Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 19.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

         при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 290 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят К.Х.Й. ЕГН **********,***,чрез пълномощника си адв.И.Б. ***,моли да бъде отменено Наказателно постановление № 543/12.03.2012г. издадено от Началника на РУ”Полиция”-Каварна.

В жалбата се твърди,че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила  и при съществено нарушение на материалноправните  разпоредби,които нарушения обуславят незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Жалбоподателят се позовава и на изтекла погасителна давност от датата на установяване на нарушението до датата на връчване на наказателното постановление.С тези аргументи обосновава искане за отмяна на санкционния акт.В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна-Началника на РУ”Полиция” гр.Каварна,редовно призована не изпраща процесуален представител,не ангажира становище по жалбата.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         На 29.10.2011г.въззивника посетил района на с.Българево с цел риболов.Пътувал със семейния си автомобил „***“ с ДК № ***.По време на престоя си за риболов употребил около 200-300 грама уиски.В следобедните часове решил да се прибира към гр.***.По негови данни се движел със скорост 90-100км/ч.В района на кръстовището за влизане в гр.Каварна от с.Българево изгубил контрол върху управлението на автомобила.В резултат на това пресякъл главния път водещ към гр.Каварна,съборил една телена ограда и се ударил в паркиран в двора на автосервиз л.а.“***“ с ДК № ***,собственост на св.Д.М.М. от гр.Каварна.На водача на автомобила-Й. е била взета кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта.Установено било,че е употребил алкохол.Съгласно назначената химическа експертиза № 1537/01.11.2011г. и нейното заключение е видно,че стойността на алкохол в кръвта на К.Й. към момента на извършване на административното нарушение е 0,88 промила.

         На 29.10.2011г. от свидетеля В.Н.А. е съставен срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 543 с бланков № 730607 за това,че на същата дата около 13,30ч. в гр.Каварна по път 901 посока кръстовището с ул.“***“ управлява автомобил *** рег.№ *** не съобразява скоростта на движение със релефа на местността,при приближаване на кръстовището не успява да намали скоростта,губи контрол над автомобила и се блъска последователно в ограда на частен имот и а-л *** паркирано в двора.Водача управлява след употреба на алкохол,установено с Протокол № 1537/2011 година-0,88 промила.Актът е предявен на нарушителя и същият не е вписал възражения.На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП,с което се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Издаденото  от Началника на РУ“Полиция“ гр.Каварна на 12.03.2012г.   Наказателно постановление  № 543 е връчено на жалбоподателя на 26.09.2016г.В законоустановения срок жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред Каварненски Районен съд.

Горната фактическа обстановка се установи от приложените към административнонаказателната преписка доказателства-АУАН № 543/31.10.2011г. бл.№ 730607,Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.03.2012г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Каварна,Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 543/29.10.2011г. на Началника на РУ“Полиция“ гр.Каварна,Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1537/01.11.2011г.,НП № 543/12.03.2012г. издадено от Началника на РУ“Полиция“ гр.Каварна.

         При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение,съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,актът предявен ли е на нарушителя,правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването,компетентността на актосъставителя,има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,дали това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно/умишлено или непредпазливо/,наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити,срокове.Процесуални предпоставки за които съдът следи служебно и когато се установи,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно,като в тези случаи,съдът не разглежда спора по същество.

         Като прецени изложената фактическа обстановка,с оглед нормативните актове,регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,на основание чл.313 и чл.314 от НПК,вр. с чл.84 от ЗАНН,настоящия съдебен състав констатира,че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на разпоредбите  на чл.34 ал.1 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН,вр. с чл.81 ал.3,вр. с чл.80 ал.1 т.5,вр. с чл.2 ал.2 от НК.

         Според чл.11 от ЗАНН,по въпросите за вината,вменяемостта,обстоятелствата изключващи отговорността,формите на съучастие,приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно чл.34 ал.1 б.”в” от ЗАНН,не се образува административнонаказателно производство,а образуваното се прекратява,когато: б.”в”-това е предвидено в закон или указ.

         В случая приложимия закон е НК,към който препраща чл.11 от ЗАНН-чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК,според които независимо от спирането или прекъсването на давността,наказателното преследване се изключва,ако е изтекъл срок,който надвишава с ½ срока предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК.Преди изменението на т.5 с Д.в. бр.26/2010г.,който е действувал към момента на извършване на нарушението,по правилата на чл.2 ал.2 от НК за приложение на най-благоприятния закон,срока за изключване по давност на наказателното преследване за всички останали случаи,какъвто е настоящия случай,при който се предвижда наказание глоба,е 2 години,а по сега действуващия е 3 години.Следователно,абсолютната давност,при която се изключва административнонаказателното преследване срещу жалбоподателя,по правилата на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК е настъпила,тъй като са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението-29.10.2011г.,т.е. повече от законоустановените 3 години/2г.+1г./

Атакуваното наказателно постановление,поради установеното връчване на жалбоподателя на 26.09.2016г.,не е влязло в сила и не би могло да породи,каквито и да е било правни последици за жалбоподателя.

Доколкото давността за наказателното преследване е период от време,определен в закона,с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно,респективно административнонаказателно преследване,то на основание чл.81 ал.3 от НК във връзка с чл.34 ал.1 от ЗАНН,оспореното наказателно постановление,ще следва да бъде отменено.

По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител,същото се явява неоснователно по следните съображения:

Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер,образуват се административнонаказателни дела.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,доколкото в този закон няма особени правила,за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в  наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон  изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.

Водим от горното,съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 543/12.03.2012г. /24.01.2007г. издадено от Началника на РУ”Полиция”-Каварна,с което на К.Х.Й. ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания: на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП за виновно нарушаване на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП-„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6/шест/ месеца и на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП за виновно нарушаване на чл.20 ал.1,2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба № I-1959 на МВР са отнети 19 контролни точки от общия размер на водача.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено. 

   

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: