Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  29.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 269 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД с ЕИК: *** с управител М.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № В-037006/27.10.2015 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,с което на основание чл.214 във връзка с чл.132 ал.1 от Закона туризма му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.Жалбоподателят „***“ЕООД с ЕИК: *** с управител М.К.С. с ЕГН ********** с адрес ***,моли да бъде отменено Наказателно постановление № В-037006/27.10.2015 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите с мотив,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.Отделно от това в жалбата се твърди,че описаното в констативния протокол не отговаря на обективната истина.

В съдебно заседание жалбоподателя,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При направена проверка от служители на РД при Комисия за защита на потребителите/КЗП/ на 14.08.2015г. в гр.Шабла,община Шабла улица „***“ № **,в обект *** е установено,че ЕООД „***“ извършва туристическа дейност „ресторантьорство“ в обект-***/снек-бар „***“/,находящ се в гр.Шабла,община Шабла улица „***“ № **.

Обекта работи при проверката и обслужва клиенти.В обекта има ЕКАФП и се издават касови бонове при реализирана продажба.

При проверката е установено,че няма поставен на видно място в туристическия обект валиден документ за категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект. След поискване е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект от присъствувалия при проверката-С.С.К..Удостоверението е с № 29/31.07.2015г.,издадено от Община Шабла на лице извършващо дейност-„***“ЕООД за снек-бар „***“.Временното удостоверение е валидно до 30.09.2015г.

На 14.08.2015г. длъжностното лице Д.С.Й. е съставила АУАН № К-037006,в който актосъставителя е посочил,че търговецът ЕООД „***“ не е изпълнил административното си задължение да постави на видно място в стопанисвания от него туристически обект-/***/ снек-бар „***“,временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект,с № 29/31.07.2015г.,с което е нарушил разпоредбата на чл.132 ал.1 от Закона за туризма.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което на ЕООД „***“ седалище и адрес на управление гр.Шабла,общ.Шабла,област Добрич улица „***“ № ** е наложено административно наказание –имуществена санкция на основание чл.214 от Закона за туризма в размер на 1000/хиляда/ лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.С.Й.-актосъставител и свидетеля по акт-М.С.К. които поддържат констатациите си отразени в АУАН и констативния протокол и са категорични,че към момента на проверката е установено,че няма поставен на видно място в туристическия обект валиден документ за категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект.След поискване е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект от присъствувалия при проверката-С.С.К..Еднопосочни са показанията на актосъставителя Д.Й. и свидетеля по акта М.К. относно правнорелевантен за изхода на делото факт-къде се е намирало временното удостоверение към момента на проверката извършена на 14.08.2015г. в туристическия обект.В тази насока са показанията на актосъставителя Д.Й.:“…Въпросната госпожа влезе отзад някъде в склада.Изкара една папка и всъщност там видяхме временното удостоверение“,както и показанията на свидетеля по акта М.К.:“…При поискване от присъствалата на проверката такова ни се представи от папка ,съхранявана в офис или в бара,нямам представа къде.Датата на удостоверението е 31.07.2015г“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност,в предвидената от закона форма,при спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби и е съобразено с целта на закона.

С обжалваното постановление отговорността на дружеството е ангажирана  за нарушение на чл.132 от Закона за туризма,съгласно която разпоредба удостоверението за категоризация и табелата,включващи категорийната символика,се поставят на видно място в обекта.Безспорно установено е от събраните по делото писмени и гласни доказателства,че на проверяваната дата в стопанисвания от санкционираното дружество обект-***/снек-бар „***“/ не е поставено на видно място  валиден документ за категоризация на обекта-удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект,което представлява нарушение на разпоредбата на чл.132 ал.1 от Закона за туризма.Нарушението правилно е санкционирано на основание разпоредбата на чл.214 от ЗТ предвиждаща административно наказване за всеки,който не поставя временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристически обект по чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ на видно място в обекта.Този извод не се променя от установения факт,че след поискване е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект от присъствувалия при проверката-С.С.К..Еднопосочни са показанията на актосъставителя Д.Й. и свидетеля по акта М.К. относно правнорелевантен за изхода на делото факт-къде се е намирало временното удостоверение към момента на проверката извършена на 14.08.2015г. в туристическия обект.В тази насока са показанията на актосъставителя Д.Й.:“…Въпросната госпожа влезе отзад някъде в склада.Изкара една папка и всъщност там видяхме временното удостоверение“,както и показанията на свидетеля по акта М.К.:“…При поискване от присъствалата на проверката такова ни се представи от папка ,съхранявана в офис или в бара,нямам представа къде“.От доказателствата по делото е видно,че на дата 31.07.2015г. е издадено от Община Шабла удостоверение с № 29/31.07.2015г.,на лице извършващо дейност-„***“ЕООД за снек-бар „***“,като временното удостоверение е валидно до 30.09.2015г.

По своята същност и насока показанията на актосъставителя и свидетеля по акта съдът намира за еднопосочни,взаимнодопълващи се и непротиворечиви,поради което ги кредитира изцяло и безрезервно.Впрочем същите намират опора и в представените писмени доказателства по делото от които е видно,че в действителност търговецът не е изпълнил административното си задължение въпреки,че е имал надлежно издадено от Община Шабла удостоверение с № 29/31.07.2015г.,на лице извършващо дейност-„***“ЕООД за снек-бар „***“,като временното удостоверение е валидно до 30.09.2015г.Що се отнася до показанията на свидетелката С.С.К.,която работи като сервитьорка в снек-бар „***“,тези показания взети сами по себе си,неподкрепяни с други доказателства,не са и не могат да бъдат годен доказателствен материал.Безспорно е установено от показанията на актосъставителя Д.Й. и свидетеля по акта М.К.,че свидетелката С.К.,която е била в заведението от което служителите на КЗП са изискали удостоверението за категоризация е изнесла папката в която се е намирало удостоверение с № 29/31.07.2015г.,на лице извършващо дейност-„***“ЕООД за снек-бар „***“,от складово помещение което се намира извън търговската зала и към това помещение няма пряка видимост за потребителите.Ето защо настоящия съдебен състав счита,че показанията на св.С.К. са създадени от случая и са подбрани с оглед да се осигури свидетел,който е готов да обслужи определени интереси,без да се държи сметка за обективната истина по делото.

Касае се за така наречената безвиновна отговорност,при която е привлечена отговорността на търговското дружество като ЮЛ за неизпълнение на задължението по чл.132 ал.1 от Закона за туризма.В този смисъл,след като е извършвал дейност в посочения обект,за него е било налице задължението по чл.132 ал.1 от Закона за туризма,като дружеството е било длъжно да приведе обекта в съответствие с правилата относно категоризирането.

Съдът намира за необходимо да коментира и преценката на наказващия орган относно това,че в случая не са налице смекчаващи обстоятелства,които да налагат да се приеме,че е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Процесното нарушение не би могло да се кнвалифицира като маловажно по смисъла на посочената норма,тъй като липсва основание деянието да се счита като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид.Не поставяне на видно място в стопанисвания туристически обект на вече издадено временно удостоверение с № 29/31.07.2015г.,на лице извършващо дейност-„***“ЕООД за снек-бар „***“, а оставяне да лежи в папка в складово помещение което се намира извън търговската зала и към това помещение няма пряка видимост за потребителите,не налага извода за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.Ето защо,преценката на наказващия орган за това,че нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН е правилна и законосъобразна.

При изложените обстоятелства съдът счита,че правилно и законосъобразно наказващия орган е пристъпил към привличане отговорността на  „***“ЕООД  като адресат на административнонаказателната отговорност по текста на чл.132 ал.1 от Закона за туризма,след като е установил,че процесното нарушение се явява безспорно доказано от събраните по преписката доказателства.

Що се отнася до размера на наложената с наказателното постановление на основание чл.214 от Закона за туризма имуществена санкция от 1000/хиляда/ лева,може да се  посочи,че същата е определена правилно и законосъобразно.Така индивидуализирана в самия законов минимум/по закон наказанието за едноличните търговци и юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000лв. до 3 000 лв./ санкцията се явява съобразена с тежестта на нарушението,наличните смекчаващи обстоятелства,както и факта,че нарушението се явява първо по рода си за субекта.Съдът счита,че определено в самия специален минимум на закона,административното наказание се явява съобразено и с целите,очертани от законодателя в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,а именно-да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.При тези обстоятелства,съдът намира,че наложената имуществена санкция на търговсокото дружество се явява законосъобразна по вид и размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-037006/27.10.2015 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,с което на „***“ЕООД с ЕИК: *** с управител М.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.214 във връзка с чл.132 ал.1 от Закона туризма  е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: