Р Е Ш Е Н И Е

№ /09.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 278/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ЕТ „А.-Ю.Б.” ЕИК *****, срещу наказателно постановление /НП/ № Д-3-ДНСК-88/12.09.2016 г., издадено от инж.Л.Т.Т. – заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на основание ч л. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във вр. с правомощията й по чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, за нарушение на чл. 178, ал. 1 и чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.

НП е обжалвано от наказания едноличен търговец в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно – постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразено с материалния закон. Моли се за цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. настоява за отмяна на наказателното постановление с доводите, че инкриминираното нарушение не е доказано по безспорен начин от административно наказващия орган /АНО/, не е установено, че именно жалбоподателят е ползвал строежа, налице е несъответствие между констатации и вписани нарушени законови разпоредби в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП, което води до неясното относно вмененото нарушение, ограничаващо правото му на защита. Твърди, че както АУАН, така и НП са нередовно връчени на наказаното лице. Моли за цялостна отмяна на НП, а в условията на евентуалност за определяне на санкция в минималния предвиден в закона размер.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение, а именно че ЕТ „А.-Ю.Б.” като възложител и собственик на строежа – заведение за обществено хранене е допуснал ползването му в нарушение на издадена Заповед № ДК – 19-Д-01/12.10.2015 г. на Началника на РО НСК Добрич, за забрана ползването и достъпа до строежа, без изискуемите по закон документи за въвеждането на същия в експлоатация от оторизирания орган, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 178, ал.1 от ЗУТ. Счита твърденията на жалбоподателя за нередовност при връчване на АУАН и НП за неоснователни, т.к. от приложените към преписката доказателства се установява, че същите са връчени на упълномощено от ЕТ лице.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2015 г. инж.П.К. *** РДНСК Североизточен район, въз основа на съставен констативен акт № 4 от 18.09.2015г., издал заповед № ДК-19-Д-01, с която наредил: забрана ползването на строеж: „Заведение за обществено хранене”, находящ се в ПИ ****** по ККР на с.Б., морски плаж „Б.”, общ.Каварна; определил е срок до 15.10.2015 г. за доброволно изпълнение на заповедта, до изтичане на който от ЕТ „А.-Ю.Б.”***, да бъдат взети мерки за освобождаване на обекта от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др.; забранил е достъпа до строежа, разпоредил е прекъсване на захранването с ел.енергия, както и в срок до 16.10.2015г. от длъжностни лица на РО НСК Добрич да бъде поставена лента пред подхода към обекта. Разпоредил е още копие от заповедта да се връчи на ЕТ „А.-Ю.Б.”***, Енерго-Про Мрежи АД гр.Варна и общ.Каварна, за сведение и изпълнение. Посочено е че заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ пред ДАС в 14 дневен срок от датата на съобщаването й. По делото не са представени доказателства за връчване на процесната заповед на жалбоподателя, но с оглед липсата на възражения в тази насока съдът приема, че същата е била надлежно връчена на ЕТ.

На 15.06.2016 г. била извършена проверка от работна група на РО „НСК” Добрич в състав: инж.П.К. ***, инж.В.С. – ст.инспектор и представител на общ.Каварна И.В.– ст.спец.УТИ, на „Заведение за обществено хранене”, находящо се в поземлен имот ***** по КККР на с.Б., общ.Каварна във връзка с изпълнение на Заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. издадена от Началника на РО НСК Добрич, за забрана ползване, за което бил съставен констативен протокол. В същия проверяващите описали констатациите си, че заведението работи по предназначение, като се захранва от бензинов генератор. Вписали са още, че след извършени действия по компетентност, заведението е освободено от посетители, сложени са обезопасителни ленти от всички страни „достъпът забранен”, бензиновият генератор и газта в кухненския блок са спрени.

Въз основа на така съставения констативен акт, инж.В.К.П.-С., съставила акт № Д-3 от 07.07.2016 г., срещу ЕТ „А.-Ю.Б.”, затова, че във функциите си на собственик и извършител на строеж „Заведение за обществено хранене”, находящ се в ПИ ***** по КККР на с.Б., морски плаж „Б.”, общ.Каварна, е допуснал ползването на строежа, без същия да е въведен в експлоатация от компетентния орган, в нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ и заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. издадена от Началника на РО НСК Добрич, за забрана ползване на строежа. В акта е вписано, че нарушението е установено при извършена проверка от служители на РО „НСК” Добрич РДНСК Североизточен район на местостроежа на 15.06.2016 г., за което е съставен констативен протокол в който е описано установеното наличие на ел.захранване и водоснабдяване на строежа, както и достъп на хора и ползването му. Вписано е още, че строежът се ползва по предназначение като заведение за обществено хранене, без да е въведен в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. Посочено е, че с горното си деяние ЕТ „А.-Ю.Б.” е нарушил чл. 178, ал. 1, във вр. с чл. 177 от ЗУТ. В акта е вписано, че същият е съставен на 07.07.2016г. в отсъствието на нарушителя. Видно от отбелязването в акта същият е връчен на 25.08.2016г. на И.С.И..

След като в законоустановения тридневен срок не са постъпили възражения – видно от констативен протокол от 01.09.2016 г., на 12.09.2016 г. инж.Л.Т.Т. на длъжност заместник-началник на ДНСК гр.София издала атакуваното НП № Д-3 ДНСК-88 срещу ЕТ „А.-Ю.Б.”. В същото е вписано, че е издадено въз осн. на акт № Д-3/07.07.2016г., за това, че ЕТ „А.-Ю.Б.”, представляван от Ю.И.Б. – управител, във функциите си на собственик и извършител, на 15.06.2016 г. ползва строеж: „Заведение за обществено хранене находящ се в ПИ № ***** по КККР на с.Б., морски плаж „Б.”, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ и заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО НСК Добрич, за забрана ползването на строеж, в нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.

Посочено е, че с описаните действия ЕТ „А.-Ю.Б.”, представляван от Ю.И.Б. – управител, е нарушил законовата разпоредба на чл. 178, ал.1 и чл. 221, ал. 4 от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, поради което на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, и правомощията по чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, предоставени със заповед № ЗД-13-035/17.03.2015г. на ДНСК, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. НП е връчено на пълномощника на ЕТ – И.С.И., на 27.10.2016г., видно от отбелязването в самото постановление.

От показанията на разпитаните свидетели П.К. и В.С. се установява, че при извършена от тях проверка на 15.06.2016г., във връзка с изпълнение на заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО НСК Добрич, установили, че заведението работи въпреки издадената заповед за забрана достъпа до строежа. Установили още, че в заведението се намирал персонала и посетители, както и че заведението се ползвало по предназначение. За установеното на място свидетелите съставили констативен протокол. Въз основа на констативния протокол, на нарушителя – собственика и извършител на строежа, бил съставен АУАН, който бил връчен на упълномощено от търговеца лице, на 25.08.2016 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015 г. на началника на РО НСК Добрич; акт №5100/20.08.2012 г. за публична държавна собственост; констативен протокол от 21.07.2016 г.; акт № СИР-06 от 08.08.2016 г.; констативен протокол от 15.06.2016г.; заповед № РД-13-035/17.03.2015 г. на ДНСК; писмо изх.№ К-301-00-125/15.06.2016 г. и известие за доставянето му; констативен протокол от 01.09.2016 г.; разрешение за поставяне № 9/14.07.2008 г. на гл.арх. на общ.Каварна; както и показанията на свидетелите инж.П.К. и инж.В.П.-С.. Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗУТ да издава НП, със Заповед № РД-13-035 от 17.03.2015 г. на МРРБ.) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

От събраните писмени доказателства по делото и показанията на актосъставителя и свидетеля се установява, че проверката по установяване на процесното нарушение е протекла законосъобразно – след получен сигнал е посетен на място обекта, установено е нарушението, съставен е констативен протокол на самото място, нарушителя е поканен писмено за съставяне на акта, същия не се е явил на посочената му дата и акта е съставен в негово отсъствие.

При извършената проверка на НП се установи, че в него са посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, който индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение. Изложени са всички съществени обстоятелства относно конкретната фактическа обстановка, описанието на нарушението и данни за реално приети за установени фактически обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към същностните характеристики на всеки един от елементите от фактическия състав на твърдяната като нарушена императивна разпоредба. По делото са събрани всички данни, които влияят върху оценката за доказаност на административното нарушение.

Обстоятелствата констатирани при извършената на 15.06.2016 г. проверка от компетентните органи, са мотивирали наказващият орган да приеме, че описаната в акта фактическа обстановка следва да се квалифицира като нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ – обявяващ за наказуемо деянието, изразяващо се в ползване на строеж без това да е разрешено по установения законов ред. В мотивите си наказващият орган е изложил подробни съображения защо приема, че едноличният търговец е извършил вмененото му с наказателното постановление административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във вр. чл. 178, ал. 1 и чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. За да стигне до този извод, той е изложил в пълнота цялата фактическа обстановка, която е била известна на нарушителя.

От цялата съвкупност от доказателства се установява, че едноличният търговец е съзнавал, както че ползва обекта в нарушение на закона без издадено разрешение за ползване, така и че има изрично издадена заповед по реда на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, с която му е забранено ползването и достъпа до строежа.

В правомощията на наказващият орган е да определи правната квалификация на описаните в акта противоправни деяния и да реши за кое от тях да наложи предвидената в закона санкция, както е сторено в настоящия случай. След като строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и въпреки изричната забрана за ползването му по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, която е наложена именно с оглед на неспазването на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ и липсата на доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация по законоустановения ред, то очевидно е налице ползване на строеж в нарушение на нормативно установените изисквания.

По тези съображения съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му от административнонаказващия орган нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него противоправно деяние.

Относно размера на наказанието:

 За извършено от ЕТ „А.-Ю.Б.” нарушение на чл. 178, ал.1 и чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, с разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 4000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на търговеца е "имуществена санкция" в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1 000 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на установени отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 4 000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ размер от 1 000 лв. С така наложеното наказание в размер на 1 000 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на ЗУТ от ЕТ към момента на установяване на процесното нарушение, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание "имуществена санкция", като размерът се намали от 4 000 лв. на 1 000 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № Д-3-ДНСК-88/12.09.2016 година, издадено инж.Л.Т.Т., на длъжност заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, с което на ЕТ „А.-Ю.Б.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Каварна, обл. Добрич, представляван от Ю.И.Б., на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, за извършено нарушение по чл. 178, ал. 1 и чл. 221, ал. 4 от ЗУТ е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 4 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 4 000 /четири хиляди/ лева, на 1 000 /хиляда/ лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..