Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 05.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря А.М.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 314 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 6 от 15.08.2016г. на Областен управител на Област Добрич,с което на В.Т. ЕГН ********** с адрес ***  е наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич,на основание чл.162 ал.3 от ЗДДС.

В жалбата си  въззивникът развива съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление.Въззивникът твърди в жалбата си,че   плажната ивица на къмпинг „****“ не е маркирана и преимуществената част от хората посещаващи конкретния плаж си паркират колите върху пясъчни дюни.По същество не отрича нарушението.Прави искане за отмяна на обжалваното  НП и пледира за алтернативност свързана с намаляване размера на наложената глоба.

В открито съдебно заседание ,въззивникът редовно призован, не се явява,не се представлява.

Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

         От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № 50 с бланк.№ 448244 от 26.07.2016г. съставен от И.С.Н. *** е констатирано,че  на 26.07.2016г. около 17.30 ч. на плажната ивица на къмпинг „****“ В.Т. ЕГН ********** е паркирала на пясъчните дюни,лек автомобил модел-**** с регистрационен № ****,собственост на Т.Ц.Т. с ЕГН  **********.Това деяние е квалифицирано като нарушение на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В.Т. ЕГН ********** с адрес ***  е наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добричч,на основание чл.162 ал.3 от ЗДДС.

         Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-И.С.Н. и В.Х.Х.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 6/15.08.2016г. и акт за установяване на административно нарушение № 50 с бланк.№ 448244 от 26.07.2016г.

         При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

         Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.С.Н.-актосъставител и В.Х.Х.-очевидец на установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.

         При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич,отделно и като административнонаказателен състав по чл.162 ал.3 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.Обективно налице е посочена дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.

         От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.

         Материалната компетентност на  АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва по пряк аргумент от чл.16 ал.1 т.4 от ЗООС.

         Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на нормативната уредба-Заповед № РД-11-10- /издадена на основание чл.32 ал.1 от Закона за администрацията и във връзка с чл.31 ал.1 т.3 от Закона за администрацията,чл.7 ал.1 т.4 от Устройствения правилник на областните администрации/ и Закон за опазване на околната среда,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич,за което и на основание чл.162 ал.3 от ЗООС е наложено административно  наказание глоба в размер на 500 лева. Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич е публикувана в местната преса,на интернет-страницата на Областна администрация-Добрич и е поставена на видно място в сградата на Областна администрация-Добрич и административните сгради на общините Балчик,Каварна и Шабла.

Обсъдената нормативна уредба е точна,ясна и съдържа  конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение е предвидено в Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич само по отношение на моторни превозни средства,обслужващи почистването и поддържането на морските плажове;автомобили на спешна медицинска помощ;автомобили,осигуряващи пожарна безопасност.

         В конкретния случай безспорно е установено,че  В.Т. ЕГН ********** с адрес *** на 26.07.2016г. около 17.30 ч. на плажната ивица на къмпинг „****“ В.Т. ЕГН **********  е паркирала на пясъчните дюни,лек автомобил модел-**** с регистрационен № ****,собственост на Т.Ц.Т. с ЕГН  **********,с което е нарушила  т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич.Разпоредбата на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич забранява движението,престоя и паркирането на всякакъв вид моторни превозни средства,включително АТВ на морските плажове и пясъчни дюни,находящи се в Област Добрич.

В контекста на тези правни аргументи,решаващият съдебен състав намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно от материалноправна страна,с оглед приложението на материалния закон.

         Наложеното на жалбоподателя наказание,е определено правилно по вида си,съобразно приложимият санкционен състав-чл.162 ал.3 от ЗООС,индивидуализирано в размер на 500 лева,т.е. в максималния размер предвиден в разпоредбата.Така проведената индивидуализация,според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства.Установени по делото са такива със смекчаващ ефект и в частност нарушението е първо по ред и инцидентно за субекта,при липса на данни  за извършени други нарушения от същия вид по ЗООС,за които да е бил санкциониран с влезли в сила НП,доколкото доказателства за обратното АНО не ангажира,съобразно носената от тях доказателствена тежест.От извършеното нарушение не са последвали вреди на плажната ивица и на пясъчните дюни на къмпинг „****“.Отегчаващо отговорността обстоятелство,посочено и в обжалваното НП е факта,че административното нарушение е извършено през светлата част на деня-около 17,30ч.,в активния летен сезон,когато на плажа има плажуващи.Освен това била е налице предпоставка при паркиране на пясъчната дюна на многотонно превозно средство с приблизителна собствена маса от 1800-1900кг-****,да бъде нарушена целостта на това естествено образувание,представляващо пясъчен хълм образуван от ветровите процеси/пясъчна дюна/.Застрашена е била целостта  на дюната,нарушителката е създала предпоставка за намаляване защитата  на сушата/брега/ от вълнението на морето при буря.Ето защо отчитайки наличието,както на  смекчаващи отговорността обстоятелства,така и на отегчаващи отговорността обстоятелства и при баланс на същите,съдът прецени,че справедливо и съответно на тежестта на извършеното,ще бъде наказание глоба в размер на 300 лева,т.е.  средния размер между предвидения в разпоредбата на чл.162 ал.3 от ЗООС минимален и максимален размер на санкцията.

Отчитайки всички тези обстоятелства ,съдът намира по справедливост,че наложеното наказание глоба следва бъде намалено от 500 лева до размер на 300 лева.

Целите на наложените наказания визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати,а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По отношение на направеното искане от страна  на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.2,3 и 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване пред Районен съд гр.Каварна,съдът прецени следното:

Въпросът с дължимостта на разноските по административнонаксазателни дела е разрешен с Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. на ВАС по т.д.№ 7/2008г.,съгласо което не се дължат и присъждат разноски за водените съдебни производства по дела с административнонаказателен характер.В това производство липсва правно основание и ред за присъждане на такова възнаграждение.С чл.84 от ЗАНН са предвидени изрично установени отделни случаи и въпроси,свързани с разглеждането на делата,по които се прилагат субсидиарно правилата на НПК.Единствените разноски,които фигурират в текста на цитираната норма,са тези на свидетелите и относно изплащането на възнагражденията на вещите лица,за които са приложими правилата на НПК.Липсва обаче хипотеза за изплащане на възнаграждение за оказаната правна помощ и защита по делото.  Очевидно,че този въпрос е извън приложното поле на НПК,защото е изключен от препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.Ето защо и предвид обстоятелството,че производството е по реда на ЗАНН,а не на АПК,съдът намира,че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на административнонаказващия орган е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Отговорността за разноски е обективна и невиновна.Тя обхваща само тези случаи,които законодателя е предвидил.Правилата на ГПК се прилагат субсидиарно съгласно АПК пред касационната инстанция,която в случая на административнонаказателните производства се явява съответния Административен съд.

         Относно възражението,че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,съдът счита,че съгласно нормата на чл.93 т.9 от НК,приложим в административнонаказателното производство на основание чл.11 от ЗАНН,е дадено определение на понятието „маловажен случай“.Такъв е налице,когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици  или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

         В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него,тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Не би могла да бъде обоснована и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение,тъй като нарушението е типично за вида си.В действителност липсват доказателства,че жалбоподателят е извършил и други нарушения,за които да е бил санкциониран по административен ред,поради което следва да се приеме,че нарушението е първо по рода си.Изхождайки от тези съображения обаче не може да се говори,че се касае за по-ниска степен на обществена опасност,налагаща приложението на чл.28 от ЗАНН.При подобно тълкуване на закона,всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма,би следвало да е маловажен случай,което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

         Мотивиран при горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,настоящияь съдебен състав

 

 

                                        Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6 от 15.08.2016г. на Областен управител на Област Добрич,с което на В.Т. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.162 ал.3 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/  е наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012г. на Областен управител на Област Добрич,като за това нарушение НАМАЛЯВА  размера на наложеното административно наказание на ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Г. старши юрисконсулт Дирекция „АПОФУС“ при Областна адмминистрация гр.Добрич,процесуален представител на Областен управител на Област Добрич по АНХД № 314/2016г. по описа на Каварненски Районен съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.2,3 и 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване пред Районен съд гр.Каварна

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

    

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: