П  Р  И  С  Ъ  Д  А

гр.Каварна, 04.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на четвърти май две хиляди и шестнадесета година година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря Е.Ш.

разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ , наказателно дело от частен характер №175/2015г. и

 

                  П Р И С Ъ Д И :

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.И. ЕГН ********** ***,български гражданин,живущ ***,неженен,безработен,със средно образование,неосъждан  ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 28.02.2015г. около 17.30 часа и на 01.03.2015г. около 09.30ч. в гр.Каварна улица „****“ № **,при условията на продължавано престъпление е нанесъл на Д.Б.К. ЕГН  ********** лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,изразяващи се в отток и кръвонасядане по дясна гривнена става и шията,поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.К. ЕГН ********** с адрес ***,срещу  И.Г.И. ЕГН **********  граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на 5 000/пет хиляди/ лева   представляващ претендирано обезщетение за  неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние,като недоказан.

         ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК Д.Б.К.  ЕГН  ********** с адрес *** да заплати на И.Г.И. ЕГН ********** направените от последния разноски по делото в размер на 120/сто и двадесет/ лева,за заплащане на депозит за изготвяне на допълнително заключение по назначената  СМЕ.                                                                                                                                                                                                                                

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 /петнадесет/ дневен срок пред ДОС, считано от днес.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Мотиви по НЧХД №175/2015г.по описа на Каварненски районен съд

 

        

Д.Б.К. с ЕГН ********** ***, в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу И.Г.И. ЕГН ********** *** за това, че на 28.02.2015г. около 17.30 часа и на 01.03.2015г. около 09.30ч. в гр.Каварна улица „****“ № **,при условията на продължавано престъпление е нанесъл на Д.Б.К. ЕГН  ********** лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,изразяващи се в отток и кръвонасядане по дясна гривнена става и шията,с което и е причинил лека телесна повреда обусловила временно разстройство на здравето не опасно за живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

         За причинените и неимуществени вреди,в резултат на инкриминираното деяние Д.Б.К. е предявила срещу подсъдимият И.Г.И. ЕГН ********** граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на 5000/пет хиляди/лева представляващ  претендирано обезщетение за  неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние.

         В проведеното съдебно заседание тъжителят, чрез процесуалния си представител адв.М.К. *** поддържа повдигнатото обвинение, като твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна.

         Подсъдимият И.Г.И. разбира в какво е обвинен,но не се признава за виновен.Твърди,че това което е написано в жалбата не отговаря на истината.Подсъдимият твърди в обясненията си,че на 28.02.2015г. Д.К. е отправяла спрямо него и приятелката му обидни думи и е посягала с ръце към тялото на подсъдимия,който по негови твърдения единствено се е отбранявал:“…Категорично не съм и хващал нарочно ръката да я стискам“.Отрича да е извършил деянието което му се вменява във вина.По отношение на това което се е случило на 01.03.2015г.  подсъдимият твърди,че отново е имало обиди и нападки от страна на тъжителката към него:“…Имаше и нападение от нея срещу мен,при което аз през цялото време се отбранявах“.

Процесуалния представител на подсъдимия-адв.Ж.Ж.,заявява,че подсъдимият И. не е извършил деяние което да представлява престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,тъй като причинените телесни увреждания,съгласно заключението по приетата СМЕ,представляват болка и страдание без разстройство на здравето,а това е хипотеза визирана в състава на чл.130 ал.2 от НК,за която няма повдигнато обвинение. Същият пледира за оправдателна присъда на неговия подзащитен и отхвърляне на предявения от тъжителя граждански иск.

         От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства-писмени и гласни,ценени по отделно и в тяхната съвкупност,както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от подсъдимия И.Г.И.,съдът приема за установено следното от фактическа страна:

         Към инкриминираните съгласно тъжбата дати-28.02.2015г. и 01.03.2015г.подсъдимия И.Г.И. не е бил осъждан за извършени престъпления от общ и частен характер,поради които обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало.

Ц.Ц. и И.И. са живеели на съпружески начала,като от съжителството си имат дете Г. на 5 години.Горепосочените лица са живеели в дом на улица „***“ № **.На 17.08.2014г. по взаимно съгласие се разделят и от тогава Ц.Ц. живее при майка си: Д.К. на адрес ***,заедно с дъщеря си Г..Съгласно Определение № 38/03.02.2015г. И.И. може да взима дъщеря си всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца.

На 28.02.2015г. И. е взел дъщеря си  в определеното време 07.00ч. и я е върнал в 17.00ч. след което си заминава.В 17.10ч. Ц. му звъни по телефона да донесе шапка и шал на детето които са останали при него.Около 17.45 И. отива на адреса  за да върне вещите,но на входната врата възниква скандал помежду им.В показанията си дадени в съдебно заседание на 11.12.2015г. Ц.Ц. твърди,че И. се държал агресивно,като я обиждал с нецензурни думи,следствие на което детето станало свидетел на случката се разстроило и разплакало.Ц. го вземала на ръце  и го отвела в друга стая,като в това време на вратата излязла майка и Д.К.,като според показанията на св.Ц.Ц.,И. се държал арогантно и с тъжителката К. и я обиждал:“..Чувах как И. обиждаше майка ми“.По отношение на причиненото на 28.02.2015г. на тъжителката травматично увреждане от страна на подс.И.,свидетелката Ц.Ц. дава следните показания:“..Майка ми беше жестоко разстроена след като се прибра вътре.Разказа ми,че той я е стискал за ръката.Аз не съм свидетел очевидец,аз съм слушател на това което се е случило.Видях ръката на майка ми.Ръката и беше зачервена и леко подута в областта на китката“.

         Подсъдимият твърди в обясненията си,че на 28.02.2015г. Д. К. е отправяла спрямо него и приятелката му обидни думи и е посягала с ръце към тялото на подсъдимия,който по негови твърдения единствено се е отбранявал:“…Категорично не съм и хващал нарочно ръката да я стискам“.На адреса отишъл с приятелката си С.Ц.,която останала отвън до колата.В показанията си дадени в съдебно заседание на 11.12.2015г. св.С.Ц. твърди,че когато се върнали с подс.И. обратно в къщата около 17,30ч. излязла първо св.Ц.Ц. и след 2-3 минути излязла майката на Ц.-тъжителката Д.К.,чието поведение към него момент,св.С.Ц. описва по следния начин:“..“…до 2-3 минути излезе   Д.-майка и и започна да блъска И. по главата и по корема и започнаха да го обиждат.Д. обиждаше,мен,обиждаше И.“.Подкрепящи показанията на св.С.Ц. са показанията на свидетеля С.Р.П.,който на 28.02.2015г. отивайки да види баба си,която живеела в съседство с тъжителката чул как Д.К. отправя обидни думи към подсъдимия:“…Майка ти е ***…Отивай при *** си“,при което на св.П. му станало неудобно и се прибрал в къщата на баба си.По отношение на възникналия на 28.02.2015г. инцидент разпитаната в съдебно заседание  на 11.12.2015г. св.С.С. твърди,че не е била в този момент в къщата и всичко което се е случило и е разказано от внучката и Ц. и дъщеря и Д..

Следващия ден-01.03.2015г. е ден за лични контакти на бащата с детето.Майката споделя,че вечерта Г. е имала температура,не се чувствала добре и сутринта не я вдигнала рано за да я приготви за срещата  с бащата.Събуждат се от силен трясък по входната врата и шум от разпиляване на дървата за огрев натрупани до нея.В тази насока са показанията на св.С.С.:“…Понеже започна да блъска силно,ние не отворихме вратата тогава,той събори всички дърва на земята,изсипа всичкия боклук пред входната врата“,както и показанията на св.Ц.Ц.:“..аз се събудих от силно блъскане по вратата и тропота на падащи дърва по стъпалата“.Излязла майката на Ц.-Д. К. и обяснила на И.,че детето е болно и тогава И. се опитал да влезе със сила в дома и.В показанията си св.С.С. твърди,че в този момент,в който Д.К. е разговаряла с подс.И.,свидетелката е била зад гърба на дъщеря си и видяла,как И. хваща Д.К. за блузата:“..и и скъса синджирите“.За тези действия на подсъдимия,св.Ц.Ц. научила от майка си:“…Майка ми беше с насълзени очи и трепереща.Тогава тя ми каза:“…Той ми скъса синджирите“ и видях някакви зачервявания по врата и“.Това дало повод да се обадят в Полицията.В РУ на МВР гр.Каварна е постъпил сигнал  срещу И.Г.И. на 01.03.2015г. в 09.10ч.,който е регистриран с № 283р-2352/01.093.2015г.Сигнала е приет от И.И.-*** и посетен от полицейските служители А.А.К. и Я.Ж.Я..

От показанията на разпитания в съдебно заседание на 11.12.2015г. свидетел А.К. се установява,че на 01.03.2015г. оперативния дежурен е насочил него и колегата му Я.Я. на адрес ***.На горепосочения адрес ги посрещнала тъжителката и им обяснила,че И. е дошъл да вземе детето,но тя и дъщеря и Ц. отказали да дадат детето,тъй като то е болно и И. в гнева си разхвърлял дървата за огрев.Влизайки вътре в къщата св.К. забелязал на масата скъсано синджирче,за което тъжителката твърдяла,че е скъсано от подс.И..След като са снети обяснения от присъствуващите на адреса,в управлението на полицията са снети обяснения и на И. и му е съставен протокол за полицейско предупреждение.Свидетеля К. твърди в показанията си,че не може да си спомни:“..дали е имала охлузвания Д. и от какво се е оплаквала“.В тази насока са и показанията на св.Я.Я.,който уточнява,че основно тъжителката е разговаряла със св.К. и когато К. е снемал обяснения в стая в дома на ул.“****“ № **,Я. е бил в коридора и не е присъствувал по време на снемане на обясненията.Свидетеля Я. уточнява в показанията си,че са били изпратени на адреса от оперативния дежурен М.М. по повод телефонно обаждане на тъжителката,тъй като И. вдигнал скандал и бутнал баката с дървата.

Още същия ден Ц.Ц. пуска молба срещу И.И. *** по чл.8 ал.1 от ЗЗДН.На 02.03.2015г. е издадена заповед за незабавна защита по отношение на Ц.Ц. и малолетното дете Г..Така изложените факти се потвърждават от приетото като писмено доказателство по делото  Гр.д.№ 69/2015г. по описа на Каварненски Районен съд.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява,че при възникналите инциденти на  28.02.2015г. и 01.03.2015г. пострадалата Д.К. е получила следните увреждания:-оток и кръвонасядания по дясна гривнена става и шията.Видно от заключението на СМЕ,установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин,както сочи пострадалата в тъжбата.Кръвонасядането на дясна гривнена става би могло да се получи при оказване на натиск/стискане на ръката в областта на гривнената става/, а кръвонасядането на шията-при скъсване на ланец на шията.Според заключението,в своята съвкупност уврежданията са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.

При така изложената фактическа обстановка,съдът намира следното от правна страна:

С тъжбата депозирана пред РС гр.Каварна срещу подсъдимия И.Г.И. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.С разпореждане на съдията-докладчик е даден ход на тъжбата  са посоченото престъпление,така както е квалифицирано от частния тъжител.

Подобно на обвинителния акт-за престъпленията от общ характер,така и за престъпленията преследвани по реда на частното обвинение от лицето легитимиращо се като пострадал от престъплението-частен тъжител,се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в наказателния процес.Принципно фактите,включени в обвинението и обуславящи същото следва да се съдържат и в тъжбата.От отразеното в нея става ясно,че в резултат на деянието,реализирано на 28.02.2015г. и 01.03.2015г. на пострадалата Д.Б.К.  са причинени  телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядането на дясна гривнена става получено при стискане на ръката на пострадалата в областта на гривнената става, а кръвонасядането на шията-при скъсване на ланец на шията.Тъжителят е квалифицирал деянието,сторено от подс.И.Г.И.,като такова по чл.130 ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК визира,че“който причини другиму разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК се наказва за лека телесна повреда“.

От събраните в хода на производството доказателства,а именно показанията на свидетелката С.Ц.:“..“…до 2-3 минути излезе Д.-майка и и започна да блъска И. по главата и по корема и започнаха да го обиждат“,както и обективираните на л.86 по гр.дело № 69/2015г. по описа на Каварненски Районен съд,прието като писмено доказателство по делото,показания на Д.Б.К.:“…Това да се блъскаме с И. стана като дойде в 17.00ч. на 28.02.2015г.Точно тогава той ме хвана за ръката.Там стана блъскането“ се установява,че действително между подсъдимия И.Г.И. и тъжителката Д.Б.К. е имало блъскане,дърпане,при което взаимно са си разменяли удари.Именно в такава ситуация на 28.02.2015г. и 01.03.2015г. на пострадалата Д.Б.К.  са причинени  телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядането на дясна гривнена става получено при стискане на ръката на пострадалата в областта на гривнената става, а кръвонасядането на шията-при скъсване на ланец на шията.Това обаче е телесно нараняване,което не би могло да се приеме като разстройство на здравето,каквото е изискването на чл.130 ал.1 от НК.

Съдът не намира основания показанията на св.С.П. Ц. да бъдат отхвърлени като необективни и пристрастни само заради факта,че е приятелка на подсъдимия И..След като присъствието на свидетеля С.Ц. на мястото на инцидента,както на 28.02.2015г.,така и на 01.03.2015г. се потвърждава от останалите разпитани по делото свидетели,то нейните възприятия и интерпретацията на конкретната ситуация,са не по-малко ценни от тези на свидетелите Ц. И. Ц.,С.С.С. и полицейските служители А.А.К. и Я.Ж.Я..При положение,че свидетелите А.А.К. и Я.Ж.Я. не са присъствали при извършване на инкринираното деяние,не са очевидци и не разполагат с преки впечатления за обстоятелствата,при което е било извършено и за неговия автор,показанията им не са в достатъчна степен убедителни,за да послужат като основа за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване състава на повдигнатото на подсъдимия обвинение с тъжбата по чл.130 ал.1 от НК.Събраните в противовес на тях гласни доказателства разколебават предявеното на подсъдимия обвинение и очертават като възможна собствената му версия за конкретната ситуация.Що се отнася до твърденията на свидетеля Ц. И. Ц.,че знае за причинените от страна на подсъдимият И. телесни увреждания от тъжителя Д.К.,както за инцидента възникнал на 28.02.2015г.:“…Майка ми беше жестоко разстроена след като се прибра вътре.Разказа ми,че той я е стискал за ръката.Аз не съм свидетел очевидец,аз съм слушател на това което се е случило“,така и за инцидента възникнал на 01.03.2015г.:“…Майка ми беше с насълзени очи и трепереща.Тогава тя ми каза“Той ми скъса синджирите“,същите не следва да бъдат ценени,тъй като се касае за опосредени показания,т.е. свидетелят не възпроизвежда непосредствено възприет от него факт,а онова което е чул от тъжителя за този факт.По същите съображения не следва да бъдат ценени показанията на св.С.С.С. относно инцидента възникнал на 28.02.2015г.,тъй като свидетелят не възпроизвежда непосредствено възприет от него факт,а онова което е чул от тъжителя и св.Ц.Ц. за този факт:“…Те ми го разказаха,аз не съм го видяла,защото не бях там“.Действително св.С.С.С. е пряк свидетел очевидец на възникналия на 01.03.2015г. инцидент,но с оглед на установените по делото данни,че действително между подсъдимия И.Г.И. и тъжителката Д.Б.К. е имало блъскане,дърпане,при което взаимно са си разменяли удари,очевидно е,че в показанията си св.С.Ставрева явно премълчава за определени действия на тъжителката,между които и осъщественото от подс.И. е налице причинно-следствена връзка.

В хода на съдебното следствие от заключението по назначената, изготвена и приета от съда съдебно-медицинска експертиза се установило,че Д.Б.К. е получила следните увреждания:-оток и кръвонасядания по дясна гривнена става и шията и същите са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.Или в своята съвкупност тези увреждания покриват състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК,каквото обвинение с тъжбата няма повдигнато.

При така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка,както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира,че подсъдимият И.Г.И. не е извършил престъпление по чл.130 ал.1 от НК,поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.Не се доказа по някакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин,а именно ,че на 28.02.2015г. около 17.30 часа и на 01.03.2015г. около 09.30ч. в гр.Каварна улица „****“ № **,при условията на продължавано престъпление подсъдимият И.Г.И. е нанесъл на Д.Б.К. ЕГН  ********** лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

По силата на чл.103 ал.1 от НПК,тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от подсъдимия,независимо от съдържанието на неговите обяснения,независимо от невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане,бележка или възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя.Следователно ако в резултат на своята процесуална активност частния тъжител не съумее да докаже,че подсъдимият е виновен,съдът следва да постанови оправдателна присъда.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,не се доказа по безспорен и несъмнен начин,подсъдимият И.Г.И. да е причинил на Д.Б.К. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Заедно с посоченото до момента следва да се отбележи,че признаването на подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение се налага и поради други съображения,свързани с несъставомерността на престъплението от субективна страна,защото телесната повреда не би могла да се счита за умишлено причинена.От доказателствата по делото,цитирани по-горе се установява,че действително между подсъдимия И.Г.И. и тъжителката Д.Б.К. е имало блъскане,дърпане,при което взаимно са си разменяли удари,което не е достатъчно да обоснове единствено възможната умишлена форма на вина-евентуалния умисъл,за чието съществуване е нужно да има допускане на вероятността за настъпване на обществено-опасните последици от съответното действие,произтичащи съответно от стискане на ръката в областта на гривнената става при инцидента на 28.02.2015г. и скъсване на ланец на шията,при инцидента на 01.03.2015г.Доколкото обаче настъпването на това събитие не е неминуема последица от самите действия,а е зависело и от поведението на тъжителката,което подсъдимият не само,че не е бил длъжен,но и не би могъл да предвиди,то телесната повреда се явява причинена по-скоро при условията на непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК.Посочената форма на вина обоснова друго самостоятелно основание за оправдаването на И.Г.И.,тъй като наказателната отговорност за причинена лека телесна повреда се носи само ако тя е умишлена-аргумент за противното от съдържанието на чл.133 от НК.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на изложените по-горе,произтичащи от нея доводи и съображения,съдът прие за неосъществено от обективна и субективна страна на 28.02.2015г. около 17.30 часа и на 01.03.2015г. около 09.30ч. в гр.Каварна улица „****“ № **,при условията на продължавано престъпление подсъдимият И.Г.И. да е нанесъл на Д.Б.К. ЕГН  ********** лека телесна повреда,изразяваща се в отток и кръвонасядане по дясна гривнена става и шията,довела до временно разстройство на здравето,неопасно за живота,попадащо извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така предявеното против него обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

         Съдът отхвърли  предявения от Д.Б.К. ЕГН ********** с адрес ***,срещу  И.Г.И. ЕГН **********  граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на 5 000/пет хиляди/ лева   представляващ претендирано обезщетение за  неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние,като недоказан по следните съображения:

         Гражданския иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така защото основанията и размера на иска се определят от престъплението,предмет на обвинението по конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които характеризират от обективна и субективна страна деликтния състав поначало съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск споделя съдбата на обвинението.За това,след като в наказателния процес се установи,че деянието не е извършено от подсъдимия,последния следва да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск следва,че презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение,защото въпросите за вината,нейното доказване и разпределение на доказателствената тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84 от НПК.Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда за неимуществени вреди с извършеното от подсъдимия престъпление-лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на лека телесна повреда обусловила временно разстройство на здравето не опасно за живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.Ето защо след като се установи от събраните по делото доказателства,че това престъпление не е извършено от подсъдимия,същият следва да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.

         Водим от гореизложените съображения,Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: