Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       

гр. Каварна 25.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря К.Д.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 301 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на раздел V,чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 190/03.11.2015г. на Началника на Митница Варна,с което на „*****“ ЕООД,ЕИК: *****,седалище и адрес на управление: гр.*****,ул.“*****“ № **,с управител А. Г. Г. е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500/петстотин/лева на основание чл.238 ал.2,вр. с чл.235 ал.1 от Закона за митниците.Жалбоподателят счита,че липсва неизпълнение на административно задължение,като привежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,поради което моли съда да постанови решение,с което да отмени изцяло наказателното постановление.В жалбата се твърди още,         че при условията на 24 от ЗАНН,видно от описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП,твърдяното деяние е осъществено от лицето И.Д.И..Според изложеното в жалбата,липсват каквито и да е било обстоятелства за извършено нарушение от страна на „****“ЕООД,освен косвените такива,че е работодател на лицето за чиито неправомерни действия се ангажира отговорността на дружеството.Жалбоподателят навежда доводи в жалбата си ,че изложената фактическа обстановка в НП,като вменено административно нарушение не е получило своето правно квалифициране,нито са индивидуализирани елементите на конкретния състав,съобразно обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,изпраща процесуален представител,който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна намира,че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Районна прокуратура не се явява и взема становище по жалбата.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност,събраните по делото доказателства,установи следното:

На 15.06.2015г. около 20.10.ч. на ГКПП Дуранкулак на вход в страната пристига товарен автомобил/автовоз/,марка „****“ превозващ леки автомобили  „****“.Водачът на автомобила е представил необходимите документи.Преди да обработи автомобила в системата ,служителя М.К.Н.-ЕГН **********,на длъжност специалист/контрольор в отдел „ППТРР“ при ГКПП Дуранкулак измерва дължината и височината на ППС-то.Докато служителя М.К.Н. измерва височината,водачът е заявил,че няма да плаща такса,наругал го,отворил без разрешение прозореца на гишето,взел документите и отпътувал в посока с.****.Така автовозът преминал на територията на България без да е бил регистриран в модул „Пътни такси и разрешителен режим“ и и без да са били заплатени евентуални пътни такси за извънгабаритност.Служителя М.К.Н. се обадил в РУ гр.Шабла,за да докладва за случилото се,но дежурният там служител отказал да окаже съдействие по задържането на автомобила.По-късно с помощта на служители от „Гранична полиция“ на ГКПП Дуранкулак се установява,че товарният автомобил е с регистрационен ДК № ****-собственост на „*****“ЕООД,а водач е И.Д.И. ЕГН  **********,притежаващ лична карта № **** с адрес  гр.**** улица „****“ № ***.На  основание чл.27 ал.2 от Закона за пътищата във връзка с чл.15 ал.4 от Закона за митниците на граничните контролно-пропускателни пунктове теглото,осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“,но с действията си И.Д.И. ЕГН  ********** –водач на товарен автомобил с регистрационен ДК № ****-собственост на „*****“ЕООД  ЕИК: ***** възпрепятствали митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.За случая М.К.Н.-ЕГН **********,на длъжност специалист/контрольор  в отдел „ППТРР“ при Митница Варна е уведомил Началника на Митница Варна с докладна записка вх.№ 32-112923/17.06.2015г.С писмо изх.№ 32-113613/18.06.2015г. А. Г. Г. ЕГН ********** в качеството си на управител на „*****“ЕООД   е поканена да се яви в Митница Варна за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на административно нарушение.Актът за установеното митническо нарушение бил съставен от Н.П.П. на длъжност митнически инспектор,сектор РИАР,при отдел МРР към Митница Варна на 16.07.2015г.,регистриран с вх.№ 174/16.07.2015г. по описа на Митница Варна и връчен на А. Г. Г.-управител на „*****“ЕООД   ЕИК: ***** на 16.07.2015г.

Въз основа на съставения акт е издадено и процесното Наказателно постановление № 190/03.11.2015г.Функциите и юреидическия факт на акта се провяват само,ако той е редовен.

Видно от приетата като доказателство по делото  Заповед № ЗАМ-823/21.08.2014г. на Директора на Агенция „Митници“,Началниците на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,във връзка с чл.14 ал.1 и ал.2 от НПК,Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна,по следните съображения:

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на акта и издаденото въз основа на него  обжалваното предметно по делото наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция приема,че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН,а при издаването на атакуваното НП-тези на чл.57 от ЗАНН.

Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37 ал.1 от ЗАНН,вр. с чл.230 от ЗМ и чл.47 ал.1 б.“а“,вр. с ал.2 от ЗАНН,вр. с чл.231 от ЗМ.

При издаването на акта и наказателното постановление  са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя.

Опиесаната по-горе фактическа обстановка се потвърди от всички приети от съда доказателства и намиращите се в кориците на административнонаказателната преписка документи и писмени материали.

Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства доказателства-показанията на разпитаните свидетели—свидетелите Н.П.П.,Р.М.М. и М.К.Н.,които се открояват с тяхната последователност,безпротиворечивост,логическа обснованост и подчертана убедителност,поради което ги възприема за обективни и откровено дадени.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства-АУМН № 174/16.07.2015г.,писмо рег.индекс № 32-113613/18.06.2015г. с обратна разписка,Докладна записка вх.№ 32-112923/17.06.2015г.,писмо рег.№ 32- 179119/08.09.2015г.,писмо рег.№ 441700-742/16.09.2015г.,извадка от Търговския регистър относно актуалното състояние  на ЕИК: *****.Същите кореспондират както помежду си,така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно субекта на административнонаказателна отговорност-„*****“ЕООД  ЕИК: *****

Преценката на доказателствения материал,налага обоснования  и кореспондиращ на данните в делото извод,че  И.Д.И. ЕГН  ********** –водач на товарен автомобил с регистрационен ДК № ****-собственост на „*****“ЕООД  ЕИК: ***** не е осигурил възможност на митническите органи  да упражняват правомощията си  по закон и вменените им такива със съответните подзаконови нормативни актове и заповеди на ръководството на Митница Варна.Факта,че И.Д.И. ЕГН  ********** –водач на товарен автомобил с регистрационен ДК № ****-собственост на „*****“ЕООД  ЕИК: ***** е наругал служителя М.К.Н.-ЕГН **********,на длъжност специалист/контрольор в отдел „ППТРР“ при Митница Варна,отворил без разрешение прозореца на гишето,взел документите и отпътувал в посока с.**** сочи за недопустимо пренебрежително отношение към органите призвани  и оправомощени да изпълняват  функции по контрол на преминаващите пътни превозни средства.Описаната в акта фактическа обстановка,изцяло пренесена и в наказателното постановление се доказа по един несъмнен и безспорен начин.

Ето защо „*****“ЕООД  следва да понесе предвидената в чл.235 ал.1ал.1 от ЗМ административнонаказателна отговорност за осъщественото нарушение по чл.238 ал.2 от ЗМ.Приетата за установена фактическа обстановка и изградените правни изводи се подкрепят изцяло  от събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност.Що се отнася до виновното поведение на наказаното дружество,то същото носи безвиновна отговорност и не следва да се събират доказателства за формите на вина при извършване на нарушението.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя,че субект на административнонаказателна отговорност в процесния случай следва да бъде физическото лице-И.Д.И. ЕГН  **********–водач на товарен автомобил с регистрационен ДК № ****,което е непосредствен извършител на нарушението.

Разпоредбата на чл.238 ал.2 от ЗМ изисква със същото наказание предвидено в разпоредбата на чл.235 ал.1 от ЗМ да се наказва и юридическото лице или едноличния търговец ,което се противопоставя на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения.

Видно пък от чл.238а от ЗМ юридическо лице или едноличен търговец,който не изпълни установените в нормативни актове или определените от митническите органи срокове,се наказва с имуществена санкция до 2000 лева.

След като става въпрос за реда,посочен в ЗАНН,следва ли да се установява виновно поведение на нарушителя?В Решение № 2145/2004г. на ВАС се подчертава,че за налагане на тази санкция е достатъчно да се установи нарушение от фактическа страна,т.е. да не се търси вина на нарушителя.Имуществената санкция не е принудителна административна мярка,а административно наказание налагано по реда на ЗАНН.Административнонаказателната санкция е различна от административната принуда.Константната съдебна практика отговаря на въпроса срещу кого се води производството по налагане на имуществена санкция?Отговорността на юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и тя не зависи от вината на физическо лице.Достатъчно е да е осъществено нарушение на цзитираната норма,за да се наложи санкция.Субект на задължението е самото юридическо лице или едноличен търговец.Следователно при неизпълнението му следва да се привлече отговорността на тези лица.Актът за установяване на митническото нарушение и наказателното постановление следва да бъдат законосъобразно издадени  срещу юридическото лице или едноличния търговец.За да породи правно действие,имуществената санкция се налага на ЕТ или ЮЛ,но не на физическото лице,което е непосредствен извършител или допустител на нарушението.

Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства,съдът достигна до извода за зяаконосъобразност на издаденото НП.То е издадено в пълно съответствие с материалния закон..Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Н.П.П.,Р.М.М. и М.К.Н.,че жалбоподателя е осъществил състава на административно нарушение по чл.238 ал.2 от ЗМ.

По време на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание,съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила-такива,водещи до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя,обуславящи отмяна на НП.Оспорваното НП е издадено във валидна писмена форма,от компетентен орган,при пълно спазване на процедурата по налагане на административното наказание.Не са ангажирани правно значими и валидни доказателства за доказване на защитната теза на наказаното лице-изразена в жалбата.Съдът не констатира нарушения на чл.42,чл.52 ал.1,чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.АУАН съдържа всички законово изискуеми се реквизити.

Що се отнася до индивидуализация на наказанието-наложено към минималния размер,то съдът счита същото за справедливо и съответно на обществената опасност на нарушението и нарушителя.В случая е наложено наказание в границите на предвидения от закона в чл.235 ал.1 от ЗМ  минимум от 500 лева.Налагането на имуществена санкция в размер на 500 лева  представлява минималната възможна санкция за извършеното от въззивника нарушение,което съдът прецени,че предвид събраните в хода на производството доказателства,следва да бъде потвърдено в размера определен от наказващия орган.

Съдът намира,че с оглед характера и тежестта на нарушението не може да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.За да бъде нарушението маловажно,следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.Тази преценка следва да е с оглед данните данните за личността на извършителя,начинът на извършване на нарушението,общественоопасните последици и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.При това в доктрината и практиката не се прави разлика дали нарушителят е физическо или юридическо лице и дали нарушението е формално или резултатно,като всяко едно нарушение,независимо от неговия субект,би могло да се прецени като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Не са налице обаче предпоставките това нарушение да се прецени като маловажно.Освен това този вид нарушения са грубо незачитане на установения правов ред и не следва да се повтарят.В противен случай целите на чл.12 от ЗАНН не биха били изпълнени.Всяко противопоставяне на органите призвани и оправомощени да изпълняват функциите си по контрол  води до ерозиране на държавността и следва това поведение да бъде наказвано.Горното категорично обуславя необходимия извод,че не се касае за маловажност на случая описващ признаците на състава на извършеното нарушение.

Ето защо категорично отсъстват и не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Предвид горното,съдът намира изложените съображения в жалбата за несъстоятелни и неоснователни,а издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

                                  Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 190/03.11.2015г. на Началника на Митница Варна,с което на „*****“ ЕООД,ЕИК: *****,седалище и адрес на управление: гр.*****,ул.“*****“ № **,с управител А. Г. Г. е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500/петстотин/лева на основание чл.238 ал.2,вр. с чл.235 ал.1 от Закона за митниците,като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: