Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 29.05.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на трети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при секретаря К. Д.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 386 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № В-0044082 от 28.08.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, е наложено на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №**, вх.**, ЕИК ***, представлявано от управителя В.Т.И., административно наказание „имуществена санкция“, за нарушение на чл.116, ал.1 от Закона за туризма, 7 000 /седем хиляди/ лева на основание чл.213, ал.1 от ЗТ.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. Не била спазена процедурата при издаване на същото. Не били налице материалноправните предпоставки за налагане на имуществена санкция. Дружеството жалбоподател не е извършвало хотелиерска дейност в описаните апартаменти в блок „***“, м. ***, общ.***. Сочи, че четирите апартаменти били наети за да се осигури място за спане на работниците и служителите през летния сезон и се ползвали от тях. Твърди се, че при проверката в апартаментите не били намерени туристи, както било описано в Констативния протокол и АУАН. Констатациите били на база подаден сигнал и проверен регистър на хотел „***“, а договора сключен между „***и „***“ ЕООД, касаел настаняване на туристи в обект „***“, а не в сочените в НП апартаменти. Отделно от това се посочва, че НП било незаконосъобразно и от формална страна. С него било наложена имуществена санкция за нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ. При това положение налагането на санкция за нарушение на други текстове от закона се изключвало, тъй като налагането на санкция по общ текст изключвало налагането на такава по специалните разпоредби. Моли Наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено.

В с.з., чрез упълномощения адв.И.Ж. ***, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з. В придружително писмо, с което изпраща жалбата, изразява становище че жалбата е неоснователна.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 05.07.2017г. в КК ***, общ.***, м-ст ***, бл.***, след постъпил сигнал от потребител с вх.№В-03-1465 /04.07.2017г., относно настаняване на деца от лагер „***“ в ж.бл.“***“, незаконно, без разрешение от живущите. В жалбата потребителят цитира апартаменти, които се обитават от туристи - №*, *, **и **.

При извършената проверка в почивна станция „***“ с Констативен протокол №0258763/05.07.2017г. е представен договор за настаняване от 20.06.2017г. между „***“ ЕООД като възложител и „***“ ЕООД като изпълнител за съвместна дейност, обслужване и настаняване на туристи в апартхотел “***“ и апартаменти за гости “***“ за сезон 2017г. При извършване на проверката и по информация на управителя на „***“ ЕООД, апартаментите се намират в жилищна сграда „***“ и са 4 на брой. Апартаментът представлява – входно антре, санитарен възел, хол, спалня, кухня- необорудвана, с климатик, телевизор, хладилник, мека мебел, плътни пердета, гардероб, нощни шкафчета, холна маса /предназначена за 5 лица/. В момента на проверката има настанени туристи общо 21 в четирите апартамента. В обекта няма и не се води регистър за настанените туристи. На документална проверка в КЗП Добрич, пл.“Свобода“, №5, ет.5 е изискан валиден документ по категоризиране на обекта – временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за утвърдена категория. Задължението за категоризиране на 4бр. апартаменти за гости е на фирмата изпълнител по сключен договор от 20.06.2017г. за предоставяне на туристически услуги в категоризирани обекти.

В констативния протокол е вписано, че на 14.07.2017г. в 10.00 часа управителят или упълномощено от него лице следва да се яви лично и да представи документи, свързани с проверката.

На 26.07.2017г. е съставен АУАН №К-0044082, който е бил връчен на К.Н.Ф.. В акта е посочено, че „***“ ЕООД извършава туристическа дейност „хотелиерство“ в туристически обекти – места за настаняване клас Б – апартаменти за гости „***“, находящ се в община ***, КК ***, м-ст ***. Описано е още, че обекта разполага с четири апартамента - №*, *, ** и **, които са разположени в жилищна сграда „***“, на приземен етаж, първи и втори жилищен етаж. При проверката е установено, че стаите са на 100% заети от 21 бр. туристи по сключен между „***“ ЕООД като възложител и „***“ЕООД като изпълнител, договор от 20.06.2017г. за съвместна дейност – обслужване и настаняване на туристи в апартаменти за гости „*** и апартаменти за гости „***“ сезон 2017г. Туристите са вписани в регистър за настанени туристи на хотел „***“, стопанисван от „***“ ЕООД. Туристите са от *** от №839 до 859 за периода от 02.07.2017г. до 13.07.2017г. за 11 нощувки. С това „***“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗТ при извършване на туристическа дейност – хотелиерство да води регистър за настанени туристи със съдържание на данните утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. Нарушението е извършено на 05.07.2017г. и констатирано с Констативен протокол №0258709. При явяване упълномощеното лице не представя регистър за настанени туристи, изискан с пок. №0104192/18.07.2017г. С горното е нарушена разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за туризма.

Против така съставения АУАН е е подадено писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така ссътавения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление, в което е възприета същата фактическа обстановка, като е преценено, че е извършено същото нарушение на разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за туризма. На „***“ ЕООД, на основание чл.213, ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите М.С.К., М.Б.Д. и Н.П.К. са еднопосочни и в съответствие с приобщения доказателствен материал.

АУАН №к-0044082/26.07.2017г. е връчен на упълномощено лице – К.Н.Ф., по пълномощно приложено на л.19 от делото. В тази връзка гаранция за законосъобразност на административнонаказателното производство е нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че АУАН е връчен на упълномощено лице – К.Н.Ф..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускането на съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

От правна страна съдът намира, че при съставянето на акта на 26.07.2017г., както и при връчването му на същата дата, управителя на „***“ЕООД В.Т.И. не е присъствал. При съставянето е присъствал пълномощника му,след което и АУАН е връчен отново на същото лице - К.Н.Ф., вписан в акта като упълномощено лице. Според настоящия съдебен състав нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо по своя характер и същото се явява основание за отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказателното производство е започнало на основание съставен АУАН, който е съставен в присъствие на упълномощено лице - К.Н.Ф., в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя, като само при условията на ал.2, може да се състави в негово отсъствие, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или пък след покана не се яви, като разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН допуска АУАН да бъде съставен и в негово отсъствие. АУАН съгласно ЗАНН следва да бъде съставен само в присъствието на нарушителя. Нарушител е лицето, на което се вменява виновно нарушение. Това е „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.„***“, №**, вх.*, ет.*, с управител В.Т.И..

Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя ,ако последният е бил „поканен за съставяне на акта”. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час, именно за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод/както е в процесния случай, видно от констативен протокол № К-0258709/05.07.2017г. - за представяне на документи/. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово/на нарушителя/ отсъствие, ще попадне в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Прилагането на хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, търсен негов представител не е могъл да бъде намерен, а що се касае до реализирането на втората алтернативно предвидена хипотеза, необходимо условие за осъществяването на която е наличието на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставянето на акта, с оглед събраните доказателства/ констативен протокол № К-0258709/05.07.2017г.,също не се установява на плоскостта на конкретния казус. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи обяснения или възражения по акта, както и да направи такива в тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН от подписване на акта. Тълкуването на точния смисъл и действително съдържание на тези норми очертава единствено нарушителя, на когото са гарантирани упражняване на определени права. Не е допуснато разширително тълкуване, т.е.,че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителя не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Дори да се приеме, че пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен с права от управителя /собственика/ на „***“ЕООД при подписване на актове, това упълномощаване има характер на общо, по което пълномощника няма представителни права на изрично упълномощен да представлява управителя /собственика/ на „***“ЕООД при подписване на конкретно посочен в пълномощното акт за нарушение. Това е в противоречие и с изискването на чл.24 от ЗАНН, която сочи, че административнонаказателната отговорност е лична. Когато наказаното лице е ЮЛ или ЕТ, той може да упражни правата си чрез собственика и законния представител и ангажирането на административнонаказателната отговорност на ЮЛ и ЕТ следва да се осъществява при спазване на всички правила на ЗАНН.

Посочените нарушения водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на административнонаказателна процедура спрямо него. При това положение административнонаказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване на процесуалните правила е пристъпил към издаване на наказателно постановление.

По изложените дотук съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Констатираните пороци правят безпредметно обсъждането на спора по същество.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, КАВАРНЕНСИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №В-0044082 от 28.08.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №**, вх.**, ЕИК ***, представлявано от управителя В.Т.И., е наложено административно наказание „имуществена санкция“, за нарушение на чл.116, ал.1 от Закона за туризма, 7 000 /седем хиляди/ лева на основание чл.213, ал.1 от ЗТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….