Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

20.05 2015г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                           Районен съдия: Живко Г.

Секретар: А.М.

като разгледа докладваното от съдията АНХД № 85/2016г. по описа на Каварненски Районен съд и за да се признесе,взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

            Образувано е по жалба на К.Й.Д. живущ *** ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №  15-0283-000245/12.02.2016г. на Началник Група на ОДМВР-Добрич РУ Каварна,с което на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 и чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания-„Глоба” в размер на 900 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП,като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки  по чл.174 ал.1 от ЗДвП.В подадената жалба не се релевират оплаквания незаконосъобразност и неправилност на  атакуваното с нея наказателно постановление,а се оспорва единствено размера на наложените наказания,с молба така наложените наказания да бъдат намалени.

            В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощения процесуален представител,който поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган-Началник Група на ОДМВР-Добрич РУ Каварна и Районна прокуратура гр.Каварна,редовно призовани не изпращат представител по делото,за да заявят становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице,легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

            Съдът,за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

            На 12.12.2015г. в 18.35ч. в Община Каварна на път първи клас № 1-9,в посока гр.Каварна по път 901 жалбоподателят управлява лек автомобил „***” с рег.№ *** под въздействието на алкохол,установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7410” с №ARSK  0265,на който цифровата индикация след пробата отчита 1,59 промила.В резултат на употребения алкохол и отвлечено внимание,водачът губи контрол,напуска платното и навлиза в крайпътната канавка.Няма причинени вреди.Издаден е талон за изпращане на медицинско изследване с № 0404142,приет като писмено доказателство от съда и е отбелязано,че е взета кръвна проба.С оглед на това на жалбоподателя в негово присъствие е съставен на същата дата от свидетеля Н.Д.Т. Акт за установяване на административно нарушение Т826479/12.12.2015г. за нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП,който жалбоподателят подписал лично,без да впише възражения или обяснения в съответната предвидена за това графа.

            Възражения срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.

            Видно от приложения и приет като писмено доказатество по делото Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 2064/15.12.2015г.,в изпратената проба взета от лицето К.Й.Д. се доказва наличие на алкохол в количество 1,14 на хиляда.

            При издаване на наказателното постановление,административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка,като относно концентрацията на алкохол в кръвта  на жалбоподателя е взета предвид стойността отразена в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 2064/15.12.2015г.

            Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства,посочени на съответното място,по-горе и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.Съдът кредитира показанията на  свидетеля А.И.А. относно обстоятелствата свързани с установяване на обстоятелствата изложени в АУАН и тези свързани с неговото съставяне,като еднопосочни  с останалия събран доказателствен материал.Впрочем относно установените фактически положения в хода на административнонаказателното производство не се и спори от страна на жалбоподателя.

            При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата,редакцията и относима към датата на процесното деяние,на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на  алкохол,наркотици,или други упойващи вещества.Според чл.20 ал.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е задължен във всеки един момент да контролира движението на управляваното от него МПС.По силата на чл.174 ал.1 от ЗДвП,в редакцията относима към датата на деянието,наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство ,трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба  от 500 да 1000 лева,който управлява моторно превозно средство,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда  включително,установена с медицинско изследване и/или техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му от издишвания въздух.

            В нормата на чл.185 предл.1 от ЗДвП е предвидено,че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,за което не е предвидено друго наказание виновните се наказват с глоба до 20 лева.Следователно деянията за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

            При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му на жалбоподателя.На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,както и да направи възражения по него.На следващо място обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,в кръга на неговите правомощия,спазена е формата и редът за издаването му,а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,установяващ изискуемите реквизити.

            От материалноправна страна обстоятелствата изложени в акта и в наказателното постановление,проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по недвусмислен и категоричен начин.Доказано е,че на посочените в АУАН и в наказателното постановление дата и място жалбоподателят К.Й.Д. управлява лек автомобил „***” с рег.№ *** под въздействието на алкохол,установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7410” с №ARSK  0265,на който цифровата индикация след пробата отчита 1,59 промила.В резултат на употребения алкохол и отвлечено внимание,водачът губи контрол,напуска платното и навлиза в крайпътната канавка.Няма причинени вреди.Издаден е талон за изпращане на медицинско изследване с № 0404142,приет като писмено доказателство от съда и е отбелязано,че е взета кръвна проба.Видно от приложения и приет като писмено доказателство по делото Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 2064/15.12.2015г.,в изпратената проба взета от лицето К.Й.Д. се доказва наличие на алкохол в количество 1,14 на хиляда.

            Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.174 ал.1 вр. с чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата,както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.Вмененото нарушение е формално,на просто извършване и за неговото довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици-например причиняване на ПТП.Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализация на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието.Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл,тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,знаел е,че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол,но въпреки това е управлявал автомобила.Обективния признак „пияно състояние” е доказан чрез предвидените в закона способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и отчетените стойности не се оспорват от страна  на жалбоподателя,за да се налага по-нататъшен анализ на достоверността на доказателствените източници.Не се възразява и по отношение наличието на деяние по чл.174 ал.1 във връзка с чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП въобще,доколкото съставомерно по силата на цитираните норми е не всяко действие извършено от определено лице с концентрация на алкохол в стойности над законоводопустимите,а управлението на пътно превозно средство,каквато дейност жалбоподателят е извършвал.В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираното в пункт 2 на санкционния акт деяние са обосновани и достигнати при съответствие с ангажираните доказателствени източници,а при квалификацията на нарушението и приложимата санкционна разпоредба,материалния закон не е нарушен.

            На следващо място при осъществяване на визираната по-горе правнорегламентирана дейност-управление на моторно превозно средство,водачът на същото в лицето на жалбоподателя не е изпълнил и задължението си във всеки един момент да контролира движението на управляваното от него МПС.Установените фактически обстоятелства сочат,именно това,че със своето поведение на посочената дата 12.12.2015г. в 18,35ч. жалбоподателят управлява лек автомобил „***” с рег.№ *** под въздействието на алкохол,установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7410” с №ARSK  0265,на който цифровата индикация след пробата отчита 1,59 промила.В резултат на употребения алкохол и отвлечено внимание,водачът губи контрол,напуска платното и навлиза в крайпътната канавка.Няма причинени вреди.Доказателствата събрани по делото,установяват именно тази фактическа обстановка.Същата е правилно подведена под нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП и следователно адекватно и съответно му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева,по чл.185 от ЗДвП.Административното нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП е извършено при форма на вината „непредпазливост”,като водача не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Водачът е съзнавал задълженията си,като водач на моторно превозно средство и е съзнавал,че следва във всеки един момент  да контролира движението на управляваното от него МПС.Нарушил е това свое задължение,като същевременно е бил длъжен,едновременно с това е и могъл да осъществи постоянен контрол върху движението на управляваното от него моторно превозно средство.

            Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за горепосоченото деяние.Правилно му е наложено административно наказание глоба.Същата е наложена по предвидената в чл.185 от ЗДвП санкция,която е абсолютно определена по своя размер,поради което административното наказание се явява правилно определено в тази му част.

            В същото време съдът намира,че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,като е определил наказанията за нарушението по чл.174 ал.1 вр. с чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП в размер близък до установения в санкционната разпоредба законов максимум за лишаването от правоуправление и за глобата.При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая-от една страна,стойността на концентрацията алкохол,която действително е близка до максимално възможната,след която деянието вече се третира като престъпление,т.е. явява се сравнително висока,а от друга-обстоятелството,че вследствие на деянието все пак не са налице  настъпили допълнителни вредни последици,автомобилът е нужен за пътуване до месторабота,до която няма постоянен превоз,представени са доказателства удостоверяващи тежкото материално положение на жалбоподателя получаващ трудово възнаграждение малко над минимално установеното за страната трудово възнаграждение,представени са доказателства за месечните разходи,за това,че жалбоподателя страда от хронично сърдечно-съдово заболяване,липсват данни за предишни нарушения на ЗДвП и ППЗДвП които да се определят като тежки.С оглед на гореизложеното,съдът намира,че е налице превес на смекчаващи спрямо отегчаващите обстоятелства,поради което двете кумулативно предвидени наказания за жалбоподателя следва да се определят в размер над законоустановения минимум  и под средния за всяко от съответните наказания-7 месеца лишаване от право да управлява моторното превозно средство и 600 лева глоба,в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление в частта относно нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП.

            Мотивиран така,съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №  15-0283-000245/12.02.2016г. на Началник Група на ОДМВР-Добрич РУ Каварна в частта относно нарушението,визирано в пункт 1 от НП-по чл.185 от ЗДвП-„глоба” в размер на 20/двадесет/лева.

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №  15-0283-000245/12.02.2016г. на Началник Група на ОДМВР-Добрич РУ Каварна ,с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174 ал.1 от ЗДвП на К.Й.Д. живущ *** ЕГН ********** са наложени административни наказания-„Глоба” в размер на 900 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки  по чл.174 ал.1 от ЗДвП в частта относно размера на наложените наказания,като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 600/шестстотин/лева,а наказанието „лишаване от право да управлява МПС”-НАМАЛЯВА за срок от 7/седем/ месеца.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Добрич в 14/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: