Р Е Ш Е Н И Е

 

       /19.01.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 317/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Д. 2002” ООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя И.А.Х., срещу наказателно постановление (НП) № 17-291519/09.10.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Варна, упълномощен да издава НП на осн. заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв., на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

В жалбата се поддържа, че издаденото НП е необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, поради това, че е налице разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, както и поради неправилно посочване на дата на извършване на проверката в АУАН. С оглед на изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

 Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Ж.взема становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, както и че АНО е взел предвид обстоятелството, че нарушението е първо по ред, поради което е наложил имуществена санкция в минимален размер.

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:

 От фактическа страна:

 На 19.08.2017  г. в 15.25 часа е извършена проверка от инспектори на ТД на НАП Варна и Пловдив – Е.В.Г. и М.Д.К., заемащи длъжност "инспектор по приходите", в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -  магазин, находящ се в гр.Каварна, ул.“Б.“ ** и стопанисван от ООД „Д. 2002” с ЕИК ****.

По време на проверката, на място в магазина е намерено монтирано и работещо фискално устройство /ФУ/, с ИН ДТ 444940 и ФП 020696447.

Проверяващите отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарата № 0000676/19.08.2017 г., според който при започване на проверката разчетената касова наличност е в размер на 85.00 лв.

 Преброената по банкноти вписана в опис от В.С.Р. – продавач в търговския обект, фактическа касова наличност при започване на проверката е констатирана в размер на 75.00 лв.

 Видно от горното, е констатирана разлика в размер на минус 10.00 лв., която представлява извеждане на пари от касата, извън случаите на продажба, което не е било отразено във ФУ, чрез функциите "служебно изведени суми". От отпечатания от ФУ служебен бон се установява, че намиращото се в търговския обект ФУ притежава функцията "служебно изведени суми".

 За осъществените действия на място е изготвен протокол за извършена проверка сер.АА № 0232966/19.08.2017 г., с който проверяващите иззели документи - отпечатания дневен фискален отчет от ФУ, направения опис на фактическата касова наличност, декларация от работещото в обекта лице. Този протокол е връчен на присъствалия на проверката продавач-консултант.

Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F322963/23.08.2017 г. за това, че търговецът не е изпълнил задължението си да отразява всяка промяна в касовата наличност на ФУ различна от продажби, чрез операциите – служебно въведени или служебно изведени суми във въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП, квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е съставен в присъствието и връчен на управителя на дружеството – И.Х., който го подписал без да вписва конкретни възражения в него и получил препис от АУАН, видно от приложената разписка. В законоустановения и посочен в акта срок жалбоподателят е подал писмени възражения, в които е посочил, че разликата в касовата наличност и разчетената от ФУ се дължи, на маркирана продажба, при която на клиента не са достигнали средства в размер на 10.00 лева и същият е напуснал обекта, за да вземе недостигналата му сума.

Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на 09.10.2017 г. е издадено обжалваното НП от Директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.33, ал.1, от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. Наказателното постановление е връчено на управителя И.Х. на 07.11.2017 г., а жалбата против него е подадена на 09.11.2017 г.

Изложената фактическа обстановка се установи безпротиворечиво от показанията на свидетеля Е.В.Г., които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и напълно подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателствени средства. От гласните доказателствени средства, преценени в съвкупност с протокола за извършената проверка, безспорно се установи времето и мястото на осъществяване на данъчната проверка. Свидетелят Г. установи какви обяснения е дал продавач-консултанта на проверявания обект относно установената разлика в касовата наличност, като в тази част показанията му се подкрепят от представените по делото писмени обяснения от управителя. Показанията на свидетеля Г., който е извършил проверката съвместно с колега от ТД на НАП Пловдив, се подкрепят от приетите дневен отчет от ФУ и съставения опис на паричните средства в касата и не се оспорват от жалбоподателя.

По делото безспорно се установи, че независимо от причината поради която в касата липсва установената парична сума, явяваща се разлика между реално намиращите се пари в касата и въведената сума, като налична във ФУ, тази парична сума /разликата от 10.00 лева/, не е била регистрирана във фискалното устройство, като "служебно изведени" пари в касата.

 От приетия дневни отчет от фискалното устройство № 0000676/19.08.2017 г. безспорно се установи, че ФУ има функции служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Общият регистриран в касовия апарат дневен оборот за 19.08.2017г., до часа на извършената проверка е 35.00 лв., което не съответства на фактическата наличност в касата на обекта 75.00 лева /от тях 50.00 лв. сл.въведени/, съгласно изготвения опис.

Съдът взе предвид заповеди № ЗЦУ 1582/23.12.2015 г., № ЗЦУ 1657/29.12.2016 г. и № ЗЦУ 1313/25.10.2016 г.  на изпълнителния директор на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на административно-наказващия орган и актосъставителя.

 От правна страна:

 Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на закона и представените заповеди на изпълнителния директор на НАП, в рамките на законоустановените давностни срокове по ЗАНН.

 При извършената служебна проверка на законосъобразността на издаденото НП, настоящият състав приема, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Налице е съответствие между словесното описание на извършеното нарушение и дадената от компетентните органи правна квалификация.

Видно от съдържанието на АУАН и НП е налице съответствие между фактическата обстановка описана в двата акта. Съдът намира за неоснователно възражението на санкционираното лице, за ограничаване правото му защита, поради грешно изписване датата на извършената проверка в АУАН, вземайки предвид, че с подаденото от управителя на дружеството възражение същият се е възползвал от правото си да се защити срещу повдигнатото му административно обвинение, като е бил наясно, че АУАН е съставен за извършена проверка именно на 19.08.2017 г., т.е не е нарушено правото му на защита, поради неразбиране на вмененото му административно нарушение. В този смисъл неправилното посочване на датата не е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което възражение в жалбата се явява неоснователно.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18. Всяка промяна в касовата наличност, включително при отчитане на получени средства от вече регистрирани продажби /но не само/, следва да се отразява във фискалното устройство с операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това задължение не касае само регистрирането на получените средства от продажби, а всяка една промяна в касовата наличност, независимо от естеството на същата и произхода на паричните суми и причините за въвеждане и извеждане на такива от касата. Извършеното нарушение е свързано с редовното водене на касовата книга, по аргумент от чл. 33, ал.2 Наредба № Н-18 и от семантичното тълкуване на сочената като нарушена разпоредба, която цели отчитане на движението на паричните потоци в касата - промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), които не са свързани с продажба или доставка на стоки или услуги, за които е задължително издаване на касова бележка, на осн. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят е осъществил нарушение по чл.185, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС, като не е изпълнил задължението си да отчита и отразява във ФУ всяка промяна в касовата наличност, по реда определен в чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че физическото лице, което е извършвало действия от името на търговеца, не е въвело чрез функцията "служебно изведени суми" сумата от 10,00 лева, в изпълнение на задължението на търговеца всяка промяна в наличността на касата да се въвежда във ФУ, чрез функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, с каквито функции разполагало ФУ, намиращо се в търговския обект.

 Съгласно чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., извън случите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени " суми. Съгласно ал. 2, допустимо е това отразяване да се извършва в книгата за дневните фискални отчети, но само в случаите когато ФУ в търговския обект не разполага с операциите "служебно въведени" и "служебно изведени " суми, като настоящия случай не е такъв, поради което възражението на търговеца в този смисъл е неоснователно.

 Тъй като нарушението е извършено от търговец, който е наясно със задълженията си като такъв, отговорността на същия е приравнена до тази на юридическите лица, а именно същата е обективна и безвиновна, на осн.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, видно и от предвидената санкция за него, а именно имуществена санкция, а не глоба - каквато се налага на физическите лица. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у управителя или у други лица, свързани с осъществяване на дейността на търговеца, нито да се определя нейната форма.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на материалния закон.

 За извършеното административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, законодателят е предвидил в разпоредбата на ал.2, вр ал.1, изр.2 ЗДДС - когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно имуществена санкция в размери от 500 до 2000 лева.

При проверката не е установено нарушението да е довело до неотразяване на приходи, поради което правилно размерът на санкцията е индивидуализиран в рамките на предвидените в граници от 500 до 2000 лв.

 Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото самото деяние (нерегистриране на всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми) не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид, тъй като самото изискване за регистриране е предвидено извън случаите на продажби - за които също има изискване за регистриране и издаване на касова бележка. Наред с това нарушение, законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 118 ЗДДС отделни хипотези на нарушения, свързани с регистрирането и отчитането на извършените доставки и продажби в търговските обекти.

 Процесното административно нарушение е формално такова, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от същото. От друга страна, нарушената правна норма има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършено служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. С оглед на това, неотразяването на всяко движение на парични средства във ФУ, води до невъзможност да се установи или най-малкото затруднява контролните органи при контролиране на това дали разликата се дължи на неотчетени продажби или не, като това нарушение може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН, само в случаите когато се касае за разминаване в касовата наличност, което да е пренебрежимо малко като стойност, спрямо регистрирания оборот, какъвто настоящия случай не е.

Съобразявайки разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е отчел ниската стойност на сумата, в която се изразява разминаването в касовата наличност и обстоятелството, че нарушението е първо по ред, АНО правилно е индивидуализирал размера на имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лева.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Каварненският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-291519/09.10.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на „Д. 2002”, с ЕИК ****, представлявано от управителя И.А.Х., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..