П Р И С Ъ Д А

 

гр. Каварна, 15.02.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря А.М.,

след като разгледа докладваното от съдията НЧХД 259 по описа за 2015 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2015г. на улица в с.В. общ.К., причинил лека телесна повреда на Б.О.И., ЕГН********** ***, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, без разстройство на здравето, вследствие нанесени удари с крак/ритници/ в областта на лявото бедро на пострадалия, поради което на осн. чл. 130, ал.2, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000/хиляда/лв.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 27.09.2015г. на улица в с.В. общ.К., причинил лека телесна повреда на Б.О.И., ЕГН********** ***, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, без разстройство на здравето, вследствие нанесени удари с бухалка по бедрата на двата крака – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК  ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д., сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, претърпени в резултат на инкриминираното деяние по чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до 1500/хиляда и петстотин/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, да заплати по сметка на КРС сумата от 20,00/двадесет/ лева, представляваща държавна такса 4% върху уважения размер на гражданския иск, съгласно т.10 от Тарифа №1 от ЗДТ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д. сумата от 500лева /петстотин лева/, представляваща сторени от него съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д. сумата от 12,00/дванадесет/ лева, представляваща заплатена от него държавна такса за образуване и водене на наказателното производство.

 

           

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.

 

 

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Мотиви към присъда по НЧХД № 259/2015г.

по описа на КРС.

 

С частна тъжба Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез своята майка и законен представител Л.С.Д. е повдигнал обвинения срещу И.Г.К., роден на ***г***, общ.К., улул.“Ш.“ №*, български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** и същия е предаден на съд за престъпления по чл. 130, ал.1 от НК. За причинените му не имуществени вреди, в резултат на инкриминираните деяния И. е предявил граждански иск срещу подсъдимия К. в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

В съдебно заседание частния тъжител, чрез своя процесуален представител заявява, че поддържа обвинението, съобразно неговата корекция в с.з. и оттегляне на жалбата относно причинени на ч.тъжител телесни увреждания. Поддържа жалбата и повдигнатите обвинения за понесени от ч.тъжител болки и страдания, вследствие извършеното от подс.К. деяние. Приема, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява и доказва вината на подсъдимия. Изтъква, че от приложените медицински документи е видно, че са констатирани следи от тези удари. От заключението на съдебния медик е видно, че е  напълно възможно нараняванията да са получени по съответния начин и в съответното време. Заявява, че нанасянето на ритниците по краката на ч.тъжител се доказва от твърденията на двамата свидетели – А.И. и Н.В., които са очевидци. Изтъква, че не е поискал изготвянето на съдебно-медицинска експертиза във връзка с направеното  изменение на обвинението за претърпени болки и страдания. Една експертиза би дала заключение само относно това, какви последици за здравето ще настъпят евентуално в бъдеще. Обвинението е за единствено за безспорното - това, че се касае за претърпени болки и страдания. В експертизата едва ли би могло да се посочи, какви точно болки и страдания е изпитал моят ч.тъжител.

По отношение на гражданския иск. Счита, че предявения иск за 1500 лева ще покрие причинените неимуществени вреди на гр.ищец, който е младо момче, физиката му е съвсем крехка. Поддържа гражданския иск в размер на 1500 лв., така както е предявен, както и заплащане на съответните разноски.

Подсъдимият И.Г.К. се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в с.з. Защитникът му счита повдигнатото с процесната тъжба обвинение за неоснователно и недоказано. Оспорва твърдяната в тъжбата фактическа обстановка. Релевира доводи за противоречие в показанията на свидетелите в с.з. и ддените в хода на прокурорската проверка. Изтъква, че не са налице категорични доказателства за причинените телесни увреждания. Приема, че в това производство не се е събрал  пълен доказателствен материал, от който да се извлече осъдителна присъда. Моли съда да оправдае подсъдимия, както и да отхвърли гражданския иск.

В хода на съдебното следствие подс.К. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Родителите на подсъдимия живеели в с.В. общ.К.. Подс.К. и брат му били земеделски производители и обработвали земи в района на родното си село. В двора на къщата на родителите си, те съхранявали техниката и инвентара си. На 27.09.2015г. подс.К. и брат му – св.М. К. обработвали земята. Тъй като се наложила смяна на машинно масло, подсъдимият тръгнал с автомобила си за с.В. където от къщата на родителите си да вземе машинно масло. При движението си по главната улица в с.В. около 17-17,30 часа изведнъж срещу него движейки се със сравнително висока скорост се задал конски впряг с каруца, управляван от ч.тъжител – непълнолетния И.. Поради повреда във впряга, каруцата била трудно управляема и се насочила към автомобила на подсъдимия. Той направил опит да избегне сблъсък и максимално отклонил автомобила от посоката му на движение. В последния момент, преди сблъсъка, ч.тъжител все пак успял да отклони коня и предотвратил челен сблъсък с автомобила, управляван от подсъдимия. Ч.тъжител продължил движението с впряга, а подс.К. отишъл до дома на родителите си. Взел необходимото масло и след това отишъл с автомобила си до нивата, където го чакал брат му. Около 18 часа те приключили работа и поотделно си тръгнали към дома на родителите си. Първи там пристигнал подс.К.. Той споделил с майка си, че кон с каруца е щял да го блъсне и се е изплашил. След като и брат му се върнал, двамата потеглили с автомобила на подсъдимия към гр.К.. Автомобила бил управляван от подсъдимия. При движението си по улица в селото, подс.К. забелязал вървящия от лявата страна по улицата частен тъжител. Спрял автомобила непосредствено до него, в ляво на пътното платно. Излязъл от автомобила, като в лявата си ръка държал предмет – черен на цвят, наподобяващ палка. С другата си ръка хванал дрехата на ч.тъжител, в областта на гърдите и врата и започнал да го псува. Ритнал го с крак в областта на лявото бедро.Ч.тъжител се разплакал и се молел на подсъдимия да го пусне и да спре да го бие. В този момент св.Н.В., чиято къща била непосредствено до мястото на инцидента, видяла какво се случва и излязла на двора. Извикала на подсъдимия „Бате И., защо биеш това дете“. Подсъдимият отговорил „майка му циганска да еба…щяхме да направим голяма беля“. След това пуснал ч.тъжител, качил се в автомобила и потеглил. В автомобила на въпрос на брат си какво се е случило, подсъдимият обяснил за инцидента с каруцата.

От приложените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 27.09.2015г. от ФСМП-К. и Съдебно-медицинска консултация е видно, че в деня, непосредствено след нанесените му удари, по двете бедра на ч.тъжител са били установени охлузвания и кръвонасядания.

За нанесения му побой майката на ч.тъжител подала сигнал в РУМВР - К., по който била образувана преписка вх.№653/2015г. по описа на РП-К.. Проверката по сигнала приключила с постановление на РП К. по преписка с вх.№ 653/2015г., с което се постановявал отказ да се образува наказателно производство поради липса на престъпление от общ характер.

За да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът изхожда от показанията на всички разпитани в хода на съдебното производство свидетели, а именно: подс. И.Г.К. и свидетелите А.И.И., Н.С.В., М. Г.К., чиито показания намира за обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира показанията на св. М. Г.К., с изключение на твърдението му, че брат му – подс.К. не е държал никакъв предмет в ръката си и не е удрял и ритал ч.тъжител И., като намира, че показанията му в тази част са резултат от близките му роднински отношения с подсъдимия и от стремежа му да подпомогне неговата защитна теза.

Съдът кредитира представените и приложени към доказателствения материал по делото писмени доказателства: фиш за спешна медицинска помощ от 27.09.2015г. изд.на Б.О.И.; съдебно медицинска консултация №264/2015г. изд. от д-р Димитър Димитров, писмо с изх.№283000-2914 от 19.11.2015г. на РУ К. с приложени към него: докладна записка от 18.11.2015г.; характеристични данни за лицето И.Г.К., справка за съдимост с рег.№373 от 24.11.2015г. на И.Г.К., амбулаторен лист №10 от 06.10.2015 год. изд. от д-р Мария Томова, преписка с вх.№653/2015г. по описа на РП, характеристични данни за лицето Б.О.И..

Съдът приема за безспорно установено, че подс.К. е нанесъл поне един от твърдените удари с крак/ритници/ на ч.тъжител, в областта на лявото бедро. Макар и подс.К. да отрича да го е удрял, от показанията на св.А.И. и Н.В. е видно, че и двамата са видели нанасянето на поне един такъв удар от страна на подсъдимия. Освен това и двамата са го чули да псува и обижда частния тъжител. Подсъдимият отрича да е нанасял удари на частния тъжител, но заявява, че го бил хванал за ръката, за да му направи забележка за предотвратения инцидент с каруцата преди това. Съдът приема, че тези обяснения на подсъдимия са резултат от една страна на даде някакво обяснения за факта, че е спрял именно до ч.тъжител, излязъл е от автомобила и го е държал, а в същото време да оневини себе си.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия И.Г.К. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, като на 27.09.2015г. на улица в с.В. общ.К., причинил лека телесна повреда на Б.О.И., ЕГН********** ***, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, без разстройство на здравето, вследствие нанесени удари с крак/ритници/ в областта на лявото бедро на пострадалия.

От субективна страна престъплението е осъществено при форма на вината  пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици на деянието и пряко е целял тяхното настъпване. Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че следва задължително да бъде изготвена съдебно-медицинска експертиза, която да установи вида на телесното увреждане. Обвинението е по чл.130, ал.2 от НК, за причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Болката и страданието следва да са в причинно следствена връзка с действия на подсъдимия. В случая съдът приема за безспорно доказано нанасянето от страна на подсъдимия на удар/поне един/ с крак, в областта на лявото бедро на частния тъжител. От представената по делото медицинска документация  безспорно се доказва, че непосредсдтвено след деянието, лекари са установили охлузвания и кръвонасядания именно в областта на лявото бедро на чл.тъжител. Експертиза се допуска и назначава в случай, че познанията на съда в определена област са недостатъчни за преценка на съществуващите факти. В конкретния казус съдът приема, че е достатъчно компетентен да установи, дали вследствие доказания удар, нанесен от подсъдимия, ч.тъжител би понесъл болка и страдание, предвид наличието на видими белези по тялото му от удара.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието на подс. И.К. и като установи наличието на предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, го освободи от наказателна отговорност. Съдът прие, че предвид  извършеното деяние, неговата степен на обществена опасност, както и обществената опасност на дееца, следва на подс.К. да бъде наложено административно наказание „Глоба“ в границите на предвидения в закона минимум от 1000лв.

Предвид липсата на категорични доказателства в тази насока, съдът прие подс.К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.09.2015г. на улица в с.В. общ.К., причинил лека телесна повреда на Б.О.И., ЕГН********** ***, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, без разстройство на здравето, вследствие нанесени удари с бухалка по бедрата на двата крака – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК  ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

Относно предявеният гражданският иск:

Тъжителят е претендирал заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се претърпени болки и страдания, унижение и тревоги в резултат на нанесената лека телесна повреда в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

По делото безспорно се установи, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда изразяваща се в нанасяне на удар с крак в областта на лявото бедро, които са му причинили болки и страдания.

Съдът  намира, претендираният размер за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания за завишен, предвид характера на телесното увреждане и обстоятелството, че за част от повдигнатите обвинения и съответно нанесени увреждания не бяха събрани категорични доказателства.

Така посоченото обезщетение, в претендираният размер не съответства на справедливостта и преживените болки и страдания, поради което съдът осъди подсъдимия  И.Г.К., да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д., сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, претърпени в резултат на инкриминираното деяние по чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до 1500/хиляда и петстотин/ лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът счита, че определеното обезщетение съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливост и е съобразено с изтърпените болки и страдания от пострадалия.

Съдът осъди подсъдимия К., да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д. сумата от 500лева /петстотин лева/, представляваща сторени от него съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник.

Съдът осъди подсъдимия К., да заплати по сметка на КРС сумата от 20,00/двадесет/ лева, представляваща държавна такса 4% върху уважения размер на гражданския иск, съгласно т.10 от Тарифа №1 от ЗДТ.

Съдът осъди подсъдимия К., да заплати на Б.О.И., ЕГН********** ***, чрез неговата майка  Л.С.Д. сумата от 12,00/дванадесет/ лева, представляваща заплатена от него държавна такса за образуване и водене на наказателното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: