Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 16.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Анастасия Митева,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 44 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 49/28.04.2016г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,с което на „Ю..“ООД с ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: с.,,,,обл.В,,, улица „Р,,,“ № ,представлявано от управителя Ю, Н.Й. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Жалбоподателят „,,,“ООД с ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: с.,обл. улица „“ № 7,представлявано от управителя Н. Й. чрез жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради липса на изискуеми по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН реквизити,водещи до невъзможност санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинен и на какво законово основание му е наложено наказание,което води до неяснота на вмененото му нарушение,а оттам и на правото на защита на наказаното лице.В жалбата се оспорва и твърдяното от АНО влизане в сила на НП,без данни за дата на връчване на представител на санкционираното юридическо лице.

В открито съдебно заседание,въззивникът редовно призован,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в него основания.

Административнонаказващия орган,редовно призован,представлява се от процесуален представител който моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.01.2016г. е извършена проверка по документи по изпълнението на условията в Разрешително № 2152 0041/01.04.2008г. издадено на „“ООД от Директора на БДЧР за водовземане от подземни води чрез тръбен кладенец ТК „Й.“,намиращ се в имот ,с.,общ.,област Добрич и продължено с Решение№ /20.01.2014г.При проверката е констатирано,че титулярът не е извършил собствен мониторинг-химичен анализ на черпените води от ТК“Й.“ за 2015г.Към 18.01.2016г. в БДЧР няма представени от „“ООД протоколи от вземане на водни проби и резултати от химичния им анализ.При извършената документална проверка за наличната по досието на обекта,водено при БДЧР,информация и документация е констатирано,че титулярът на разрешителното-„“ООД е нарушило т.8 от „Условия на водовземането“ от издаденото Разрешително,в редакцията му след изменението му с т.2.1 от Решение № 1269/20.01.2014г.а именно: Ежегодно в периода 01 август-30 септември да изследва в акредитирана лаболатория химичния състав на черпените води по показателите: pH,електропроводимост,разтворен кислород,амониев йон,нитрати,хлориди,желязо,натрий и сулфати.От показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител-Ф.Ф.И. се установява,че титуляра на разрешителното не е извършил химичен анализ за съответната година-2015г.,който факт е установен при извършената документална проверка от досието на обекта.Мястото където е следвало да бъдат предоставени протоколите с извършените изследвания е Басейнова дирекция „Черноморски район“.В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел по акта И.Г.Д.,който допълва,че констатациите в акта са на база извършена документална проверка,за което е повикан нарушителя и е съставен акт за установяване на административно нарушение.Акта,видно от показанията на св.Д. е съставен за непредставяне на химичен анализ.АУАН № 3/22.01.2016г. е връчен на нарушителя и подписан от него с обясненията,че поради повреда на 14.06.2015г. на помпата не е могъл да вземе водни проби за изследвания.В тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН.Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление с което на „“ООД с ЕИК със седалище и адрес на управление: с.,обл.В улица „“ № 7,представлявано от управителя Н.Й. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.Със своя Заповед № 8/06.01.2016г. Директора на БДЧР-Варна оправомощил длъжностни лица от Дирекция „Контрол“ на БДЧР да извършват контролни проверки,да съставят констативни протоколи и АУАН по Закона за водите и Закона за опазване на околната среда.Ф.Ф.И.,мл.експерт в Дирекция“Контрол“ е сред оправомощените лица в тази заповед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК: НП № 49/28.04.2016г. с отбелязване за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН,АУАН № 3/28.04.2016г. по описа на БДЧР,Заповед № 8/06.01.2016г. на Директора на БДЧР-Варна за упълномощаване на актосъставителя;Писмо изх.№ 26-00-370/3/18.01.2016г. за съставяне на АУАН;Разрешително за водовземане № 2152 0041/01.04.2008г.,издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ продължено с Решение № 1269/20.01.2014г.,както и въз основа на показанията на свидетелите Ф.Ф.И. и И.Г.Д...

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,които опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление и са основания за отмяната му като незаконосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима,тъй като изхожда от легитимирано лице,депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване.Разгледана по същество,жалбата е основателна,като съображенията на съда в тази насока са следните:

Административнонаказващият орган е приел,че са налице предпоставките за връчване на процесното НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН,когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,а новия му адрес е неизвестен,наказващия орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на наказателното постановление,когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция,че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен.Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,поради което ,за да се прояви фактическия състав по чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме,че е налице редовно връчване е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес,но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен.Следователно за да се приложи чл.58 ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес,а следва да се установи,че той трайно не пребивава на този адрес.

В процесния случай съгласно отбелязването в обратните разписки приложени и приети като писмено доказателство по делото,пратката не е потърсена от получателя.Установява се,че писмата с обраните разписки са били изпратени не на адреса на който търговецът упражнява търговската си дейност-с.,обл. улица „“ № 7,а на адрес за кореспонденция/както е уточнено от процесуалния представител на АНО/- гр.Варна СО „“ № .Липсват и доказателства по какъв начин и къде пощенския служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирани до лицето пощенски пратки.Още по-малко са налице данни каква информация се е съдържала в евентуално поставените уведомления и по конкретно дали от същите става ясно,че се касае за писмо съдържащо издадено спрямо лицето НП.При това положение не може да се приеме,че лицето е било надлежно уведомено от пощенските служители,че следва да „потърси“ коментираните пощенски пратки.В настоящия случай не е реализирана нито една от така посочените хипотези на съобщаване на наказателно постановление.След като ЗАНН не съдържа разпоредба,указваща друг начин на връчване,то по силата на чл.84 от ЗАНН,приложение по отношение на връчване на призовки и съобщения намират правилата на НПК.Кодексът в разпоредбата на чл.180 указва реда и начина на връчване на призовки,съобщения и книжа,включително и връчване на пълнолетен член от семейството.Тази норма не предвижда възможност за съобщаване чрез изпращане на препоръчани писма с обратна разписка.Такъв способ за съобщаване не предвижда и ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,образуваното административнонаказателно производство се прекратява,ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.От датата на издаване на атакуваното наказателно постановление 28.04.2016г.,до 12.02.2018г.,когато наказателното постановление е връчено на жалбоподателя,няма данни да му е връчвано такова или да е правен неуспешен опит за това,поради което не може да се приеме,че такова изобщо е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.Визираните в чл.34 ЗАНН срокове са преклузивни и след изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административнонаказателното производство.Издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила,което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Налице са и други допуснати от АНО съществени процесуални нарушения,които опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление и са основания за отмяната му като незаконосъобразно.

Посочената като нарушена законова разпоредба-чл.48ал.1 т.11 от Закона за водите вменява задължение на водоползвателите-титуляри на разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни.С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан по чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите,която административнонаказателна разпоредба санкционира физическо или юридическо лице,което не извършва собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите,т.е нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от Закона за водите.Последната норма съдържа задължение за лицата,на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти да провеждат собствен мониторинг съгласно изискванията на наредбата по чл.135 ал.1 т.14 от Закона за водите-за мониторинг на водите и условията в издадените разрешителни за количеството и качеството на водите.Непълното и непрецизно посочване на нарушените законови разпоредби представлява нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.5 от ЗАНН,досежно съставения АУАН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН досежно издаденото НП,регламентиращи задължителния минимум от реквизити,които следва да съдържат посочените актове,а именно законни разпоредби,които са били нарушени виновно,а неправилното приложение на санкционната норма се преценява,като нарушение на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН-на плоскостта на законосъобразното определяне на вида и размера на наказанието.

В АУАН и в НП не става ясно фактически в какво се изразява вмененото нарушение,респективно релевантното поведение на жалбоподателя-дали неизпълнение на изискването по т.8 от Раздел „Условия за разрешаване на водовземането“ към издаденото Разрешително № 2152 0041/01.04.2008г. или неизпълнение на изискванията по т.9 от Раздел „Условия за разрешаване на водовземането“ към издаденото Разрешително № 2152 0041/01.04.2008г.,т.е непредставяне от страна на „“ООД на протокол за изпитване.Съгласно АУАН № 3/22.01.2016г. и атакуваното наказателно постановление към 18.01.2016г. в БДЧР няма представени от „Юникс“ООД протоколи от вземане на водни проби и резултати от химичния им анализ.Освен това в АУАН и атакуваното НП е посочено,че дружеството жалбоподател не е изпълнило т.8. от „Условия на водовземането“ от издаденото Разрешително,а описаното нарушение е по т.9 от условията,според която титулярът на разрешителното е длъжен да представя в Басейнова дирекция копия на протоколите от анализите по т.8 в срок до 15 дни след изготвянето им.От документалната проверка извършена на 18.01.2016г. не се установява по безспорен начин,че не е изпълнено изискването на т.8. от „Условия на водовземането“ от издаденото Разрешително,че не е извършен анализ,тъй като непредставянето на протокол не е равнозначно на неизвършване на мониторинг.Неизпълнение на т.8 от условията за разрешаване на водовземането се установява единствено след проверка на документацията на титуляра по разрешителното и в случай,че не бъде представен от него протокол за изпитване,да се приеме,че такова не е осъществено.Непредставянето на протокол за анализ в Басейновата дирекция,което е нарушение по т.9 от условията за разрешаване на водовземане,не може да се приравни на нарушение по т.8.При това положение следва да се приеме,че няма дадено описание на нарушение в рамките и съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Този пропуск на административно-наказващия орган рефлектира върху адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и пречи за пълноценното упражняване на съдебния контрол.Наказателното постановление следва да има пълно единство между обстоятелствена част и правна квалификация.

В контекста на изложеното,съдът констатира наличието на процесуални нарушения в хода на административно-наказателната процедура по издаването на НП.Описаните по-горе нарушения са съществени и обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № /28.04.2016г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,с което на „“ООД с ЕИК със седалище и адрес на управление: с.,обл. улица „“ № 7,представлявано от управителя Ю Н.Й. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: