застраховка, той е извършил нарушението по  чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ, защото е притежавал МПС, същото не е било спряно от движение, а не е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Законодателят е предвидил, че задължително следва да има сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, който не е спрян от движение. В конкретният случай това е точно така и по този начин жалбоподателят е засегнал обществените отношения свързани със задължителното застраховане на автомобили. Обстоятелството, че след констатиране на извършеното нарушение е изпълнено законовото задължение, не обуславя малозначителност на деянието. Съдът счита, че не може да се приеме за маловажен случай извършеното от жалбоподателя нарушение. Без значение е дали автомобила се е движел по пътищата на страната или е ползван за други нужди. Законодателят е предвидил, че задължително следва да има сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, който не е спрян от движение. В конкретният случай това е точно така и по този начин жалбоподателят е засегнал обществените отношения свързани със задължителното застраховане на автомобили. Съдът счита, че макар да е за първи път нарушението, периода през който автомобилът е бил без сключена застраховка "гражданска отговорност" е доста дълъг и поради тази причина наказателното постановление е било правилно издадено от наказващият орган, тъй като не са налице условия за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо, съдът счита, че правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност като му е било наложено наказание "Глоба" на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ. Тази "Глоба" е определена в минималния предвиден в закона размер от 400 лева и отговаря в пълна степен на вината на жалбоподателя и на извършеното нарушение.

            Поради изложеното съда прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, не страда от пороци, които да налагат отмяната му и следа да бъде потвърдено изцяло.

 

            Водим от горното, Каварненският районен съд

 

Р  Е Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0238-000***/08.10.2015 год. на Началник Група към ОДМВР Добрич, РУ МВР гр. Каварна, с което на Н.М.А., ЕГН **********,***, за допуснато нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ са наложени следните наказания: на осн. чл. 315, ал.1, т.1, във връзка с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането- глоба в размер на 400 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: