П Р И С Ъ Д А

 

гр. Каварна, 10.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: ЖИВКО Г.

 

при участието на секретаря Е.Ш., след като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 288 по описа за 2015 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23/24.12.2013г. в гр.***, пред снек бар „***”, в съучастие като извършител с Б.К.О. причинил лека телесна повреда на А.Т.А. ***, изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки, вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на осн. чл. 130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000/хиляда/лв.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23/24.12.2013г. в гр.***, пред снек бар „***”, в съучастие като извършител със С.М.Д. причинил лека телесна повреда на А.Т.А. ***, изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки, вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата/лицето/ и нанасяне на ритници с крак в областта на корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на осн. чл. 130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000/хиляда/лв.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Б.  -  ЕГН **********, роден в гр.Варна, адрес ***,  български гражданин, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 23/24.12.2013г. в гр.***, пред снек бар „***”, причинил лека телесна повреда на А.Т.А. ***, изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки, вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и нанасяне на ритници с крак в областта на корема, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК  ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОСЪЖДА подсъдимите С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, да заплатят СОЛИДАРНО на А.Т.А. - роден на ***г. в  гр.Каварна, ЕГН **********,***, български гражданин, сумата от 2000/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, претърпени в резултат на инкриминираното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до 15000/петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на КРС сумата от 80,00/осемдесет/ лева, представляваща държавна такса 4% върху уважения размер на гражданския иск, съгласно т.10 от Тарифа №1 от ЗДТ.

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от частния тъжител А.Т.А. - роден на ***г. в  гр.Каварна, ЕГН **********,***, български гражданин срещу подсъдимите С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Д.И.Б.  -  ЕГН **********, роден в гр.Варна, адрес ***,  български гражданин, неосъждан, граждански иск на стойност 1897,16лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и 16 стотинки/ за причинени имуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО като неоснователен Солидарно предявения от частния тъжител А.Т.А. - роден на ***г. в  гр.Каварна, ЕГН **********,***, български гражданин срещу подсъдимия Д.И.Б.  -  ЕГН **********, роден в гр.Варна, адрес ***,  български гражданин, неосъждан граждански иск на стойност 15000лева /петнадесет хиляди лева/ за причинени от подсъдимия неимуществени вреди.

ОСЪЖДА подсъдимите С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, да заплатят СОЛИДАРНО на А.Т.А. - роден на ***г. в  гр.Каварна, ЕГН **********,***, български гражданин, сумата от 1094,31/хиляда деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/лева, представляваща сторени от него съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник,комплексна съдебно-медицинска,съдебно-псхиатрична и психологическа експертиза и разноски по призоваване на свидетели.

ОСЪЖДА подсъдимите С.М.Д. - ЕГН **********,  роден в гр.Каварна, адрес ***, български гражданин, неосъждан и Б.К.О. - ЕГН**********, роден в гр.Варна, адрес ***, български гражданин, неосъждан, да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на КРС сумата от 12,00/дванадесет/ лева, представляваща държавна такса за образуване и водене на наказателното производство.

ОСЪЖДА А.Т.А. - роден на ***г. в  гр.Каварна, ЕГН **********,***, български гражданин, да заплати на подсъдимия Д.И.Б.  -  ЕГН **********, роден в гр.Варна, адрес ***,  български гражданин, неосъждан, сумата от 800лева /осемстотин/лева, представляваща сторени от него съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.

 

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Мотиви по НЧХД №288/2015г. по описа на Каварненски районен съд.

                                                                        

Делото е образувано по разпореждане на Председателя на Каварненски районен съд по подадена тъжба от А.Т.А. с ЕГН ********** *** срещу С.М.Д. ЕГН ********** с адрес ***,Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** и Б.К.О. ЕГН ****** с адрес ***,за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

На основание чл.84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане предявеният в настоящото наказателно производство от А.Т.А. ЕГН ********** с адрес *** лично и чрез процесуалните си представители адв.М.К.-ДАК и адв.С.В.-ВАК граждански иск срещу подсъдимите С.М.Д. ЕГН ********** с адрес ***,Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** и Б.К.О. ЕГН ********** с адрес *** за претърпени следствие извършеното от тях деяние неимуществени вреди в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева,които следва тримата подсъдими да заплатят солидарно,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата,както и граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 1897,16/хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лева представляващи извършени от тъжителя до момента  разходи по проведено лечение-платени лекарства,болничен престой,изследвания,пътни разноски във връзка с пътуване до гр.Варна и гр.Добрич,също солидарно предявен срещу тримата подсъдими,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание пред Районен съд гр.Каварна частния тъжител и граждански ищец чрез упълномощения по делото повереник адв.М.К. заявява,че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О..Счита,че от събраните доказателства се установява фактическата обстановка,такава каквато е изложена в тъжбата.Намира обвинението за доказано от фактическа и правна страна.С оглед на това моли съда да постанови съдебен акт,с който да признае подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О. за виновни и да им определи наказание съответствуващо на степента на вината им.В съдебно заседание поддържа и предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева,които следва тримата подсъдими да заплатят солидарно,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата,както и граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 1897,16/хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лева представляващи извършени от тъжителя до момента  разходи по проведено лечение-платени лекарства,болничен престой,изследвания,пътни разноски във връзка с пътуване до гр.Варна и гр.Добрич,също солидарно предявен срещу тримата подсъдими,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.Моли и за присъждане в полза на доверителя и на направените по делото разноски.

Подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О. редовно призовани,не се явяват,представляват се от упълномощения им защитник.С оглед редовното призоваване на подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О.,като същите не са посочили уважителни причини за неявяването си,изпълнена е процедурата по чл.254 ал.4 от НПК и разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите/още повече,че не касае за обвинение за тежко престъпление/ няма да попречи за разкриване на обективната истина настоящия съдебен състав приема,че действително са налице основания за провеждане на делото по реда на чл.269 ал.3 т.3 от НПК,като в рамките на подготовката на делото за разглеждане в открито съдебно заседание,с разпореждането си съдията докладчик е взел мерки за уведомяване на лицата,които се предават на съд,че при неявяване в съдебно заседание би могло делото да се разгледа в тяхно отсъствие.

         Защитникът на подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О.-адв.Г.Г. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание,че по никакъв начин не се доказват твърденията,изложени в тъжбата на А.Т.А. против подсъдимите.Пледира,че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Счита,че не са налице доказателства които да обвързват категорично действията на подсъдимите с настъпилия вредоносен резултат.Подлага на подробен и задълбочен анализ събраните доказателства по делото,включително и откъм достоверност що се касае до гласните доказателствени източници.Акцентира на конкретното поведение на подзащитните му в аспекта на предхождащото го такова на частния тъжител,включително в обрисуваната цялостна картина по случая от гледна точка характера и развитието на техните отношения във времето.Моли  съда да признае за невиновни подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О.,респективно същите да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение,тъй като не били извършили описаното в тъжбата престъпление.С признаването им за невиновни,моли да бъдат отхвърлени и предявените граждански искове,за причинени съответно имуществени и неимуществени вреди,като недоказани,а като последица-присъдени в полза на подзащитните му на направените съдебни разноски по договор за правна помощ  от 09.02.2015г. и от  29.01.2016г.,на основание чл.190 от НПК.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

 

  ОТ ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

 

Подсъдимият С.М.Д. ЕГН ********** с адрес *** е роден на ***г***,български гражданин,със средно образование,завършил **** през 2011г.,безработен,неженен.

         Видно от приложената по делото справка за съдимост,рег.№ 391,издадена от Районен съд гр.Каварна на 08.12.2015г. подсъдимият С.М.Д. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В представените характеристични данни за подсъдимия С.М.Д. се сочи,че липсват данни за криминалистическа регистрация на лицето.Същият не е криминално проявен,не е осъждан,не се ползва с добро име сред обществеността в гр.***,движи се в компанията на криминално проявени лица.

Подсъдимият Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** е роден на ***г. в гр.Варна,български гражданин,със средно образование,завършил **** гр.*** през 2012г.,безработен,неженен.

         Видно от приложената по делото справка за съдимост,рег.№ 393,издадена от Районен съд гр.Каварна на 08.12.2015г. подсъдимият Д.И.Б. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В представените характеристични данни за подсъдимия Д.И.Б. се сочи,че липсват данни за криминалистическа регистрация на лицето.Същият не е криминално проявен,не е осъждан,не се ползва с добро име сред обществеността в гр.***,движи се в компанията на криминално проявени лица.

Подсъдимият Б.К.О. ЕГН ********** с адрес *** е роден на ***г. в гр.Варна,български гражданин,със средно образование,завършил **** гр.***,безработен,неженен.

         Видно от приложената по делото справка за съдимост,рег.№ 392,издадена от Районен съд гр.Каварна на 08.12.2015г. подсъдимият Б.К.О. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В представените характеристични данни за подсъдимия Б.К.О. се сочи,че липсват данни за криминалистическа регистрация на лицето.Същият не е криминално проявен,не е осъждан,не се ползва с добро име сред обществеността в гр.***,движи се в компанията на криминално проявени лица.

На 23.12.2013г. частния тъжител А.А. бил в компания на свои приятели.Сред бил и свидетеля М.Д.Д..Всички освен свидетеля М.Д. употребили алкохол.По-късно вечерта компанията посетила снек бар „***“.До там се придвижили с лекия автомобил на частния тъжител управляван от св.Д.,който не пил алкохол през цялата вечер.В заведението продължили с употребата на алкохол.Частния тъжител често излизал пред заведението.При едно от излизанията си  видял паркирания срещу заведението полицейски автомобил и се приближил към него. С него бил негов приятел-Ж. Г..Частния тъжител попитал  полицейските служители –св.К. и З. защо спират само него и го глобяват,а не спират други водачи.Св.З. му казал,че пречи да изпълняват служебните си задължения и го помолил да се отдръпне.Частния тъжител се извинил  и се върнал заедно със своя приятел в бар „***“.Около 24 часа пристигнали подсъдимите С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О..Срещнали се с други свои приятели,които били в заведението.Около 01-01,30 часа на 24.12.2013г. навън при подсъдимите отишъл частния тъжител.Той започнал разговор с подс.Б..Бил във видимо нетрезво състояние.Частния тъжител заговорил за някакъв инцидент,при който с подсъдимия Б. управлявали автомобилите си.Започнал да му търси сметка защо го е „засякъл“.Подсъдимите се обърнали към него с прякора му „***“ и му казали да се прибира в заведението,защото е пиян.Частния тъжител се опитал да удари подс.Б.,но той се дръпнал и частния тъжител само съборил шапката му.В отговор подс.Б. го изблъскал.В този момент подсъдимия С.Д. ударил частния тъжител с ръка  в областта на дясното рамо и частния тъжител паднал на земята.Подсъдимите Д. и О. му нанесли удари с крак/ритници/ в областта на корема.През това време свидетелите Д.,А. и Д. излезли пред заведението,като св.Д. застанала пред подс.Д.,за да му попречи отново да удари частния тъжител.Св.Д. казал на подс.Д.:“*** стига толкова,оставете го“.След това помогнал на частния тъжител да се изправи.Частния тъжител се изправил и попитал подсъдимите „Защо го правите това?“.В този момент подс.Д. избутал св.Д. и отново го ударил с юмрук в тилната област на главата в дясно,между врата и брадата.Частния тъжител залитнал.Св.Д. дръпнала подс.Д. за да не удря повече частния тъжител.Непосредствено след това подс.О. казал“С Вас ли ще се занимавам,майка Ви да еба“,засилил се и с отскок ударил с юмрук в областта на носа и устата частния тъжител.Той паднал на земята,като при падането ударил главата си в бордюра на намиращата се там градинка.След това подс.Д. казал на останалите подсъдими,“хайде оставете го,да си ходим“ и тримата подсъдими  заминали и се скрили зад намиращ се наблизо жилищен блок.Свидетелите помогнали на частния тъжител да се изправи,след което той си тръгнал пеш.Св.Д. тръгнал след тримата подсъдими,за да разбере каква е била причината за побоя.Те му казали,“прибирай си приятеля,прибирай си бацилите“.Подс.О. заявил „нищо,той си го заслужаваше,поне се поразвихрихме малко“.Св.Д. се върнал в заведението и разбрал,че частния тъжител си е тръгнал пеш.Качил се в автомобила му и потеглил по посока пощата в гр.***.По пътя срещнал частния тъжител,който вървял по улицата и тъкмо бил в района на кръстовището пред пощата.Спрял и го качил в автомобила.Забелязал,че по устата и носа на частния тъжител има кръв.Частния тъжител пожелал да го закара до дома му и св.Д. го закарал.На сутринта частния тъжител почувствал главоболие и гадене и потърсил медицинска помощ във ФЦСМП гр.***,като след това бил изпратен за изследване в МБАЛ гр.Добрич,където бил хоспитализиран.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза,която съдът прие като обективна,обоснована и безпристрастна е видно,че в резултат от инкриминираните деяния-удари,частния тъжител А. е получил следните телесни и психически увреждания: Закрита черепно мозъчна травма /ЧМТ/ с оток и кръвонасядане в тилната част на главата,сътресение на мозъка.Вещите лица приемат,че установеното увреждане е резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети и би могло да се получи по време и начин,както сочат показанията на свидетелите-нанесен удар с юмрук,с последващо падане по гръб на земята.В приложената епикриза на ИЗ е била приета диагноза,пукване на тилна кост,контузия на мозъка.При извършената  тройна СМЕ с участието на специалист по образна диагностика и невролог не се приема,че е налице контузия на мозък и пукване на тилната кост.Същевременно клиничната картина по време на престоя в болницата е давала само дискретни неврологични прояви.При тези данни вещите лица  приемат,че  следствие на нанесения побой на А. черепно мозъчната травма изразена със сътресение на мозъка е обусловила временно разстройство на здравето не опасно за живота.

По отношение на описаните в медицинска документация от месец април 2014г. Дифузна травма на главния мозък и травматична церебрастения изтъква,че те се обуславят на съобщени от пострадалия оплаквания и интерпретацията на представената епикриза.Не са отразени обективни данни от времето на изследванията които да  подкрепят поставените диагнози.Характера на полученото ,увреждане не предполага продължителен период на възстановяване.Обичайно този тип увреждания преминава в рамките на 14-21 дни.

По отношение на възложеното психологично освидетелствуване,вещите лица приемат,че тъжителя А.Т.А. е здрав в психично отношение.Случилото се е било значим стрес за него.Тъй като е причинена вреда на организма,описана от ВЛ-съдебен медик,то здравето за освидетелствувания,става първостепенна ценност.Налице са страхове да не се повтори подобен инцидент,страхове от нападателите.Освидетелствувания е станал по-затворен,независимо,че като насоченост е екстраверт/отворен към другите,социален/.Станал е по-лабилен и неспокоен.Като тип ВНД А.А. е с черти и особености от холеричния темперамент/описани подробно в изнесените резултати/,които също допринасят за неговата нестабилност,още по-повишена чувствителност и сензитивност.Налице е нисък фрустрационен толеранс,индиректна агресивна насоченост,която би могла да провокира ответната страна в една ситуация.

В заключение вещите лица приемат,че освидетелствувания след получената травма на 23.12.2013г. и отчитайки характера му,той е бил с Посттравматичен  церабрастенен синдром.След подробно обсъждане на психиатричното изследване и психиатричното интервю и запознаването със СМЕ вещите лица приемат,че диагностицираните невротичност и тревожност,при частния тъжител са присъщи на неговата биологична основа/тип ВНД/ и не покриват критериите за психично разстройство.

Изложените фактически положения,съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства-показанията на свидетелите М.Д.Д.,М.С. Д.,С. Т.А.,М.Т.Т.,М.Б.С.,М.Е. К.,К.К.К. и З.Д.З.,заключенията на вещите лица  по възложената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза,приложените и приети: епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г.,справка за съдимост на С.М.Д.,Д.И.Б. и Б.К.О.,изготвени от РУ“Полиция“ гр.***,характеристични данни на подсъдимите,удостоверение № 9/30.04.2014г. с приложени към него медицински документи.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

 

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на съдебното следствие доказателства.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д.,М.Е. К.,К.К.К. и З.Д.З. и ги приема за последователни,непротиворечиви относно главния факт на доказване,безпристрастни и обективни.Начина по който свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. изясняват фактите за случилото се по време на инцидента дава основание да се приеме,че тези свидетели са  очевидци на инцидента и дават достоверни показания за случилото се. Свидетеля М.С. Д. в показанията си дадени в съдебно заседание на 24.11.2014г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г. ,споделя преките си впечатления от деятелността на подс.С.М.Д. по време на инцидента възникнал на 23.12.2013г. в снек бар „***“ в гр.***:“…С. удари с дясната си ръка А. по ръката и след това той падна на земята“,“…Н. се изправи и пак тръгна към С.“,“С. го бутна и удари Н. долу по брадата и той залитна“,“..Удари го от дясната страна по рамото и Н. падна“,“..След това С. пак го удари“,“…Вторият път го удари от дясната страна на брадата“,“..С. удари втори път Н.,но той не падна,а залитна“,“…Когато С. го удари в рамото,първия удар който аз видях,тогава Н. падна на земята“,“..Те бяха лице в лице и го удари в лявото рамо с дясната ръка и Н. падна на дясната си ръка“. Относно деятелността на подс.Б.К.О. по време на инцидента възникнал на 23.12.2013г. в снек бар „***“ в гр.*** свидетелката М. Д. дава следните показания:“..Скочи от стъпалата и удари Н. право в носа“,“..Н. падна и си удари главата в градинката,задната част на главата“,“Б. го удари в носа“. Свидетеля С. Т.А. в показанията си дадени в съдебно заседание на 24.11.2014г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г. споделя преките си впечатления от деятелността на подс.С.М.Д. и подс.Б.К.О. по време на инцидента възникнал на 23.12.2013г. в снек бар „***“ в гр.***:“..Аз видях два удара,един от С. и един от Б.“,“От Д. не съм виждал удар“,“От С. удар в брадичката,от Б. в носа“,“Б. и Д. го ритаха в ребрата,в корема“.В показанията си свидетеля М.Д.Д. /дадени в съдебно заседание на 24.11.2014г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г./ заявява,че след като частния тъжител е паднал на земята,двама или трима от подсъдимите са започнали да го ритат в областта на корема:“..По едно време се обърнах и тогава видях-Б.,Д. и С.“,“..Видях Н. на земята и видях,че го ритат“,“Не го ритаха тримата“,“Мисля,че двамата или единият от тях го ритаха,сигурен съм,че единият е Б.,за другите не съм сигурен и не мога да потвърдя“,“..Видях,как С. удари Н.,отзад по главата с юмрук,той се замая,залюля се,но не падна“,“Б. удари Н. с юмрук в носа“,“..Н. падна и си удари главата в бордюра“.В тази насока са и показанията на свидетеля М.Е. К./дадени в съдебно заседание на 04.05.2015г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г./,без да уточнява кой е нанесъл удари на тъжителя по време на инцидента на 23.12.2013г.“..Тогава в галамацията видях,че Н. пада на земята,минаваха хора отпред и някой започна да го рита в областта на тялото..Не съм видял конкретно някой да удря Н..Видях,че Д. посегна,но не го удари…Имаше хора,видях,че някой рита Н...Мисля,че Н. беше леко настрани,седнал и някой го удряше“.

Съдът не намира основания показанията на св.С. Т.А. и св.М.Д.Д. да бъдат отхвърлени като необективни и пристрастни само заради факта,че св.А. е брат на тъжителя,а свидетеля Д. е приятел на тъжителя.След като присъствието на свидетелите Ст.А. и М.Д. на мястото на инцидента на 23.12.2013г. се потвърждава от останалите разпитани по делото свидетели,то възприятията и интерпретацията на конкретната ситуация от страна на свидетелите А. и Д.,са не по-малко ценни от тези на останалите свидетели.При положение,че свидетелите С. Т.А. и М.Д.Д. са присъствали при извършване на инкринираното деяние  са очевидци и разполагат с преки впечатления за обстоятелствата,при което е било извършено и за неговите автори,показанията им са в достатъчна степен убедителни,за да послужат като основа за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване състава на повдигнатото на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. обвинение с тъжбата по чл.130 ал.1 от НК.Свидетеля Д. твърди,че поне двама от подсъдимите са ритали тъжителя,като е категоричен,че подс.О. е бил един от тях.Свидетеля Ст.А. заявява:“..Аз видях два удара,един от С. и един от Б.“,“От Д. не съм виждал удар“,“От С. удар в брадичката,от Б. в носа“,“Б. и Д. го ритаха в ребрата,в корема“.Според разбирането на настоящия съдебен състав показанията на св.М. К. също следва да бъдат ценени,тъй като се отнасят до правнорелевантни за делото факти. Свидетеля М. К. заявява,че не видял кой точно е ритал тъжителя,но е категоричен,че е видял подобни ритници,които са били нанасяни на тъжителя.Следователно предмет на показанията на свидетеля М. К. са факти на обективната действителност,които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които се отнасят  към предмета на доказване.

В разпита си в съдебно заседание на 06.04.2015г. по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,които показания са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК за свидетеля К.К. и по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК  за свидетеля З.З.,в съдебно заседание проведено на 18.03.2016г. по НЧХД № 288/2015г. по описа на КРС,същите заявяват,че са видели тъжителя през нощта на 23.12.2013г. в района на пощата в гр.***.Разстоянието на което са се намирали полицейските служители К. и З.,според първия свидетел е било 5-6 метра,а според втория свидетел 15-20 метра.От разстоянието на което са се намирали,те не забелязали по него следи от насилие.Малко след това към частния тъжител се приближил лек автомобил и той се качил в автомобила.Обстоятелството,че свидетелите К. и З. не са забелязали по дрехите на тъжителя следи от насилие,само по себе си не означава,че тъжителя не е бил жертва на такова насилие,както и че по него не са били налице такива следи.От показанията на двамата свидетели става ясно,че те са видели тъжителя в профил,докато е преминавал в насрещното спрямо тях платно на улицата.В същото време от показанията на св.М. Д. е видно,че именно той е управлявал лекия автомобил,в който тъжителя се е качил и който го е откарал в дома му.Свидетеля Д. категорично заявява/показания дадени в съдебно заседание на 24.11.2014г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г./,че по зъбите и носа на тъжителя е имало следи от кръв.Съдът приема,че факта,че св.К. и З. са видели тъжителя от разстояние не по-малко от 5-6 метра през нощта и то само в профил,не са им дали възможност да видят лицето му и по тази причина не са забелязали  следите от кръв по него.Следователно предмет на показанията на свидетелите К.К. и З.З. са факти на обективната действителност,които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които се отнасят  към предмета на доказване.

         Съдът кредитира показанията на св.М.Т.Т. и св.М.Б.С. относно факта,че двамата,както и останалите свидетели ,тъжителя и подсъдимите са били пред снек-бар „***“ на 23/24.12.2013г.Кредитира показанията им,че след физически контакти с подс.Д. и подс.О.,тъжителя А. е паднал на земята.

В същото време съдът не дава вяра на показанията на свидетелите св.М.Т.Т. и св.М.Б.С.,относно обстоятелството,че тъжителя е заплашвал с нож тримата подсъдими,както и че никой от подсъдимите не е удрял тъжителя,а просто са го бутнали,за да се предпазят от него,тъй като показанията на тези свидетели противоречат на показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. и заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза.Съдът намира,че с показанията си в тази им част която не се кредитира от настоящия съдебен състав свидетелите М.Т.Т. и М.Б.С. подпомагат подсъдимите в изграждане на  защитната си теза.Последните с оглед на събраните по делото доказателства явно се стремят да оневинят подсъдимите.Показанията им противоречат на заключението на вещото лице по изготвената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза,от което безспорно се установява,че увреждането  е в резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети и би могло да се получи по време и начин,както сочат показанията на свидетелите-нанесен удар с юмрук,с последващо падане по гръб на земята,а от друга страна от показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. се установява нанасянето на удари с ръка в областта на главата на тъжителя,от страна на подс.О. и подс.Д.,следствие на които тъжителя е паднал на земята и е ударил главата си в бордюр,като се установява и нанасянето на удари с крак/ритници/ от страна на подс.О. и подс.Д.,като в тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите М.Д. и Ст.А..

Съдът кредитира изцяло заключението на комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза за достоверно при изграждане на становището си,както за авторството на инкриминираното деяние,така и за правната квалификация на същото,обсъдено само по себе си и въз основа на показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. и конкретно установените по делото факти и обстоятелства.Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни дадености,намерени и установени в епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г. и е установила травматични увреждания за които  сочи в тъжбата пострадалият,които са довели временно разстройство на здравето  неопасно за живота на пострадалият-лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Освен това експертизата дава заключение и относно механизма на причинените увреждания и заключава вероятния механизъм да бъдат получени е по начина,както обяснява пострадалият.

Назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза от която се установява,че при станалия инцидент на 23.12.2013г. пострадалият А.Т.А. е получил увреждания изразяващи се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. съставляват в своята съвкупност система от факти свързани с основния факт,намират се в хармония и логическа връзка помежду си и водят до един единствено възможен извод-изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О..Съдът намира,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извод,че подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. са автори на престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК,като на 23/24.12.2013г. в гр.***,пред снек бар „***“,в съучастие като извършители причинили лека телесна повреда на А.Т.А. ***,изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

         Обективираните в пледоарията на защитника на подсъдимите твърдения,че са налице съществени процесуални нарушения в подадената частна тъжба,тъй като липсвало точно и пълно описание на деянията на всеки от подсъдимите,че обвинението не е повдигнато при условията на чл.20 ал.2 от НК,не се споделят от настоящия съдебен състав,по следните съображения:

         Депозираната тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК,тъй като в нея са посочени фактическите обстоятелства на престъплението-време,място и начин на извършване.Константното становище на правната теория и практика е,че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно единствено фактическите обстоятелства на престъплението,но не и да го квалифицира правно.Фактическите обстоятелства са нужни на съда  за да стори предварителна преценка относно характера на извършеното деяние и неговата правна квалификация,а на по-късен етап от развитието на съдебното производство,същите очертават и задължителния предмет на доказване.Ето защо в разглеждания казус съдът е безусловно задължен на самостоятелно и собствено основание да даде правна квалификация на деянието в рамките на представените факти,без по какъвто и да било начин да е обвързан с дадената такава от тъжителя,т.е. съдът изхождайки от описаните фактически признаци на деянието,следва да даде правилна и пълна формулировка на обвинението.

         От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на извършителите-подсъдимите С.Д. и Б.О. се налага извода,че горепосочените подсъдими са действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК,тъй като са участвали в самото изпълнение на престъплението и заедно са целели настъпването на вредоносните последици.Всеки който участва в изпълнението на престъплението,в изпълнителното деяние,следва да носи отговорност като съизвършител за причинените при общ,съвместен умисъл резултат,независимо дали е установено конкретно от чии действия е настъпил този резултат.Без значение е кой от нападателите какви удари е нанесъл,с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени.Същественото е,че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат-телесното увреждане на пострадалия,действувайки с общност на умисъла.Независимо,че в рамките на общия умисъл съизвършителите използват различни увреждащи средства и нанасят различни по сила и насоченост удари,нито един от тях поотделно не може да се позовава на екцес на умисъла,когато възприема и се съгласява с действията на съучастника си.По делото е безспорно доказан  общия умисъл за извършване на престъплението.В тази връзка настоящия съдебен състав кредитира показанията на св.М.Д.:“..Б. каза“нищо,той си го заслужаваше,поне се развихрихме малко“..“,показанията на св.М. Д.:“…Накрая С. им каза“стига оставете го“. Свидетеля С. Т.А. в показанията си дадени в съдебно заседание на 24.11.2014г.по НЧХД № 139/2014г. по описа на КРС,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в с.з. по НЧХД 288/2015г. на 18.03.2016г. споделя преките си впечатления от деятелността на подс.С.М.Д. и подс.Б.К.О. по време на инцидента възникнал на 23.12.2013г. в снек бар „***“ в гр.***:“..Аз видях два удара,един от С. и един от Б.“,“От Д. не съм виждал удар“,“От С. удар в брадичката,от Б. в носа“.От показанията на свидетелите е видно,че непосредствено след като подс.Д. е ударил за втори път с юмрук тъжителя,подс.О. също го е ударил,като след това тъжителя е паднал за втори път и е ударил главата си в земята,следствие на което е получил и установените травматични увреждания в тилната област на главата.

 

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така приетата фактическа обстановка съдът прецени,че с деянието си подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. са осъществили  от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК,като на 23/24.12.2013г. в гр.***,пред снек бар „***“,в съучастие като съизвършители причинили лека телесна повреда на А.Т.А. ***,изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съдът приема,че от обективна страна са налице категорични доказателства досежно осъществяване от страна на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. на престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК по отношение на пострадалия А.Т.А.,причинявайки лека телесна повреда изразяваща се в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.За да стигне до този извод съдът взе предвид еднопосочните свидетелски показания на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К., заключението на вещите лица  по назначената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни дадености,намерени и установени в епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г.В резултат на действията на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. на тъжителя били причинени увреждания,за които вещите лица заключават,че са резултат от удари с или върху твърди,тъпи предмети и биха могли да се получат по времето и начина,както сочат свидетелите  М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. и пострадалия.При данните по делото,че на 23/24.12.2013г. в гр.***,пред снек бар „***“,на пострадалия А.Т.А. е нанесен побой, посредством нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,съдът приема,че причиняването на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,т.е травматични увреждания описани в заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза са получени именно тогава.Налице е причинна връзка между действията на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О.  Сотиров и описаните по-горе травматични увреждания.Настоящата инстанция намира,че подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. в съизвършителство са  автори на деянието по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.От обективна страна подсъдимите Д. и О. са осъществили  изпълнителното деяние чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема на пострадалия тъжител.

Според настоящия съдебен състав от доказателствата по делото  се установява безспорно механизма,времето и мястото на причиняване на уврежданията.

Що се касае до характера на уврежданията,то както става ясно от експертизата установените увреждания които са в причинна връзка с нанесения побой са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.

В константната съдебна практика е застъпено становището,че за да се приеме телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК е необходимо да е налице макар и леко увреждане на анатомичната цялост на организма  или тъканите,или леки изменения във физиологичните функции,извън болката и страданието/в този смисъл са Постановление № 3/79г. на ВС,реш. № 207/69г. на ВС,реш. № 362/73г. на ВС.Според Р 96-72-I лека телесна повреда с разстройство на здравето са например одрасквания,охлузвания и порезни рани на кожата,контузните рани,които причиняват оток и посиняване на бузата и други подобни.В настоящия случай е установено конкретно накърняване на телесната цялост изразено в нанасяне на контузни рани и кръвонасядания на меки черепни обвивки,вследствие нанасяне на удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема,поради което следва да се приеме,че е налице разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК и по характер причинената на тъжителя А.Т.А. телесна повреда е такава по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. са извършили деянието умишлено,с целени и настъпили общественоопасни последици,като са разбирали свойството и значението на извършеното от тях и са съзнавали общественоопасния му характер.За формата на вината говори самия характер на причинените на пострадалия тъжител травматични увреждания,които очевидно и предвид приетата по делото експертиза сочат на целенасочено действие.Същото е било насочено към постигане именно на престъпния резултат на деянието.

Предвид всичко гореизложено съдът призна подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. за виновни в извършване на деяние по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на извършителите-подсъдимите С.Д. и Б.О. се налага извода,че подсъдимите Д. и О. не са действали при условията на неизбежна отбрана.Не би могло да се възприеме,че тъжителят А.Т.А. е реализирал непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК спрямо личността на подсъдимите Д. и О.,чието преустановяване последните да са целяли с нанесените удари.Единствено свидетелите М.Т.Т. и М.Б.С. твърдят,че тъжителя е заплашвал с нож тримата подсъдими,както и че никой от подсъдимите не е удрял тъжителя,а просто са го бутнали,за да се предпазят от него.Тези обстоятелства не се установяват от преките очевидци на инцидента- свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. ,които не представят информация за извършено нападение от страна на тъжителя към подсъдимите. Съдът намира,че с показанията си в тази им част която не се кредитира от настоящия съдебен състав свидетелите М.Т.Т. и М.Б.С. подпомагат подсъдимите в изграждане на  защитната си теза.Последните с оглед на събраните по делото доказателства явно се стремят да оневинят подсъдимите.Показанията им противоречат на заключението на вещото лице по изготвената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза,от което безспорно се установява,че увреждането  е в резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети и би могло да се получи по време и начин,както сочат показанията на свидетелите-нанесен удар с юмрук,с последващо падане по гръб на земята,а от друга страна от показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. се установява нанасянето на удари с ръка в областта на главата на тъжителя,от страна на подс.О. и подс.Д.,следствие на които тъжителя е паднал на земята и е ударил главата си в бордюр,като се установява и нанасянето на удари с крак/ритници/ от страна на подс.О. и подс.Д.,като в тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите М.Д. и Ст.А..Показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. са логични и кореспондират на заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза относно механизма на настъпване на уврежданията,поради което съдът им се доверява при формиране на извод за липса на нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимите С.Д. и Б. О..Действително са налице доказателства,че тъжителя А.Т.А. е направил опит да удари подс.Д.Б.,но не е успял,а след това подс.Б. го е избутал от себе си.Към момента на нанасянето на ударите от подс.Д. и О.,от страна на тъжителя А. не е била налице никаква заплаха за когото и да е от подсъдимите или за други лица и имущества.Целта на двамата подсъдими Д. и О. е била просто да нанесат удари на тъжителя А.Т.А..

По делото не се установяват и предпоставките за прилагане на института на реторсията,предвидени в чл.130 ал.3 от НК.В конкретния случай при установено причиняване на пострадалия на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,то следва да бъде установено,че последния непосредствено е причинил на подсъдимите Д. и О. също лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.От събраните доказателства не се установяват достатъчно данни за формиране на категоричен извод,че частния тъжител е причинил на подсъдимите Д. и О. лека телесна повреда от посочения вид,тъй като както бе посочено съдът не кредитира показанията на свидетелите М.Т.Т. и М.Б.С.,че тъжителя е заплашвал с нож тримата подсъдими,както и че никой от подсъдимите не е удрял тъжителя,а просто са го бутнали,за да се предпазят от него,а и от представената информация от тези свидетели не би могло да се направи извод,че на подсъдимите е причинено разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

Преценявайки повдигнатото и поддържано от частния тъжител обвинение, във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът стигна до извода, че подсъдимия Д.И.Б. не е реализирал от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние-причиняване на лека телесна повреда при условията на съизвършителство..

По силата на чл.103 ал.1 от НПК,тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от подсъдимия,независимо от съдържанието на неговите обяснения,независимо от невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане,бележка или възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя.Следователно ако в резултат на своята процесуална активност частния тъжител не съумее да докаже,че подсъдимият е виновен,съдът следва да постанови осъдителна присъда.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,не се доказа по безспорен и несъмнен начин,подсъдимият Д.И.Б. да е осъществил изпълнителното деяние на леката телесна повреда,изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,при условията на съизвършителство.В предмета на доказване се включват обстоятелства които обуславят изключват или погасяват отговорността на обвиняемия за престъплението в което се обвинява.Касае се до обстоятелства свързани с въпроса,участвувал ли е обвиняемият в извършеното престъпление.В настоящия случай частния тъжител не е ангажирал доказателства които пряко и непосредствено да установяват обстоятелствата,отнасящи се към основния факт.Показанията на свидетелите М.Д.Д.,С. Т.А.,М.С. Д. и М.Е. К. имат характер на показания на свидетели очевидци на престъплението,които са обективно годни да служат като доказателство в процеса,което е почерпано от първоизточника.Нито един от горепосочените свидетели не се ангажира да твърди категорично,че именно подсъдимият Д.И.Б. е нанесъл удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема на пострадалия.В тази връзка следва да се цитират показанията на св.М. Д.:“..Първото което видях беше когато Н. тръгва да удря Д. и на Д. му хвръкна шапката“,“..Виждам как Н. посяга да удря Д.“,“..Не съм видяла Д. да отговаря на Н. и Н. да посяга“,както и показанията на свидетеля Стилиян Т.А.:“..От Д. не съм виждал удар“.В тази насока са и показанията на свидетеля М. Д.:“…Не съм видял Д. да удря Н.“.

         В процесния случай ангажираното от тъжителя обвинение срещу подсъдимия Д.И.Б. се базира на комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза извършена въз основа на обективни дадености,намерени и установени в епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г.Що се отнася до фактите отразени в комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза извършена въз основа на обективни дадености,намерени и установени в епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г.,не подлежи на съмнение факта,че А.Т.А. е получил травматични увреждания,но това не доказва по безспорен и несъмнен начин,че подсъдимият Д.И.Б. има някакво касателство с причинената телесна повреда.Съдът намира,че комплексната съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза извършена въз основа на обективни дадености,намерени и установени в епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ гр.Добрич,съдебно-медицинска консултация № 3/2014г.,болничен лист от 30.12.2013г. и от 28.01.2014г.,направление от д-р Зафирка Живкова,магнитно резонансна  томография на глава от 05.02.2014г.,амбулаторен лист от 04.03.2014г.,медицинско направление от 04.04.2014г.,09.04.2014г.,11.04.2014г. и 22.04.2014г. в процесния случай са по своя характер косвени доказателства,които при липса на други преки доказателства,дават основание само за предположение относно съпричастността на подсъдимия Д.И.Б. към извършеното престъпление.Тези косвени доказателства не могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Д.И.Б..

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

         При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление съдът прецени,че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимите С.М.Д. и Б. К.О. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,още повече,че е задължен да стори това ,доколкото цитираната разпоредба е с административен характер и приложението и от съда е задължително,когато са налице условията за това.За извършеното от подсъдимите С.М.Д. и Б. К.О. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация.С престъплението не са нанесени имуществени вреди.Подсъдимите С.М.Д. и Б. К.О. до момента не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК.Съдът счита,че са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК,като същевременно не се установи наличието на визираните в ал.7 на чл.78а от НК законови пречки за това.При индивидуализацията на административното наказание,което следва да бъде наложено на подсъдимите С.М.Д. и Б. К.О.,настоящия съдебен състав  определи“глоба“ в размер съобразно минимума,при превес на смекчаващите вината обстоятелства-младата възраст на подсъдимите Д. и О.,необременено съдебно минало и добри характеристични данни.С оглед на това бе възприето,че административното наказание следва да се наложи при превес на смекчаващи вината обстоятелства,но е необходимо да се отбележи и това,че всъщност отегчаващи вината такива не бяха установени в хода на производството.Изводът на съда е че обществената опасност на деянието и дейците,преценени в съвкупност,обосновават размер на административното наказание „глоба“ в рамките,предвидени в чл.78а от НК,в размер на 1000 лева,какъвто е минимално предвиден в нормата на чл.78а от НК.Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост.С него в най-пълна степен биха се постигнали целите на личната и генералната превенция заложени в закона,а с оглед факта,че същото макар и да е по вид „глоба“,по своя характер е административно наказание,а не санкция по НК и с налагането му,подсъдимите от гледна точка на въпроса за тяхната съдимост,са поставени в по-благоприятно положение,независимо от размера на това наказание,предвид липсата и на основание за приложение на нормата на чл.78а ал.5 от НК,с оглед наказуемостта на деянието по чл.130 ал.1 от НК от гледна точка вида на предвидените санкции.

 

ПО  ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК:

 

На основание чл.84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане предявеният в настоящото наказателно производство от А.Т.А. ЕГН ********** с адрес *** лично и чрез процесуалните си представители адв.М.К.-ДАК и адв.С.В.-ВАК граждански иск срещу подсъдимите С.М.Д. ЕГН ********** с адрес ***,Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** и Б.К.О. ЕГН ********** с адрес *** за претърпени следствие извършеното от тях деяние неимуществени вреди в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева,които следва тримата подсъдими да заплатят солидарно,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата,както и граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 1897,16/хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лева представляващи извършени от тъжителя до момента  разходи по проведено лечение-платени лекарства,болничен престой,изследвания,пътни разноски във връзка с пътуване до гр.Варна и гр.Добрич,също солидарно предявен срещу тримата подсъдими,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

         Относно предявения граждански иск,приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,следва да се отбележи следното:

Несъмнено,вследствие на нанесените удари с юмруци в областта на главата в ляво и нанасяне на ритници с крак в областта на корема от страна на подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О.,осъществяващи признака „деяние“ по смисъла на чл.45 от ЗЗД,като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност,доколкото съставлява престъпление,пострадалият А.Т.А. е претърпял неимуществени вреди,доказани в хода на съдебното следствие,които следва да бъдат обезщетени.Предвид установените факти по делото,настоящия състав,като взе предвид обстоятелството,че подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. са признати за виновни в извършване на деяние по НК,както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-деяние,противоправност,вреда,пряка причинна връзка между тях,доказана вина на подсъдимите Д. и О. намира,че следва да бъде дадена защита на увреденото лице,респ. за да бъде ангажирана  деликтната отговорност на причинителя,възникнала,поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму.В този смисъл предявения от частния тъжител и граждански ищец против  подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. иск за неимуществени вреди е установен по основание.Същият по отношение на неимуществените вреди ,съдът намира за доказан,въз основа на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,до размера на 2000/две хиляди/ лева,които подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. следва да заплатят солидарно на частния тъжител А.Т.А.,ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.Преценката на съда,основана на обективната категория справедливост,обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането,причинено на пострадалото лице,а на следващо място е необходимо да се отчита и срокът за възстановяване на пострадалия.Съгласно заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-медицинска,психиатрична и психологична експертиза обичайно този тип увреждания преминава в рамките на 14-21 дни.Не без значение обаче се явява и поведението на тъжителя.От събраните гласни доказателства е видно,че частния тъжител е бил в явно нетрезво състояние.Той неколкократно е ходил при компанията на подсъдимите и ги е провокирал с обидни реплики,като конкретно е обиждал подс.Б..Освен това частния тъжител е инициатор и на физическата саморазправа,като първи е направил опит да удари подс.Б..В тази връзка следва да се цитират показанията на св.М. Д.:“..Първото което видях беше когато Н. тръгва да удря Д. и на Д. му хвръкна шапката“.Съдът приема,че именно поведението на частния тъжител спрямо подсъдимите ги е провокирало да му нанесат побой.Изложеното мотивира и преценката за размера  в който гражданския иск да бъде уважен,като за разликата до пълния предявен размер от 15 000/петнадесет хиляди/ лева,претенцията се явява недоказана и се приема от настоящия съдебен състав да бъде отхвърлена.

Съдът прие неоснователност и на обективно и субективно съединения иск за обезвреда на причинени от описаното в тъжбата деяние имуществени вреди за сумата в размер на 1897,16/хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лева представляващи извършени от тъжителя до момента  разходи по проведено лечение-платени лекарства,болничен престой,изследвания,пътни разноски във връзка с пътуване до гр.Варна и гр.Добрич,тъй като не се установи по категоричен и безспорен начин такива да са били претърпени в резултат на инкриминираното деяние,т.е. факта им настъпване да е в причинно-следствена връзка с него.От назначената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска,психологична и психиатрична експертиза е видно,че не са установени твърдените от частния тъжител по-тежки телесни и психични увреждания.Обстоятелството,че частния тъжител е заплатил провеждането на медицински изследвания за определени увреждания и заболявания,които не са резултат от действията на подсъдимите,не дават основание на съда да присъди тяхната стойност в тежест на подсъдимите.По отношение на приложените рецепти и касови бонове за закупувани лекарства и други медицински материали,макар и да не са били обект на нарочна експертиза,в хода на изслушване на вещите лица по възложената комплексна експертиза е установено,че голяма част от медикаментите касаят множество различни заболявания и не могат безспорно да се отнесат именно към лечение на установените телесни увреждания на частния тъжител.

Така мотивиран,настоящия съдебен състав отхвърли обективно и субективно съединения иск за обезвреда на причинени от описаното в тъжбата деяние имуществени вреди за сумата в размер на 1897,16/хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лева представляващи извършени от тъжителя до момента  разходи по проведено лечение-платени лекарства,болничен престой,изследвания,пътни разноски във връзка с пътуване до гр.Варна и гр.Добрич.

Настоящия съдебен състав отхвърли частично като неоснователен солидарно предявения от частния тъжител А.Т.А. срещу подсъдимия Д.И.Б. граждански иск на стойност 15000лева /петнадесет хиляди лева/ за причинени от подсъдимия неимуществени в резултат на инкриминираното деяние по следните съображения:

         Гражданския иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така защото основанията и размера на иска се определят от престъплението,предмет на обвинението по конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които характеризират от обективна и субективна страна деликтния състав поначало съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск споделя съдбата на обвинението.За това,след като в наказателния процес се установи,че деянието не е извършено от подсъдимия,последния следва да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск следва,че презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение,защото въпросите за вината,нейното доказване и разпределение на доказателствената тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84 от НПК.Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда за неимуществени вреди с извършеното от подсъдимия престъпление-лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на лека телесна повреда обусловила временно разстройство на здравето не опасно за живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.Ето защо след като се установи от събраните по делото доказателства,че това престъпление не е извършено от подсъдимия,същият следва да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите С.М.Д. и Б.К.О. да заплатят на тъжителя и граждански ищец А.Т.А. направените от последния разноски по делото,които възлизат общо на сумата от 1094,31/хиляда деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/лева, представляваща сторени от него съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник,комплексна съдебно-медицинска,съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и разноски по призоваване на свидетели,а в полза на държавата-държавна такса от 80/осемдесет/ лева върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 12,00/дванадесет/ лева, представляваща държавна такса за образуване и водене на наказателното производство.

На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител А.Т.А. да заплати на подсъдимия Д.И.Б. сумата от 800/осемстотин/ лева,представляваща сторени от последния съдебно деловодни разноски за упълномощаване на защитник.Водим от гореизложените съображения,Съдът постанови присъдата си.                                                  

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: