Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  23.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря Анастасия Митева,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 286 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26/28.09.2017г. на Кмета на Община Шабла издадено въз основа на АУАН № 10/30.08.2017г., с което са наложени две административни наказания на Й.Б.Ш. ***,а именно:1.за нарушение на чл.116 ал.2 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.213 ал.2 от Закона за туризма и 2. За нарушение на чл.111 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма.

В жалбата си жалбоподателят оспорва констатациите на административнонаказващият орган в акта,като твърди,че посочените в него нарушения не са допуснати.Моли да се отмени изцяло наказателното постановление.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна,в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При направена на 04.07.2017г. проверка от служители на Община Шабла-Т.А.Д.-***,М.Д.Й.-*** и И.Д. *** в категоризиран туристически обект „Стаи за гости“ „***“,находящ се в с.***общ.Шабла,улица „***“ № 8 е установено,че туристическият обект е категоризиран съгласно Закона за туризма.Издадената категорийна символика-Удостоверение № 226 от 10.09.2015г. и месингова табела е поставена на видно място и не въвежда в заблуждение.Категоризирани са 4/четири/ стаи с 8/осем/ легла в източното крило на къщата.Обектът е собственост на Б. Й. Ш.,а туристическата дейност се извършва от Й.Б.Ш..В хода на проверката,видно от показанията на свидетелите Т.А.Д. и М.Д.Й. туристическият обект е снабден с регистър за настанени туристи на хартиен носител.Видно от показанията на горепосочените свидетели,както и от показанията на свидетеля И.Д.Г.,в деня на проверката се установява,че две лица от Република Румъния не са регистрирани в регистъра.Извършващия туристическа дейност в обекта-Й.Б.Ш. е информирал извършващите проверката служители на Община Шабла,че гостите са пристигнали малко преди проверката и не е могъл да ги регистрира.При проверката е установено също,че един от туристите е настанен в стая/една от четирите/ в западната част на сградата,която не е категоризирана.За констатираните нарушения е съставен Констативен протокол № 10 от 04.07.2017г.,като са дадени задължителни предписания.Видно от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства в Община Шабла е постъпило Заявление за прекратяване на категоризация на туристически обект Стаи за гости „***“ с капацитет 4/четири/ стаи,8/осем/ легла,входирано с Вх.№ ПСД-89 от 07.07.2017г.,поради промяна на туристическия обект.Със Заповед № РД—04-276 от 17 юли 2017г. на Кмета на Община Шабла е прекратена категоризацията на Стаи за гости „***“ и е върната категорийната символика-Удостоверение № 226 от 10.09.2015г. и месингова табела.От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява,че в Община Шабла е постъпило Заявление за категоризиране на място за настаняване Къща за гости „***“,входирано с Вх.№ ПСД-90 от 07.07.2017г. с капацитет 8/осем/ стаи,16/шестнадесет/ легла.Със заповед № РД-04-277 от 17 юли 2017г. на Кмета на Община Шабла е открита процедура по категоризация на Къща за гости „***“ и е издадено Временно удостоверение № 27 от 17.07.2017г. със срок на валидност до 17.09.2017г.

На 30.08.2017г. длъжностното лице Т.А.Д. е съставила АУАН № 10,в който актосъставителя е посочил,че  лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш.,макар и да притежава регистър на настанените туристи за категоризиран туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8,макар и да е бил длъжен,не вписва в същия регистър всяко от настанените лица,както и извършва настаняване на туристи в некатегоризиран туристически обект-4/четири/ стаи в западната част на къщата,с което е нарушил разпоредбата на чл.116 ал.1 и ал.2 от Закона за туризма и чл.111 от Закона за туризма,като нарушението е установено на 04.07.2017г. при направена проверка от служители на Община Шабла-Т.А.Д.-***,М.Д.Й.-***,в присъствието на И.Д.Г.-служител в РУ гр.Шабла в категоризиран туристически обект „Стаи за гости“ „***“,находящ се в с.***общ.Шабла,улица „***“ № 8 11.08.2015г. в с.**,общ.Шабла,обл.Добрич.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което са наложени две административни наказания на Й.Б.Ш. ***,а именно:1.за нарушение на чл.116 ал.2 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.213 ал.2 от Закона за туризма и 2. За нарушение на чл.111 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.А.Д.-***,М.Д.Й.-***,които са извършили на 04.07.2017г. в присъствието на свидетеля И.Д. *** проверка в категоризиран туристически обект „Стаи за гости“ „***“,находящ се в с.***общ.Шабла,улица „***“ № 8  и И.Д. *** и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.В хода на проверката,видно от показанията на свидетелите Т.А.Д.-***,М.Д.Й.-***,лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш.,макар и да притежава регистър на настанените туристи за категоризиран туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8,макар и да е бил длъжен,не вписва в същия регистър всяко от настанените лица,както и извършва настаняване на туристи в некатегоризиран туристически обект-4/четири/ стаи в западната част на къщата.

От показанията на свидетелите Т.А.Д.-***,М.Д.Й.-*** се установява,че нарушението е извършено по време на проверката на 04.07.2017г.,а АУАН е връчен на Й.Б.Ш. осъществяващ туристическа дейност в категоризиран туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8 и не е направено възражение в законовия срок.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.Налице са задължителните реквизити,визирани в чл.42 от ЗАНН.Налице е фактическо описание на нарушението,както и обстоятелствата при които е извършено.В издаденото наказателно постановление въз основа на съставеният акт за установяване на административно нарушение са посоченисобственото,бащиното и фамилното име,длъжността на лицето което го е издало,датата и мястото на извършване на нарушението,всички белези чрез които може да се идентифицира лицето осъществяващо туристическа дейност в категоризиран туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8,данните относно актосъставителя,както и данните визирани в т.2,3,5,67 и10 на чл.57 ал.1 от ЗАНН.Посочени са законовите разпоредби,които жалбоподателят виновно е нарушил,както и вида и размера на санкцията.Съдът намира,че образуваното и воденото административнонаказателно производство е протекло законосъобразно,при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения,довали до ограничаване правото на защита на нарушителя.АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,видно от чл.175 ал.1 и ал.2 от Закона за туризма.АУАН е издаден в срока,предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН,а наказателното постановление-в срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН.

Безспорно между страните е,че туристическия обект,съгласно представеното удостоверение № 00226 с дата на издаване 10.09.2015г. представлява Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла,улица „***“ № 8,категоризиран с категория „една звезда“,с капацитет 4стаи/8 легла.Съгласно &1,т.56 ДР на ЗТ „Хотелиер“ е лице,което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране места за настаняване,туристически хижи,туристически учебни центрове и туристически спални.Съгласно чл.3 ал.2 б.“б“ от ЗТ стаите за гости са вид туристически обект.

Това означава,че жалбоподателят,развивайки дейност в категоризиран по закона туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8,е „хотелиер“ по смисъла на Закона за туризма и в това си качество е адресат на всички задължения за хотелиерите,предвидени в закона.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Относно нарушението по чл.116 ал.2 от ЗТ

Съгласно разпоредбата на чл.116 ал.1 от ЗТ лицата извършващи хотелиерство,водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните,утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерство на туризма,като съгласно ал.2 т.1,чрез централизирана информационна система,поддържана от министъра на туризма,достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;т.2 чрез избрана от лицето,извършващо хотелиерство,информационна система,отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление; т.3 на хартиен носител по образец,утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма,като съгласно ал.3-за местата за настаняване от клас“Б“ регистърът по ал.1 се води съгласно ал.2 т.1,2 или 3.Настоящият обект следва да се квалифицира като място за настаняване от клас „Б“,т.к. е регистриран като стаи за гости,съглас. изискванията на чл.123 ал.2 т.5 от Закона за туризма.

Следва да се посочи,че задължение на хотелиерите е да водят регистъра за настанените туристи,в който ежедневно да вписват данните за  настанените туристи.

Безспорно,както бе посочено и по-горе,към момента на проверката 04.07.2017г. лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш. има качеството на хотелиер и в това си качество съгласно чл.116 ал.1 във връзка с ал.2 т.3 от Закона за туризма същото е водило регистър за настанените туристи на хартиен носител,следователно в конкретния случай няма нарушение на разпоредбата на чл.116 ал.1 от Закона за туризма.

Също така отразено е в АУАН и в атакуваното НП,че към момента на проверката 04.07.2017г. се установява,че две от настанените в туристическия обект лица,с произход от Република Румъния,не са били настанени като туристи по смисъла на &1,т.1 от ЗТ в проверявания обект,т.к. все още не са били регистрирани във воденият в  категоризирания по закона туристически обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8 регистър за настанени туристи,следователно регистърът не се е водил съобразно изискванията на чл.116 от ЗТ,т.к. данните за настанени туристи не са били вписани своевременно-в деня на настаняването им.

С оглед на гореизложеното,според настоящия състав на съда наказващият орган правилно е приложил материалния закон-лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш. е водило регистър за настанените туристи,с което е изпълнило задължението си по чл.116 ал.1 от Закона за туризма,но не е водило регистъра по начина,определен в чл.116 от Закона за туризма-данните за настанените туристи не са били вписани своевременно в деня на настаняването им,за което нарушение е предвидена санкция по чл.213 ал.2 от Закона за туризма,съгласно който хотелиер,който не води регистъра по ал.1,съгл.разпоредбите на чл.116 от ЗТ се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лева,а на ЕТ и ЮЛ,се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева.Настоящия съдебен състав счита,че следва да кредитира показанията на свидетелите Т.А.Д. и М.Д.Й.,които по един и същи начин описват фактическата обстановка,логични са и непротиворечиви.И двамата свидетели са категорични,че лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш.,макар и да притежава регистър на настанените туристи за категоризиран туристически обект Стаи за гости „***“, находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8,макар и да е бил длъжен,не вписва в същия регистър всяко от настанените лица.Тези показания се подкрепят и от приложените към делото писмени доказателства.Освен това няма основание посочените свидетели да се считат за предубедени.Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят твърденията на посочените по-горе свидетели.

При тези съображения,съдът счита,че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.116 ал.2 от Закона за туризма,за което е предвидена санкция по чл.213 ал.2 от Закона за туризма.Освен това настоящата инстанция счита,че така наложеното административно наказание “глоба“ в размер на 100/сто/ лева с оглед разпоредбата на чл.213 ал.2 от Закона за туризма,освен че е определено в минималния посочен в закона размер, е справедливо и отговаря на тежестта на нарушението.Съдът намира, че така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеншия в страната правов ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът счита,че нарушението не може да се определи като маловажно и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Легалното определение на маловажен длучай по чл.93 т.9 от НК предвижда,че маловажен случай е този,при който извършеното престъпление с оглед на липсата и или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.В конкретния случай не са представени доказателства,които да установяват обстоятелства,обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.213 ал.2 от ЗТ,тъй като липсата на данни за настанени туристи,които е следвало да бъдат регистрирани засяга широк кръг от обществени отношения,което не може да отграничи конкретното нарушение от обичайните такива.Възможността да се настаняват нерегистрирани туристи сериозно би накърнила обществените интереси.Засегнати са на първо място правата на потребителите,които трудно могат да установят обстоятелствата,свързани с настаняването си.Застрашени са и обществените отношения,свързани с миграционния поток и неговия контрол от правоохранителните органи,засегната е достоверността на данните,гарантиращи вярност на статистическите данни за страната свързани с туристическия поток,засягат се и бюджетните интереси на обществото,тъй като липсва възможност да се провери реалният обем на реализираните нощувки за нуждите на данъчното облагане.

Относно вмененото нарушение по чл.111 от Закона за туризма.

Чл.111 от Закона за туризма изисква „Хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти“,като в случая безспорно описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти се свързват именно с това,че лицето извършващо дейност в туристическия обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8-Й.Б.Ш. извършва настаняване на туристи в некатегоризиран туристически обект-4/четири/ стаи в западната част на къщата.Настоящия съдебен състав счита,че следва да кредитира показанията на свидетелите Т.А.Д. и М.Д.Й.,които по един и същи начин описват фактическата обстановка,логични са и непротиворечиви.И двамата свидетели са категорични,че лицето извършващо дейност в туристическия обект-Й.Б.Ш. извършва настаняване на туристи в некатегоризиран туристически обект-4/четири/ стаи в западната част на къщата.В тази връзка следва да бъдат цитирани показанията на свиделя Т.Д.:“…Категоризация на западната част на сградата нямаше.Там има още четири стаи.В една от стаите явно беше настанена тази жена,с която аз проведох разговор.Попитах я и тя потвърди,че е настанена там.“,както и показанията на свидетеля М.Д.Й.:“…Знам,че дамата е настанена в стая,която не е категоризирана,защото аз лично съм присъствал на категоризацията и знам,че стаите са към плажа.Малко по-късно,след като е констатирано нарушението,г-н Ш.  дойде лично и подаде заявление за категоризация и на тези стаи.Той категоризира стаите в които ние констатирахме,че има настанено лице“.Тези показания се подкрепят и от приобщеният като писмено доказателство по делото Констативен протокол № 10/04.07.2017г.Освен това няма основание посочените свидетели да се считат за предубедени. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,които да оборят твърденията на посочените по-горе свидетели.С оглед на гореизложеното видно от събраните по делото доказателства,към датата на установяване на нарушението жалбоподателят в качеството си на лице извършващо дейност в туристическия обект Стаи за гости „***“,находящ се в с.***общ.Шабла улица „***“ № 8-Й.Б.Ш. извършва настаняване на туристи в некатегоризиран туристически обект-4/четири/ стаи в западната част на къщата.От друга страна по делото са представени доказателства,че такава процедура е заявена и открита едва след констатиране на нарушението,предмет на настоящото производство.Жалбоподателят е следвало да изчака изпълнението на процедурите по закон и едва след снабдяване с едно от двете удостоверения/за категоризиране или за разкриване на процедура/ да предоставя съответната услуга.

При установените факти и налагащи се правни изводи,съдът намира,че обжалваното НП се явява законосъобразно и обосновано и в частта на наложеното административно наказание-глоба в размер на 500/петстотин/ лева.Според санкционния текст на чл.206 ал.1 от Закона за туризма който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект,се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лева,като за юридическите лица санкцията е имуществена в минимален размер от 1000 лева.Конкретно на жалбоподателя е наложено административно наказание в минималния размер/500 лева/ и не са налице основания за изменение на НП в тази му част.

В случая не е налице маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът намира,че наказващият орган правилно не е приложил този институт.В ЗАНН не се съдържа дефиниция за „маловажен случай“,поради което и предвид разпоредбата на чл.11 последната препраща към общата част на НК.Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,предвид обществената опасност на този род нарушения,която е висока и начинът на извършеното от жалбоподателя нарушение,който не се отличава  с по-ниска степен на обществена опасност от обичайния начин на извършване на другите нарушения от този вид.

По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител,същото се явява неоснователно по следните съображения:

Въпросът с дължимостта на разноските по административнонаказателни дела е разрешен с Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. на ВАС по т.д.№ 7/2008г., съгласно което не се дължат и присъждат разноски за водените съдебни производства по дела с административнонаказателен характер. В това производство липсва правно основание и ред за присъждане на такова възнаграждение. С чл.84 от ЗАНН са предвидени изрично установени отделни случаи и въпроси,свързани с разглеждането на  делата,по които се прилагат субсидиарно правилата на НПК.Единствените разноски,  които фигурират в текста на цитираната норма,са тези на свидетелите и относно изплащането на възнагражденията на вещите лица,за които са приложими правилата на НПК. Липсва обаче хипотеза за изплащане на възнаграждение за оказаната правна помощ и защита по делото.  Очевидно, че този въпрос е извън приложното поле на НПК, защото е изключен от препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.Ето защо и предвид обстоятелството,че производството е по реда на ЗАНН,а не на АПК,съдът намира,че направеното искане за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител е неоснователно. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само тези случаи,които законодателя е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат субсидиарно съгласно АПК пред касационната инстанция,която в случая на административнонаказателните производства се явява съответния Административен съд. Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в  наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон  изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.

По гореизложените съображения,съдът счита,че жалбата е неоснователна,поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26/28.09.2017г. на Кмета на Община Шабла издадено въз основа на АУАН № 10/30.08.2017г., с което са наложени две административни наказания на Й.Б.Ш. ЕГН ********** ***,а именно:1.за нарушение на чл.116 ал.2 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.213 ал.2 от Закона за туризма и 2. За нарушение на чл.111 от Закона за туризма е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава *** от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.  

 

  

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: