Р Е Ш Е Н И Е

 

       /07.04.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 323/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ЕТ „С.Е.  Д.Р.” ЕИК ***, срещу наказателно постановление /НП/ № 08-0803213/170 от 18.07.2016г., издадено от инж.М.Г.А. – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

НП е обжалвано от наказания едноличен търговец в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че наказващия орган не е съобразил обстоятелството, че ЕТ не се явява работодател на посоченото в НП лице, т.к между страните е съществувало валидно облигационно отношение, обективирано в сключен граждански договор №11/17.06.2016г. Събраните от наказващия орган доказателства не водели до еднозначния и несъмнен извод, че Е.Д. е престирал работна сила, а не е изпълнявал конкретна работа от облигационен характер. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност за квалифициране на нарушението като явно маловажно, т.к. от него не са произтекли вредни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Р.С. поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение, а именно приемане на работа на лице като общ работник, без да е изпълнено задължението за сключване с него на писмен трудов договор, за което нарушение е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер. 

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК, вр. с чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2016г. в 15.00 ч. свидетелите К.А. и Е.И., двамата инспектори в Дирекция инспекция по труда Добрич, извършили проверка на строителен обект – строеж на къща за гости, находящ се в УПИ VI, кв.19 по плана на с.***, общ.Шабла, извършван от ЕТ „С.Е. – Д.Р.”***. При проверката инспекторите установили, че на обекта работи лицето Е.С. Д., извършващо обща строителна работа. На всички заварени в обекта лица била предоставена за попълване писмена декларация във връзка със спазване на трудовото и осигурително законодателство. В попълнената собственоръчно от Д. декларация същият вписал, че работи при ЕТ „С.Е.” от 17 до 18.06., на длъжност общ работник, с работно време от 8.00 до 17.00 ч., за което получава дневно трудово възнаграждение в размер на 20.00 лева. Отбелязал е още, че има сключен граждански договор с търговеца. Във връзка с връчена на упълномощено лице на едноличния търговец призовка, на 21.06.2016г. в ДИТ Добрич бил представен граждански договор сключен със завареното на работа лице Е.Д.. От представения договор се установява, че между ЕТ и лицето Д. е сключен договор за извършена работа, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши почистване и изхвърляне на изкопна почва, в рамките на един работен ден, срещу възнаграждение в размер на 20.00 лева. В договора липсва срок за извършване на работата, посочване с чий материали ще бъде извършена, както и по какъв начин ще бъде приета.  

Въз основа на събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при извършване на проверката, след извършена справка в регистъра на уведомленията за трудови договори, св.К.А. съставила на 12.07.2016г. АУАН № 08-0803213, в който описала словесно констатираното нарушение, а именно, че ЕТ „С.Е. Д.Р.” в качеството си на работодател е допуснало до работа на 17.06.2016г. въз основа на граждански договор от 17.06.2016г. лицето Е.С. Д., като строителен работник, с място на работа  „строеж на къща за гости” с.***, с трудова функция, с разпределение на работното време от 08.00ч. до 17.00ч., с трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден, като не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващия ЕТ – Д.Р. и връчен на нарушителя срещу подпис.  

Въз основа на съставения АУАН на 18.07.2016 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че  ЕТ „С.Е. Д.Р.” в качеството си на работодател е приел на работа на 17.06.2016г. лицето Е.С. Д., като общ работник в строителството с определено работно място, с определена трудова функция, с уговорено работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с уговорено възнаграждение в размер на 20 лв. дневно, без да е изпълнил задължението си да сключи с наетото лице писмен трудов договор, с което е нарушил чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. За извършеното нарушение на осн. чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на ЕТ в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели К.А.А. - актосъставител и Е.К.И. свидетел при констатиране на нарушението, АУАН № 08-0803213, съставен на 12.07.2016г., декларация по чл.402 от КТ от 17.06.2016г. подписана от Е.Д., граждански договор за извършена работа №11/17.06.2016г., извадка от регистъра на уведомленията за трудови договори от дата 21.06.2016г., застрахователна полица №711516241078/20.06.2016г. за задължителна застраховка „трудова злополука” и списък на работниците към нея.  

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказания едноличен търговец, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. с чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. При налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпроса за вина.

Преценявайки изложената фактическа обстановка съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че към момента на проверката лицето Е.Д. е предоставял работна сила по смисъла на чл.1, ал.1 от КТ без да има сключен писмен трудов договор, съобразно изискването на чл.62, ал.1 от КТ. Видно от представената по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, подписана от Д., същият е имал определена месторабота, длъжност, договорено възнаграждение, т.е. обстоятелства обосноваващи наличието на трудово правоотношение.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че дейността осъществявана от Д. по своята същност не е престиране на труд, а представлява изпълнение на задължение по силата на подписан граждански договор, който по своето съдържание представлява договор за изработка. Разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респективно от изпълнителя /изработващия/ престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране /предоставяне/ на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово – чл.1, ал.2 КТ. Когато тя се състои в престиране /предоставяне/ на завършен продукт, договорът е за изработка – чл.258 и сл.ЗЗД.

В случая не са налице безспорни доказателства за уговорен между едноличния търговец и лицето Е.Д. завършен продукт, който последния да изработи на свой риск и със свои средства /чл.258 и чл.259 ЗЗД/. Представения по делото граждански договор не съдържа клаузи определящи обема на работата – почистване и изхвърляне на изкопна почва, както и срок за извършването на дейността и начин на приемане на извършената работа.

Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и въпросното лице, работещо при него е бил сключен в даден момент граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор. При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански.

Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Д. е престирало на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови - с тях е уговорена престацията на работна сила (а не обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е и определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.

Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Д., не са били уредени в трудов договор, а в граждански договор.

 Ето защо съдът приема, че деянието на търговеца е съставомерно така както му го вменява административно-наказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно състояние, свързано с липса на писмен трудов договор, което осъществява състава на административно нарушение до прекратяване на съставомерното бездействие, а бездействие е безспорно установено за вменения случай, като в хода на съдебното следствие се събраха безспорни такива, че жалбоподателят е приел на работа към момента на проверката от инспекцията по труда работник, като същият е имал установено работно време, уговорено работно място и договорено трудово възнаграждение за престираната сила, т.е. били са налице основните елементи на трудовото правоотношение.

Обосновани са и изводите на административнонаказващият орган относно липсата на маловажен случай по смисъла на чл.28, б.”А” от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са нарушени, а именно отношенията, свързани със защитата на трудовите и социални права на работниците и служителите, както и разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.

Обсъждайки размерът на наложената имуществена санкция, съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния, предвид липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя. Тъй като размера на наложената имуществена санкция е в размер на минималния, то в настоящето производство съдът не е в правомощия за неговото изменение в посока намаляване.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Каварненският районен съд,

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-0803213/170 от 18.07.2016 г. издадено от инж.М.Г.А. на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ „С.Е. – Д.Р.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”****”, №1, ет.2, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..