Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 07.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 338 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-208084 от 11.08.2016г. на Директор на ТД на НАП-Варна ,с което на „*** с ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.***,ж.к.“***“ бл.** с представляващ-К.Д.К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите,на основание чл.185 ал.1 вр. с ал.2 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление.Въззивникът твърди в жалбата си,че още в хода на проверката на проверяващите са представени документи,удостоверяващи плащане на консумация в обекта с карти,които според жалбоподателя безспорно доказват,че касаят дневния оборот на обекта.Жалбоподателят счита,че констатираната отрицателна разлика между фактическата наличност в касата и изготвения опис  на паричните средства се дължи на извършени продажби в обекта,т.е. липсва елемент от състава на нарушението-разликата да е извън случаи на продажби.В жалбата се твърди,че административнонаказващият орган не е изложил съображения относно определения размер на наложеното наказание.

В открито съдебно заседание ,въззивникът редовно призован,явява се лично.Представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в него основания.Процесуалния представител на въззивника твърди,че съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС на лице,което не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС се налага административно наказание.Според процесуалния представител,на въззивника е вменено друго нарушение,а не това по чл.118 от ЗДДС,поради което въззивника е трудно да се ориентира предвид санкционната разпоредба посочена в наказателното постановление,за какво нарушение е наказан.

Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

         От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № F227706 от 28.07.2016г. съставен от Г.Й.Х.–на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна  при извършена проверка на 13.07.2016г. на търговски обект по смисъла на  & 1,т.41 от ДР на ЗДДС-ресторант „***“,находящ се в с.*** улица „***“ и стопанисван от *** с ЕИК: *** е констатирано,че дневния оборот  от монтираното в обекта фискално устройство ТРЕМОЛ ZM-KL с номер на фискалното устройство LK 080646,съгласно междинен отчет от ФУ от 13.06.2016г. е в размер на 464,90лв.,служебно въведени-120 лева.Фактическата наличност в касата на обекта установени чрез изброяване е в размер на 467,10 лева.Съгласно изготвен опис на паричните средства е установена отрицателна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 117,80 лева.В АУАН е отбелязано,че *** с ЕИК: *** не е изпълнил задължението си,извън случаите на продажби,да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операции „служебно изведени“.Нарушението е установено на 13.07.2016г. и документирано с Протокол за извършена проверка серия АА № 0188052 /13.07.2016г.Квалифицирано е като нарушение разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.АУАН е подписан от представляващия ***,който е отбелязъл в АУАН,че има възражение,което ще представи в писмен вид.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта,в които се посочва,че в хода на проверката на проверяващите са представени документи,удостоверяващи плащане на консумация в обекта с карти,които според жалбоподателя безспорно доказват,че касаят дневния оборот на обекта.Във възражението е обективирано твърдение,че констатираната отрицателна разлика между фактическата наличност в касата и изготвения опис  на паричните средства се дължи на извършени продажби в обекта,т.е. липсва елемент от състава на нарушението-разликата да е извън случаи на продажби.

Въз основа на акта  било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „*** с ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.***,ж.к.“***“ бл.** с представляващ-К.Д.К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите,на основание чл.185 ал.1 вр. с ал.2 от ЗДДС.

         Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаният по делото свидетел-Г.Й.Х.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 16-208084 от 11.08.2016г. на Директор на ТД на НАП-Варна,акт за установяване на административно нарушение № F227706 от 28.07.2016г.,Протокол за извършена проверка серия АА № 0188052/13.07.2016г.,опис на парични средства-3бр.,междинен отчет,Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г.

         При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

         Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Г.Й.Х.-актосъставител,който потвърждава фактическото извършване на нарушението,изяснява формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от него данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията му са безпротиворечиви,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.

         При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността  на АУАН,съобразно правомощията си  и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан  от констативен протокол за проверка,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.

         От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.

         Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложената  Заповед на Изп.директор на НАП/ЗЦУ-1582/23.12.2015г./,с която е делегирал правомощията си на наказващ орган по Закон.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.

         Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,за което и на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

По делото не се спори относно правосубектността на жалбоподателя,както и относно фактът,че осъществява търговска дейност в обекта предмет на проверката.

         Настоящия съдебен състав  счита за безспорно установено в случая,че при осъществяване на дейността си санкционираният жалбоподател е осъществил административнонаказателния състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,тъй като не е изпълнил задължението си,произтичащо от предписанието на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ и е пропуснал да регистрира промяна в касовата наличност във фискалното устройство,по надлежния ред и чрез съответната операция.Разпоредбата на нормата-последната цитирана,установява императивно изискване,извън случаите на продажби,всяка промяна в касовата наличност на ФУ/начална сума,въвеждане и извеждане на пари,във и извън касата/ да се регистрира във ФУ,чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.В тази насока тя доразвива ЗДДС и общото правило-задължение,предвидено в чл.118 от ЗДДС-всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице,да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект,чрез издаване на фискален касов бон,като в ал.4 на същата и пряко препраща към подзаконовия нормативен акт-Наредба,издаден от Министъра на финансите,с която се определят условията ,редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,регистрация/дерегистрация,отчитане,съхраняване на документи,издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската  дейност-съгласно т.1 ал.4,чл.118 от ЗДДС.Обсъдената нормативна уредба е точна,ясна и съдържа  конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение от визираното в нея задължение не е предвидено.От своя страна неизпълнението на последната  е въздигнато в административнонаказателен състав и се санкционира от нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС,приложима за хипотези,извън указаните в ал.1,като същата предвижда,че извън случаите по ал.1 на лице,което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,какъвто се явява Наредба № Н-18/06г. на МФ се налага глоба –за физически лица,които не са търговци или имуществена санкция-за ЮЛ и ЕТ,чиито размери са разграничени в зависимост от това нарушението довело ли е ,или не до неотразяване на приходи.Според изр.второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС когато нарушението не води до неотразяване на приходи,се налагат санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС,а именно за ЕТ и ЮЛ-имуществена санкция,в размер от 500 до 2000 лева.При така формулираното в закона-ЗДДС и Наредбата правило за поведение,обективната съставомерност на конкретното нарушение предполага изпълнително деяние-бездействие изразяващо се в нерегистриране на промяна в касовата наличност,като последната е предпоставена от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и действителната-фактическа наличност на пари в касата.С оглед начина и на формиране/касовата наличност/-средствата с които е започнала работата в началото на деня,средствата постъпили от продажби за съответния ден,както и средствата,които постъпват/въвеждат/ или излизат/извеждат/ от касата по различни причини,вкл. във връзка с извършени разплащания с други търговци,подобно несъответствие и разлика се явява резултат от физически действия по въвеждане или извеждане на пари в или извън касата.

         В конкретния случай безспорно е установена отрицателна касова разлика в размер на 117,80 лева между фактическа наличност 467,10 лева,разчетена касова наличност от фискалното устройство в размер на 464,90 лева,служебно въведени-120 лева,по смисъла на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ.Такава принципно е допустима и не е забранено действие,но е обвързана със задължението за регистрирането и в ЕКАФП,стоящо в тежест на експлоатиращия го търговец-по пряк аргумент от посочената правна норма,при това и по точно определен начин-с конкретни операции указани в закона.Тези обстоятелства,както и обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност ,т.е. отрицателния факт на нерегистрирането,така и техническата възможност на ФУ за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми,категорично се доказват от съдържанието на приетият по делото дневен финансов отчет от ЕКАФП,опис на парите в касата от 13.07.2016г.,а също и от кредитираните свидетелски показания.Тази деятелност на жалбоподателя /обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност/ във форма на бездействие е в пряк разрез с императивното задължение предписано от чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,субект на което несъмнено е бил същият,в качеството си на търговец стопанисващ търговски обект.С това търговецът е консумирал съставът на нарушение по чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.Именно в резултат на неотразяване  на всяка промяна на касовата наличност,посредством функциите служебно въведени и служебно изведени суми на ФУ-в и извън касата в момента на извършването и с точност до минута,нито в книгата за дневни финансови отчети е произлязла и констатираната разлика  от проверяващите органи на НАП.Последната не е довела до неотчитането на приходи,в конкретиката на казуса.Ето защо безспорно е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,за което и напълно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС-административно наказателен състав,осъществен в случая.С оглед правноорганизационната форма на субекта нарушител-ЕООД тази отговорност по дефиниция на закона е обективна такава и въпросът за вината не подлежи  на изследване/чл.83 ЗАНН/.В контекста на тези правни аргументи,решаващият съдебен състав намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно от материалноправна страна,с оглед приложението на материалния закон.

         Настоящия съдебен състав намира за неоснователни обективираните от жалбоподателя доводи,че констатираната отрицателна разлика между фактическата наличност в касата и изготвения опис  на паричните средства се дължи на извършени продажби в обекта/в хода на проверката на проверяващите са представени документи,удостоверяващи плащане на консумация в обекта с карти/,т.е. липсва елемент от състава на нарушението-разликата да е извън случаи на продажби.Дори да се приеме,че е имало заплащане с банкова карта в Наредба № Н-18/2006г. на МФ е регламентирано,че плащанията с банкова карта се маркират на отделен код,който трябва да фигурира в междинния отчет за плащане с банкова карта.При плащане с банкови карти не се използват функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми   и по този начин не се влияе на общия оборот в касата.В междинния отчет,който е приобщен към доказателствения материал по делото ,няма отделен код за разплащане с банкова карта.Видно от показанията на актосъставителя Г.Х. разплащането с банкова карта,с което влизат безналични плащания,не е отразено в касовия отчет.

         Наложеното на жалбоподателя-„*** наказание,е определено правилно по вида си,съобразно приложимият санкционен състав-чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,но е индивидуализирано в размер на 1000 лева,т.е. в двойния размер на законоустановения минимум от 500 лева. Така проведената индивидуализация,според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства.Установени по делото са такива със смекчаващ ефект и в частност нарушението е първо по ред и инцидентно за субекта,при липса на данни  за извършени други нарушения от същия вид на Наредба № Н-18/2006г. на МФ,за които да е бил санкциониран с влезли в сила НП,доколкото доказателства за обратното АНО не ангажира,съобразно носената от тях доказателствена тежест.Ето защо отчитайки наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът прецени, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното ще бъде наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева-равна на законоустановения минимум.

Целите на наложените наказания визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати,а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

         Според настоящия съдебен състав нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Съгласно нормата на чл.93 т.9 от НК,приложим в административнонаказателното производство на основание чл.11 от ЗАНН,е дадено определение на понятието „маловажен случай“.Такъв е налице,когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици  или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

         В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него,тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат.Законодателят още със създаването на санкционната норма на чл.185 ал.2,изр.второ във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай.Извършването на нарушение от което има неотразяване на приходи и настъпили щети за фиска е друго по вид нарушение ,санкционирано със съответното наказание в по-висок размер/чл.185 ал.2 изр. първо от ЗДДС/.Не би могла да бъде обоснована и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение,тъй като нарушението е типично за вида си.В действителност липсват доказателства,че жалбоподателят е извършил и други нарушения,за които да е бил санкциониран по административен ред,поради което следва да се приеме,че нарушението е първо по рода си.Изхождайки от тези съображения обаче не може да се говори,че се касае за по-ниска степен на обществена опасност,налагаща приложението на чл.28 от ЗАНН.При подобно тълкуване на закона,всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС,респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма,би следвало да е маловажен случай,което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

В действителност нарушението не е довело до неотразяване на приходи,но това обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне размера на глобата,респективно имуществената санкция в размери по-ниски от предвидените наказания за нарушения от този вид,но довели до неотразяване на приходи.

Мотивиран при горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,настоящия съдебен състав

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-208084 от 11.08.2016г. на Директор на ТД на НАП-Варна ,с което на „*** с ЕИК7 *** ,със седалище и адрес на управление-гр.***,ж.к.“***“ бл.** с представляващ-К.Д.К. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.185 ал.1 вр. с ал.2 от ЗДДС административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите,като за това нарушение НАМАЛЯВА  размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция“  в размер на 500/петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: