Р  Е  Ш Е  Н  И  Е

гр. Каварна 04.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Каварненски Районен съд,в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 270 по описа на КРС за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление №166798/15.10.2015г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Варна,с което на „Р.Е.““ЕООД Булстат  **** представляващ М.К.С. ЕГН ********** седалище и адрес *** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

         Жалбоподателят оспорва наказателното постановление изцяло,като се позовава на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и моли съда да го отмени изцяло.

         В съдебно заседание жалбоподателят,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съдът да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като правилно,законосъобразно и обосновано.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 26.08.2015г., обективирана с ПИП № 0198937/26.08.2015г. в търговски обект-плаж къмпинг „Д.“ ч.* намиращ се в гр.Ш., к.“Д.“,стопанисван от „Р.Е.““ ЕООД служители на Национална Агенция за Приходите при Териториална дирекция гр.Варна Офис Добрич са констатирали,че обектът е плажна ивица намираща се на централен плаж-къмпинг Д. с разположени 12 бр.чадъри и 18 шезлонги.Обявени цени на продаваните услуги:шезлонг-5.00лв.;чадър-5.00лв.От орган по приходите преди легитимиране е извършена контролна покупка на услуги за ползване на 2бр. шезлонги и 1бр. чадър на обща стойност 15.00лв.След заплащане на услугите на присъствуващия приел плащането-Р.Г.Щ. с ЕГН **********,не е бил издаден ФКБ.В обекта е констатиран от органа по приходите наличен ЕКАФП,който работи.Установена е фактическа касова наличност чрез изброяване в размер на 45,00лв,като паричните средства са подробно описани в опис-приложение към ПИП № 0198937/26.08.2015г.В АУАН е констатирано,че дружеството е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез фискално устройство,като не е  изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон от ЕКАФП за сумата от 15,00лв. на 26.08.2015г.,представляваща стойност на продадени услуги,с което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС/Дв бр.23/08.03.2013г./

Въз основа на акта  било издадено обжалваното наказателно постановление,с което на „Р.Е.““ЕООД Булстат  **** представляващ  М.К.С. ЕГН ********** седалище и адрес *** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС  за нарушение на чл.25 ал.1 т.1,във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите А.Д.А. и Е.Г.С. и от приложената по делото административнонаказателна преписка.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:: Жалбата е допустима,като подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в предвидените за това срокове,от надлежен орган.

Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган.

Настоящия съдебен състав счита,че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на чл.57 от ЗАНН.Съгласно разпоредбите на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН както в акта,така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби,които са нарушени,като следва да е налице съответствие между описаното изпълнително деяние,осъществяващо състава на нарушението и правната норма която е посочена като нарушена.В случая като нарушена с деянието в АУАН е визирана материалноправната разпоредба на чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.Съгласно чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ: “При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3  и се предава на разносвача,който от своя страна я предава на купувача при плащането.“В случая обаче начина,по който е описано изпълнителното деяние на нарушението в АУАН-„дружеството е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез фискално устройство,като не е  изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон от ЕКАФП за сумата от 15,00лв. на 26.08.2015г.,представляваща стойност на продадени услуги“, не съответствува на изпълнителното деяние,посочено в цитираната правна норма-чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,тъй като в описаното словесно нарушение в АУАН не е констатирано,че се касае за разносна търговия по смисъла на  чл.25 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.На практика липсва съответствие между обстоятелствената част  и правната квалификация на деянието в АУАН.Административнонаказващият орган се е опитал в НП да поправи това съответствие,като е посочил за нарушена нормата на чл.25 ал.1 т.1,във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,но по този начин не само не е поправил допуснатата нередност в АУАН,която практически в конкретния случай не би могла да бъде поправена,но и допълнително е акцентирал върху очевидното несъответствие между обстоятелствената част и посочената като нарушена правна норма.

Несъответствието между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма накърнява правото на  нарушителя,който има право да узнае какви точно нарушения и на кои правила се твърди,че е извършил,за да може да организира своята защита.Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП,тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както по основния закон-ЗАНН,така и в специализираните закони,които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.Ето защо и особено важно е за държавните органи,които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.Това се налага не от обстоятелството,че прилагането на нормите,които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно,а от обстоятелството,че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол..В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателната отговорност на едно лице,извършител на административно нарушение,са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение,включително да конкретизират точно и изчерпателно и текстовете от закона,които са били нарушени,като от друга страна следва да е налице съответствие на описаните такива в АУАН и тези залегнали в издаденото въз основа на него наказателно постановление.Изпълнението на това задължение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя,който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него и с кое негово поведение е сторено това,за да организира защитата си в пълен обем,но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,който стои в основата на административното право.Отделно от това неизпълнението на тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съда да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.

Тези пропуски е недопустимо да се отстраняват на фаза съдебно обжалване на акта.

Предвид изложеното,настоящата инстанция намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                            Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №166798/15.10.2015г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Варна,с което на „Р.Е.““ЕООД Булстат **** представляващ М.К.С. ЕГН ********** седалище и адрес *** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: