Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  09.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

            при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 41 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят ЕТ“А.-Ю.Б.“ ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.К., обл.Д.,с управител Ю.И.Б.,моли да бъде отменено Наказателно постановление №  Д-6-ДНСК  142/18.12.2015г. на Зам.Началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ гр.София с мотив,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата,като се навеждат основания,че нито в акта за установяване на административно нарушение,нито в наказателното постановление е посочено кога и къде е извършено твърдяното нарушение или в какъв период от време.Процесуалния представител на жалбоподателя изразява становище,че изискването на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН-акта да съдържа датата на извършване на нарушението е от съществено значение,тъй като неспазването му възпрепятствува изчисляването на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Твърди се още,че непосочването на датата на извършване на нарушението възпрепятства контрола относно това,кой е приложимия закон и при това положение е възможно да е наложено наказание за деяние,което не е обявено от закона за наказуемо към момента на извършването му.Според процесуалния представител на жалбоподателя,в настоящия случай момента на установяване на нарушението не съвпада с момента на извършването му,поради което е допуснато съществено процесуално нарушение,водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Процесуалния представител на жалбоподателя изразява становище,че нормата на чл.40 ал.4 от ЗАНН е неприложима в конкретния случай,тъй като нарушението не е установено въз основа на официални документи,а е извършена проверка на място.В становището си обективирано в съдебно заседание,процесуалния представител на жалбоподателя твърди,че  АУАН и наказателното постановление са връчени не на посочения като нарушител  ЕТ „А.“,а на лицето И.С.И.Твърди се от процесуалния представител на жалбоподателя,че в акта не е посочено  това лице какво качество притежава.Едва наказвашия орган вписва в наказателното постановление,че акта е връчен и подписан от И.С.И.-пълномощник на Ю.Б. съгласно пълномощно № 145/2015г.Според процесуалния представител на жалбоподателя,от тесста на пълномощното е видно,че в него не фигурират конкретни пълномощия за представителство пред органите на РДНСК,както и за получаване и подписване на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление.Според процесуалния представител на жалбоподателя,от своя страна административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,като е следвало преди да се произнесе,да провери акта с оглед неговата законосъобразност.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя излага и мотив,че допуснатите нарушения при съставянето на АУАН са съществени и не могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.В тази насока моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.     

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

            От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение №Д-6 от 14.10.2015г. съставен от инж.С.А.С. на  длъжност  старши инспектор в Регионален отдел „Национален строителен контрол /РО“НСК“/,Добрич Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/,Североизточен район е констатирано следното:Едноличен търговец /ЕТ/ „А.-Ю.Б.“ Булстат *** със седалище и адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д. с управител Ю.И.Б.,който във функциите си на собственик и извършител на строеж „Заведение за обществено хранене“,находящ се в поземлен имот ПИ *** с.Б., м.п. „Б.“, общ.К. е допуснал ползването на строежа по предназначение,без да са налице законовите основания за това.Нарушението е установено при извършена проверка от служители на РО“НСК“ Добрич/РДНСК/ Североизточен район на местостроежа на 16.09.2015г.,като е съставен съответния констативен протокол и констативен акт № 4/18.909.2015г.,установяващ наличие на ел.захранване и водоснабдяване на строежа,както и достъпа на хора и ползването му.Установено е,че собственик на имота съгласно Акт за публична държавна собственост № 5100/20.08.2012г. е Република България-Министерство на околната среда и водите.Собственик и извършител на строежа е ЕТ“А.-Ю.Б.“ Булстат *** със седалище и адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д. с управител Ю.И.Б..Строежът представлява заведение за обществено хранене,състоящо се от кухненски блок и търговска част,изградено върху бетонова площадка с дебелина 20-30 см. и приблизителна площ 290 кв.м.,с носеща сглобяема дървена конструкция с размери 15.20/8.55-сглобяеми дървени елементи привързани към площадката.Покривната конструкция е дървена,обшита с хидроизолация.До кухненския блок е изпълнена покрита  тераса 6/20м.-метална рамкова конструкция,състояща се от 18 броя колони и греди,като колоните са замонолитени върху стоманобетонови стъпки посредством метални планки.Строежът е реализиран в охранителната зона на археологически паметник на културата „Антична и средновековна крепост“К.““,обявен за такъв с Разпореждане № 1/07.01.2003г. на Министерски съвет и по регламента на чл.137 ал.1 т.1 б.“м“ от ЗУТ е строеж първа категория.Отделно от това строителството е реализирано на морски плаж „Б.“. и според тематичната специализирана карта на плажа и регистъра на обектите по чл.6 ал.4 и ал.5 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ е ситуиран върху територия на пясъчни дюни със забрана за строителство.Строежът се ползва като заведение за обществено хранене и не е регистрирано с издадено от органите на ДНСК разрешение за ползване,в нарушение на регламентите на чл.178 ал.1 във връзка с чл.177 от ЗУТ,определящи законовите изисквания за ползване на строежите.

 

На 14.10.2015г. длъжностното лице  инж.С.А.С. е съставила акт за установяване на административно нарушение №Д-6 от 14.10.2015г.,в който актосъставителя е посочил,че Едноличен търговец /ЕТ/ „А.-Ю.Б.“ Булстат *** със седалище и адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д. с управител Ю.И.Б.,който във функциите си на собственик и извършител на строеж „Заведение за обществено хранене“,находящ се в поземлен имот ПИ *** с.Б., м.п. „Б.“, общ.К. е допуснал ползването на строежа по предназначение,без да са налице законовите основания за това,с което е нарушил разпоредбите на чл.178 ал.1 във връзка с чл.177 от ЗУТ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което на ЕТ“А.-Ю.Б.“ Булстат *** със седалище и адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д. с управител Ю.И.Б. е наложено административно наказание –имуществена санкция на основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ,във връзка с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ в размер на 3000 /три хиляди/лева.

От показанията на разпитаните  в съдебно заседание свидетели- актосъставителя С.А.С. и С.Д.П.,свидетеля при извършване на проверката                                                                                                                                                                                                                         се установява,че на 16.09.2015г. са извършили съвместно проверка в обект „Заведение за обществено хранене“,находящ се в поземлен имот *** с.Б., м.п. „Б.“, общ.К. обл.Добри.съставили констативен протокол.При проверка на място,в отсъствие на извършителя установили,че заведението се ползва по предназначение.Установили кой е извършителя на строежа.Към момента на проверката  строежът се ползвал като заведение за обществено хранене,ползвала се кухнята,бара,терасата.При проверката служителите от РДНСК  установили,че не е изпълнена Заповед № ЗК-09-Д-02/23.07.2015г. на Началника на РО“НСК“ Добрич за спиране и забрана за достъпа.Обекта се ползвал в нарушение на чл.178ал.1 от ЗУТ.Акта е съставен в отсъствие на нарушителя.От показанията на разпитаните  в съдебно заседание свидетели- актосъставителя С.А.С. и С.Д.П.,свидетеля при извършване на проверката се установява още,че строежът е реализиран в охранителната зона на археологически паметник на културата „Антична и средновековна крепост“К.““,обявен за такъв с Разпореждане № 1/07.01.2003г. на Министерски съвет и по регламента на чл.137 ал.1 т.1 б.“м“ от ЗУТ е строеж първа категория.Отделно от това строителството е реализирано на морски плаж „Б.“. и според тематичната специализирана карта на плажа и регистъра на обектите по чл.6 ал.4 и ал.5 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ е ситуиран върху територия на пясъчни дюни със забрана за строителство.Освен това,строежът се ползва като заведение за обществено хранене и не е регистрирано с издадено от органите на ДНСК разрешение за ползване.

             При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

            При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на НП,което обуславя незаконосъобразност на последното.

Настоящия съдебен състав намира,че в обсъждания случай има нарушение на чл.40 от ЗАНН.В неговата ал.1 е предвидено като принципно положение,редът за съставяне на АУАН-актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,присъствали при извършване или установяване на нарушентието.В настоящия случай актът обаче е съставен от актосъставителя без посочване на свидетелите на извършването или  установяването на нарушението.Органът оправдава издаването на акта  в отсъствието на свидетели с прилагането на чл.40 ал.4 от ЗАНН.Прпиложената от актосъставителя норма на чл.40 ал.4 от ЗАНН настоящия съдебен състав намира,че следва да се разглежда в контекста на предходните алинеи на чл.40 от ЗАНН,а не самостоятелно.Налице е нарушение в процедурата по съставяне на акта.Принципно това е „завършекът“ на формата на акта.Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан  от неговия съставител,поне от един от свидетелите и от нарушителя/чл.43 ал.1 от ЗАНН/.При установено нарушение на предходните алинеи на чл.40 от ЗАНН незаконосъобразно е  да се оправдава съставяне на АУАН в условията на чл.40 ал.4,вр. с ал.2 от ЗАНН.Така изготвеният АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му.Административнонаказващият орган от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,като е следвало преди да се произнесе по преписката,респ. преди да издаде наказателно постановление,да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.

При така констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административнонаказателната процедура и то още при нейното начало,което само на това основание обосновава отмяна на наказателното постановление,без да се разглежда същото по същество.Административното наказание се налага по строго формална процедура имаща за цел да защити правата на лицето.Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта,а съставянето на акта би следвало да приключи с подписването на същия от нарушителя,актосъставителя и свидетеля.Подписването на акта от страна на свидетеля е не само формален,но и съдържателен елемент.Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя,тя е предварителна,защото предхожда налагането на наказанието.Изразява се във възможността свидетелят да установи,че при извършване на проверката и всички последващи действия е спазен законът и не се допуска произвол от страна на администрацията.Непосочването на свидетели в акта,блокира правото на защита на нарушителя,което е съществено процесуално основание за отмяна на наложеното административно наказание.Настоящия съдебен състав не споделя тълкуването от страна на наказващата администрация на нормата на чл.40 ал.4 от ЗАНН.Съгласно чл.40 ал.4 от ЗАНН,когато нарушението е установено въз основа на официални документи,актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.Легално определение на понятието „официален документ“ се дава в чл.93,т.5 от НК,според който „официален документ“ е този,който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представители на обществеността в кръга на възложената им функция.Макар и формално да отговаря на изискванията на определението за официален документ констативния протокол от 16.09.2015г. и констативен акт № 4/18.09.2015г. не могат да обосноват прилагането на чл.40 ал.4 от ЗАНН от страна на актосъставителя.Да се приеме противното би означавало  да се игнорира съществен елемент от формата на акта за установяване на административно нарушение,който от своя страна слага началото на административнонаказателния процес.Обсъждания тук текст от ЗАНН следва да се тълкува стеснително и във връзка с чл.35 от ЗАНН и чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Съдът констатира,че са допуснати и други процесуални нарушения,както при съставянето на АУАН,така и при издаване на НП.Видно от АУАН и НП в същите липсва отразяване на обстоятелството кога е извършено въпросното нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ,което противоречи на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН.В акта и атакуваното наказателно постановление е посочено кога е констатирано нарушението.Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна,че датата на съставяне на акта е дата на извършване на нарушението.Ако се приеме,че не могат да се съберат доказателства за началния момент на извършеното нарушение,което е продължавано и приключва с въвеждане на обекта в експлоатация по предвидения в закона ред,при положение след като не е ясен началния момент на извършване на деянието не може да се говори и за продължавано нарушение,тъй като същото по аналогия с продължаваното престъпление следва да е конкретизирано точно като период от време,през който е осъществявано  изпълнителното деяние.Не може да се приеме тълкуването,че датата на извършване на нарушението е равнозначна с датата на констатирането му,което следва от императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН.Ако наказващия орган е приел ,че двете дати съвпадат,то е следвало изрично да отбележи това в наказателното постановление,но е недопустимо да се приеме,че липсата на дата или при липса на такава конкретност поне на период от време на извършване на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение.Още повече,че в тежест на наказващия орган е докаже всички елементи на твърдяното административно нарушение,в това число и дата и място на извършването му,поради което наказващия орган е следвало да разследва това обстоятелство и да отрази датата или период на извършване на нарушението,тъй като съдът не може да обосновава решението си на предположения,направени от приложените доказателства.Липсата на дата или период на извършеното нарушение нарушава правото на защита на жалбоподателя,но и лишава съда от възможността да прецени дали законосъобразно е образувано административнонаказателното производство и дали са спазени сроковете в чл.34 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав констатира и друго нарушение на процесуалните правила ,изразяващо се в следното:

Установяването на нарушенията,издаването на наказателните постановления обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.От изискването за законоустановеност на нарушението следва,че акта за нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми в процесуалния закон-ЗАНН.Актът за нарушение в случая е съставен на ЕТ“А.-Ю.Б.“ ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.К., обл.Д.,с управител Ю.И.Б. и в последствие в процесното НП като „Нарушител”,а самият АУАН е връчен на лицето И.С.И.,без да има отбелязване в акта,че той има качеството на надлежен представител на дружеството.Едва наказващият орган вписва в наказателното постановление,че акта е връчен и подписан на/от И.С.И.,пълномощник на Ю.Б.,съгласно пълномощно № 145/2015г.Тълкуването на точния смисъл и действителното съдържание на нормите на чл.40 ал.1 от ЗАНН,чл.42 ал.1 т.8 от ЗАНН и чл.43 ал.1 от ЗАНН очертава единствено нарушителя,на когото са гарантирани упражняване на определени права.Не  е допустимо разширително тълкуване,т.е.,че нарушителя може да бъде представляван от упълномощено лице.Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици,предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта,правото на обяснения и възражения.Тези права нарушителят не е могъл да упражни,без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.Дори да се приеме,че лицето в присъствието на което е съставен,комуто е връчен акта,е бил упълномощен,с права да представлява наказаното лице при подписване на актове и наказателни постановления,това упълномощаване има характер на общо/т.нар.генерално/,по което пълномощника няма представителни права на изрично упълномощен да представлява наказаното лице при подписване на конкретното посоченият в пълномощното акт за нарушение,а само да получава всякакви документи,свързани с дейността на дружеството.Изобщо в производството по установяване на нарушенията не е възможно тълкуването по друг начин на тези правила.Противното означава да се разшири действителното им съдържание и смисъл,което е недопустимо в производството за налагане на административни наказания,което има санкционен характер.За да бъде редовен,съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителят.Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителят с вмененото му нарушение.Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване.В конкретния случай акта е предявен и подписан от лице,различно от жалбоподателя,а именно И.С.И.-което не е административнонаказателноотговорното лице.Съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН,когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя,какъвто е настоящия случай,той се изпраща на съответния орган по местоживеене за предявяване и подписване от нарушителя.При подписването на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка,като се отбелязва датата на неговото подписване.От този момент за него започва да тече тридневния срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на възражения.няма съмнение,че посочените разпоредби са императивни и свързват връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя-административнонаказателноотговорното лице,тъй като всички  последващи права и задължения са свързани с него,най-вече реализирането на правото му на защита.

По тези съображения съдът счита,че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение-непредявяване на акта на нарушителя,което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.Административнонаказващия орган съгласно чл.52 ал.2 от ЗАНН е следвало да върне акта,за да бъде предявен на нарушителя.В нарушение на тази разпоредба АНО е издал атакуваното наказателно постановление,с което е допуснал процесуално нарушение.Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН,тъй като се отнася за основен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и засяга правото на защита на нарушителя,което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.

Допуснатите процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство във връзка със съставянето,предявяването и връчването на АУАН са съществени,тъй като са нарушили правото на защита на наказания и във всички случаи са основание за отмяна на наказателното постановление,издадено в хода на развилото се порочно административнонаказателно производство.

С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото на спора,тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

                                               Р    Е    Ш    И :

            ОТМЕНЯВА  Наказателно постановление №  Д-6-ДНСК  142/18.12.2015г. на Зам.Началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ гр.София, с което на ЕТ“А.-Ю.Б.“ Булстат *** със седалище и адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д. с управител Ю.И.Б. е наложено административно наказание –имуществена санкция на основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ,във връзка с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ в размер на 3000 /три хиляди/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: