Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ___/27.02.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К.Д.Г., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-0283-000294/07.12.2018 г. на началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 3000 лв.; 2/ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 100 лв.

 С подадената жалба се иска от съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения за неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като моли за цялостна отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност. Излага подробни доводи.

 Административнонаказващият орган (АНО) – РУ Каварна към ОД МВР Добрич, редовно призован, не изпраща представител.

Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2018 г. в 10.50 ч. служителите на РУ Каварна Н.Д.Т. и С.А.С., във връзка с изпълнение на служебните си задължения, на главен път I-9 в участъка на КПП-Топола, спрели за проверка товарен автомобил – влекач ДАФ ФТ ХТ 95.430 с рег № ***, с прикачено към него полуремарке „Уйлкокс” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К.Д.Г.. При извършената проверка свидетелите установили, че за управляваното по път от  републиканската пътна мрежа МПС не е заплатена винетна такса, както и че тегленото полуремарке е спряно от движение. Тъй като водачът не носел в себе си никакви документи, полицейските служители му указали да се яви в РУ Каварна и да представи документите на автомобила и ремаркето за приключване на проверката и съставяне на акт за установените нарушения. В указаното му време жалбоподателят, заедно със собственика на превозното средство се явили в полицейското управление, където след извършената проверка на представените документи и полицейските масиви бил съставен АУАН № 452426/20.20.2018 г., в който били вписани констатираните нарушения на ЗДвП, а именно: На 20.10.2018 г. в 10.50 ч. от гр. Балчик, в посока гр. Каварна по главен път I-9 в участъка на КПП-Топола К.Д.Г. управлява влекач ДАФ ФТ ХТ 95.430 с рег № ***, с прикачено към него полуремарке „Уйлкокс” с рег. № ***, като извършва следните нарушения: 1. по път от републиканката пътна мрежа управлява МПС от категория N3 без да е заплатил винетна такса по ред определен в закона за пътищата. 2. тегли прикачено полуремарке, което е спряно от движение, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.12.2018 г., било издадено обжалваното наказателно постановление № 18-0283-000294 от Началника на РУ Каварна, към ОД МВР Добрич, с което за описаните в акта нарушения на жалбоподателя са наложени наказания на осн. чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева.  Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.12.2018 г. което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в РУ Каварна, чрез пощенска пратка с дата на изпращане 27.12.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Първата посочена като нарушена правна норма е тази на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, съобразно която "Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата". От своя страна чл. 10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл. 19, ал.1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 ЗДвП, като валидна винетка е тази, която съответства на вида на ППС, на което е поставена, срокът и на действие съвпада със срока на ползване на съответния републикански път или негов участък и която съдържа реквизити, които се изискват за графичното оформяне на винетките.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗП: "Списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Такъв списък е приет от Министерския съвет с "Решение № 945 от 1 декември 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища" /Обн. ДВ. бр.109 от 14 декември 2004 г./. В това решение под № 9 е включен път „Граница Румъния-Дуранкулак ..….. о.п. Каварна – Балчик ….”, по който се е движел и жалбоподателя при спирането му за проверка.

Мястото на което е извършена проверката и е установено нарушението от контролните органи е част от така посочения път - част от републиканската пътна мрежа. Управлението на ППС без заплатена винетна такса, към момента на установяване на нарушението не се оспорва от жалбоподателя. Напротив от представения към жалбата фискален бон се установява, че на 20.11.2018 г. в 11:29 е заплатена сумата от 23.00 лв. за дневна винетка за МПС рег. № ***, последното обаче е след часа на констатираното нарушение.

При така установеното и при липса на годни доказателства в обратна насока, съдът прие, че жалбоподателят е извършил описаното в наказателното постановление административно нарушение поради което следва да бъде ангажирана неговата административно наказателната отговорност, след като жалбоподателят не е съобразил законовите си задължения според изискванията на Закона за пътищата е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят е допуснал нарушение на посочените разпоредби от ЗДвП и следва да понесе санкция за това. При определяне размера на наказанието, административно - наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на  чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба  водач, който управлява пътно превозно средство по чл. 10а, ал.6, т.3, 4 и 5 от ЗП с 2 (две) и повече оси, което има технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата се наказва с глоба от 3000 лв. Последната е индивидуализирана в абсолютно определения размер на съответното наказание, под който /с оглед липсата на минимални и максимални стойности/ не е възможно да се намали дори и при наличието на обстоятелства, които позволяват това. При определяне размера на наложеното административно наказание, административно-наказващият орган е приложил прецизно основния критерий залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Ето защо, и като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието в настоящия случай съдът намира, че наложеното наказание се явява съответно на тежестта на нарушението. Съдът приема също така, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Материално - правната норма посочена като втора нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение – чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че след извършена справка в информационните масиви на МВР е установено, че Г. управлява състав от ППС, в който е включено спряно от движение ППС, който факт не се оспорва от жалбоподателя.

Посоченото нарушение е подведено правилно към уреждащата състава му правна норма в АУАН и в НП, посочени са при излагане на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността му от правна страна като административно нарушение, и по начин, който да не ограничава наказаното лице във възможността да разбере пълно и ясно за какво следва да носи административна отговорност.

Правилно е приложено за това административно нарушение и съответната му санкционна разпоредба – на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗДвП. Посоченият текст от закона предвижда глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Административно – наказващият орган при определяне на глобата за нарушението по пункт 2-ри от НП, е отчел правилно според съда отегчаващите и смекчаващите административната отговорност обстоятелства като това, че към същия момент и място върши и други нарушения по ЗДВП (не само, че е било прието с обжалваното НП извършването на още едно административно нарушение – по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, но и поради извършване пак при управление на същото МПС по същото време и място и на нарушение по КЗ), поради което и настоящия състав смята, че административното наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се явява съответно на обществена опасност на нарушител и нарушение и би било и най – целесъобразно.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се касае за важни задължения на лицето, свързани с правнорегламентирана дейност. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

По тези съображения съдът приема, че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното наказателно постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно, същото следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0283-000294/07.12.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна,  с което на жалбоподателя – К.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………….