Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Каварна 21.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Елена Шопова,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 309 по описа на КРС за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-287786 от 15.09.2017г. на заместник директор на ТД на НАП-Варна ,с което на Р.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба  в размер на 2000/две хиляди/лева за нарушение на чл.7 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление.Въззивникът твърди в жалбата си,че в качеството си на собственик,физическо лице,основателно не е изпълнила задължението си да монтира и въведе в експлоатация ЕКАФП.

В открито съдебно заседание ,въззивникът редовно призован,явява се лично.Представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в него основания.Процесуалния представител на въззивника твърди,че наложеното административно наказание в атакуваното наказателно постановление касае юридически лица.При условията на алтернативност моли,ако съдът приеме,че административното наказание е законосъобразно наложено поради липса на фискално устройство,да бъде наложена глоба в минимален размер,тъй като в случая се касае за нарушение от страна на физическо лице,а не на юридическо лице.

Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,като по отношение на размера на наложеното административно наказание,счита,че санкцията не е съобразена с факта,че нарушителя е физическо лице,като по текста на закона минималния размер на санкцията за физическо лице е 300 лева.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

         От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № F318181 от 25.07.2017г. съставен от Ж.П.Ж. –на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна офис Добрич  при извършена проверка на ***г. в 16,20ч. обективирана с ПИП № 0238381/***г. на търговски обект-Къща за гости „***“ находящ се в гр.**** ,улица  „***“ № ** и стопанисван от търгонеца Р. В.Г.-К.е констатирано,че в обекта се извършва продажба на услуги-отдаване на стаи под наем.Преди началото на проверката е извършена контролна покупка –наемане на 1бр. стая № *,на стойност 50.00 лева.Наемането на стаята е извършено от Ж.Ж.-ИП и С. Г.-СИП.За извършената покупка е заплатена сумата от 50,00 лева,за която не е издаден ФКБ.Издадена е ръчна касова бележка на името на Ж.Ж. с № 1/***г.Към момента на проверката данъчните служители са установили,че няма работещ и въведен в експлоатация ЕКАФП с инсталирана дистанционна връзка с НАП,липсва касова книга,липсват документи доказващи регистрирано ФУ за обекта.Съгласно извършен опис на паричните средства в обекта с участието на представляващата са установени налични парични средства в размер на 50,00 лева.За обекта е издадено Удостоверение за категоризация № 781/2 звезди с регистрирани и установени 4 бр. стаи с 8бр.легла.Категоризацията на обекта е от 16.07.2013г.Съгласно Регистър за гости,стаите са отдавани под наем през 2016г.В АУАН № F318181 от 25.07.2017г. съставен от Ж.П.Ж. –на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна офис Добрич е прието,че търговецът не е изпълнил задължението си към ***г. да монтира,въведе в експлоатация с инсталирана дистанционна връзка и използва регистрирано  в компетентната ТД на НАП Варна,с което е нарушил реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство,с което си деяние е нарушил /осъществил състава/ на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.1 и чл.185 ал.2 от ЗДДС.В АУАН  е констатирано,че нарушението води до неотразяване на приходи.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и цитирайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 т.1 от ЗДДС, заместник-директорът на ТД на НАП Варна издал срещу Р.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.

         Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни-показанията на свидетелите Ж.Ж.,А.Т. и С.И.Г.,Д.А.и писмени-Протокол за извършена проверка №АА  0238381/***г.,ръчна касова бележка,опис на паричните средства,копие на Регистър на хотела,ЗЦУ-1582/23.12.2015г.,ЗЦУ-1313/25.10.2016г.,ЗЦУ-1657/29.12.2016г.

         Съдебният състав кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на релевантните за спора обстоятелства.

 Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се установяват посредством констатациите, обективирани в съставения протокол за проверката и показанията на разпитаните свидетели Ж.Ж.,А.Т. и С.И.Г.,които еднопосочно изясняват, че към момента на проверката няма работещ и въведен в експлоатация ЕКАФП с инсталирана дистанционна връзка с НАП,липсва касова книга,липсват документи доказващи регистрирано ФУ за обекта,а съгласно извършен опис на паричните средства в обекта с участието на представляващата са установени налични парични средства в размер на 50,00 лева.Не се спори относно факта, че Р.В. Г.. не е изпълнила задължението си към ***г. да монтира,въведе в експлоатация с инсталирана дистанционна връзка и използва регистрирано в компетентната ТД на НАП Варна,с което е нарушила реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство и е осъществила състава на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.1 и чл.185 ал.2 от ЗДДС.

         Материалната и териториална компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП следват по силата на длъжностните им качества и на основание правомощията, предоставени им със ЗЦУ-1582/23.12.2015г.,ЗЦУ-1313/25.10.2016г.,ЗЦУ-1657/29.12.2016г.

 При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

         В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на установения ред и в сроковете чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на въззивника.

         АУАН и НП освен това съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, времето и мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, в това число мястото на извършване на нарушението. Фактическото му описание напълно кореспондира с дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

         Наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗАНН, при съобразяване от страна на административнонаказващия орган на относимите към случая доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която в пълна степен кореспондира с установеното в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.

         По отношение на липсата на изрично обсъждане на възможността за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН следва да се има предвид,че същото не представлява процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН не вменява на наказващия орган задължение да се мотивира относно наличието или липсата на съответните предпоставки, като в процесния случай, при наличието на издадено НП, е очевидно, че е приел, че основания за приложение института на маловажността не са налице.

Предвид това съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

         Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

         От доказателствата по делото се установи безспорно, че към момента на проверката няма работещ и въведен в експлоатация ЕКАФП с инсталирана дистанционна връзка с НАП,липсва касова книга,липсват документи доказващи регистрирано ФУ за обекта,а съгласно извършен опис на паричните средства в обекта с участието на представляващата са установени налични парични средства в размер на 50,00 лева.Не се спори относно факта, че Р.В. Г.. не е изпълнила задължението си към ***г. да монтира,въведе в експлоатация с инсталирана дистанционна връзка и използва регистрирано  в компетентната ТД на НАП Варна,с което е нарушила реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство и е осъществила състава на чл.7 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,във връзка с чл.118 ал.4 т.1 и чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП с инсталирана дистанционна връзка с НАП е бил необходим, с оглед обстоятелството, че по правното си естество заплащането на сумата за наемането на стая представлява възмездно заплащане за предоставяните в къща за гости „***“,находяща се в гр.*** улица „***“ № **,стопанисвана от Р.В. Г.. –К.услуги-отдаване на стаи под наем, които представляват "услуги" именно по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Поради това релевираните в жалбата възражения в обратна насока не се споделят от настоящия съдебен състав, който се солидаризира напълно със съображенията, изложени от наказващия орган, обусловили издаването на НП.

Въззивника в качеството му на физическо лице,стопанисващо къща за гости „***“,находяща се в гр.***а улица „***“ № **  не е било  освободено от задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да регистрира и отчита извършваните продажби на стоки или услуги в или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, респективно същото е било длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността.

 Предвид императивния характер на инкриминираната разпоредба, вменяваща на въззивника като неин адресат задължението да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта, и с оглед обстоятелството, че в процесната хипотеза същото не е било направено, следва недвусмисленият извод, че Р.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** е осъществила от обективна страна състава на вмененото административно нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 т.1 от  ЗДДС.

         Констатираното нарушение е формално и е осъществено на ***г. в проверения обект - къща за гости „***“,находяща се в гр.*** улица „***“ № **,където се извършва продажба на услуги-отдаване на стаи под наем.

Релевираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, нито е малозначително по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 НК, тъй като по обективните си характеристики не разкрива по-занижена степен на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения.

         Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане /какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ се налага глоба-за физическите лица,които не са търговци,в размер от 300 до 1000 лева,или имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10000 лева,освен когато нарушението не води до неотразяване на приходи,в която хипотеза се налагат санкциите по ал.1.

Процесното нарушение е довело до неотразяване на приходи, предвид което законосъобразно наказанието е наложено по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

         Що се касае до наложеното административно наказание съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС,административнонаказващият орган е наложил административно наказание „глоба“-2000 лева,над максимално предвидения за това нарушение размер-1000 лева.В процесния случай административнонаказващият орган не е съобразил,че субект на административнонаказателна отговорност е физическо лице,което не е търговец,като в настоящия случай размера на санкцията следва да варира от 300 до 1000 лева.Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери,съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,довели до извършване на нарушението.В настоящото производство не се събраха данни жалбоподателят да е извършил и други нарушения на ЗДДС.В тази връзка настоящия съдебен състав счита,че административното наказание следва да бъде индивидуализирано в минимално предвидения от закона размер от 300/триста/ лева,в който наказанието се явява справедливо,обосновано и съответно на тежестта на извършеното нарушение.

При извършената и служебно проверка от страна на съда по реда на чл.314 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН не бяха установени други основания за изменение или отмяна на НП.Така атакуваното НП се явява законосъобразно,в това число и съобразено с фактите по делото,с изключение на частта му относно размера на глобата,само в която част същото следва да бъде изменено съгласно посоченото по-горе.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                                Р    Е    Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-287786 от 15.09.2017г. на заместник директор на ТД на НАП-Варна ,с което на Р.В.Г. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба  в размер на 2000/две хиляди/лева за нарушение на чл.7 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС,като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 2000/две хиляди/ лева на 300/триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено. 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: