Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 11.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 323 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17-5811-000296/01.11.2017г. на Началник Група към ОДМВР Добрич РУ Шабла е наложено на К.И.С. ЕГН ********** с адрес *** административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че не е приложена правната норма съответстваща на нарушението.В жалбата се акцентира на факта,че АНО не е положил усилия в изпълнение на задълженията си по чл.57 от ЗАНН да събере доказателства за извършено нарушение,за вината на жалбоподателя като нарушител,с които доказателства да скрепи фактическите си констатации.Въззивника счита,че това е съществено процесуално нарушение с което се нарушават законни права и което прави издаденото НП незаконосъобразно.В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,не се представлява,депозира писмено становище.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.При депозиране на административнонаказателната преписка в КРС се изразява становище жалбата да бъде оставена без последствие,а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

Съвкупно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,полицейските служители А.В.Н. и М.Г.М. се установява,че на 26.10.2017г. двамата са били на установъчен пункт до бензиностанцията в с.Горун.Около 06.00ч.-06.30ч. автомобилът управляван от жалбоподателя идвал от посока Варна и пътувал в посока Румъния.При проверка на документите се установило,че по талон автомобилът се води товарен.Освен това при проверката било установено,че свидетелството за управление е с изтекъл срок.Други нарушения не били констатирани ,след което св.А.Н. съставил акт по ЗДвП за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП,че водача не притежава валидно свидетелство за категорията,в която спада управляваното от него превозно средство.Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-5811-000057 от 26.10.2017г.,с която на К.И.С. ЕГН ********** с адрес *** е наложена санкция по чл.171 т.2А-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни,като са отнети 2бр. регистрационни табели **** и СРМПС № **** била изпратена на по-късен етап и изпратена по местоживеене за връчване.

Връчено е копие от АУАН на водача,срещу подпис.Към момента на проверката водача нямал възражения.Съдът кредитира показанията на свидетелите А.В.Н. и М.Г.М.,тъй като същите се явяват логични и достоверни и се основават на преките и непосредствени възприятия на свидетелите,като им дава пълна вяра.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 26.10.2017г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 17-5811-000296/01.11.2017г. на Началник Група към ОДМВР Добрич РУ Шабла,с което е наложено на К.И.С. ЕГН ********** с адрес *** административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно са били описани извършените нарушения,правната им квалификация и наложените наказания.Наказателното постановление е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.АНО правилно е квалифицирал извършеното нарушение,като правилно е издирил и приложил действуващите санкционни разпоредби.Идентичността на фактите,изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН говори за еднозначно,ясно и точно описание на нарушението,както изискват чл.57 т.5 от ЗАНН и чл.42 т.4 от ЗАНН.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В производството жалбоподателят не е представил доказателства,които по безспорен начин да опровергават констатациите в АУАН и в НП.Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните по делото свидетели А.В.Н. и М.Г.М.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.

В правната норма на чл.150А ал.1 от ЗДвП/съгласно действащата редакция към момента на установяване на нарушението/ е въведено положително правило на поведение за всеки шофьор:“За да управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за управление,валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство“.В процесния случай жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ****,категория В,А и М и се води на отчет ОДМВР Варна.За определяне правоспособността на водачите,МПС се делят на категории:М-мотопеди,А-мотоциклети,В1-видимо малка кола/до 550кг маса без товар,без ограничение на кубиците,В-автомобили,чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броя на местата за сядане без водача,не надвишава 8,В+Е-състав от ППС с теглещо МПС от категория В и ремарке,С-товарни автомобили,чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг,С+Е-състав от ППС,с теглещо МПС от категория С и ремарке,Д-автомобили с изключение на тролейбусите,предназначени за превоз на пътници с над 8 места за сядане.Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ЗДвП за управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица,издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.

В случая жалбоподателят К.И.С. с ЕГН ********** е с придобити категории В,А и М,а управлявания от него товарен автомобил е от категория С,за която няма надлежно проведено обучение и придобита категория за управлението му. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите А.В.Н. и М.Г.М.,които са очевидци на нарушението,извършена е проверка на документите на автомобила от която се установява,че се касае за товарен автомобил управляван от водача,като съгласно СУМПС № ****,водача притежава категории В,А и М,т.е не притежава валидно свидетелство за управление,за категорията към която спада управляваното от него пътно превозно средство.Няма данни по делото които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на мотив да набедят санкционираното лице в нарушение,което не е извършил.Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите А.В.Н. и М.Г.М. са конкретни,ясни и последователни,изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната фактическа обстановка.С оглед установеното по делото,съдът намира като безспорно доказано управление на МПС от страна на жалбоподателя,без да има надлежно придобита категория за управлението му.За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно както по отношение на срока,така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство.Само при едновременното наличие на тези две предпоставки,СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП/съгласно действащата редакция към момента на установяване на нарушението/. Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС,което управлява,същото е допуснало нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП,поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното,настоящия съдебен състав намира за неоснователно обективираното в жалбата твърдение,че не е приложена правната норма съответстваща на нарушението.

По отношение на наложеното административно наказание:

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери,съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,довели до извършване на нарушението. За безспорно установеното по делото нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП,на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в минималния размер,предвиден в чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП,поради което не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализацията на наложеното наказание.

Съдът счита,че с наложеното на въззивника административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание,визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правов ред,както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбата е неоснователна,а наказателното постановление предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-5811-000296/01.11.2017г. на Началник Група към ОДМВР Добрич РУ Шабла,с което е наложено на К.И.С. ЕГН ********** с адрес *** административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: