Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  04.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 383 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Наказателно постановление № 08-000036/301 от 10.11.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на **** с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.Добрич пл.“****“ № * ет.*/****/,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят **** с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.Добрич пл.“****“ № * ет.*/****/,представлявано от управителя  К.Н.А.,който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.Обжалва се фактическата обстановка,с твърдението,че лицето Й.К.У. не полагало труд по смисъла на КТ,като на същия били възложени задължения по силата на граждански договор и договореното възнаграждение било за свършена работа,а не трудово.В жалбата се твърди,че в АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление не е коментиран представения от дружеството Граждански договор № 15 от 03.10.2016г.,в който е записано,че лицето Й.К.У. се задължава да извърши за 5 дни определена работа,а именно: почистване на работна площадка.Въззивника твърди в жалбата си,че административно наказващият орган неоснователно е стигнал до извода,че в случая е следвало да бъде сключен трудов договор.Според обективираното твърдение в жалбата,договорът е сключен с лицето за изпълнение на определена работа.При условията на алтернативност,в жалбата се сочи Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. Дело № 7/2010г. на ОСК на ВАС.Процесуалният представител на жалбоподателя сочи,че анализът на разпоредбите,както и систематичното и граматическото им тълкуване налагат извода,че в случаите в които бъде установено,че са налице визираните от законодателя  кумулативно дадени предпоставки  по чл.415в от КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно,административнонаказващият орган следва да приложи именно отговорността по последния текст,като съобрази размера на налаганата санкция с много по-ниските граници,установени от привилегирования състав на тази разпоредба.Счита,че наказателното постановление е издадено в разрез с цитираните законови разпоредби и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.Поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П. която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение.Процесуалния представител на въэззиваемата страна излага в пледоарията си,че представеният граждански договор е вписан като доказателство в наказателното постановление и АНО го е разгледал,обсъдил,но е преценил,че съществуващото правоотношение между двете страни,представлява трудово такова,а представеният граждански договор заобикаля закона.Счита,че по отношение на извършване на нарушението,не са представени никакви доказателства,които да оборват обвинителната теза на административнонаказващия орган,че завареното лице на работа е полагало труд в нарушение на нормата на чл.62 ал.1 и ал.2 от КТ,т.е. без сключен трудов договор.Според процесуалния представител на АНО допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин,поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция,която е в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите  Е.К.И.,К.Г.С. и Г.В.В.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000036/21.10.2016г. на **** ЕТ в качеството му на работодател.Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 05.10.2016г.  в 10.50ч. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на лозов масив находящ се в землището на с.***,общ.Каварна стопанисван от ***.На обекта е заварен  Й.К.У. облечен в работно  облекло да подрежда вещи по земята,който попълнил писмена декларация относно условията по наемането му на работа..На 10.10.2016г. от страна на дрвужеството-работодател в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич е представен граждански договор от 03.10.2016г. сключен със завареното лице.От възприетото по време на проверката в обекта и събраните писмени доказателства е установено,че**** в качеството си на работодател е приело на 05.10.2016г. лицето Й.К.У. с ЕГН ********** като общ работник с място на работа-лозов масив в землището на с.*** с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с дневно трудово възнаграждение от 25 лева,с повторяемост на дейността-от понеделник до петък и почивка в работния ден от 1 час и 30 минути,като не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма.Посочено е,че работодателят е нарушил чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.Управителят е подписал собственоръчно АУАН,като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен лично по реда на ЗАНН и КТ.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е  депозирал възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка и с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на **** с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.Добрич пл.“****“ № * ет.*/****/,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Във връзка с извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка,в който са отразени констатираните нарушения от страна на ****  и са предписани указания за отстраняването им.В т.9  от констативната част на протокола за извършена проверка е отбелязано,че на 05.10.2016г.  в 10.50ч. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич е извършена проверка на лозов масив находящ се в землището на с.***,общ.Каварна стопанисван от ***.На обекта е заварен  Й.К.У. облечен в работно  облекло да подрежда вещи по земята,който попълнил писмена декларация относно условията по наемането му на работа..На 10.10.2016г. от страна на дружеството-работодател в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич е представен граждански договор от 03.10.2016г. сключен със завареното лице.От възприетото по време на проверката в обекта и събраните писмени доказателства е установено,че**** в качеството си на работодател е приело на 05.10.2016г. лицето Й.К.У. с ЕГН ********** като общ работник с място на работа-лозов масив в землището на с.*** с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с дневно трудово възнаграждение от 25 лева,с повторяемост на дейността-от понеделник до петък и почивка в работния ден от 1 час и 30 минути,като не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма,което е нарушение на  чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.

От граждански договор за извършена работа № 15 от 03.10.2016г. сключен между *** в качеството му на възложител и Й.К.У. в качеството му на изпълнител се  установява,че страните са се договорили изпълнителят да извърши почистване на работни площадки за времето от 03.10.2016г. до 07.10.2016г.Към гражданския договор е приложена сметка  за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ,от която се установява,че на изпълнителя-Й.К.У. е изплатена сума от 136 лева.

По делото е приложена декларация попълнена на ръка от Й.К.У. ЕГН **********,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същият е посочил,че работи в ***  като общ работник с място на работа-лозов масив в землището на с.*** с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с дневно трудово възнаграждение от 25 лева,с почивни дни-събота и неделя и почивка в работния ден от 1 час и 30 минути.

Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства-приетата и приложена по делото административнонаказателна преписка/акт за установяване на административно нарушение,протокол за извършена проверка от 21.10.2016г. с изх.№ ПР1640217,граждански договор за извършена работа № 15/03.10.2016г. сключен между *** в качеството му на възложител и Й.К.У. в качеството му на изпълнител, декларация попълнена на ръка от Й.К.У. ЕГН **********,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство и гласни такива-показанията на разпитаните в производството пред съда свидетели.В случая изложените констатации в акта за административно нарушение и възприети от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството доказателства.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.К.И.,К.Г.С. и Г.В.В. като обективни,съответстващи помежду си и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства-писмени такива.Показанията на тези свидетели потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства,послужили като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Същите са фактически и логически обосновани.Те лично са възприели как заварените на обекта лица престират работна сила.От саморъчно попълнената декларация,копие от която е представена в хода на производството,също е видно,че Й.К.У. ЕГН **********,към момента на проверката  работи в ***  като общ работник с място на работа-лозов масив в землището на с.*** с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с дневно трудово възнаграждение от 25 лева,с почивни дни-събота и неделя и почивка в работния ден от 1 час и 30 минути,но не е подписвал и получавал трудов договор.

При тези данни несъмнено се установява,че Й.К.У. ЕГН **********  е полагал труд на 05.10.2016г. в  лозов масив находящ се в землището на с.***,общ.Каварна,стопанисван от *** ,без работодателят да е уредил правотношенията с него  като трудови/да сключи трудов договор и изпълни другите задължения,които трудовото законодателство му вменява като работодател/.

Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:

При съставяне на акта за констатиране на нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН.Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,въз основа на установената по делото фактическа обстановка,в съответствие с изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение,съдържащ изискуемите от закона реквизити.Представените и приети като писмено доказателство по делото заверени преписи от Заповед № З-0058/11.02.2014г. и Заповед № З-0035/29.01.2014г.удостоверяват материалната компетентност на директорите на Дирекции „Инспекции по труда“ и териториалния обхват на Дирекция „ИТ“ със седалище Добрич.Правомощията на инспекторите за издаване на актове за установяване на административни нарушения са установени в чл.21 ал.4 т.3 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“.

Съгласно чл.416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Противното от констатациите на акта и наказателното постановление не се установи от жалбоподателя.

Установените по делото факти обуславят извода,че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил административното нарушение,за което е наказан,като е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ,което нарушение е санкционирано от нормата на чл.414 ал.3 от КТ.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови,като работодателят не може да допуска до работа работник преди да е сключил трудов договор с него.

В случая тази забрана е била нарушена от жалбоподателя.Към момента на проверката на лозов масив находящ се в землището на с.****,общ.Каварна стопанисван от ***,там е изпълнявал функциите на работник  Й.К.У.,възникналите с който правоотношения по повод престиране от него на работна сила не били уредени като трудови.Съдът намира,че в случая се касае именно до полагане на труд-предоставяне на работна сила от Й.К.У.,като възникналото правоотношение е следвало да бъде оформено като трудово.

Трудови са тези договори,които се сключват съобразно Кодекса на труда.Те се подписват в писмена форма и съдържат задължителни реквизити определени в Кодекса на труда.Граждански договори са договор за изработка,договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите,договор с търговски управител,договор с търговски пълномощник и договор с търговски помощник от Търговския закон.Разликата е,че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място,а за гражданските договори се определя само срок за изпълнение на възложената работа.В конкретния случай е прието от контролните органи,че се касае не за сключен граждански договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите ,а за трудов такъв,като преценката дали се касае за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен случай,като се изхожда от действителната воля на страните.Трудовият договор е регламентиран в Кодекса на труда с неговите отличителни белези,а с ал.2 на чл.1 от КТ е разпоредено,че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения.По силата на трудовия договор така,както е регламентиран в Кодекса на труда,едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,заплащане,работно време,място и пр.,а предмет на граждански договор е постигане на конкретен  трудов резултат,също свързан с полагане на труд,но при пълна самостоятелност на изпълнителя,до получаването на крайния продукт,предмет на този облигационен договор.От съдържанието на представеният по делото граждански договор е видно,че се касае за прикрито трудово правоотношение,тъй като това е договор за „услуги“ и наемане на работник и се касае за престация на работна сила.В подкрепа на горните изводи е и приетата като писмено доказателство по делото декларация попълнена на ръка от Й.К.У.,във връзка с извършената проверка  по спазването на трудовото законодателство,в която същият е посочил,че работи в ***  като общ работник с място на работа-лозов масив в землището на с.*** с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с дневно трудово възнаграждение от 25 лева,с почивни дни-събота и неделя и почивка в работния ден от 1 час и 30 минути,но не е подписвал и получавал трудов договор.Гореизложеното сочи,че по представения по делото граждански договор,макар да е конкретизирана работата,чийто резултат следва да се предостави на възложителя,е налице именно престиране на труд,а не уговорена изработка.При договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши или изработи конкретен трудов резултат без значение как и по какъв начин ще бъде осъществен той,нещо на свой риск.В случая граждански би бил договорът между страните,ако те бяха уговорили извършването на конкретна работа извън обсега на обект,а не както е в настоящия случай-изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя,работата е извършвана на място в лозовия масив находящ се в землището на с.***,общ.Каварна,стопанисван от ***,т.е в самия  обект на работодателя,който осигурява условията на труд,материалите и средствата за работа при спазване на специфичните изисквания за охрана и безопасност на труда в обекта,работил е в рамките на нормирано работно време,осъществявал е трудова дейност на определено място,но без да има сключен трудов договор.Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона,тъй като чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставяне на работна сила като трудови.Ето защо настоящия съдебен състав приема,че се касае до престиране на работна сила,а не до престиране на конкретен трудов резултат.Прибягването до граждански договор е недопустимо само когато той се използва,за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването на трудови правоотношения.Точно такъв е настоящия случай.

В този смисъл съдът намира,че правилно наказващия орган,в изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН е описал извършеното нарушение като неуреждане на отношенията като трудови,а законната разпоредба  която е била виновно нарушена е тази по чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.Без значение е субективното желание на работника или служителя,доколкото разпоредбата на закона е задължителна  за работодателя и след като се касае до престиране на труд/дори да е било за определен период от време или до завършване на определена работа/,пак е следвало да се сключи трудов договор и отношенията да се оформят съгласно разпоредбите на трудовото законодателство.Нарушението на чл.1 ал.2 от КТ,извършено от работодателя,е санкционирано от разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ и поради това правилно на жалбоподателя е било наложено наказание на това основание.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,че наказващия орган не е приложил правилно закона и така е наложил незаконосъобразно наказание-санкция твърде тежка за извършеното нарушение,тъй като наложеното наказание е в минимален размер.За цитираното нарушение административнонаказващият орган на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил наказание-имуществена санкция в размер на 1 500 лева,при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.При определяне размера на наложеното наказание,административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя и съобразявайки именно краткия срок,в който е отстранено допуснатото нарушение,е определил размера на наказанието в предвидения минимум.

         С оглед изложеното настоящата инстанция намира,че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.

         В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ,тъй като нарушението е извършено на 05.10.2016г.,след влизане на 27.01.2012г. в сила на новата разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,съгласно която”не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда.Съдът счита,че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ,административнонаказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба.Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.

         Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус,тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.

         С оглед на изложеното съдът счита,че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не може да бъде намалявана.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът 

 

                                          Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000036/301 от 10.11.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на **** с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.Добрич пл.“****“ № * ет.*/****/,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: