Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 05.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 263 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 28-0000491/18.12.2015г. издадено от  С.Д.М.-Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН е наложено на П.И.  П. ЕГН ********** *** административно наказание „глоба” в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева на основание чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП,за виновно нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“  от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС  във връзка с чл.30 ал.1 т.4.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя П.И.П.,който го обжалва в законоустановения седем дневен срок.Счита,че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка,неправилно е приложен материалния закон,а при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила.В жалбата се твърди още,че административнотото нарушение не е доказано по несъмнен начин,поради което моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален представител който моли съда да отмени наказателното постановление на посочените в жалбата основания.

Ответникът-Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”-Добрич,редовно призован,не се явява представител.При изпращането на административнонаказателната преписка в съда е депозирано писмено становище от АНО,в което се твърди,че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Х.Й. и Т.С.Т. ,становището на жалбоподателя и на ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Във връзка с постъпило писмо в ИА„АА” с рег № 08-00-00-196/06.11.2015г, съдържащо данни за допуснати нарушения от КТП на територията на област Добрич, между които и № 1236 „***”, от изпълнителният директор на ИА„АА” гр.София, било разпоредено на Началника на ОО”АА” гр.Добрич, своевременното извършване на проверка на пунктовете за допуснати нарушения относно спазване реда за извършване на периодични прегледи разписан в Наредба Н-32 от 16.12.2011г., както и  предприемане на действия за санкциониране на нарушителите.

В изпълнение на указанията свидетелите П.Х.Й. и Т.С.Т., посетили КТП „***” с.***и изискали от представляващия, предоставянето на протоколи от извършени периодични прегледи за техническа изправност на ППС, на посочени в справка рег.№ Дб-31-1486/16.10.2015г. на ДА”НС” автомобили, между които и за МПС  марка „Опел Астра“ с рег.№ ***.

От протокол № 7340610, било установено, че на 11.02.2015 г. П.И.П.,в качеството си на председател на комисия е допуснал извършването на периодичен преглед на ППС-лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ***, собственост на Ашим Исмаил Алиш, в нарушение на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н - 32/16.12.2011 г. на МТИТС, без автомобила да има платен данък върху превозното средство, дължим към деня на извършването на периодичния преглед на ППС, съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси.

Приемайки, че с тези свои действия П.И.П. е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б", във вр. с чл.30, ал.1, т.4 от Наредба Н - 32/16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на 20.11.2015 г. св.Т.С.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение бланков № 212425, в който описал словесно констатираното нарушение и нарушената правна норма.Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен срещу подпис, като в него той вписал своите възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 18.12.2015г. Началника на ОО "Автомобилна администрация" гр.Добрич, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал наказателно постановление № 28-0000491,с което на основание чл. 178а, ал. 7, т.1, предл.1 от Закона за движение по пътищата, наложил административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б."б", във вр. с чл.30, ал.1, т.4 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели Т.С.Т.–актосъставител и П.Х.Й.-очевидец, присъствал при  установяване на нарушението и при съставяне на акта, АУАН бланков № 212425, съставен на 20.11.2015г.; протоколи за извършени проверки на КТП „***”, през периода м.03.2013г. – 19.11.2015г.; протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, № 7340610/11.02.2015г.; заповеди  №317/01.06.2015г.  и № РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС; писмо с рег.№ 08-00-00-196/06.11.2015г. и справка рег.№ Дб-31-1486/16.10.2015г. на ДА”НС”, ведно с приложенията към нея; констативни протоколи за извършени комплексни проверки през 2015г.;

С писмо рег.№ 851000-12310/21.10.2016г.  ОД на МВР-гр.Добрич Сектор „Пътна полиция“ изпраща в КРС справка за регистрация на л.а.“Опел Астра“ с рег.№ *** с данни за настоящия собственик-А.И.А.с адрес с.***№ 38 и предстояща собственост в лицето на румънския гражданин  Й.К..Като писмено доказателство по делото е приет с писмо рег.№ 851000-1727/14.02.2017г. на ОД МВР Добрич сектор „Пътна полиция“ договор за покупко-продажба№ 1367/14.02.2012г. на  лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***между А.И.А.от една страна като продавач и Й.К. румънски гражданин,от друга страна като купувач.

От писмо рег.№ 14-00-00-1972/1/13.12.2016г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че информационната система за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е интегрирана в КТП „***” ЕООД с разрешение № 1236 на 19.11.2012г.В горепосочения пункт информационната система за извършване на периодични прегледи е свързана с базата данни на общината за проверка на платен данък на 18.01.2016г.След справка от информационната система за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е установено,че на 11.02.2015г. лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** е преминал периодичен технически преглед като прегледа е преминал преди свързване към базата с данни на общината за проверка на платен данък.За цитирания периодичен технически преглед няма сканиран документ за платен данък.В информационната система няма информация за общината,в която е регистриран лек автомобил с рег.№ ***.

От приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх.№ К-3898 от 22.12.2016г. от Община Добричка,гр.Добрич с приложено удостоверение по декларирани данни с изх.№ 5804001161/19.12.2016г. се установява А.И.А.с декларация по чл.54 от ЗМДТ е декларирал че е собственик на л.а. „Форд Ескорт“ рег.№  ***.

От приетото като писмено доказателство по делото писмо изх.№ 29/31.01.2017г. на „Демакс“АД се установява,че информационната система за имзвършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства е интегрирана в контролно-технически пункт „***“ЕООД  с разрешение № 1236 на 19.11.2012г.

         Във връзка с протоколно определение на съдията докладчик от с.з. проведено на 24.03.2017г. по АНХД № 263/2016г. с писмо рег.№ 10-00-00-168/1/04.04.2017г. ИА „Автомобилна администрация“ уведомява съда,че Информационната платформа на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ за автоматична проверка за данъчно задължение  върху превозните средства при извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е изградена и считано от 18.01.2016г. е започнала автоматичната проверка за наличието на дължим данък  върху превозните средства.От 18.07.2016г.  информационната платформа е влязла в пълен работен режим на експлоатация по отношение на общините,които са заявили готовност и са се включили с пълната функционалност на системата.В контролно-технически пункт /КТП/ „***“ ЕООД с разрешение № 1236 с.***,община Шабла улица „“ № 14 информационната платформа е свързана към базата с данни на общините в Добричка област за проверка  на пътен данък на 18.01.2016г.

Видно от писмо рег.№ 10-00-00-184/8/11.05.2017г. на ИА“Автомобилна администрация“ след извършена проверка за периода  от 01.01.2014г. до 31.03.2015г. в деловодната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за писмени инструкции,касаещи изискванията за проверка на платените данъци на ППС,които са изпратени от страна на ИА“Автомобилна администрация“ до всички КТП фигурират два броя писма с рег.№ 14-00-00-1223/09.04.2014г. и рег.№ 25-00-00-18/116/15.01.2015г.Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Добрич е изпратил писмо с рег.№ 81-00-15-3274/28.12.2015г. до КТП „***“ЕООД с Разрешение № 1236 за извършване на периодични прегледи  за проверка на техническата изправност на ППС,в което се разясняват изискванията за проверка на платени данъци към общините при извършване на технически прегледи на ППС.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Съдът намира,че в случая АУАН е съставен от свидетеля Т.С.Т.,за когото не се спори,че е служител  на ОО”АА“-Добрич.НП също е издадено от компетентно лице,в случая от С.Д.М.  Началник  Областен отдел „Автомобила администрация“ гр.Добрич.От приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност от  копие на Заповед за назначаване на Началник ОО“АА“ гр.Добрич № 317/01.06.2015г.,Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. и пълномощно с изх.№ РД-13-72/02.09.2015г. се установява,че административнонаказващият орган притежава нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по административен ред административни наказания.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН предвижда две хипотези,при които не следва да се образува административнонаказателно производство,а ако такова е образувано,то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за преклузивни срокове,а именно: нарушителят е открит/известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването/откриването му/  или е изтекла една година от извършване на нарушението,когато то не е митническо, данъчно, банково, екологично и др.Двете хипотези са алтернативни,тоест достатъчно е едната от тях да е налице,за да се преклудира  възможността за образуване на административнонаказателно производство.Касае се за преклузивен срок,пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.Съставянето на акт за установяване на административно нарушение извън посочения срок от откриване на нарушителя,респективно издаването на НП въз основа на така съставен акт,означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето,посочено като нарушител.

В настоящия случай в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е постъпило писмо рег.№ 08-00-00-196/06.11.2015г. съдържащо данни за допуснати нарушения от КТП с № № 10404,1187,712 и 1236 при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС.Това установено по делото обстоятелство по категоричен начин обосновава извода,че към 06.11.2015г.,авторът на деянието за което е съставен АУАН е бил известен на административната структура,към която се числят длъжностните лица,компетентни да съставят АУАН за това нарушение,т.е. към тази дата нарушителят е бил открит.

При така установеното откриване на 06.11.2015г.,на а*** на нарушението,санкционирано с обжалваното НП,тримесечния срок за съставяне на АУАН изтича  най-късно на 06.02.2016г.В процесния случай не е нарушена императивната забрана за образуване на административнонаказателно производство,тъй като срещу жалбоподателя е съставен АУАН на 20.11.2015г. преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя.

На база така установените фактически обстоятелства,след преценка на събраните доказателства,обсъдени поотделно и в съвкупност,съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено  в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган.При преценката на законосъобразността на издадения административен акт съдът счита,че е налице съществено процесуално нарушение на водения административно наказателен процес,като незаконосъобразни се явяват непосочените обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение и описание на нарушението.На първо място посочената за нарушена разпоредба на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства определя,че при извършване на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти,като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършването на периодичните прегледи определени в горната наредба.В случая е дадено описание на административното нарушение,че жалбоподателят е допуснал извършването на  прегледа в нарушение на чл.30 ал.1 т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,без да е посочено това изискване по посочената разпоредба в какво конкретно се е изразило и е изведено като извод.При така даденото описание е налице съществено процесуално нарушение,касаещо даденото описание на вмененото административно нарушение.Така контролните органи в лицето на свидетеля Т.С.Т. са дали описание касаещо административно нарушение,осъществено при допустителство като форма на изпълнителното деяние.Описанието дадено в съставения АУАН,а в последствие и в НП сочи,че П.И.П. е допуснал извършването на прегледа.Описанието на административното нарушение е незаконосъобразно,защото независимо от използваните изразни средства,не може да се определи и като касаещо търсена отговорност от жалбоподателя по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗАНН,а именно за ръководителите,допуснали да се извърши дадено нарушение да се носи тогава,когато се установи,че определен работник или служител е извършил даденото нарушение.За отговорността за допустителство предпоставка е установяване на нарушение от страна на прекия извършител.Съобразно приетата фактическа обстановка прекия извършител не е установен,т.к. се сочи единствено факта на допускане на нарушението от страна на жалбоподателя като управител,а безспорно друг автор не е бил установен.Следвало е нарушението да бъде описано в своята пълнота,като точно,ясно,като конкретно се опише дейността на председателя на комисията относно неупражнения от него контрол.Актосъставителят не е бил активен и законосъобразен фактор по установяване на това,какви са конкретните обстоятелства по извършено административно нарушение,а е провел формално административно разследване,което е следвало да бъде всестранно,пълно и обективно,реализирано чрез една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на административнонаказателното производство-наличие на конкретно деяние,съставлява ли същото административно нарушение,от там кой е неговия автор и извършено ли е то при обективна отговорност.Липсата на конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административно нарушение съществено нарушават правото на защита на жалбоподателя.От тук следва и единствения обоснован извод,че описанието,което е дадено според актосъставителя за осъщественото като адмипнистративно нарушение,не е съобразено с действителното правно положение и незаконосъобразно се търси отговорност като допустител от жалбоподателя.По този начин са нарушени разпоредбите на чл.6 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на П.И.П. без описанието да отговаря на едно осъществено,както от обективна,така и от субективна страна състав на административно нарушение,предмет на производството.Следва административно наказващите органи да се стремят да спазват задължителните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП,които изисквания към формата са предпоставка съставените административни актове да могат да обосноват административнонаказателната отговорност.Самият АУАН  не създава в настоящия случай презумпция за виновност.Обратно,актосъставителят е длъжен да докаже с акта и приложените към него доказателства  виновността на нарушителя.В случая това не е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН.Тази незаконосъобразност на издадения АУАН не е била отстранена в последствие от административнонаказващия орган съобразно възможностите на чл.52 ал.4 и чл.54 от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител,осъществил едно административно нарушение.Според съда при съставените АУАН и НП неправомерно е вменено на жалбоподателят поведение,което да го определи като нарушител.В конкретния случай от представените писмени доказателства не може да се направи съответния извод за безспорност на едно осъществено административно нарушение,за авторство на нарушението и от там,не може да се обоснове виновно поведение по смисъла на чл.7 от ЗАНН.Липсват конкретни доказателства ,които да сочат,че е осъществено по един безспорен и несъмнен начин вмененото на жалбоподателя административно нарушение.Налице са съществени пороци на административно-наказателния процес,свързани с определянето му като нарушител,които съществено ограничават  правото на защита на жалбоподателя и са предпоставка за отмяна на наложеното  административно наказание.Още повече,че по своята същност наказателните постановления са и актове на административно наказателна юрисдикция,т.е правораздавателни актове и в тази връзка не може да се допуснат никакви изключения във възведената от закона форма.В настоящия случай с издаването на НП без да са изяснени спорните обстоятелства по съответния ред,се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес,които ограничават изконното право на защита на нарушителя.За това неговите възражения,направени в хода на съдебното производство се явяват напълно основателни.На него не е следвало да му бъде наложена съответната санкция,определена в случая по реда на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.Административно наказващият орган не е преценил наличните спорни обстоятелства и неправомерно е ангажирал административно наказателната отговорност от страна на жалбоподателя.Настоящата инстанция счита,че при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

         Съгласно посочената за нарушена норма-чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следва да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти,като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,определени в тази наредба. 

В случая в Протокола  от извършен периодичен преглед за техническа изправност на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ***е налице отбелязване от страна на председателя на комисията при идентификацията на ППС,в т.0.5.,че е платен данък за ППС.От друга страна от справка рег.№ ДБ-31-1486/16.10.2015г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ за лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ ТХ 6178ХК  преминал технически  преглед на  11.02.2015г. липсват данни за платен годишен данък.Пред контролните органи са били налице противоречиви данни,съдържащи се в различни документи от административнонаказателната преписка.

За да бъде ангажирана отговорността на председателя на комисията за деянието допускане извършването на преглед без да е представен документ за плащане на дължимия данък върху превозното средство,в акта за установяване на административното нарушение следва да се посочат обстоятелствата,при които е извършено нарушението,включително за коя година е следвало да се представи документ за заплащане на данък.Контролните органи е следвало и да съберат доказателства за факта дали за процесния автомобил е бил представен някакъв документ за плащане на дължимия данък,доколкото така е отбелязано в протокола от извършения преглед,като се съобрази и липсата на изискване към документа за плащане на данъка да се прилага и удостоверение от общината за липсата/наличието/ на задължения за данък ППС,а и да се извърши разследване и да се установи дали действително лицето,предоставило МПС за преглед е представило някакъв документ за плащане на данък за превозното средство,какъв документ е представило или не е представило въобще документ и как системата е допуснала да се извърши прегледа.

Именно защото не е задължително съхраняването от комисията на представените от лицата документи за плащане на дължимите към момента на прегледите данъци е следвало да се извърши проверка за факта дали  и какъв документ е представен,за да се извърши прегледа.Фактът установяващ се от справка рег.№ ДБ-31-1486/16.10.2015г. на Държавна агенция „Национална сигурност“,,че не е заплащан данък за превозното средство към датата на прегледа в пункта,не влече непременно извод,че при прегледа не е представен някакъв документ за плащане,включително и манипулиран/неистински/ и председателят на комисията не е извършил проверка за наличието на документ за плащане на данък за превозното средство.Наказващият орган неправилно е приел,че АУАН е законосъобразен и обоснован.В случая словесното описание на нарушението-допуснал извършването на преглед без за МПС-то да е платен данък,напълно и само се основава на установяващото се от справка рег.№ ДБ-31-1486/16.10.2015г. на Държавна агенция „Национална сигурност“,но не удовлетворява изискването за съответствие на деянието с вмененото от закона задължение на лицето-да провери наличието на документ за плащането на пътен данък.

С оглед изложеното,позовавайки се само на справка рег.№ ДБ-31-1486/16.10.2015г. на Държавна агенция „Национална сигурност“ и неизвършвайки проверка по противоречивите обстоятелства,наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН,което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.Наказателното постановление с което е наложено наказание за нарушение,което не е безспорно доказано се явява незаконосъобразно.Недопустимо е обвинението по НП да се основава на факти различни от посочените в НП.

Задължението на председателя на комисията да провери за наличието на документ за плащане на пътен данък следва да се разглежда,като се съобрази и въведената информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС и възможността за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство.В тази връзка и с оглед твърденията на страните,съдът намира за необходимо да посочи следното:

Изискването към контролно-техническите пунктове да имат такава информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС е въведено с чл.11 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.Въпросната информационна система следва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство-когато е предоставен технически съвместим с информационната система достъп до базата с данни за платен данък  от съответната община,както и възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство-чл.11 ал.3,т.17 и т.18 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС/в сила от 01.09.2014г/. Съгласно чл.30 ал.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС/в сила от 01.09.2014г./,само когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение,че не се дължи данък върху превозното средство,председателят на комисията следва да изисква документът за платен данък върху превозните средства,дължим към деня на извършването на периодичния преглед на МПС,съгласно чл.60 ал.6 от ЗМДТ или документ,че са освободени от данък съгласно чл.58 от ЗМДТ,означен или маркиран за  еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл.11 ал.3.Не може да се приеме за състоятелно твърдение,че при идентификация на превозното средство председателят на комисията следва винаги да изисква представянето на документ за платен данък за автомобила.Несъстоятелно е и твърдение,че доколкото системата за достъп до базата данни за платен данък на съответната община не е била въведена в употреба,е следвало задължително да се сканира вносната бележка.Съображенията на настоящата инстанция в подкрепа на този извод са следните:

Периодичният преглед на ППС се извършва,ако са представени,съответните документи по чл.30,като преди началото на прегледа председателят на комисията проверява представените документи/част II  раздел I,т.2 от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредбата “Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“/.Следва да се има предвид обаче чл.30 ал.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,която норма регламентира правото на председателя да изиска документ за платен данък върху превозното средство,едва след като при автоматичната проверка не се получи потвърждение,че не се дължи данък,като последното напълно кореспондира с посоченото в методиката,че председателят на комисията,след започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл.11 ал.3 за наличието на платен данък върху превозното средство,а когато не се получи  потвърждение,че не се дължи данък,председателят трябва да сканира представеният от лицето документ,маркиран със стикер за еднозначно  разпознаване,като прегледът се извършва след потвърждение,че не се дължи данък,а ако не се получи потвърждение,председателят на комисията отразява несъответствията в протокола и не извършва периодичния преглед.Сканирането на представения документ за платен данък е необходимо и има смисъл,ако документът е маркиран със стикер за еднозначно разпознаване,за да се даде още веднъж възможност на системата еднозначно да разпознае документа и да се получи потвърждение от системата,респ. смисълът на сканирането на документа за платен данък в случая е различно от общото понятие на сканиране на документ,с оглед запазването му като информация.В случая от доказателствата по делото  се установява,,че в процесния пункт е въведена информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС,но към момента на въпросния по делото преглед-11.02.2015г. не е налице надлъжен достъп до базата данни на съответната община за платени данъци за превозните средства.В тази насока следва се цитира писмо рег.№ 10-00-00-168/1/04.04.2017г. на ИА „Автомобилна администрация“ установяващо,че Информационната платформа на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ за автоматична проверка за данъчно задължение  върху превозните средства при извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е изградена и считано от 18.01.2016г. е започнала автоматичната проверка за наличието на дължим данък  върху превозните средства.От 18.07.2016г.  информационната платформа е влязла в пълен работен режим на експлоатация по отношение на общините,които са заявили готовност и са се включили с пълната функционалност на системата.В контролно-технически пункт /КТП/ „***“ ЕООД с разрешение № 1236 с.***,община Шабла улица „***“ № 14 информационната платформа е свързана към базата с данни на общините в Добричка област за проверка  на пътен данък на 18.01.2016г.При тези фактически данни се формира категоричния извод,че потвърждение от системата за платен данък е нямало как да се получи от наказаното лице,а не съществува и нормативно задължение за съхранение на копие от представения от лицето документ,което както се посочи,налага извършването на проверка дали и какъв документ е бил представен на председателят на комисията,за де направи извод,че наказаното лице е допуснало извършването на преглед без да е извършил проверка за наличието на документ за платен данък за превозното средство.

Поради установеното съществено нарушение на процесуалните правила и при липса на безспорни и установени по несъмнен начин доказателства за извършено нарушение,съставомерно  от субективна страна,процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

                                                 Р   Е    Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-0000491/18.12.2015г. издадено от  С.Д.М.-Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН е наложено на П.И.П. ЕГН ********** ***  административно наказание „глоба” в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева на основание чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП,за виновно нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“  от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС  във връзка с чл.30 ал.1 т.4.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: