Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  04.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 315 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Наказателно постановление № 08-000022/227 от 29.08.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ 23,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ **,представлявано от управителя Д.П.В. ЕГН **********,който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.В жалбата се сочи Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. Дело № 7/2010г. на ОСК на ВАС.Процесуалният представител на жалбоподателя сочи,че анализът на разпоредбите,както и систематичното и граматическото им тълкуване налагат извода,че в случаите в които бъде установено,че са налице визираните от законодателя  кумулативно дадени предпоставки  по чл.415в от КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно,административнонаказващият орган следва да приложи именно отговорността по последния текст,като съобрази размера на налаганата санкция с много по-ниските граници,установени от привилегирования състав на тази разпоредба.Счита,че наказателното постановление е издадено в разрез с цитираните законови разпоредби и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.Поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П. която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение.Счита,че административнонаказващия орган е спазил  изискванията на чл.42 от ЗАНН,респективно при издаване на наказателното постановление е спазил процесуалните изисквания на чл.57 от ЗАНН,както акта за установяване на административно нарушение,така и наказателното постановление съдържат всички законови елементи.Процесуалния представител на административнонаказващия орган изразява становище ,че ответната страна не представя нито едно годно доказателство,което да обори убедителната теза на наказателното постановление.Според процесуалния представител на административнонаказващия орган,както представения РКО от 01.07.2016г.,така и подписаната декларация по време на проверката и представения трудов договор,ведно със справката за регистрация,обосновават извода,че завареният в обекта-*** сервитьор П.В.Г. е упражнявал труд.Намира за неоснователно искането за прилагане разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ,тъй като хипотезите на чл.61,чл.62 и чл.63 от КТ в никакъв случай не са маловажни и не попадат в приложното поле на чл.415в ал.2 от КТ.Счита,че допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин,поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция,която е в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства,както и от показанията на свидетелите  Е.К.И. и Е.И.К. и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000022/23.08.2016г. на ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ **,в качеството му на работодател.Извършена е проверка на 01.07.2016г. в 15.30ч. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на П. находящ се в с.***,общ.Каварна.На обекта е заварен П.В.Г.,който попълнил писмена декларация от която е видно,че същият има установено работно място,установена трудова функция-„сервитьор“,уговорено работно време от 15.00 до 16.00ч.С оглед на направените при проверката констатации,както и писмената декларация от 01.07.2016г. и трудов договор № 063/19.07.2016г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич приели,че “Д.П.“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа на 01.07.2016г. лицето П.В.Г. с ЕГН ********** като сервитьор,но не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма..Посочено е,че работодателят е нарушил чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.Управителят е подписал собственоръчно АУАН,като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен лично по реда на ЗАНН и КТ.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирал възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка и с което на ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ **,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Във връзка с извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка,в който са отразени констатираните нарушения от страна на ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ ** и са предписани указания за отстраняването им.В т.7 от констативната част на протокола за извършена проверка е отбелязано,че “Д.П.“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа на 01.07.2016г. лицето П.В.Г. с ЕГН ********** като сервитьор,но не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма.,което е нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.

По делото е приложена декларация попълнена на ръка от П.В.Г.,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същият е посочил,че работи в комплекс ***,находящ се в с.*** улица „***“ стопанисван от ЕООД „Д.П.,на длъжност-сервитьор,с работно време от 15.00 до 16.00ч.

Видно от трудовия договор на П.В.Г./лице ненавършило 18г./,който е от 19.07.2016г. с № 063 работодателят е договорил работно време 7 часа,а основното месечно възнаграждение-394 лева,като работодателя е договорил и размер на основния платен годишен отпуск-25 дни.

Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства-приетата и приложена по делото административнонаказателна преписка/акт за установяване на административно нарушение № 08-000022 от 23.08.2016г.,протокол за извършена проверка от 19.08.2016г.,,декларация от П.В.Г.  ЕГН **********,Трудов договор № 063/19.07.2016г.,РКО № 56/01.07.2016г. и гласни такива-показанията на разпитаните в производството пред съда свидетели.В случая изложените констатации в акта за административно нарушение и възприети от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството доказателства.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.К.И. и Е.И.К. като обективни,съответстващи помежду си и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства-писмени такива.Показанията на тези свидетели потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства,послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Същите са фактически и логически обосновани.Те лично са възприели как завареното на обекта лице престира работна сила.От саморъчно попълнената декларация,копие от която е представена в хода на производството,също е видно,че П.В.Г.  ЕГН ********** към момента на проверката работи в комплекс ***,находящ се в с.*** улица „***“ стопанисван от ЕООД „Д.П.,на длъжност-сервитьор, при фиксирано работно време,но не е подписвал и получавал трудов договор.

При тези данни несъмнено се установява,че П.В.Г.  ЕГН ********** е полагал труд на 01.07.2016г. в П. находящ се в с.***,общ.Каварна,без работодателят да е уредил правотношенията с него  като трудови/да сключи трудов договор и изпълни другите задължения,които трудовото законодателство му вменява като работодател/.

Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:

При съставяне на акта за констатиране на нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН.Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,въз основа на установената по делото фактическа обстановка,в съответствие с изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение,съдържшшащ изискуемите от закона реквизити.

Съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Противното от констатациите на акта и наказателното постановление не се установи от жалбоподателя.

Установените по делото факти обуславят извода,че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил административното нарушение,за което е наказан,като е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ,което нарушение е санкционирано от нормата на чл.414 ал.3 от КТ.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови,като работодателят не може да допуска до работа работник преди да е сключил трудов договор с него.

В случая тази забрана е била нарушена от жалбоподателя.Към момента на проверката на обекта е заварен П.В.Г.,който попълнил писмена декларация от която е видно,че същият има установено работно място,установена трудова функция-„сервитьор“,уговорено работно време от 15.00 до 16.00ч. С оглед на направените при проверката констатации,както и писмената декларация от 01.07.2016г. и трудов договор № 063/19.07.2016г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич приели,че “Д.П.“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа на 01.07.2016г. лицето П.В.Г. с ЕГН ********** като сервитьор,но не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма.Съдът намира,че в случая се касае именно до полагане на труд-предоставяне на работна сила от П.В.Г.,като възникналото правоотношение е следвало да бъде оформено като трудово.

Трудови са тези договори,които се сключват съобразно Кодекса на труда.Те се подписват в писмена форма и съдържат задължителни реквизити определени в Кодекса на труда.Граждански договори са договор за изработка,договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите,договор с търговски управител,договор с търговски пълномощник и договор с търговски помощник от Търговския закон.Разликата е,че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място,а за гражданските договори се определя само срок за изпълнение на възложената работа.В конкретния случай е прието от контролните органи,че се касае не за сключен граждански договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите ,а за трудов такъв,като преценката дали се касае за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен случай,като се изхожда от действителната воля на страните.Трудовият договор е регламентиран в Кодекса на труда с неговите отличителни белези,а с ал.2 на чл.1 от КТ е разпоредено,че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения.По силата на трудовия договор така,както е регламентиран в Кодекса на труда,едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,заплащане,работно време,място и пр.,а предмет на граждански договор е постигане на конкретен  трудов резултат,също свързан с полагане на труд,но при пълна самостоятелност на изпълнителя,до получаването на крайния продукт,предмет на този облигационен договор.От приложените и приети като писмени доказателства по делото протокол за извършена проверка от 19.08.2016г.,,декларация от П.В.Г.  ЕГН **********,Трудов договор № 063/19.07.2016г.,РКО № 56/01.07.2016г.,с който се установява,че на лицето/П.В.Г./ заварено на работа по време на проверката е заплащано по 10 лева на час е видно,че се касае за прикрито трудово правоотношение,тъй като това е договор за „услуги“ и наемане на работник и се касае за престация на работна сила.В подкрепа на горните изводи е и приетата като писмено доказателство по делото декларация попълнена на ръка от П.В.Г.,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същият е посочил,че работи в комплекс ***,находящ се в с.*** улица „***“ стопанисван от ЕООД „Д.П.,има установено работно място,установена трудова функция-„сервитьор“,уговорено работно време от 15.00 до 16.00ч.Гореизложеното сочи,че макар да е конкретизирана работата,чийто резултат следва да се предостави на възложителя,е налице именно престиране на труд,а не уговорена изработка.При договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши или изработи конкретен трудов резултат без значение как и по какъв начин ще бъде осъществен той,нещо на свой риск.В случая граждански би бил договорът между страните,ако те бяха уговорили извършването на конкретна работа извън обсега на обект,а не както е в настоящия случай-изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя,работата е извършвана на място в самия обект на работодателя,който осигурява условията на труд,материалите и средствата за работа при спазване на специфичните изисквания за охрана и безопасност на труда в обекта,работил е в рамките на нормирано работно време,осъществявал е трудова дейност на определено място,но без да има сключен трудов договор.Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона,тъй като чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставяне на работна сила като трудови.Ето защо настоящия съдебен състав приема,че се касае до престиране на работна сила,а не до престиране на конкретен трудов резултат.

В този смисъл съдът намира,че правилно наказващия орган,в изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН е описал извършеното нарушение като неуреждане на отношенията като трудови,а законната разпоредба  която е била виновно нарушена е тази по чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.Без значение е субективното желание на работника или служителя,доколкото разпоредбата на закона е задължителна  за работодателя и след като се касае до престиране на труд/дори да е било за определен период от време или до завършване на определена работа/,пак е следвало да се сключи трудов договор и отношенията да се оформят съгласно разпоредбите на трудовото законодателство.Нарушението на чл.1 ал.2 от КТ,извършено от работодателя,е санкционирано от разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ и поради това правилно на жалбоподателя е било наложено наказание на това основание.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,че наказващия орган не е приложил правилно закона и така е наложил незаконосъобразно наказание-санкция твърде тежка за извършеното нарушение,тъй като наложеното наказание е в минимален размер.За цитираното нарушение административнонаказващият орган на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил наказание-имуществена санкция в размер на 1 500 лева,при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.При определяне размера на наложеното наказание,административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя и съобразявайки именно краткия срок,в който е отстранено допуснатото нарушение,е определил размера на наказанието в предвидения минимум.

         С оглед изложеното настоящата инстанция намира,че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.

         В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ,тъй като нарушението е извършено на 01.07.2016г.,след влизане на 27.01.2012г. в сила на новата разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,съгласно която”не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда.Съдът счита,че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,административнонаказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба.Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.

         Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус,тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.

         С оглед на изложеното съдът счита,че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не може да бъде намалявана.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът 

 

                                         Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000022/227 от 29.08.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което  на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на ЕООД“Д.П.“ ЕИК *** седалище и адрес на управление с.***,общ.Каварна улица „***“№ **,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.                                          

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: