Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 04.08.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

            при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 46 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 28-0000472/18.12.2015г. издадено от  С.Д.М.-Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН е наложено на И.Т.К. ЕГН ********** *** административно наказание „глоба” в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева на основание чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП,за виновно нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“  от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС  във връзка с чл.30 ал.1 т.4.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя И.Т.К.,който го обжалва в законоустановения седем дневен срок.Счита,че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка,неправилно е приложен материалния закон,а при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила.В жалбата се твърди още,че административнотото нарушение не е доказано по несъмнен начин,поради което моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален представител който моли съда да отмени наказателното постановление на посочените в жалбата основания.

Ответникът-Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”-Добрич,редовно призован,не се явява представител.При изпращането на административнонаказателната преписка в съда е депозирано писмено становище от АНО,в което се твърди,че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Х.Й. и Т.С.Т.,становището на жалбоподателя и на ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.11.2015г.  бил съставен  акт с бл.  № 212397 за установяване на нарушение от свидетеля П.Х.Й.,в присъствието на свидетеля Т.С.Т.  срещу И.Т.К. ЕГН ********** ***,за това,че на26.01.2015г. около 09.39ч. в с.Дуранкулак,общ.Шабла обл.Добрич  улица В. №** в КТП на фирма З.Р. ЕООД,притежаваща разрешение с № 1236 при извършване на периодичен преглед за техническа изправност на МПС марка И.Н. с рег.№*** с протокол № 7250246 е извършил следното нарушение:1.Г-н К. в качеството си на председател на комисия идентифицирал се в информационната система „Прегледи“ е допуснал извършването на прегледа в нарушение на изискванията определени в Наредба № Н-32 на МТ.Прегледа за техническа изправност е извършен без да е представен документ за платен данък върху превозното средство дължим към деня на извършване на прегледа съгласно чл.60 ал.6 от Закон за местните данъци и такси или документ,че е освободен от данък съгласно чл.58 от Закона за местните данъци и такси.Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,в което изцяло са възприети констатациите на актосъставителя относно установената фактическа обстановка,доказателствата обосноваващи становището на актосъставителя и правната квалификация,поради което се приема,че въззивника следва да бъде санкциониран съгласно разпоредбата на чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Съдът намира,че в случая АУАН е съставен от свидетеля П.Х.Й.,за когото не се спори,че е служител  на ОО”АА“-Добрич.НП също е издадено от компетентно лице,в случая от С.Д.М.  Началник  Областен отдел „Автомобила администрация“ гр.Добрич.От приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност от  копие на Заповед за назначаване на Началник ОО“АА“ гр.Добрич № 317/01.06.2015г.,Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. и пълномощно с изх.№ РД-13-72/02.09.2015г. се установява,че административнонаказващият орган притежава нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по административен ред административни наказания.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН предвижда две хипотези,при които не следва да се образува административнонаказателно производство,а ако такова е образувано,то същото следва да се прекрати,тъй като се касае за преклузивни срокове,а именно: нарушителят е открит/известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването/откриването му/ или е изтекла една година от извършване на нарушението,когато то не е митническо,данъчно,банково,екологично и др.Двете хипотези са алтернативни,тоест достатъчно е едната от тях да е налице,за да се преклудира  възможността за образуване на административнонаказателно производство.Касае се за преклузивен срок,пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.Съставянето на акт за установяване на административно нарушение извън посочения срок от откриване на нарушителя,респективно издаването на НП въз основа на така съставен акт,означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето,посочено като нарушител.

В настоящия случай в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е постъпило писмо рег.№ 08-00-00-196/06.11.2015г. съдържащо данни за допуснати нарушения от КТП с № № 10404,1187,712 и 1236 при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС.Това установено по делото обстоятелство по категоричен начин обосновава извода,че към 06.11.2015г.,авторът на деянието за което е съставен АУАН е бил известен на административната структура,към която се числят длъжностните лица,компетентни да съставят АУАН за това нарушение,т.е. към тази дата нарушителят е бил открит.

При така установеното откриване на 06.11.2015г.,на автора на нарушението,санкционирано с обжалваното НП,тримесечния срок за съставяне на АУАН изтича  най-късно на 06.02.2016г.В процесния случай не е нарушена императивната забрана за образуване на административнонаказателно производство,тъй като срещу жалбоподателя е съставен АУАН на 20.11.2015г. преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя.

На база така установените фактически обстоятелства,след преценка на събраните доказателства,обсъдени поотделно и в съвкупност,съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено  в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган.При преценката на законосъобразността на издадения административен акт съдът счита,че е налице съществено процесуално нарушение на водения административно наказателен процес,като незаконосъобразни се явяват непосочените обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение и описание на нарушението.На първо място посочената за нарушена разпоредба на чл.43 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства определя,че при извършване на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти,като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършването на периодичните прегледи определени в горната наредба.В случая е дадено описание на административното нарушение,че жалбоподателят е допуснал извършването на  прегледа в нарушение на чл.30 ал.1 т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,без да е посочено това изискване по посочената разпоредба в какво конкретно се е изразило и е изведено като извод.При така даденото описание е налице съществено процесуално нарушение,касаещо даденото описание на вмененото административно нарушение.Така контролните органи в лицето на свидетеля П.Х.Й. са дали описание касаещо административно нарушение,осъществено при допустителство като форма на изпълнителното деяние.Описанието дадено в съставения АУАН,а в последствие и в НП сочи,че И.Т.К. е допуснал извършването на прегледа.Описанието на административното нарушение е незаконосъобразно,защото независимо от използваните изразни средства,не може да се определи и като касаещо търсена отговорност от жалбоподателя по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗАНН,а именно за ръководителите,допуснали да се извърши дадено нарушение да се носи тогава,когато се установи,че определен работник или служител е извършил даденото нарушение.За отговорността за допустителство предпоставка е установяване на нарушение от страна на прекия извършител.Съобразно приетата фактическа обстановка прекия извършител не е установен,т.к. се сочи единствено факта на допускане на нарушението от страна на жалбоподателя като управител,а безспорно друг автор не е бил установен.Следвало е нарушението да бъде описано в своята пълнота,като точно,ясно,като конкретно се опише дейността на председателя на комисията относно неупражнения от него контрол.Актосъставителят не е бил активен и законосъобразен фактор по установяване на това,какви са конкретните обстоятелства по извършено административно нарушение,а е провел формално административно разследване,което е следвало да бъде всестранно,пълно и обективно,реализирано чрез една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на административнонаказателното производство-наличие на конкретно деяние,съставлява ли същото административно нарушение,от там кой е неговия автор и извършено ли е то при обективна отговорност.Липсата на конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административно нарушение съществено нарушават правото на защита на жалбоподателя.От тук следва и единствения обоснован извод,че описанието,което е дадено според актосъставителя за осъщественото като адмипнистративно нарушение,не е съобразено с действителното правно положение и незаконосъобразно се търси отговорност като допустител от жалбоподателя.По този начин са нарушени разпоредбите на чл.6 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на И.Т.К. без описанието да отговаря на едно осъществено,както от обективна,така и от субективна страна състав на административно нарушение,предмет на производството.Следва административно наказващите органи да се стремят да спазват задължителните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП,които изисквания към формата са предпоставка съставените административни актове да могат да обосноват административнонаказателната отговорност.Самият АУАН  не създава в настоящия случай презумпция за виновност.Обратно,актосъставителят е длъжен да докаже с акта и приложените към него доказателства  виновността на нарушителя.В случая това не е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН.Тази незаконосъобразност на издадения АУАН не е била отстранена в последствие от административнонаказващия орган съобразно възможностите на чл.52 ал.4 и чл.54 от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител,осъществил едно административно нарушение.Според съда при съставените АУАН и НП неправомерно е вменено на жалбоподателят поведение,което да го определи като нарушител.В конкретния случай от представените писмени доказателства не може да се направи съответния извод за безспорност на едно осъществено административно нарушение,за авторство на нарушението и от там,не може да се обоснове виновно поведение по смисъла на чл.7 от ЗАНН.Липсват конкретни доказателства ,които да сочат,че е осъществено по един безспорен и несъмнен начин вмененото на жалбоподателя административно нарушение.Налице са съществени пороци на административно-наказателния процес,свързани с определянето му като нарушител,които съществено ограничават  правото на защита на жалбоподателя и са предпоставка за отмяна на наложеното  административно наказание.Още повече,че по своята същност наказателните постановления са и актове на административно наказателна юрисдикция,т.е правораздавателни актове и в тази връзка не може да се допуснат никакви изключения във възведената от закона форма.В настоящия случай с издаването на НП без да са изяснени спорните обстоятелства по съответния ред,се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес,които ограничават изконното право на защита на нарушителя.За това неговите възражения,направени в хода на съдебното производство се явяват напълно основателни.На него не е следвало да му бъде наложена съответната санкция,определена в случая по реда на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.Административно наказващият орган не е преценил наличните спорни обстноятелства и неправомерно е ангажирал административно наказателната отговорност от страна на жалбоподателя.Настоящата инстанция счита,че при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Съдът намира, че са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Съдържанието на наказателното постановление е дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно и точно описание на посочените в чл.57 от ЗАНН реквизити. В процесния случай не са посочени в цялост относими обстоятелства за извършеното твърдяно нарушение. Така в наказателното постановление, както и в акта за установяване на административно нарушение, не е посочено за коя година точно не е платен данъкът. Посоченото обстоятелство „към деня на извършване на периодичния преглед” не е прецизно и не е достатъчно, тъй като не изяснява за коя конкретна година не е платен данъкът /периодичният преглед е извършен на 26.01.2015г./, за предходната или за някоя друга година.

Това обстоятелство е от значение, тъй като съгласно чл.60, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху превозни средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто. Според разпоредбата на чл.60, ал.6 от ЗМДТ заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ. Текстовете на посочените действащи разпоредби сочат, че „дължим данък” е дължимият данък за съответната календарна година, през която се извършва годишния технически преглед. Данъкът е дължим за текущата година и са посочени две дати като крайни срокове за заплащане на дължимите вноски-до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Допълнителен аргумент за това е разпоредбата на чл.60, ал.7 от ЗМДТ, която не е приложима, с оглед данните за регистрация на проверения автомобил. След като законът допуска данъкът да може да бъде платен, считано от първи януари на текущата година, за която е дължим, най-късно до посочените дати, то едва след изтичане на крайните срокове, данъкът става изискуем. Това означава, че крайните дати за заплащане на всяка от вноските са от значение при осъществяване на техническия преглед. В случая при извършен технически преглед през месец януари 2015г. е следвало да бъде представен документ за платен данък за цялата предходна 2014г. Поради липса именно на установяване в тази насока, нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В случая документалната проверка е извършена чрез запознаване с протокола за извършен периодичен преглед на ПМС с регистрационни номера, посочени в цитираното писмо Рег.№08-00-00-196/13.11.2015г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, съдържаща справката на ДАНС. Липсват данни да са изискани документи, представени пред КТП, които удостоверяват изпълнение или неизпълнение на задължението по чл.30,ал.1,т.4 от цитираната наредба и в частност доказващи платен ли е данъкът за МПС и за коя година. Съгласно посочената разпоредба в цитираната наредба при периодичния преглед на ППС се представя документ за платен данък върху превозното средство, дължим към деня на извършване на прегледа на превозното средство, съгласно чл.60,ал.6 от ЗМДТ или документ, че са освободени от данък съгласно чл.58 от същия закон. В приложения по делото протокол за извършен периодичен технически преглед на автомобила е отбелязано представяне на такъв документ. Конкретни доказателства относно година, за която е бил платен данъка и дали това обстоятелство съответства или противоречи на информацията в посоченото писмо Рег.№08-00-00-196/13.11.2015г. – посочено като доказателство в АУАН и НП, съответно цитираната справка, не са представени от наказващия орган. Следва да се отбележи, че и в посоченото писмо и приложената справка не се съдържа информация за коя година не е бил платен дължимия данък, а именно на него се позовава наказващия орган в наказателното постановление.

Освен това в АУАН липсва и индивидуализация както на лицето, което е следвало да заплати дължимия според наказващия орган и актосъставителя данък, така и на лицето, което е следвало да представи подобни доказателства. Не става ясно дали собственика на съответния автомобил се е явил за технически преглед, или друго лице. Не е посочено и към коя община е това задължение.

В този аспект се съобразява, че в тежест на административно наказващия орган е доказване на твърдяно нарушение, вкл. с данни от преписката, обосноваващи НП. Изпълнението на това задължение е елемент от спазване принципа на законосъобразност, несъобразен в случая.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е могъл да разбере в какво точно е обвинен. В конкретния случай, нормите, които са нарушени от страна на актосъставителя и административно-наказващия орган, са императивни и допуснатите процесуални нарушения са толкова съществени, че опорочават целия административно-наказателен процес и правят атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е    Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 28-0000472/18.12.2015г. издадено от  С.Д.М.-Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН с което на И.Т.К. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева на основание чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП,за виновно нарушение на чл. 43,ал. 1,т. 1, б. "б", във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: