Р Е Ш Е Н И Е

 

       /16.02.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 366/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К.Х.А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ № 16-0283-000179/17.11.2016 г., издадено от С.П.Р. – началник група към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 9 /девет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати нарушения при извършване на медицинската експертиза и тестването с Алкотест дрегер, както и процесуални нарушения в хода на административно производство. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на наложените наказания до законово определения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК, вр. с чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2016 г., за времето от 22.30 ч. до 23.15 ч. свидетелите Н.Д.Т. и С.А.С. - двамата служители на РУ Каварна, изпълнявали служебните си задължения по КАТ, на установъчен пункт до бар „Гергана-Деница”, намиращ се на ул.”Георги Кирков”. Около 22.50 ч. от ул.”България” към установъчния пункт приближил лек автомобил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка на водача на МПС, св.Т. усетил мирис на алкохол, поради което го тествал за употреба на алкохол с „Алкотест дрегер 7510”. Цифровата индикация след пробата отчела наличие на алкохол в издишвания въздух 0.94 промила. При първоначалния разговор водачът отрекъл да е употребил алкохол, но след запознаване с отчетените резултати заявил, че е изпил една бира от 500 мл. Издаден бил талон за медицинско изследване, като А. доброволно, придружен от служителите на полицията дал кръвна проба във ФСМП Каварна. Непосредствено след вземане на кръвната проба, в присъствието на жалбоподателя, св.Т. съставил АУАН бланков № 164978, в който описал словесно констатираното нарушение и нарушената правна норма – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя срещу подпис.  

От извършената химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1730/11.10.2016 г. било установено, наличие на етилов алкохол - 0,94 промила, при което към момента на вземане на пробата кръв, освидетелствания е бил в лека степен на алкохолно повлияване.

Въз основа на съставения АУАН и резултатите от химическото изследване на 17.11.2016 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена същата фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че А. е извършил нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействие на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели Н.Т. -  актосъставител и С.С., АУАН бланков № 164978, съставен на 09.10.2016г.; талон за медицинско изследване №404122/09.10.2016 г.; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество; протокол за химическа експертиза №1730/11.10.2016г.; справка картон на водач отпечатана от СУАНД на 20.12.2016.; заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на МВР.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. с чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Административнонаказателната отговорност на въззивника К.А. е ангажирана за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 9 /девет/ месеца, а на  основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точни след влизане в сила на наказателното постановление.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 09.10.2016г. около 22.58 часа в гр.Каварна по ул."Георги Кирков" жалбоподателят К.А. е управлявал л.а. марка „С.“ *****, под въздействието на алкохол. Съгласно резултатите отчетени с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA-0082, потвърдени с резултатите от химическата експертиза обективирана в протокол № 1730/11.10.2016 г.  е доказано наличието на етилов алкохол в  кръвта на К.А. в количество 0,94 %о. Нарушителят доброволно се е подложил на освидетелстване, кръвната проба е иззета във ФСМП Каварна от лице, упражняващо медицинска професия, съхранена е правилно, в последствие същата е изпратена за изследване в оторизирано лечебно заведение, при установяването на количеството на алкохол в кръвта е използван един от допустимите методи - газхроматографски, с която поредица от действия стриктно е съблюдавана процедурата, лимитирана в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /изд. от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ бр.63 от 17.07.2001 г./.

 От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.174, ал.1 ЗДвП, която имплицитно препраща към визираната в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП абсолютна забрана към водачите да управляват МПС след употреба на алкохол. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал е неговият общественоопаснен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които са свързани с безопасното движение по пътищата и гарантират неприкосвеността на живота, здравето и собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване.

По отношение на кумулативно наложените административни наказания "глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 9 /девет/ месеца съдът намира, че същите са определени в рамките предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.1 ЗДвП, която предвижда наказания "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1 000 лв. Определена в този вид и размер, комплексната санкция съответства на принципите на законоустановеност и справедливост, тъй като е индивидуализирана при превес на отегчаващите факти - концентрацията на алкохол в кръвта гравитира около предвидения от закона максимален предел от 1,2 %о, предходните административни наказания за неспазване на разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане, високата обществена опасност на извършеното нарушение, изводима от масовата разпространеност на подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в последните две изменения на разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП /изм. с ДВ бр.60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г. и бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания. Същевременно съдът не констатира изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства като следва да се подчертае, че фактът, че се касае за първоначално нарушение е взето предвид от самия законодател при диференцирането на отговорността по чл.174, ал.1, съответно ал.2 ЗДвП. Що се отнася до релевирания от жалбоподателя довод, че живее в друго населено място и му се налага да пътува често, то посоченото обстоятелство не би довело до смекчаване на отговорността му, имайки предвид, че като постоянен участник в движението по пътищата, в още по-голяма степен е задължен да знае и спазва установените прави за движение, за да не става предпоставка за възникване на пътни инциденти.

Правилно е постановено от наказващия орган отнемането на 10 контролни точки съгласно чл.6, ал.1, т.1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. след влизане в сила на наказателното постановление, което се явява закономерна последица от извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във вр. с чл.174, ал.1 ЗДвП.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Преценката за приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство и предходните административни наказания на жалбоподателя, които го характеризират като недисциплиниран водач на МПС, склонен да нарушава правилата за движение по пътищата.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Каварненският районен съд,

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 16-0283-000179/17.11.2016 г., издадено от С.П.Р. – началник група към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя К.Х.А., ЕГН **********, са наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 9 /девет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..