Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  10.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

         при секретаря Анастасия Митева,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 33 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  И.К.К. ЕГН ********** ***,чрез адв.С.К.-*** против Наказателно постановление № 16-5811-000091/18.11.2016г.  на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла, с което на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20/двадесет/ лева;на  основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100 лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от т1/един/ месец.Релевират се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,като по същество жалбоподателят отрича извършването на административното нарушение и достоверността на констатациите на АНО обективирани в НП.С тези аргументи обосновава искане за отмяна на санкционния акт в обжалваната му част.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят участвува лично и с процесуален пълномощник-адвокат.Последният от негово име поддържа жалбата на сочените в нея основания.В съдебните прения пледира съдът да уважи жалбата,съобразно заявените с нея искания.Излага относими правни аргументи,в подкрепа на застъпеното становище.

Въззиваемата страна редовно призована,не изпраща процесуален представител.Становище за основателността и съответно искане за потвъждаване на акта,административнонаказващия орган изразява писмено в придружаващото писмо за изпращане на АНП.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2016г.  около 14.35ч. в гр.Шабла по улица „***“-кръстовище с ***жалбоподателят управлявал л.а.“***“ рег.№ ***негова собственост в посока *** гр.Шабла.Към този момент полицейските служители П.К.К. и П.Х.П. извършвали проверка по безопасността на движението и се намирали на изхода на бензиностанцията,срещу *** гр.Шабла. Забелязали,че жалбоподателя управлявайки горепосочения автомобил навлиза в насрещното движение през непрекъсната пътна маркировка.При приближаването му към патрулиращите полицейски служители св.П.К. вдигнал „стоп“ палка в момента в който бил точно срещу кабинката  на пазачите на ***та.Жалбоподателят управлявайки автомобила,спрял за момент и след това влязъл в борсата.Актосъставителя-П.К. в показанията си дадени в съдебно заседание твърди,че се е намирал срещу автомобила на жалбоподателя в лентата за движение при влизане в гр.Шабла от към кръстовището ***в посока от с.***,т.е от лявата страна на водача.Свидетеля П. обяснява първоначално,че няма спомен в коя лента е бил колегата му,а след това твърди,че той и колегата му са се намирали в лентата за излизане на около 100 метра от идващия автомобил,когато е била подадена стоп палка.Свидетеля П. твърди в показанията,че е нямало автомобили  пред или зад автомобила на жалбоподателя,за да се обърка,както и че нямало други препятствия-декоративна ограда,борчета между бензиностанцията и въпросната строителна борса.Отбелязва наличието на храсти,но те не влияели на видимостта.Свидетеля П. твърди в показанията си,че в автомобила е имало още един пътник,който според свидетеля е съпругата на водача на автомобила.В съдебно заседание е разпитана св.Й.К.Г.-сестра на жалбоподателя,която твърди,че на 15.11.2016г. заедно с брат си-И.К. ***.След като влезли в гр.Шабла,преди да завият  към борсата,брат и подал ляв мигач,за влизане в склада.Свидетелката не отрича,че са забелязали полицейския патрул,но твърди,че не се е виждало много добре,като причина за ограничената видимост изтъква наличието на борчета,разположени срещу бензиностанцията на ***.Забелязала полицейския служител,който леко мятал „стоп“ палката,но с вдигната „стоп“ палка не го видяла.

След изясняване на обстоятелствата и проверка документите на водача и на автомобила,свидетеля П.К. съставил  в присъствието на жалбоподателя АУАН № 91/15.11.2016г.В същия описал констатираните факти и нарушение на правилата за движение което се изразявало в несъобразяване на поведението на водача с пътната маркировка и неспиране на подаден сигнал със стоп палка от контролен орган.Така визираните нарушения актосъставителят квалифицирал правно  с разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.АУАН е редовно връчен лично на жалбоподателя,който не е вписал конкретно възражение и при получаване на екземпляр от акта се подписал.

Въз основа на така издадения АУАН,Началникът на РУ”Полиция гр.Шабла на 18.11.2016г. издал и процесното постановление,с което наложил на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20/двадесет/ лева;на  основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100 лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1/един/ месец.Наказателното постановление е също редовно връчено на жалбоподателя-лично.

Приетата от съда за установена фактическа обстановка в АУАН е възприета от АНО и материализирана в НП.Същата се изведе от показанията на разпитаните свидетели П.К./актосъставител/ и П.Х.П./свидетел при установяване на нарушението/,както и от показанията на разпитания в съдебно здаседание свидетел Й.К.Г.,която е пътувала в автомобила заедно с жалбоподателя на датата на нарушението.

От правна страна: При така установените факти,съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е депозирана в преклузивния срок и от легитимирано лице,поради което е процесуално допустима.Преценена по същество тя е основателна,по следните съображения:

С оглед на гореизложената фактическа обстановка  настоящия съдебен състав намира,че наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,регламентирани в ЗАНН,довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя,изразяващо се в нарушение на чл.44 ал.1 от ЗАНН,като НП е издадено преди изтичане на тридневния срок за възражение,регламентиран в чл.44 ал.1 от ЗАНН-актът е съставен на 15.11.2016г. и тридневния срок е  изтекъл на 18.11.2016г.,а НП е издадено също на 18.11.2016г.,т.е. преди изтичане срока за възражение.Според чл.44 ал.1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му от нарушителят може да направи и писмени възражения по него.Съгласно чл.84 от ЗАНН доколкото  в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис  и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.Относно изчисляването на срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН приложима следователно е разпоредбата на чл.183 ал.2 от НПК,съгласно която срокът,който се изчислява в дни,започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден,в случая на 18.11.2016г.,когато е издадено атакуваното наказателно постановление.Административно наказващият орган следва да предостави на лицето възможност за възражения,както при връчване на АУАН,така и в 3-дневния срок след това,като неизпълнението на това задължение от административно наказващият орган не може да се санира в съдебната фаза на административно наказателното производство.Неспазването на този срок,в който е предвидена възможност  на наказаното лице да упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл.44 ал.1 от ЗАНН,води до нарушено право на защита на това лице-съществено процесуално нарушение,което винаги обосновава порочност на издаденото наказателно постановление.

Досежно материалноправната законосъобразност,обжалваното НП съдебния състав прецени за неправилно издадено,в противоречие с приложимия материален закон.Изводите на АНО за осъществяване от страна на жалбоподателя на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,с което и осъществил административнонаказателен състав по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и за осъществяване от страна на жалбоподателя на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП,с което и осъществил административнонаказателен състав по чл.185 от ЗДвП не могат да се споделят в конкретния случай поради недоказване субективния признак.От тук и субективната несъставомерност на деянието.Действително едната от вменените за нарушени правни норми-чл.103 от ЗДвП предвижда задължение на субектите водачи на МПС при подаден сигнал за спиране от контролен орган/службата за контрол ПП/,да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указано от органа място и да изпълняват неговите указания.Съответно санкцията за неговото неизпълнение въздигнато в състав на административно нарушение е по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.Видно от същата разпоредба,изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органа за контрол или регулиране за движение.Следователно за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е възприет от водача на ППС и същият да не е спрял,т.е. бездействие обективиращо,че не го е изпълнил.Подаването на сигнал за спиране със стоп палка,безспорно е разпореждане на контролен орган,по съществото си осъществено чрез конклудентно действие.В настоящия казус това е и конкретната форма на разпореждане обусловила ангажирането на отговорността на жалбоподателя,но от данните по делото не се установява по категоричен начин,че сигналът за спиране със стоп палка е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача.Ако е бил подаден в конкретния случай сигнал от контролните органи,той е трябвало да бъде подаден по правилата на чл.170 ал.3 от ЗДвП,така както законът вменява във задължение на контролните органи.Неподаването на сигнал по правилата на чл.170 ал.3 от ЗДвП в конкретния случай  е довело до неправилно възприемане на обстановката от водача,поради което същият явно се е разколебал.Именно това сочат показанията на актосъставителя П.К..Водача е спрял за момент и е влязъл в борсата.Не е разбрал,че става въпрос за подаден ясен сигнал за спиране и е продължил.В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Й.К.Г.:“…Не видях униформен полицай на пътя,който да бъде с вдигната „стоп“ палка“.Видях полицая,който леко мяташе „стоп“ палката,но с вдигната „стоп“ палка не го видях“.

Съдът не намира основания показанията на св.Й.К.Г. да бъдат отхвърлени като необективни и пристрастни само заради роднинската и връзка с жалбоподателя.След като присъствието на свидетеля Й.К.Г. в автомобила се потвърждава от свидетелите установили нарушението,то нейните възприятия и интерпретацията на конкретната пътна ситуация,са не по-малко ценни от тези на свидетелите установили нарушението-полицейските служители П.К.К. и П.Х.П..Събраните в противовес на тях гласни доказателства разколебават предявеното на жалбоподателя обвинение и очертават като възможна собствената му версия за конкретната пътна ситуация.

Изцяло кореспондиращи са свидетелските показания относно обстоятелството,че жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал със стоп палка,този факт не се отрича и от самия жалбоподател,поддържащ единствено,че не е видял такъв.Съществува несъответствие в показанията на актосъставителя и свидетеля на нарушението-от една страна и показанията на сестрата на К.-от друга,относно обстоятелството къде са се намирали полицейските служители.Видно от показанията на актосъставителя,той е подал сигнал за спиране,намирайки се в лявата лента в посока движението на автомобила на К. и на около 30 метра от входа на борсата където е завил К.,а свидетеля П. първоначално няма спомен,а след това посочва,че са се намирали с колегата му в лентата за излизане от Шабла на около 100 метра от автомобила,когато е посочил стоп палка.Сестрата на К. посочва,че е видяла само предната броня на полицейския автомобил и до него е стоял униформен полицай,но той не е подавал сигнал със стоп палка.Посоченото несъответствие в свидетелските показания,отнасящо се до това къде са се намирали полицейските служители и дали са подали сигнал със стоп палка,внася съмнение в приетата за установена фактическа обстановка по извършване на нарушението по чл.103 от ЗДвП,т.е. от тази разнопосочност на показанията на полицейските служители,както и на другите свидетели,не може да се установи по безспорен начин дали сигналът за спиране със стоп-палка е бил подаден по ясен за възприемане начин в съответствие с разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП.

Следователно правно оценени горепосочените свидетелски показания,даже и при кредитирането на показанията на полицейските служители  К. и П.,те не са от естество да опровергаят убедително и изцяло казаното от св.Й.Г.-подобен сигнал да не е бил виждан от тях.И това е така защото в контекста на предходните разяснения,в гласните доказателства липсват фактически данни,въз основа на които да се изключи категорично,вероятността да не бъде видян,респ. възприет същия.Същевременно свидетелските показания на полицейските служители К. и П.,изобщо не съдържат преки твърдения подадения от първия сигнал да е бил възприет от водача-жалбоподателя.Ето защо според решаващия съдебен състав от събраните по делото гласни доказателства,дори и при съвкупната им преценка,не се установява убедително,че служителят на РУ”Полиция” гр.Шабла е подал сигнал годен за възприемане от водача.При така изложените съображения и изяснените факти,налага се следващия се извод-подаването на ясен за възприемане сигнал за спиране със стоп-палка,да не е доказан по категоричен начин-изискуемият,за да се потвърди административнонаказателното обвинение.Поради това и не може да се приеме за доказано,че жалбоподателят съзнателно,т.е. умишлено не е изпълнил даденото му разпореждане,или липсва субективния признак от вменения състав на административно нарушение.Ето защо,безспорно според съда е,че по делото остана недоказано,жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,вр. с чл.103 от ЗДвП,поради което не следва тъй като липсва основание,същият да носи административнонаказателна отговорност.

По отношение на твърдяното нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП настоящия съдебен състав констатира противоречие в показанията на свидетелите К. и П.  относно видимостта им към кръстовището през което се твърди,че К. е преминал в нарушение на пътна маркировка М2 и на начина на извършване на нарушението.В тази насока К. твърди,че има пряка видимост и се виждало кръстовището,което от своя страна подлага на основателно съмнение същият да е бил в състояние да види автомобила предвид „ъгъла на кръстовището“/представена скица и снимки от Google карти/.От друга страна П. твърди,че видели как К. е навлязъл в насрещното движение и били позиционирани с колегата му на около 300-400 метра и К. минал от дясно след знака.На мястото от  където е разрешено преминаването през кръстовището се намира именно пътен знак „Г 9“ и след като се твърди,че К. е минал от дясно на знака,това означава,че той е изпълнил задължението си съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП и няма как да е извършил нарушението,като не се е съобразил с пътната маркировка „М2“.Гореизложеното формира извода,че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП не е установено по несъмнен начин,а по делото други доказателства освен коментираните свидетелски показания не са ангажирани от страна на АНО.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-5811-                                              000091/18.11.2016г.  на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла, с което на И.К.К. ЕГН ********** *** на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20/двадесет/ лева;на  основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100 лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1/един/ месец,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: