Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№…………

гр.Каварна, 05.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при участието на секретаря Е.Ш. с участието на районния прокурор ГАЛИН ГАВРАИЛОВ, след като разгледа докладваното от съдията ЧНД №359 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.155 от Закона за здравето, образувано по отношение на П.В.К. с  ЕГН ********** ***.

Постъпило е искане от управителя на ЦПЗ Д-р П.Станчев, гр.Добрич за настаняване на задължително лечение на П.В.К. в специализирано лечебно заведение.

Освидетелстваното лице П. В. К.  заявява, че желае да бъде настанен в ДПБ Карвуна.

Упълномощеният адвокат М.В. също заявява, че е добре лицето да бъде настанено.

Представителят на РП Каварна в съдебно заседание поддържа искането  за на управителя на ЦПЗ Д-р Станчев гр.Добрич, за пирнудително настаняване на лицето П.В.К..

Предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Производството е по чл.158 и сл.от Закона за здравето.

Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза П. В. К. страда от „Параноидно шизофрения. Параноиден синдром. Личностова промяна. С поведението си освидетелстваният представлява пряка и непосредствена опасност за себе си и за околните – както за родителите и брат си, така и за съселяните си. Налице е реална опасност да извърши противоправно деяние, а именно против личността. Не е в състояние да контролира постъпките си и да разбира свойството и значението им. Експертизата предлага лицето да бъде настанено на задължително лечение в ДПБ Карвуна за срок от три месеца, в стационарна обстановка. Експертизата сочи, че за този период би следвало да се постигне фаза на стабилизация и да се уточни поддържащата терапия, с препоръки за провеждане на депо-невролептично лечение. И тъй като са налице влошени взаимоотношения с близките му, те не са в състояние да го контролират и да поемат отговорност за лечението му и за поведението му. Според експертизата амбулаторното задължително лечение не би дало необходимите резултати.

 Експерта сочи, че лицето не е способно да изразява информирано съгласие за лечението си. Вещото лице предлага д-р Т.З., която е лекуващ лекар на К. и добре го познава да дава това съгласие.

Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Следователно, първата предпоставка за прилагане на чл.155 от ЗЗ е лицето да страда от заболяване по чл.146 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗ.

От заключението на съдебно психиатричната експертиза се установява по категоричен начин, че у П.К. е налице психично заболяване – страда от параноидна шизофрения – психоза по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и е лице, нуждаещо се от специални грижи. Видно от заключението на експертизата, поради заболяването си лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, околните и застрашава сериозно здравето на лицето. При тези данни, съдът приема, че лицето страда от психично разстройство по чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ и застрашава собственото си здраве и представлява опасност на близките и обществото.

Налице са двете кумулативни предпоставки на чл.155 от Закона за здравето и лицето следва да бъде настанено на задължително лечение.

Имайки предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно чл.162, ал.2 от Закона за здравето, съдът приема, че задължителното лечение следва да продължи за срок от три месеца в ДПБ с.Карвуна, с форма на лечение – стационарна.

От заключението на съдебно психиатрична експертиза съдът приема, че П.К. не е способен да изразява информирано съгласие за лечението, ето защо приложение следва да намери разпоредбата на чл.162 ал.3 от ЗЗ и такова следва да изразява д-р Т.З., което да изразява информирано съгласие за лечението.

С оглед състоянието на лицето, съдът приема, че обжалването на настоящото решение не следва да спира неговото изпълнение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.155, чл.146 ал.1 т.2 чл.162 ал.3 и чл.163 ал.1 и 2 от Закона за здравето, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА НА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в Държавна психиатрична болница с.Карвуна, обл.Добрич, П.В.К. с  ЕГН ********** ***, по лична карта с.***, обл.***, ул.“***“, №*,  за срок от 3/три/месеца, при стационарна форма на лечение.

На основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето да бъде уведомена д-р Т.З., която следва да изразява информирано съгласие за лечението на П.В.К..

Решението подлежи на обжалване  или протестира в 7/седем/дневен срок от днес, пред Добрички окръжен съд.

        

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………...