Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         №15

                                 гр. Каварна  25.02.2016г.

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

         при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 295 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление област Добрич,Община Каварна, с.Т., к.к. „***“,административен офис,представлявано от изпълнителния директор Й. С., чрез адвокат Д.Д. *** против Наказателно постановление № В-034617/27.10.2015 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,с което на основание чл.209 във връзка с чл.114 т.3 подточка а/ и в/ от Закона за туризма му е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева.Жалбоподателят „***“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление област Добрич,Община Каварна,с.Т.,к.к. „***“,административен офис, представлявано от изпълнителния директор Й. С., чрез адвокат Д.Д. ***,моли да бъде отменено Наказателно постановление № В-034617/27.10.2015 на Директора на РД при КЗП-Варна с мотив,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.В жалбата се излага,че на 12.08.2015г. длъжностното лице Д.С.Й. е съставила АУАН № К-034617,който е връчен на представителя на юридическото лице на 13.08.2015г.В самия АУАН е посочено,че същият е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.На 28.07.2015г. административнонаказващия орган е изпратил до „***“АД писмо с изх.№ В-03-1788/27.07.2015г. ,с което е отправил покана представляващия дружеството да се яви в РД на КЗП в гр.Варна бул.“Владислав Варненчик“ № 112 ет.4 офис 13 на 31.07.2015г. в 11.30ч. за съставянето на АУАН.В писмото е посочено,че в случай на неявяване,преписката бъде придвижена по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН.В жалбата се твърди,че изпратената покана е получена по пощата от дружеството след датата и часа ,на която е указано да се яви за съставяне на АУАН,поради което е нямало как физическото лице,което представлява дружеството да се яви на посоченото място в определените дата и час.В жалбата се твърди още,че на 13.08.2015г. в хотел „***“ пристига Д.С.Й.-*** към КЗП,като същата съставя в присъствието на представляващия „***“АД-Й. С. С.,протокол за проверка на документи № 090662/13.08.2015г. в който се дават задължителни предписания за поддържане на регистрите за рекламация на всички обекти.На същата дата,видно от жалбата Й. С. С.,в качеството си на представляващ „***“ АД е получила и съставения на 12.08.2015г. АУАН № К-034617.

С оглед на гореизложеното жалбоподателят счита,че е допуснато съществено процесуално нарушение,с което се нарушава правото на защита на наказаното лице и моли за отмяна на атакуваното наказателно  постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При направена проверка от служители на РД при Комисия за защита на потребителите/КЗП/ на 22.07.2015г. в с.Т.,община Каварна к.к.***,в обект хотел“***“ е установено,че АД“***“ извършва туристическа дейност „хотелиерство“ в хотел „***“,находящ се в с.Т.,община Каварна,к.к.***.

Обектът е категоризиран с удостоверение за категоризация № РК-19-9436/23.10.2013г.

На входа на обекта липсва информация за фирмата,седалището и адреса на управление на търговеца,имената на управителя на обекта с телефон за контакт.

На 12.08.2015г. длъжностното лице Г.Т.Г. е съставила АУАН № К-034653,в който актосъставителя е посочил,че търговецът „***“ АД не е изпълнил административното си задължение да постави в близост до входа на туристическия обект информация за фирма,седалището и адреса на управление на търгонвеца,имената на управителя на обекта с телефон за контакт,с което е нарушил разпоредбата на чл.114 т.3,подточка а/ и в/ от Закона за туризма.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което на „***“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление област Добрич,Община Каварна,с.Т.,к.к. „***“ е наложено административно наказание –имуществена санкция на основание чл.209 от Закона за туризма в размер на 1000/хиляда/ лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.С.Й.-присъствувала по време на проверката извършена на 22.07.2015г. в обект хотел „***“,която поддържа констатациите отразени в АУАН и констативния протокол и е категорична,че към момента на проверката  на входа на обекта липсва информация за фирмата,седалището и адреса на управление на търговеца,имената на управителя на обекта с телефон за контакт.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

По делото не е спорно,че АУАН № К-034617/12.08.2015г. не е съставен в присъствието на представител на санкционираното юридическо лице.Това се потвърждава и от показанията  на свидетеля Д.С.Й.-присъствувала по време на проверката извършена на 22.07.2015г. в обект хотел „***“ .Действително законът/чл.40 ал.2 от ЗАНН/ предвижда възможност за съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,при наличието на една от двете алтернативно регламентирани хипотези:1. Нарушителят не може да бъде намерен или 2. след покана нарушителят не се яви за  за съставянето на акта.В случая събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат за наличието на втората от алтернативно регламентираните хипотези по чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. На 28.07.2015г. администратинонаказващия орган е изпратил до „***“АД писмо с изх.№ В-03-1788/27.07.2015г. ,с което е отправил покана представляващия дружеството да се яви в РД на КЗП в гр.Варна бул.“Владислав Варненчик“ № 112 ет.4 офис 13 на 31.07.2015г. в 11.30ч. за съставянето на АУАН.В писмото е посочено,че в случай на неявяване,преписката ще бъде придвижена по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН.Видно от положеното пощенско клеймо на обратната разписка,с която от РД-Варна при КЗП е изпратена до „***“АД с.Т.,к.к. *** покана с изх.№ В-03-1788/27.07.2015г.,пратката е получена от санкционираното юридическо лице,чрез упълномощен представител на 30.07.2015г.Следователно по делото са приложени категорични доказателства,удостоверяващи,че санкционираното юридическо лице,чрез упълномощен представител е било поканено по надлежния ред да присъствува при съставянето на АУАН.

Не намира подкрепа в доказателствения материал по делото обективираното в жалбата твърдение, че изпратената покана е получена по пощата от дружеството след датата и часа ,на която е указано да се яви за съставяне на АУАН,поради което е нямало как физическото лице,което представлява дружеството да се яви на посоченото място в определените дата и час.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност,в предвидената от закона форма,при спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Съдът констатира,че датата и мястото нарушението са точно и ясно описани,както в акта,така и в наказателното постановление,с което са спазени изискванията на чл.42 т.3,респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Фактическото обвинение,съответно описанието на нарушението и обстоятелствата на извършването му,достатъчно подробно са изложени в АУАН и НП,по който начин е дадена възможност на дружеството-жалбоподател да упражни правото си на защита в пълен обем.Недвусмислено е посочена правната квалификация на деянието по чл.209  във връзка с чл.114 т.3 подточка а/ и в/ от Закона за туризма,която напълно кореспондира на фактическото обвинение.

От обективна страна безспорно се установи,че въззивникът стопанисва хотел“***“,явяващ се туристически обект по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за туризма,където извършва туристическа дейност-хотелиерство,съгласно чл.3 ал.1 т.2 от Закона за туризма и с легална дефиниция в т.55 от Допълнителните разпоредби на Зяакона за туризма.По силата на Закона за туризма на въззивника е вменено задължение да постави в близост до входа на туристическия обект информация за фирма,седалището и адреса на управление на търгонвеца,имената на управителя на обекта с телефон за контакт,с което е нарушил разпоредбата на чл.114 т.3, подточка а/ и в/ от Закона за туризма.Горното съдът прие въз основа на показанията на свидетеля Д.С.Й. присъствувала по време на проверката извършена на 22.07.2015г. в обект хотел „***“ и от приложените и приети по делото писмени документи по административнонаказателната преписка КП 2015 № К—0218769/22.07.2015 и АУАН 2015 № К-034617/12.08.2015г.

Предвид факта,че нарушения от подобен вид засягат интересите на огромен брой потребители, доколкото информираността им е от особено значение за тях,съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност,поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи,респективно правилно в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност,още повече,че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива,именно за които законодателят е предвидил да се налага санкция.

При определяне на наказанието правилно административнонаказващия орган е преценил тежестта на извършеното нарушение, което формира сравнително висока обществена опасност тъй като се засягат интересите на огромен брой потребители, доколкото информираността им е от особено значение за тях,поради което е наложена имуществена санкция над предвидения в текста на закона минимален размер.

С оглед горните съображения съдът счита,че наказателното постановление следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

                                         Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-034617/27.10.2015 на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,с което на основание чл.209 във връзка с чл.114 т.3 подточка а/ и в/ от Закона за туризма на „***“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление област Добрич, Община Каварна,с.Т.,к.к. „***“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: