Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  22.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 367 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление  № 5/22.02.2015г. на Началника на Районно управление гр.Каварна,с което на М.И.К. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкДет./,на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкДет./ е наложено административно „глоба“ в размер на 300/триста/ лева.

Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител ,моли за пълна отмяна на обжалвания акт,тъй като били допуснати съществени процесуални нарушения,които водели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Сочи,че обжалваното нарушение било неправилно,тъй като не бил извършил нарушението,посочено в обжалваното наказателно постановление.

В съдебна фаза ангажира  гласни доказателства.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител и не взема становище.

Районна прокуратура Каварна,редовно призована,не изпраща представител и не взема становище.

Съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,установи следното:

В изпълнение на план-разстановката за провеждане на специализирана полицейска операция с рег.№ 283р-1456/12.02.2016г. за времето от 22.00ч. на 13.02.2016г. до 02,00ч. на 14.02.2016г. полицейски служители от РУ Каварна  съвместно с Н.П.МКБППМН и Н.К.-*** е извършена проверка в дискотека „Бриз“/Клуб 33/,находяща се на улица „Д.“ №** в гр.Каварна.В залата на дискотеката от извършващите проверката там ст.инсп.И.Б.,мл.експ. Ат.К.мл.експ. А.А.,мл.експ. Т.Т.,Н.П.МКБППМН и Н.К.-*** са установени непълнолетните И.Н.И.Н.К. ЕГН *********** и Н. М.Н. ЕГН ********** и двамата от гр.Каварна.Непълнолетните лица били приведени в сградата на РУ-Каварна,където на същите са снети обяснения и предадени на близките им срещу разписка.Снети са обяснения от непълнолетния И.К. и от майка му М.И.К. ***,като на последната е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР и АУАН бл.№ 826430 от 13.02.2016г. във връзка с установеното нарушение по чл.8 ал.3/ал.4/ от ЗЗкДет.В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел-актосъставителя А.А. дава обяснение на какво се дължи разминаването в датите на съставянето на акт и констатирането на нарушението и датата на която се твърди,че е извършено нарушението-„освен да съм установил детето на 13.02.2016г. преди 00.00ч.,а съм съставил акта на 14.02.2016г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната  преписка по издаване на НП № 5/2016г. писмени доказателства-Акт № 5/13.02.2016г.,обяснения,протокол за полицейско предупреждение,разписка,справки,докладни записки,както и от гласните доказателства-показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-А.Н.,А.,Н.П.К. и Н.Г.Н..

От показанията на разпитания в съдебно заседание проведено на 20.01.2017г. свидетел К.Д.К. се установява,че действително той е управител на заведението и е наясно с извършената проверка.Представената от въззивника декларация в съдебно заседание,приета като доказателство от съда бе предявена на св.К.,който заяви,че това е декларацията която му е предоставена  от родителите на непълнолетния И.К. и му е предоставена на по-ранен етап,защото с родителите му са семейни приятели.Св.К. твърди в показанията си че е представил декларацията както в момента на проверката,така и по-късно в полицията на полицай Б.,който я преснимал и приложил към преписката.

От показанията на разпитания в съдебно заседание проведено на 20.01.2017г. свидетел Д.Й. се установява,че на 13.02.2016г. е бил заедно с И.К. първо в дома на Й.,а по-късно отишли на дискотека,където около 01.00.01.30ч. на 14.02.2016г. е била извършена проверка от служители на РУ-Каварна.Свидетеля Й. е бил заедно с непълнолетния И.К.,видели са се и със свидетеля К..Свидетеля Й. твърди в показанията си,че неколкократно е уведомил полицейските служители извършили проверката,че непълнолетния И.К. е с него,установено било чрез справка по лична карта,че Й. е пълнолетен,но въпреки това бил съставен акт за установяване на административно нарушение.Свидетеля Й. заяви пред съда,че майката на И. е знаела,че те ще бъдат заедно и той е поел ангажимент пред нея,че ще се грижи за сина и и ще го съпроводи до дома му.За това,че още при проверката е наведено обстоятелството,че съществува документ,който удостоверява,че непълнолетния И.К. е с придружител свидетелства и Н.К.,а свидетелят при съставяне на акта Н.Н. заяви,че впоследствие бил чул че имало някакъв документ под формата на декларация.

            В присъствието на жалбоподателката бил съставен и връчен лично АУАН № 5/13.02.2016г. с бланков № 826430.Жалбоподателят е посочил,че няма възражения по така съставения акт.Срещу акта в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 5/22.02.2015г. на Началника на РУ гр.Каварна.

В атакуваното Наказателното постановление е прието за установено,че жалбоподателката е извършила нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, за това,че на 14.02.2016г. около 01,20ч. в гр.Каварна в „Клуб33“ като родител на непълнолетния И. Н.К. ЕГН **********,не го придружава на обществено място след 22.00ч.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,вр. с чл.14 от НПК,съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от надлежно лице и в срок.Преценена по същество,жалбата е основателна.

Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37 ал.1 б.“а“ от ЗАНН,вр. с чл.46 ал.1 от ЗЗДет. и съгласно чл.47 ал.1 б.“а“ вр. с ал.2 от ЗАНН,вр. с чл.46 ал.1 от ЗЗДет.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,образуваното административнонаказателно производство се прекратява,ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Дори да се приеме,че е допусната техническа грешка при изписване годината на издаване на наказателното постановление/вместо 2016г. е отбелязано погрешно 2015г./ процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок,след съставяне на АУАН  на 13.02.2016г.От датата на съставяне на акта-13.02.2016г.,до 25.11.2016г.,когато атакуваното наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя,няма данни да му е връчван такъв или да е правен неуспешен опит за това,поради което не може да се приеме,че такъв изобщо е бил издаден.

Разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна  и спазването на установените в закона срокове е задължително.Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.Визираните в чл.34 ЗАНН срокове са преклузивни и след изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административнонаказателното производство.Издаването на наказателно постановление/ при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила,което е достатъчно основание за отмяна на обжалвания фиш като незаконосъобразен.

            Отделно от това анализът на фактическите обстоятелства сочи на маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН,респ. налице е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,когато деянието чрез което е осъществено  административното нарушение,разкрива признаците на малозначителност.Неприлагането на посочената разпоредба и наличието на основания за това е нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Основният правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на АНО по отношение на преценката: има ли извършено нарушение на текста,посочен в АУАН и НП и налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.При служебна проверка за правилността на наказателното постановление чрез извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието,Съдът констатира,че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,но наказващият орган не ги е приложил и това е основание за отмяна на наказателното постановление,поради издаването му в противоречие на закона.Въззивната инстанция приема като основание  за приложение на визираната хипотеза следните факти-въззивника е дал писмени правомощия на К. К. и устни такива на Д.Й. да придружават сина и първият в заведението,а вторият когато са били заедно вечерта на 13.02.2016г. срещу 14.02.2016г.Освен това Д.Й. заявява пред съда,че майката на непълнолетния И.К. е знаела,че те ще бъдат заедно и той е поел ангажимент пред нея,че ще се грижи за сина и и ще го съпроводи до дома му.Представената от въззивника декларация в съдебно заседание,приета като доказателство от съда бе предявена на св.К.,който заяви,че това е декларацията която му е предоставена  от родителите на непълнолетния И.К. и му е предоставена на по-ранен етап,защото с родителите му са семейни приятели.Св.К. твърди в показанията си че е представил декларацията както в момента на проверката,така и по-късно в полицията на полицай Б.,който я преснимал и приложил към преписката.Следователно в случая няма дезангажираност от родителските задължения и няма липса на родителски контрол,което поведение цели да санкционира  законодателя регламентирайки състава на чл.45 ал.3 от ЗЗДет.Макар и формално да осъществява цитирания състав на административното нарушение,деянието съставлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93 т.9 от НК и има за последица освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН  се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС/.Изложените по-горе съображения сочат на несъмнено по-ниска степен на обществена опасност на релевираното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид,поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител,същото се явява неоснователно по следните съображения:Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер,образуват се административнонаказателни дела.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,доколкото в този закон няма особени правила,за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в  наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон  изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.

Мотивиран при тези съображения,РС-Каварна в този състав на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

                                          Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 5/22.02.2015г. на Началника на Районно управление гр.Каварна,с което на М.И.К. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкДет./,на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкДет./ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300/триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: