Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……../ 16.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА в публично съдебно заседание на шестнадесети юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

с участието на секретаря А.М. и прокурор Бонка Костадинова-Белчева, след като разгледа докладваното от съдията ч. н. д. № 127 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл. 157 и сл. от ЗЗ.

Постъпило е искане от РП Каварна за назначаване съдебно-психиатрична експертиза на ММ.А., ЕГН **********, с оглед евентуалното му настаняване на задължително лечение.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа направеното предложение и изразява становище за настаняване на М.А. на задължително лечение с оглед доказаното наличие на социален и медицински критерий. Сочи, че това трябва да стане в амбулаторни условия и за срока, посочени от експерта психиатър.

Защитникът на осв. А. моли за решение, с което да бъде уважено искането за настаняването на задължително лечение, тъй като се установява, че той се нуждае от такова, и то ще бъде изцяло в негов интерес.

Освидетелстваният М.А. в съдебно заседание заявява, че желае лечението му да продължи в домашни условия, като посещава всяка седмица ЦПЗ Добрич. Твърди, че се чувства по-добре и ще пие предписаните му лекарства.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

От изготвената по делото психиатрична експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание и кредитирана от съда е видно, че М.А. страда от умерена умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо наблюдение и лечение. Към настоящия момент, според обясненията на вещото лице, е налице обостряне проявите на изначално нестабилното му дефицитарно определено психично състояние и поведение. Налице е висока интензивност на емоционално волева нестабилност, със значително снижен самоконтрол, липсваща оценъчност към последиците от реализираните опасни действия. Поради това счита, че са налице критерии за прилагане на задължителни медицински мерки от амбулаторен тип, съгласно чл. 155 , във връзка с чл. 146 от Закона за здравето. Предлага това да стане в амбулаторни условия под контрол на психиатър от ДКБ към ЦПЗ „Д-р П. Станчев“ ЕООД за срок от 2 /два/ месеца, с медикаменти в адекватни дози. Освидетелствания да посещава един път в седмицата амбулаторен психиатър в ЦПЗ „Д-р П. Станчев“ ЕООД. Поради наличието на изразен интелектуален дефицит, липса на самоконтрол и на критичност към състоянието си, освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечение поради което вещото лице предлага информираното съгласие да се дава от Д.С. Г. с ЕГН **********, работодател на А..

В съдебно заседание от разпита на свидетелите Р.И.Н. – съжителстващо с освидетелствания лице и А.П.Х. – сестра, се установи описаното в искането неадекватното поведение на М.А., през периода 19-21.06.2019 г. Свидетелите заявиха еднозначно, че А. не спял през нощта, защото чувал гласове от тавата, които го заплашват, страхувал се за живота си, ревнувал жена си от въображаеми мъже, вземал неадекватни мерки да се защити от нападатели, като поставял кабели около къщата, по които протичал ток, направил опит да отреже краката си с моторна резачка.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че е в интерес на освидетелствания да се проведе лечение в амбулаторни условия, под наблюдение на лекари от специализирано болнично заведение, което да доведе до подобряване на психичното му състояние и промяна в поведението, което е опасно за него и за околните.

От обективна страна е безспорно установено, че заболяването: умерена умствена изостаналост със значително нарушение в поведението е от посочените в чл. 146, ал.1 от ЗЗдравето и съответно болните от него подлежат на задължително лечение. Същевременно се установи и наличието на социалния критерий - освидетелстваният представлява опасност както за себе си, така и за околните и до момента не е провеждал лечение, въпреки съветите на близките си.

Доколкото по делото се установи, че към настоящия момент освидетелстваният М.А. не може да изразява информирано съгласие за лечението си, съдът счита че за лице което следва да изразява такова съгласие следва да бъде назначено, посоченото от вещото лице – Д.С. Г. с ЕГН ********** – работодател на освидетелстваното лице.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАСТАНЯВА ММ.А., с ЕГН **********,***, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в ЦПЗ „Д-р П. Станчев“ ЕООД, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗдравето.

ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението - АМБУЛАТОРНО, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗдравето, което да се провежда под контрол на психиатър от ДКБ към ЦПЗ „Д-р П. Станчев“ ЕООД, за срок от ДВА МЕСЕЦА, като освидетелствания посещава един път в седмицата амбулаторен психиатър в ЦПЗ „Д-р П. Станчев“ ЕООД.

ПРИЕМА липса на способност на ММ.А. да изразява информирано съгласие за лечението си.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗдравето Д.С. Г. с ЕГН ********** за лице, което да изразява информирано съгласие за провеждане на лечението спрямо М.М.А..

Решението може да се обжалва и/или протестира в седмодневен срок от днес пред Добрички окръжен съд, като жалбата не спира провеждането на лечението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….