Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         

гр. Каварна  29.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 271 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 166780/15.10.2015г. на Заместник Директор на Териториална Дирекция на Национална Агенция на приходите-гр.Варна,с което на „***“ЕООД Булстат *** представляващ  М.К.С. ЕГН **********,*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Жалбата е депозирана от надлежна страна,в срок,поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище,че наказателното постановление е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата,като се навеждат основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН с мотив,че конкретното деяние е с ниска степен на обществена опасност с оглед липсата на вредни последици от извършеното нарушение и се пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.     

Представителят на органа издал наказателното постановление,оспорва жалбата,а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението,справедливост на наложеното административно наказание и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

След преценка на доказателствата по делото,съдът възприе следната фактическа обстановка:

Свидетелите А.Д.А. и Е. Г. С. -инспектори по приходите в ТД на НАП-гр.Варна офис Добрич са извършили проверка на 26.08.2015г.,обективирана с ПИП № 0198937/26.08.2015г. на търговски обект-плаж къмпинг „Добруджа“ част 4 намиращ се в гр.Шабла,къмпинг „Добруджа“,стопанисван от „***“ ЕООД.По време на проверката са установили,че обекта е плажна ивица намираща се на централен плаж-къмпинг „Добруджа“ с разположени 12 бр. чадъри и 18 бр. шезлонги.Обявени цени на  продаваните услуги: шезлонг-5.00лв.; чадър-5.00лв.Наличен 1бр. ЕКАФП модел А-100,който има изградена дистанционна връзка с НАП-потвърждение № 3655708 и в момента на проверката работи.

Съгласно отпечатания от ФУ междинен дневен финансов отчет регистрираният оборот от продажби е в размер на 15.00лв.Няма регистрирани суми чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“.Книгата за дневните финансови отчети няма записвания за 26.08.2015г.Установена е фактическа касова наличност чрез изброяване в размер на 45,00лв.,като паричните средства са подробно описани в опис-приложение към ПИП № 0198937/26.08.2015г.Установена е по време на проверката разлика от 30.00 лева.

Във връзка с резултатите от извършената проверка,на 01.09.2015г. свидетеля А.Д.А. е съставил АУАН срещу „***“ЕООД Булстат *** „***” ООД с Булстат *** представлявано от въззивника М.К.С.,в който било описано нарушението,констатирано по време на проверката,квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

АУАН бил надлежно връчен на представляващия „***“ЕООД ,който го подписал. В законоустановения тридневен срок,съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивника  не е депозирал до Директора на ТД на НАП гр.Варна писмени възражения във връзка с издадения АУАН.

Въз основа на акта  било издадено обжалваното наказателно постановление,с което на „***“ЕООД Булстат *** представляващ  М.К.С. ЕГН **********,*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите А.Д.А. и Е. Г. С., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка,приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите А.Д.А. и Е. Г. С.,АУАН № F176907/01.09.2015г.,ПИП № 0198937/26.08.2015г.,Опис на касовата наличност,Междинен и периодичен финансов отчет,Извлечение от касовата книга-2 стр. и Ценоразпис на услугите които предлага къмпинг „Добруджа“.

Като прецени изложената фактическа обстановка,с оглед нормативните актове,регламентиращи процесните отношения,настоящия състав на КРС,достигна до следните правни изводи:

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира,че описаното представлява неизпълнение от страна на въззивника-жалбоподател на задълженията му към държавата по чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от Министъра на финансите,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 и чл.185 ал.1 от ЗДДС.Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.ДВ,бр.48 от 2011г.,в сила от 24.06.2011г.,доп.бр.102 от 2012г.,в сила от 21.12.2012г.,изм.бр.40 от 2013г. в сила от 30.04.2013г./ задължава всяко лице да регистрира  и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД,освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен дебит или наличен паричен превод,извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод,извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.По силата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.Дв бр.102 от 2012г. в сила от 21.12.2012г./,независимо от документирането с първичен счетоводен документ,задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1-за всяко плащане с изключение на случаите,когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен дебит,чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,независимо дали е поискан друг данъчен документ,но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член,както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на Министъра на финансите.Видно от цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ плащането на стоки и услуги в брой в търговски обект не попада сред изключенията,предвидени в чл.3 ал.1 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г.В този смисъл за всяко плащане се издава фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.Установи се по делото,че на 26.08.2015г. свидетелите А.Д.А. и Е. С.-инспектори по приходите в ТД на НАП-гр.Варна са извършили проверка обективирана с ПИП № 0198937/26.08.2015г. на търговски обект-плаж къмпинг „Добруджа“ част 4 намиращ се в гр.Шабла,къмпинг „Добруджа“,стопанисван от „***“ ЕООД.По време на проверката са установили,че обекта е плажна ивица намираща се на централен плаж-къмпинг „Добруджа“ с разположени 12 бр. чадъри и 18 бр. шезлонги.Обявени цени на  продаваните услуги: шезлонг-5.00лв.; чадър-5.00лв.Наличен 1бр. ЕКАФП модел А-100,който има изградена дистанционна връзка с НАП-потвърждение № 3655708 и в момента на проверката работи.

Съгласно отпечатания от ФУ междинен дневен финансов отчет регистрираният оборот от продажби е в размер на 15.00лв.Няма регистрирани суми чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“.Книгата за дневните финансови отчети няма записвания за 26.08.2015г.Установена е фактическа касова наличност чрез изброяване в размер на 45,00лв.,като паричните средства са подробно описани в опис-приложение към ПИП № 0198937/26.08.2015г.Установена е по време на проверката разлика от 30.00 лева.С оглед на гореизложеното се приема за безспорно установено,че дружеството е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез ФУ,като не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки от ЕКАФП за сумата от 30.00 лева на 26.08.2015г.Следователно правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали нарушението като такова по чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя,че нарушението не е доказано,като на първо място следва да се посочи,че в с.з. от страна на въззивника,респ. процесуалния му представител не се ангажираха никакви доказателства за фактическа обстановка различна от описаната в протокола за проверка,в АУАН и в НП.Поради изложеното до тук съдът намира,че нарушението описано в акта и постановлението е било извършено.При това положение жалбоподателя следва да понесе административнонаказателна отговорност,тъй като разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни задължения,които се установи,че са били нарушени от негова страна.Тази разпоредба е във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС.Правилно АНО е ангажирал отговорността на въззивника и е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение,като в настоящия казус имуществената санкция е определена в размер,идентичен със законоустановения минимум,поради което съответствува на целите на административното наказание и обществената опасност на деянието.

В случая се касае за административно нарушение,което е формално по своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя,не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска,тоест да се стигне до някакъв резултат,а същото се счита за осъществено само с факта на неизпълнение на задълженията,който предписва визираната правна норма на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.Задължение на търговеца е да предприеме всичко необходимо,а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото изискване от наредбата.

Съдът счита,че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение.Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение,като не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката.Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването му и не зависи от размера на сумата.Съдът счита,че неиздаването на фискален бон при осъществяване на продажби в търговската мрежа е масово явление при търговците и в този смисъл административното нарушение е с голяма степен на обществена опасност.При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за засягането на обществени отношения със значителен интерес,каквито се явяват тези свързани с приходната част на държавния бюджет.

При служебната проверка на административнонаказателната процеидура,съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Спазени са процесуалните срокове при издаване на АУАН и НП,тъй като е спазен тримесечния срок от откриване на нарушителя до съставяне на акта/съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН/ и шестмесечният-от съставяне на акта до издаване на постановлението/чл.34 ал.3 от ЗАНН/.Актът за установяване на административно нарушение е съставен от упълномощено лице,а наказателното постановление е издадено от компетентен орган-аргумент от Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП.На следващо място,фактическата обстановка е била напълно изяснена,поради което липсва нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН или друга разпоредба,уреждаща процесуални правила.

Поради всичко изложено до тук съдът намира,че атакуваното наказателно постановление е правилно,обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

                                             Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 166780/15.10.2015г. на Заместник Директор на Териториална Дирекция на Национална Агенция на приходите-гр.Варна,с което на „***“ЕООД Булстат *** представляващ М.К.С. ЕГН **********,*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

    

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: