Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         

                                      гр. Каварна 12.02.2019г.

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 297 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-5811-000099/20.07.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла са наложени на З.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че същото е постановено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.Моли се съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,не се представлява.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.При депозиране на административнонаказателната преписка в КРС се изразява становище жалбата да бъде оставена без последствие,а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Каварненска Районна прокуратура редовно призовани не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 18-5811-000099/20.07.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла ,същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение Д22593/15.07.2018г.Наказателното постановление е съставено за това, че на 15.07.2018г. в 10.50ч.  в гр.Шабла на улица „****“,пред ****З.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** управлява лек автомобил ****с рег.№ ****,с рама № **** цвят ****,собственост на З.Б. ****“ЕООД с Булстат: ****,като извършва следните нарушения:1.Не съобразява поведението си с пътните знаци-спира за престой в зоната на действие на пътен знак В 27,с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП;Водачът представя Акт серия Д с номер 503800 от дата 27.05.2018г.,който замества контролен талон с изтекъл едномесечен срок,с което виновно е нарушил чл.157 ал.6 от ЗДвП.

С оглед констатираните нарушения на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: :-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП.

Установява се, че със заповед № 8121з-515/14.05.2018г.Министърът на вътрешните работи е определил актове за установяване на административни нарушения да съставят следните длъжностни лица: държавните служители от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските инспектори, командирите на отделения от структурните звена „Охранителна полиция” на обслужваната от тях територия.Със заповедта са определени и длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления, като са посочени и началниците на районни полицейски управления.

В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите Й.И.Н. и М.С.В..Фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Й.И.Н. и М.С.В.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимно лице, а разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.

При проверка на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира следното:

По т.1 от наказателното постановление, с което на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП  е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,както и със светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка.В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин,че на 15.07.2018г. в 10.50ч.  в гр.Шабла на улица „****“,пред ****З.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** управлява лек автомобил ****с рег.№ ****,с рама № **** цвят ****,собственост на З.Б. ****“ЕООД с Булстат: ****,като не съобразява поведението си с пътните знаци-спира за престой в зоната на действие на пътен знак В 27.В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство  гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.И.Н. и М.С.В.,които са били в непосредствена близост до мястото където е констатирано нарушението-пред ****на улица „****“ в гр.Шабла и пряко са възприели поведението на водача,който не съобразява поведението си с пътните знаци-спира за престой в зоната на действие на пътен знак В 27.Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото се установи,че жалбоподателят е извършил нарушението,за което му е съставен акт и на базата на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.Поради изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП.Деянието е описано по абсолютно идентичен начин,както в АУАН,така и в обстоятелствената част на наказателното постановление.Поради което настоящия съдебен състав не констатира различие в описанието на нарушението в АУАН и в НП.При описване в обстоятелствената част на наказателното постановление на нарушената правна норма,което е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,след цифрово изписване на нарушената норма на чл.6 т.1 от ЗДвП е конкретизирана словесно тази част от състава на нормата,съответстваща на конкретното предложение от нея-предпоследното,че водачът не съобразява поведението си с пътните знаци.Това словесно конкретизиране преодолява допуснатия несъществен пропуск при цифровото изписване на нарушената норма на чл.6 т.1,да бъде посочено предложение предпоследно.Това не съставлява различно описание,а сочи на конкретизация на този елемент от нормата,който в случая е осъществен,в случаите когато тя предвижда алтернативни хипотези на нарушения.Освен правилна правна квалификация на деянието,административнонаказващият орган е санкционирал водачът и с  относимата и приложима за това деяние разпоредба  на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП,която предвижда налагането на санкция при неправилен престой или неправилно паркиране,каквото е описано в АУАН и НП и за каквото е повдигнато административно-наказателно обвинение.Наложеното административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/лева в санкционната разпоредба е с фиксиран размер, поради което административно-наказващият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието.

Освен това,съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д.№ 1/2005г. на ВКС,преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.28 от ЗАНН.А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл.130 ал.2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение на съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.В ЗАН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Но при определяне на наказанието,наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,при които е извършено нарушението,подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.Съгласно чл.11 от НК по въпросите за вината,вменяемостта,обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.По смисъла на чл.93 т.9 от НК маловажен случай е този,при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други  смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.Определяща е степента на обществена опасност на нарушението,стойността на вредите,кръга на засегнатите интереси,времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата,да се улесни тяхното придвижване,да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица,както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.Предвид този факт,законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила.

Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството,че нарушението по чл.6 т.1  от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат,намира,че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Само по себе си това обстоятелство не води до извод,че обществената опасност на деянието е незначителна.За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да съобразява своето поведение с пътните знаци.Имайки предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение,то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството,че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица.Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма.

С оглед на изложеното съдът намира,че наказателното постановление в частта по пункт първи  се явява правилно,законосъобразно и мотивирано,поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението,описано в пункт втори на наказателното постановление  по чл.157 ал.6 от ЗДвП съдът приема от правна страна следното:

С наказателното постановление е наложено административно наказание при приложението на субсидиарния наказателен състав на чл.185 от Закона за движение по пътищата,тъй като е констатирано,че водачът и жалбоподател представя Акт серия Д с номер 503800 от дата 27.05.2018г.,който замества контролен талон с изтекъл едномесечен срок,което като нарушение е свързано с разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДвП.Всъщност при извършената проверка на горепосоченото място и време,водачът не е носил контролен талон със СУМПС,а е носил АУАН с изтекъл срок.Съгласно чл.157 ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190 ал.3 от ЗДвП.Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му,като в разпоредбата на чл.157 ал.7 от ЗДвП е предвидено,че при връчване на наказателното постановление и доброволно плащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.В случай,че наложената глоба не бъде заплатена,съобразно чл.157 ал.8 от ЗДвП,наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,съответно решението или определението на съда при обжалване.Съгласно приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП,според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,за което не е предвидено друго наказание,виновните се наказват с глоба до 20 лева.Съотнасянето на разпоредбите на чл.157 ал.6 до ал.8,включително от ЗДвП налага извода,че със същите пряко не е въведено  задължение при отнет талон към СУМП,водачите да носят съставеният им АУАН,съответно издаденото НП-в регламентираните в правната норма срокове.Последното следва не пряко от нормите на чл.157 ал.6 до ал.8,включително от ЗДвП,а от разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,задължаваща водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС.В този смисъл съдът счита,че посочването като нарушена единствено на нормата на чл.157 ал.6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение.Съдът намира,че доколкото със съставяне на АУАН контролният талон се отнема,като АУАН и НП заместват същия,то от разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 и чл.157 ал.6 и ал.8 от ЗДвП,следва задължението на водачите да носят при управление било АУАН,било издаденото им НП.Съответно административно нарушение по чл.185 вр. с чл.157 ал.6 във връзка с чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е налице,когато водачът управлява МПС след едномесечния срок от съставяне на АУАН,при което е бил отнет и контролния му талон.След изтичане на този срок за водача вече съществува задължението да носи издаденото му НП,а не АУАН,като в случая едномесечния срок по чл.157 ал.6 от ЗДвП е пряко следствие от вмененото с разпоредбата на чл.52 от ЗАНН задължение на административно-наказващият орган да се произнесе по преписката в месечен срок от получаването и.При положение,че НП не е било издадено,т.е ако административно-наказващият орган не е спазил задължението си да се произнесе по административно-наказателната преписка в едномесечния срок,то управлението на МПС без да се носи НП,което замества контролния талон,не може да се вмени във вина на лицето.В конкретния случай,както в АУАН,така и в обжалваното наказателно постановление е отразено,че водачът представя Акт серия Д с номер 503800 от дата 27.05.2018г.,който замества контролен талон с изтекъл едномесечен срок-срока по чл.157 ал.6 изречение последно от ЗДвП.Според настоящия съдебен състав  това описание означава несъобразяване с изискванията ,установени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,което задължава наказващият орган да опише нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.Тъй като задължението за носене на контролен талон,респективно АУАН е в чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и прецизната правна квалификация на нарушението е чл.100 ал.1 т.1 във връзка с чл.157 ал.6 от ЗДвП.

Непълнотата в правната квалификация на деянието е довела до нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,което по същество представлява допуснато съществено процесуално нарушение,неотстранимо в съдебната фаза.Това дава повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази част и отмяна на наложеното наказание на основание чл.185 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-5811-000099/20.07.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла издадено срещу З.Д.Б. ЕГН ********** с адрес ***,като го:

ОТМЕНЯ в частта по т.2,в която на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева,за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП и

ПОТВЪРЖДАВА в частта по: т.1 в която на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева,за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено. 

   

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: