Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   

                                  гр. Каварна 28.03.2017г.

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 331 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №210689/29.08.2016г.на Директора на Териториална Дирекция на Национална Агенция на приходите-гр.Варна,с което на „Ш.Х.“ООД Булстат ***** с  представляващи М.К.С. ЕГН ********** и  Т.С.П. ЕГН ********** ,седалище и адрес на управление-гр.Каварна улица „Д.С.“ №* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите и чл.118 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.

Жалбата е депозирана от надлежна страна,в срок,поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище,че наказателното постановление е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Представителят на органа издал наказателното постановление,оспорва жалбата,а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението,справедливост на наложеното административно наказание и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

            След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

            От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № F229851 от 08.08.2016г. съставен от С.И.Ф.–на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна офис Търговище при извършена оперативна проверка на 02.08.2016г. в 12,20ч. в търговски обект-снек бар „Б.“,находящ се в гр.Ш.,Централен плаж,стопанисван от „Ш.Х.“ООД с ЕИК *****  е констатирано,че за деня на проверката данъчно задълженото лице/ДЗЛ/ не е направило регистриране във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“,на суми в размер на 77,90 лева.Съгласно отпечатания дневен финансов отчет без нулиране от ЕКАФП „Тремол  ZM- KL“ с инд.№ ZК113851 и ФП 50133544 е разчетена касова наличност в размер на 162.00 лева.От отчета е видно,че фискалното устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми като за деня няма отразени суми за въвеждане или извеждане.От попълнения опис за касовата наличност в обекта към момента на проверката от МОЛ Т.С.П. е установена действителна наличност в размер на 240,50 лева.За уточняване на паричните средства в търговския обект от Т.С.П. в качеството му на представляващ е попълнен въпросен лист обр.К-12,от който се вижда,че разликата в размер на 77,90 лева представлява оборотни средства в началото на работния ден,но не е регистрирана в ЕКАФП чрез операцията „служебно въведени“.В АУАН е отбелязано,че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.Нарушението е установено на 02.08.2016г. и документирано с Протокол за извършена проверка № 0219364/02.08.2016г.Квалифицирано е като нарушение разпоредбите на чл.185 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.АУАН е подписан от представляващия „“Ш.Х.“ООД с отбелязване,че има възражения по съдържанието на АУАН.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на акта  било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „Ш.Х.“ООД Булстат ***** с  представляващи М.К.С. ЕГН ********** и  Т.С.П. ЕГН ********** ,седалище и адрес на управление-гр.Каварна улица „Д.С.“ №* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите и чл.118 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-С.И.Ф. и В.И.И.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 16-210689/29.08.2016г. на Директор на ТД на НАП-Варна,акт за установяване на административно нарушение № F229851 от 08.08.2016г.,Протокол за извършена проверка № 0219364/02.08.2016г,дневен финансов отчет,справка,въпросен лист,Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г.

            При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

            Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-С.И.Ф.-актосъставител и свидетеля В.И.И.-очевидец на установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.

            При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна стпрана,включително и такава относно редовността  на АУАН,съобразно правомощията си  и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан  от констативен протокол за проверка,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.

            От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.

            Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложената  Заповед на Изп.директор на НАП,с която е делегирал правомощията си на наказващ орган по Закон.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.

            Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търгтовски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,за което и на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

По делото не се спори относно правосубектността на жалбоподателя,както и относно фактът,че осъществява търговска дейност в обекта предмет на проверката.

            Настоящия съдебен състав  счита за безспорно установено в случая,че при осъществяване на дейността си санкционираният жалбоподател е осъществил административнонаказателния състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,тъй като не е изпълнил задължението си,произтичащо от предписанието на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ и е пропуснал да регистрира промяна в касовата наличност във фискалното устройство,по надлежния ред и чрез съответната операция.Разпоредбата на нормата-последната цитирана,установява императивно изискване,извън случаите на продажби,всяка промяна в касовата наличност на ФУ/начална сума,въвеждане и извеждане на пари,във и извън касата/ да се регистрира във ФУ,чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.В тази насока тя доразвива ЗДДС и общото правило-задължение,предвидено в чл.118 от ЗДДС-всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице,да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект,чрез издаване на фискален касов бон,като в ал.4 на същата и пряко препраща към подзаконовия нормативен акт-Наредба,издаден от Министъра на финансите,с която се определят условията ,редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,регистрация/дерегистрация,отчитане,съхраняване на документи,издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската  дейност-съгласно т.1 ал.4,чл.118 от ЗДДС.Обсъдената нормативна уредба е точна,ясна и съдържа  конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение от визираното в нея задължение не е предвидено .От своя страна неизпълнението на последната  е въздигнато в административнонаказателен състав и се санкционира от нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС,приложима за хипотези,извън указаните в ал.1,като същата предвижда,че извън случаите по ал.1 на лице,което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,какъвто се явява Наредба № Н-18/06г. на МФ се налага глоба –за физически лица,които не са търговци или имуществена санкция-за ЮЛ и ЕТ,чиито размери са разграничени в зависимост от това нарушението довело ли е ,или не до неотразяване на приходи.Според изр.второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС когато нарушението не води до неотразяване на приходи,се налагат санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС,а именно за ЕТ и ЮЛ-имуществена санкция,в размер от 500 до 2000 лева.При така формулираното в закона-ЗДДС и Наредбата правило за поведение,обективната съставомерност на конкретното нарушение предполага изпълнително деяние-бездействие изразяващо се в нерегистриране на промяна в касовата наличност,като последната е предпоставена от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и действителната-фактическа наличност на пари в касата.С оглед начина и на формиране/касовата наличност/-средствата с които е започнала работата в началото на деня,средствата постъпили от продажби за съответния ден,както и средствата,които постъпват/въвеждат/ или излизат/извеждат/ от касата по различни причини,вкл. във връзка с извършени разплащания с други търговци,подобно несъответствие и разлика се явява резултат от физически действия по въвеждане или извеждане на пари в или извън касата.

            В конкретния случай съгласно отпечатания дневен финансов отчет без нулиране от ЕКАФП „Тремол  ZM- KL“ с инд.№ ZК113851 и ФП 50133544 е разчетена касова наличност в размер на 162.00 лева.От отчета е видно,че фискалното устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми като за деня няма отразени суми за въвеждане или извеждане.От попълнения опис за касовата наличност в обекта към момента на проверката от МОЛ Т.С.П. е установена действителна наличност в размер на 240,50 лева.За уточняване на паричните средства в търговския обект от Т.С.П. в качеството му на представляващ е попълнен въпросен лист обр.К-12,от който се вижда,че разликата в размер на 77,90 лева представлява оборотни средства в началото на работния ден,но не е регистрирана в ЕКАФП чрез операцията „служебно въведени“.Такава положителна касова разлика  принципно е допустима и не е забранено действие,но е обвързана със задължението за регистрирането и в ЕКАФП,стоящо в тежест на експлоатиращия го търговец-по пряк аргумент от посочената правна норма,при това и по точно определен начин-с конкретни операции указани в закона.Тези обстоятелства,както и обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност ,т.е. отрицателния факт на нерегистрирането,така и техническата възможност на ФУ за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми,категорично се доказват от съдържанието на приетият по делото дневен финансов отчет от ЕКАФП,опис на парите в касата от 02.08.2016г. ,а също и от кредитираните свидетелски показания.Тази деятелност на жалбоподателя /обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност/ във форма на бездействие е в пряк разрез с императивното задължение предписано от чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,субект на което несъмнено е бил същият,в качеството си на търговец стопанисващ търговски обект.С това търговецът е консумирал съставът на нарушение по чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.Именно в резултат на неотразяване  на всяка промяна на касовата наличност,посредством функциите служебно въведени и служебно изведени суми на ФУ-в и извън касата в момента на извършването и с точност до минута,нито в книгата за дневни финансови отчети е произлязла и констатираната разлика  от проверяващите органи на НАП.Последната не е довела до неотчитането на приходи,в конкретиката на казуса.Ето защо безспорно е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,за което и напълно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС-административно наказателен състав,осъществен в случая.С оглед правноорганизационната форма на субекта нарушител-ООД тази отговорност по дефиниция на закона е обективна такава и въпросът за вината не подлежи  на изследване/чл.83 ЗАНН/.В контекста на тези правни аргументи,решаващият съдебен състав намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно от материалноправна страна,с оглед приложението на материалния закон.

            Според настоящия съдебен състав обаче деянието,във връзка с което е ангажиранаадминистративнонаказателната отговорност на дружеството,представлява маловажен случай на административно нарушение.Маловажни са нарушенията,които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“.В конкретния случай са били налице предпоставките на закона за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.В резултат на деянието фискът не е ощетен.АНО не ангажира доказателства за санкциониране на дружеството за нарушение на данъчното законодателство,поради което съдът приема,че нарушението се явява изолирано и инцидентно за „Ш.Х.“ООД.Констатираната положителна касова разлика в размер на 77.90лв. касае малка сума пари.С оглед на горепосоченото,съдът намира,че АНО не е следвало да налага на жалбоподателя административно наказание,а да отправи предупреждение и като не е сторил това,е издал НП в противоречие със закона.Санкционният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предл. трето от ЗАНН,съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №210689/29.08.2016г.на Директора на Териториална Дирекция на Национална Агенция на приходите-гр.Варна,с което на „Ш.Х.“ООД Булстат ***** с  представляващи М.К.С. ЕГН ********** и  Т.С.П. ЕГН ********** ,седалище и адрес на управление-гр.Каварна улица „Д.С.“ №* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите и чл.118 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС,като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

    

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: