Р Е Ш Е Н И Е

 

       /19.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 349/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на  „Б.“ ООД, ЕИК 20083795 против Наказателно постановление /НП/ № 08-000721/311 от 07.12.2018 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда” /Д”ИТ”/ със седалище гр. Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/.

С  жалбата се оспорва изцяло правилността на наказателното постановление, като се навеждат конкретни доводи за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Поддържа се, че е налице разминаване  в АУАН и НП между фактическото описание на твърдяното административно нарушение и посочената в тях правна квалификация. Сочи се, че това води до съществено нарушаване правата на жалбоподателя, доколкото препятства възможността му да узнае за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа изцяло депозираната жалба на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Както в Акта за установяване на нарушение /АУАН/, така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 31.05.2018 г. около 14.55 ч. при извършена проверка от служители на Д ”ИТ” със седалище Добрич на бар „Б.”, намиращ се в гр. Каварна, ул. „***” № 30, стопанисван от „Б.” ООД е заварена В.Т.К.ЕГН ********** /лице, ненавършило 18 г./, да мие посуда зад бара – задължение по длъжностна характеристика на помощник-барман. От представените на място документи, подготвени за сключване на трудов договор, длъжностна характеристика за помощник барман, документ за медицински преглед, необходим при първоначално постъпване на работа и от извършена справка от регистъра на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 г. на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” е установено, че „Б.” ООД, в качеството си на работодател е приело на работа В.Т.К.ЕГН ********** /лице, ненавършило 18 г./, като помощник-барман на 31.05.2018 г., без да е получило предварително разрешение от инспекцията по труда. Така описаното деяние е квалифицирано както в АУАН, така и в НП, като нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическото описания на нарушението в АУАН и НП и дадената в тях правна квалификация. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП е видно, че са налице обективните признаци от фактическия състав уреден в чл. 302, ал. 2 от КТ, с оглед обстоятелството, че към датата на проверката В.К.е нямала навършени 16 години /имала е навършени 15 год. и 4 м./. В същото време на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, приложим при приемане на работа на лица от 16 до 18 години, без разрешение на инспекцията по труда. Така допуснатата в НП и АУАН неточна правна квалификация на деянието, представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6, респ. чл. 42, т. 5 от ЗАНН.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона реквизити. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения, наложили постановяването на конкретния акт. В този смисъл следва да е налице пълно съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация. Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма, под която се подвеждат.

Ирелевантно обстоятелство е, че жалбоподателят евентуално е разбрал за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за обществени отношения, свързани със значително засягане на правната сфера на отделните лица за извършени от тях нарушения, поради което и законодателят е предвидил строги правила за установяването им. В този смисъл правоприлагането и правораздаването в областта на административнонаказтелното производство не може да почива на предположения и всяко противоречие между описаното от фактическа страна нарушение и дадената му правна квалификация или несъответствие мужду АУАН и НП има за последица незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид гореизложеното, разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава- срещу фактите, така както са описани в обстоятелствената част на НП или срещу съставомерните факти, които следват от състава на вмененото му нарушение с посочената правна квалификация.

Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-000721/311 от 07.12.2018 г. издадено от А.Н.П. на длъжност Директор на дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Б.” ООД, ЕИК 200083795, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № 30, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..