Р Е Ш Е Н И Е

гр. Каварна 08.03.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 277 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П.Т.П., ЕГН **********,***, против НП № 15-0283-000170/07.09.2015 год. на Началник група към ОДМВР гр.Добрич, РУ Каварна, с което са му наложени следните наказания: на осн. чл. 174, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 600лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка възприета от АНО. Твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата му на защита. Изтъква, че НП е издадено въз основа на показания от техническо средство, а не е ползвано заключението от медицинското изследване на доброволно дадената кръвна проба, което е с по-ниска концентрация на установения в кръвта алкохол.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично Поддържа жалбата на посочените основания. Признава, че е употребил алкохол преди да потегли с автомобила. Заявява, че резултата от кръвната му проба е по-нисък от установената в издишания въздух концентрация на алкохол. Моли НП да бъде отменено или санкциите да бъдат намалени до предвидения от закона минимум.

            Въззиваемата страна редовно призована за с.з., представител не се явява.

КРП - редовно призована - представител не се явява.

 

            След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съставен въз основа на него, съдът прие, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. При Извършената проверка на законосъобразността на издадените АУАН и НП, съдът установи съответствие между вписаните в АУАН разпоредби на ЗДП, които според актосъставителя са били нарушени и тези, които административно-наказващият орган е вменил във вина на въззивника. Налице е съответствие между описанието на извършените нарушения и на обстоятелствата, при които те са били извършени и в двата документа. Съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група към ОДМВР гр.Добрич, РУ Каварна.

На 30.05.2015г. полицейските служители С.П.С. и Ц.Р.Ц. извършвали контрол на пътното движение в гр.Каварна. Получили сигнал, че л.а. ** е потеглил към тях и се движи с висока скорост. При приближаване на автомобила на въззивника, полицейските служители го спрели. В хода на извършваната проверка, те усетили мирис на алкохол от страна на жалбоподателя. Сигнализирали дежурния в РУМВР-Каварна и той изпратил при тях актосъставителят В.Н.А. – младши автоконтрольор при РУ МВР гр.Каварна. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“ била установена концентрация от 0,56 промила алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят заявил, че е изпил една бира. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0314853. Св.А. съставил АУАН фабр.№826307/14.08.2015г. за установеното административно нарушение. В акта било отразено, че на посочената дата и час при движение по ул** в посока от крайморската зона към града, управлява собственото си МПС - л.а. ** с ** след употреба на алкохол, установено с техническо средство дрегер „Алкотест 7510“ с №ARBA-0082, на който цифровата индикация отчете 0,56 промила концентрация на алкохолни пари в издишания от водача въздух. Горното деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят доброволно се подложил на медицинско изследване. Вследствие на извършеното изследване, с протокол за химическа експертиза №1353/18.08.2015г. на Лаборатория при Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна било установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация 0,53 промила.

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП № 15-0283-000170/07.09.2015 год., като е възприел изцяло констатациите, описани в акта и е приел, че е нарушена законовата разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на осн. чл174, ал.1 от ЗДвП му налага глоба в размер на 600 лева и лишаване от правоуправление за срок от 8 /осем/ месеца.

В съдебно заседание са депозирали показания св. В.Н.А., С.П.С. и Ц.Р.Ц..

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като намира същите за обективни, безпристрастни и изцяло съответстващи на останалите събрани и приложени по делото доказателства, а именно: наказателно постановление №15-0283-000170 от 07.09.2015г.; акт за установяване на административно нарушение серия Т №826307 от 14.08.2015г.; талон за медицинско изследване №0314853, заповед  рег.№з-2819 от 12.09.2012г.; заповед №8121з-748 от 24.06.2015г.; протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или  друго упойващо вещество в кръвта №1353/18.08.2015г.; талон за медицинско изследване Приложение №1 към чл.3, ал.2 №0314853 от 14.08.2015г.; протокол за медицинско изследване  Приложение №2 към чл.10 ал.2 от 14.08.2015г., фиш за спешна медицинска помощ от 14.08.2015г., изд.на П.Т.П.; медицинска документация за извършен преглед на лицето П.Т.П. на 14.08.2015г.

Въз основа на приетите и приложени по делото писмени дзоказатерлства, съдът приема за безспорлно доказано управлението от страна на жалбоподателя на МПС след употребата на алкохол.

Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП възвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП е предвидена възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице в случай, на управлявление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, вкл., установено с медицинско изследване и/или чрез техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В настоящият случай данните по делото налагат несъмнения извод, че на датата и мястото, посочени в АУАН и НП, въззивникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта. От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че концентрацията е 0,56 промила – установената концентрация на алкохолни пари в издишания въздух, въз основа на показанията на техническото средство – дрегер „Алкотест“. В същото време от приложения протокол за химическа експертиза №1353/18.08.2015г. на Лаборатория при Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна е видно, че е установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация 0,53 промила.

Съдът приема, че в случая административно наказващия орган е допуснал нарушение, като не се е съобразил с показанията от медицинското изследване. Медицинският способ за изследване употребата на алкохол и други упойващи вещества в кръвта несъмнено е по-сигурен и убедителен от показанията на техническото средство. Освен това в случая е налице разлика в установената при двата вида изследване концентрация на алкохол. Докато тази, устанвовено в алкохолните изпарения на издишания от жалбоподателя въздух е била 0,56 промила, то тази от медицинското изследване на концентрация на алкохол в кръвта е 0,53 промила. Следва да се отчете и вероятността при извършения тест в техническо средство външни атмосферни фактори да са повлияли на отчетения резултат, докато при кръвното изследване това е невъзможно.

В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН, както при съставяне на АУАН, така и в тридневния срок след това. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, против П.Т.П., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Действително разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП предоставя на администратнивно наказващия орган да санкционира нарушител вследстие изследване както с техническо средство, така и с кръвно изследване. Двата метода са дадени алтернативно, видно от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП (и/или), което предполага равнопоставеността им при установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, когато е извършен самостоятелно който и да е от тях. Когато са използвани и двата метода обаче, медицинското изследване на кръв има приоритет пред тестването с техническо средство, тъй като последното установява, както е посочено в нормата на закона, концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Като не се е съобразил с това обстоятелства, административно наказващият орган на първо място е допуснал нарушение на закона, а на второ място е накърнил правата на жалбоподателя, предвид по-ската концентрация на установеното съдържание на алкохол в медицинското изследване и респективно по-нисък размер на относимите наказания. Въпреки това, предвид безспорното установяване на управление на автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила и признанието на жалбоподателя, че е употребил алкохол, съдът приема, че действително е извършено посоченото административно нарушение и негов автор е именно жалбоподателя.

Следва според настоящия състав обаче да бъдат коригирани наказанията, наложени на жалбоподателя за това нарушение, тъй като и двете са в размер значително над минималния, а установеното с медицинското изследване наличие на алкохол в кръвта на нарушителя е към долната граница предвидена от закона. Същевременно от АНО не се ангажират доказателства за други нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, нито се сочи това нарушение да не е първо за него. Ето защо, размерите и на двете наложени административни наказания за второто описано нарушение по НП ще следва да бъдат намалени съответно на 6 месеца за лишаването от право да управлява МПС и на 500 лв. за наказанието глоба. Т.е. до минималния предвиден размер от законодателя.

 

Водим от горното, Каварненският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0283-000170/07.09.2015 год. на Началник група към ОДМВР гр.Добрич, РУ Каварна в частта, с която на П.Т.П., ЕГН **********,*** са му наложени следните наказания: на осн. чл. 174, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 600лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, като намалява наказанията на глоба в размер на 500 лв. /петстотин/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: