П Р И С Ъ Д А

                                                                   

                                            гр. Каварна, 31.05.2017 година.

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

                                               Съдебни заседатели:Д. М.

            Г.А.         

при участието на секретаря Е.Ш.,

при участието на прокурора СТЕФАН ПЕНЧЕВ

след като разгледа докладваното от съдията НОХД № 358 по описа за 2016 г.

 

                                               П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.С.К. ЕГН ********** роден на ***г***,с постоянен адрес ***,български гражданин,българин,със средно образование,управител на „****“ЕООД гр.****,разведен,неосъждан за НЕВИНОВЕН в това,че  за времето от месец юни 2007г. до 16.07.2007г. в гр.****,с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудил и поддържал у Г.И.К. ***-управител и представляващ ****с.****,общ.Каварна,заблуждение/че като пълномощник на Г.В.Г. ***-представляващ,управител и едноличния собственик на капитала на „**** гр.****,упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№ ****на нотариус Я.Н.,рег.№ *** на Нотариалната камара,ще осъществи доставка на  100 тона САС/стабилизирана амониева селитра/ по издадената от него фактура № 14/10.07.2007г. с доставчик „**** гр.Варна и получател ****и с това е причинил на представляваното от К. дружество имотна вреда в големи размери-44400 лева/преведени от К. от сметката на представляваното от него дружество в Банка „ОББ“ по сметката на „**** гр.**** в Банка „Пиреос България“ на 11.07.2007г.,13.07.2007г. и 16.07.2007г./,поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.210 ал.1 т.5 във връзка с чл.209 ал.1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК,направените по делото разноски в размер на 2 784,65/две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/лева,остават за сметка на Държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15/петнадесет/  дневен срок от днес пред ДОС.

 

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………..

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1………………………

 

 

                                                                                 2………………………

 

М О Т И В И

         към Присъда по НОХД N  358 по описа за 2016 год. на Каварненски районен    съд.

          Срещу подсъдимият А.С.К. ЕГН ********** роден на ***г***,с постоянен адрес ***,български гражданин,българин,със средно образование,управител на „****“ЕООД гр.Варна,р.,неосъждан е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че  за времето от месец юни 2007г. до 16.07.2007г. в гр.Каварна,с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудил и поддържал у Г.И.К. ***-управител и представляващ ****с.****,общ.Каварна,заблуждение/че като пълномощник на Г.В.Г. ***-представляващ,управител и едноличния собственик на капитала на „**** гр.Варна,упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№ ****на нотариус Я.Н.,рег.№ 011 на Нотариалната камара,ще осъществи доставка на  100 тона САС/стабилизирана амониева селитра/ по издадената от него фактура № 14/10.07.2007г. с доставчик „**** гр.Варна и получател ****и с това е причинил на представляваното от К. дружество имотна вреда в големи размери-44400 лева/преведени от К. от сметката на представляваното от него дружество в Банка „ОББ“ по сметката на „**** гр.Варна в Банка „Пиреос България“ на 11.07.2007г.,13.07.2007г. и 16.07.2007г./-престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във връзка с чл.209 ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Каварна поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимият А.С.К.  за извършено от него престъпление по чл.210 ал.1 т.5  във връзка с чл.209 ал.1 от НК.Счита,че проведеното съдебно следствие,безспорно потвърждава фактическата обстановка,която е установена в хода на досъдебното производство и отразена в обвинителния акт.Според представителя на обвинението  от обективна страна изпълнителното деяние се изразява във възбуждане,поддържане у свидетеля К. на заблуждение,т.е. във формиране и затвърждаване у него  на неправилни представи относно определени факти от действителността,свързани с основанията и условията,при които се осъществява акта на имуществено разпореждане.Според представителя на обвинението мотивиран от неправилните си  представи К. е извършил акта на имуществено разпореждане.Според обективираното в обвинителния акт  и становището на представителя на обвинението в съдебно заседание,подс.К. не е имал намерение и възможност да изпълни задължението си за доставка на амониева селитра,въвел е пострадалия в заблуждение,че желае сключването на договора с произтичащите от това последици,докато всъщност е целял да извлече неследващата му се имотна облага.Сключването на договора в конкретния случай,според представителя на обвинението се явява способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение и е използвано като елемент от механизма за въвеждане в заблуждение и в резултат на това СД „ГИП-**“е претърпяло имотна вреда.Имотната вреда е в големи размери,тъй като в съответствие с Тълкувателно решение № 1/30.10.1998г. на КС по тълк.н.д.№ 1/98г. на ОСНК надвишава стойността на 70 минимални работни заплати,установени към инкриминирания период,а съгласно ПМС № 324/06.12.2006г. минималната работна заплата ,считано от 091.01.2007г. до 31.12.2007г. е 180 лева.Според представителя на обвинението от субективна страна се касае за виновно деяние,извършено при форма на вината пряк умисъл.Пледира при определяне наказателната отговорност на подсъдимият да се вземат предвид данните за личността,конкретно извършеното деяние и предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание,като се определи наказание над минимума предвиден в инкриминирания текст на закона и така определеното наказание да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за максималния изпитателен срок,а именно пет години.

Пострадалият от престъплението предявява молба за конституиране в качеството  на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

С протоколно определение от 15.03.2017г. настоящия съдебен състав оставя без уважение молбата на СД-ИГП-***  с.****,общ.Каварна,представлявано от Г.И.К.-управител и представляващ,с повереник адв.И.В. И. от АК гр.Варна за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявения граждански иск за сумата от 44 400.00 лева,ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата и направените разноски по предявяване на гражданския иск,както и молбата на СД-ИГП-***  с.****,общ.Каварна,представлявано от Г.И.К.-управител и представляващ,с повереник адв.И.В. И. от АК гр.Варна за конституиране като частен обвинител на основание чл.76 от НПК.

Подсъдимият А.С.К. признава фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,но не признава вината си.С оглед липсата на субективно отношение към престъплението дава обяснения за факти,извън изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт.При дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

Защитава се от упълномощения защитник и назначения служебен защитник.По съществото на делото същите пледират оправдателна присъда.Според защитата всичките действия на подсъдимия от 2007г. и следващите години,насочени към уреждане на отношенията със свидетеля Г.К. доказват,че намеренията му при сключване на  за доставка на амониева селитра са били сериозни и в никакъв случай не са имал за цел да причинят вреда на св.Г.К..Защитата застъпва становището,че по чисто обективни причини,но не тези посочени от прокурора,че не можел да осигури амониевата селитра,а единствено и само поради поведението на свидетеля К. подсъдимият не е изпълнил задълженията,които е поел с доставката на амониева селитра.Излагат се и факти в подкрепа на това становище—на 13.09.2007г.,т.е. преди срокът за доставка на амониева селитра свидетелят Г.К. е подал жалбите  в Прокуратурата,след това е отказвал да приеме варианти,които са му предложени за уреждане на отношенията,включително и предоставен имот,което е потвърдено и от самия свидетел.Защитата се позовава на това,че подс.К. не е имал измамливи намерения.Твърди,че за неизпълнението на договора не следва да се носи наказателна отговорност.Деянието не представлява престъпление по чл.210 вр. с чл.209 от НК и подзащитният му следвало да бъде оправдан.

         Съдът след преценка на представените по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните в процеса,прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. и св. Г.К. се познавали отпреди 2007 г., тъй като представляваните от тях дружества имали установени търговски отношения в областта на търговията със зърно. По онова време обвиняемият бил пълномощник на „И.**“ ЕООД гр. Варна с едноличен собственик и управител свидетелят Г.В.Г. съгласно нотариално заверено пълномощно от 10.02.2006 г.От показанията на разпитания в съдебно заседание на 15.03.2017г. св.Г.В.Г. се установява безспорно,че подсъдимият А.К. на практика е осъществявал и се е занимавал с цялостната дейност на дружеството,включително подписвайки необходимите счетоводни и други документи,а собственикът-св.Г. нямал представа и не се интересувал от извършваните сделки.От показанията на разпитания в съдебно заседание на 15.03.2017г. свидетел П.К. се установява,че заедно с брат си Г.К. са съдружници в СД“ГИП-**“с.****,общ.Каварна.Свидетеля П.К. твърди в показанията си,че е знаел за съществуването на търговски взаимоотношения между брат му-св.Г.К. и подс.-А.К.,но не е наясно какви фактури подс.К. е издал.Св.П.К. твърди в показанията си,че брат му и подсъдимият са се виждали и че подс.К. не се е издължил към ****със сумата от 44 000 лева,но не може да уточни подробности,дали става въпрос за търговия с пшеница или само амониева селитра,тъй като има пълно доверие на брат си и“…съм оставил на него да движи работите“.Св. Г.К. бил управител и съсобственик на СД „ГИП - ***" с. ****, общ. Каварна.През м. юни 2007 г. подс. К. се свързал по телефона със св. К.. Уведомил го, че в момента има финансови затруднения и му предложил, като представляващ „И.**“ ЕООД гр. Варна, да започнат търговия със зърно и торове. Св. К. се съгласил, тъй като вече бил имал коректни бизнес отношения с него. На 10.07.2007 г. двамата се договорили обвиняемият чрез „И.**“ да достави на управляваното от св. К. дружество 100 тона САС /стабилизирана амониева селитра/ и 200 т. пшеница. Въз основа на тази договорка била издадена фактура № 14/10.07.2007 г. от „И.**“ на СД „ГИП _ ***" с предмет 100 т. САС на обща стойност 44400 лв. /с вкл. ДДС/. Фактурата била подписана от подс.К..В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подс.К. заявява,че не може да отговори на въпроса към момента на фактуриране на сделката-10.07.2007г. дружеството на което е бил пълномощник,дали е разполагало с наличните количества стабилизирана амониева селитра.Твърди в обясненията си,че за да се договори с търговската компания „А.Б.“ ЕООД,чрез която „Агрополихим“ продава продукцията си,трябва предварително да е провел някакви разговори,какво би могъл да продаде,защото ако не успее да го продаде рискува да заплати големи неустойки. Във връзка с тази фактура на 11.07.2007 г. св. К. превел по сметката на „И.**“ във варненски клон на Банка „Пиреос" сумата от 39600 лева, а на 13.07.2007 г. още 2000 лв. Преведената от св. К. на 11.07.2007 г. сума от 39600 лв. била изтеглена в брой от подс.К. още в същия ден. На 10.07.2007 г. подс. К., като пълномощник на „И.**“, съставил и фактура № 15/10.07.2007 г. с предмет комисионна за доставката на договорените 200 т. пшеница. Комисионната възлизала на 4800 лв. На 16.07.2007 г. св. К. превел по сметката на „И.**“ сумата от 39600 лв., от които 2800 лв. били за окончателно плащане по фактура № 14/10.07.2007 г., 4800 лв. - за плащане на комисионната по фактура № 15/10.07.2007 г., а останалата част от сумата, възлизаща на 32000 лв., представлявала авансово плащане за бъдещата доставка на договорените 200 т. пшеница. На 30.07.2007 г. „И.**“, чрез подс.К., издало фактура № 16/30.07.2007 г. за доставката на 200 т. пшеница на стойност 95520 лв. /с вкл. ДДС/, както и фактура № 17/30.07.2007 г. за доставката на още 53 т. пшеница на стойност 20352 лв. /с вкл. ДДС/. По всички горепосочени фактури св. К. наредил плащане на сумите по банков път по сметката на „И.**“ в Банка „Пиреос" гр. Варна, като единствено по последната фактура останала неизплатен остатък в размер на 3872 лв. През м. юли 2007 г. подс. К. осъществил договорените със св. К. доставки на пшеница, като само по последната фактура не изпълнил задължението си в цялост и недоставеното количество възлизало на 2982,45 лв.Подс. К. не могъл да изпълни задължението си за доставка на 100 т. САС по фактура № 14/10.07.2007г. Впоследствие двамата многократно водили разговори с цел уреждане на отношенията им, но до положителен резултат така и не се стигнало -според подсъдимия по вина на св. К., а според последния по вина на подс.К...

От счетоводните и банковите документи по делото, както и съдебно-счетоводната експертиза, е видно, че през 2007 г. единственият източник на парични средства за „И.**“ са били постъпленията от дружеството на св. К. по горепосочените фактури. Последните били осчетоводени и включени в справка-декларацията по ЗДДС на „И.**“ за м. юли 2007 г. Всички преведени суми по банков път от дружеството на св. К. били изтеглени от подс. К. и според обясненията му били внесени в касата на „И.**“, след което „най-вероятно са използвани за обичайната търговска дейност на фирмата". В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият А.К. заявява, че не се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Същият посочва,че през цялото време е търсил способи да урегулира отношенията си с със св.Г.К. и не е бягал от материална отговорност.Не е имал желание да се крие или да заблуждава някого.

Видно от писмо от изпълнителния директор на „Агрополихим” АД гр.Девня през 2007г. и 2008г. производството на САС е спирано неколкократно-т.напр. през периода от 13.06.2007г. до 07.08.2007г. за извършване на годишен планов ремонт на производствените инсталации,а в периода от 20.08.2007г. до 25.08.2007г. поради възникване на производствена авария.Като основен производител на минерални торове „Агрополихим” продавало продукцията си чрез търговската си компания „А.Б.“ ЕООД,а „И.**“ с пълномощник подс.К. и управляваното от последния дружество „Б.А.“ ЕООД не са били контрагенти на нито едно от двете дружества.Договорената между подс..К. и св.К. цена на САС-370лв/т. без ДДС съответствала на цената,на която „А.Б.“ ЕООД продавала продукцията си на „Агрополихим”.Установена била началната дата на неплатежоспособността на „И.**“, което е обявено в несъстоятелност с решение № 1013/14.10.2011г. по т.д.№ 276/2011г. на ОС гр.Варна-31.12.2008г..Според вещото лице по назначената и изслушана в съдебно заседание ССЕ силната зависимост от кредиторите и кредитната задлъжнялост на дружеството са силно изразени още през 2006г.,а към 2008г.,то вече е и декапитализирано или собствения капитал е отрицателна величина.Дружеството не отговаряло на критериите на действащо предприятие.В показанията си дадени в съдебно заседание на 12.05.2017г.разпитания в съдебно заседание св.Г.К. заявява,че към датата на подписването на първите фактури-за САС и комисионната за пшеница,вече имал доставена пшеница от „И.**“ в количество над 100 тона.Според св.К. това било създало у него увереност,че подс.К. ще изпълни и задължението за доставка на САС.Същият не представил документи относно доставката на пшеницата,тъй като вече не ги съхранявал.В показанията си дадени в съдебно заседание на 12.05.2017г. св.Г.К. посочва,че е бил с убеждението,че подс.К. има връзки и позиции в завода в Девня:“…Имаше и преки и косвени контакти с „Агрополихим“,тъй като К. е бил от кръга от хора които са имали директни контакти с „Агрополихим“.В показанията си дадени в съдебно заседание на 12.05.2017г. св.Г.К. твърди,че по време на договорката за доставката на стабилизирана амониева селитра през 2007г. е имало търговска практика  да се договарят и сключват сделки за стоки,които към момента на договарянето не са били налични,а се разполага само с оферти.

         От показанията на св.Г.К. дадени в с.з. на 12.05.2017г. се установява,че подсъдимият А.К. е предлагал различни варианти на св.Г.К. за да уредят отношенията си по повод на доставката на стабилизирана амониева селитра,като е стигнал и до предложение“..някакъв имот да залага“.

С оглед горния анализ,като намери че показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия са непротиворечиви и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото,вкл. от показанията на пострадалият-св.Г.К.,съдът ги кредитира като достоверни.

Доказателствата по делото са непротиворечиви,взаимно се допълват и очертават една и съща фактическа обстановка,а именно тази която е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и която е призната от подсъдимия.

Доказателствата не се оспорват от страните.

Фактите по делото са такива,каквито са описани в обвинителния акт.Съдът обаче не споделя правните изводи на прокурора,че тези факти водят до заключение за осъществено от субективна страна престъпление.

С оглед установената фактическа обстановка и предвид становищата на страните,изразени по съществото на делото,от правна страна съдът прави извода,че не са налице доказателства,от които да се направи категоричния извод,че подс.А.С.К. е извършил престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК,в което е обвинен.

Наличието на договор,макар и устен между подс.А.К. и св.Г.К. сам по себе си не води до извода  за наличие или липса на престъпление по чл.209,респ. по чл.210 от НК.В теорията и съдебната практика се прави разграничение между измамата като престъпление по чл.209 и сл. от НК и гражданската измама по см. на чл.29 от ЗЗД.Деецът по чл.209 от НК,който използва договорни отношения с измамлива цел,поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях/Решение № 404 от 19.09.1995г. по н.д.№ 300/95г., I н.о.,докладчик съдията П.Т./Приема се обаче,че частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се квалифицира поведението на лицето като измама,а е необходимо да се установи дали неизпълнението е в резултат на измамливите действия.Престъплението по чл.209 и сл. от НК от субективна страна може да бъде извършено само при наличие на пряк умисъл и користна цел.С оглед на това,за да е осъществен съставът му ,следва към момента на извършването подс.К. да е съзнавал и факта,че разпореждането с имущество от страна на св.Г.К.,ще причини на последния имотна вреда,т.к. няма да получи насрещна престация за него.

Правилно в хода на съдебните прения защитата очертава спорния въпрос по делото,а именно дали към датата на договарянето/устен договор/ и на превеждане на сумите по банков път от представляваното от св.К. дружество ,подс.А.К. е действал с намерението да не плати договорената цена.Само тогава би бил осъществен състава  на престъплението,в което той е обвинен.

Съгласно утвърдената съдебна практика,изводът за субективното отношение на дееца към деянието следва да се гради не върху неговото твърдение относно това,а върху обективните факти по делото.

От описаните в обвинителния акт обективни факти не следва извод за това подс.А.С.К. умишлено да е въвел в заблуждение св.Г.К.,че ще го снабди с уговореното количество стабилизирана амониева селитра.При договарянето със св.Г.К. подсъдимият А.К. се е идентифицирал с истинската си самоличност като физическо лице и като представител на дружество,което също сочи на липса на умисъл за измама.Съдът не споделя правният извод на прокурора,посочен в обвинителния акт,а именно,че „По конкретно  подсъдимият К.  е поел задължение да достави стабилизирана амониева селитра без да е имал намерение и възможност да стори това.Същият е въвел пострадалия в заблуждение,че желае сключването на договора с произтичащите от това последици,докато всъщност е целял да извлече неследваща му се имотна облага“.

От събраните по делото доказателства не се установява,че подс.К. е нямал намерение и възможност да изпълни договорените доставки към дружеството на св.К. и не може да се направи обоснован извод,че с действията си подс.К. е мотивирал неправилни представи у св.К. и в резултат на това да се е стигнало до извършването на акт на имуществено разпореждане от страна на последния,изразяващо се в заплащане на сумите по фактурите за договорените доставки.В настоящия случай е налице договорка за извършването на доставки  от представляваното от подсъдимия дружество към СД“ГИП-**“и не може да приеме,че е налице неправилна представа у св.К. относно основанието или условията на разпореждането.Не се установява и подс.К. умишлено,с цел да набави за себе си имотна облага,да не е изпълнил задължението си по фактура № 14/10.07.2007г. за доставката на 100т. САС.В подкрепа на този извод е факта,че подс.К. е доставил почти цялото договорено количество пшеница на СД“ГИП-***“.Нещо повече,в годините назад подсъдимият е имал коректни търговски отношения със св.К. и е търгувал със САС,при това в количества многократно надвишаващи договореното с последния.Не е без значение и това,че подсъдимият е договорил продажбата на САС на пазарна цена,а не на такава отклоняваща се от нея.Не следва да се подминава и обстоятелството,че към момента в който сделката е следвало да се реализира основният производител на минерални торове в страната-„Агрополихим“ е спрял производството на стабилизирана амониева селитра,което неминуемо е довело до смущения в търговията със САС. И този факт не следва да се тълкува в ущърб на подсъдимият,тъй като е било възможно същият да осигури стабилизирана амониева селитра от предходни партиди,т.е такива отпреди спирането на производството.Не следва да се тълкува в ущърб на подсъдимия и факта,че „И.**“ и подс.К. не са били контрагенти на „Агрополихим“АД и неговият дистрибутор „А.Б.“ ЕООД,тъй като е било възможно същият да осигури САС и посредством други търговци-така,както е сторил през 2003г.,закупувайки тор като представител на „Б.А.“ЕООД от „Ф.“ООД.Подсъдимият К. е предприел действия  за осигуряването на стабилизирана амониева селитра по сделката със св.К. и доказателство за това е фактурирането на 100т. тор от „Б.А.“ЕООД в полза на „И.**“.Подс.К. е осчетоводил фактура № 14/10.07.2007г. и е начислил дължимия ДДС.,поради което е крайно нелогично извършването на това,ако същият не е възнамерявал да се издължи към св.К..

Всичко това обуславя  субективната несъставомерност   на деянието на подсъдимия,т.е. липсата на данни той да е действал с пряк умисъл и користна цел,както изисква закона за наличието на престъпление по чл.209 и сл. от НК.

Факта,че преведените суми по банков път от представляваното от свидетеля К. дружество,в т.ч. и тези по сделката с предмет стабилизирана амониева селитра бил изтеглени от подс.К. от сметката на „**** и били внесени в касата на „**** и „използвани за обичайната търговска дейност на фирмата“,както е описано в обвинителния акт вместо да изпълни задължението си за доставката на стабилизирана амониева селитра,също не обосновава извод за „измамливи действия“,т.к. усвояването на парите е  последвало сключването на договора и по никакъв начин този факт не очертава действия по въвеждане в заблуждение,извършени към момента на договарянето или превеждането на сумите по банков път от представляваното от св.К. дружество.Описаните в обвинителния акт факти обаче,не сочат по категоричен начин,че към датата на договарянето и дори на превеждането на сумите по банков път от представляваното от св.К. дружество,подсъдимият не е имал намерение да плати цената.Напротив обективните данни по делото  сочат по-скоро на извода за неточно изпълнение на договора,т.е. за гражданско-правна измама,но не и за осъществен състав на престъпление по чл.209 от НК.Поведението на подсъдимия К. сочи на намерението да уреди отношенията си със св.К.,по повод на поетото задължение за доставка на 100 тона стабилизирана амониева селитра.В тази връзка следва да се имат предвид обажданията,контактите със свидетеля К..От показанията на св.Г.К. дадени в с.з. на 12.05.2017г. се установява,че подсъдимият А.К. е предлагал различни варианти на св.Г.К. за да уредят отношенията си по повод на доставката на стабилизирана амониева селитра,като е стигнал и до предложение“..някакъв имот да залага“.За това,че подс.К. е нямал намерение да не изпълни  договорените си задължения към свидетеля К. говори и последващото му поведение.Подсъдимият е разписал запис на заповед за сумата,която е била предмет на сделката.То идва като последица от всичките действия на подсъдимият,насочени към уреждане на отношенията  със св.К. по повод на поетото задължение за доставка на 100 тона стабилизирана амониева селитра и доказва,че намеренията му при сключване на договора за доставка на амониева селитра са били сериозни и в никакъв случай не са целяли причиняването на имотна вреда на представляваното от св.К. дружество.

         Предвид доказателствата и фактите,няма такива,които пряко или косвено да сочат,че към датата на сключване на договора подсъдимият К. не е имал намерение да изпълни задължението си за доставка на стабилизирана амониева селитра.Договорът не е изпълнен не поради изначална невъзможност на подсъдимият да го изпълни.Този договор е в кръга на извършваната от подсъдимият дейност и сключен по време когато лицето е развивало активно тази дейност,поради което не може да се направи категоричен извод,че към момента на разпореждането от страна на св.К.,подсъдимият К. не е имал намерението да изпълни задължението си за доставка на стабилизирана амониева селитра.Към момента на превеждането на сумите по банков път от представляваното от св.К. дружество,подсъдимият е могъл да се разпорежда с тях както прецени.Същият е бил свободен да вземе решение приоритетно да похарчи тези пари,като ги използва за обичайната търговска дейност на фирмата и т.н.,независимо  от това,че неизпълнението на задължението към представляваното от св.К. дружество за доставка на стабилизирана амониева селитра е нарушение на правилото „Договорите трябва да се спазват“.Безспорно е,че използването на получените суми за обичайната търговска дейност на Фирмата,не означава нито само по себе си,нито в съвкупност с другите факти,че подсъдимият не е имал намерение да изпълни договора още при сключването му или при изпълнението му и че го е подписал с измамлива цел.

         Цялостния анализ на установените факти и на доказателствата формира крайния извод на съда,че неизпълнението не се дължи на изначална невъзможност на подс.К. да го изпълни и че договорът не е сключен с измамливи намерения.Формите на изпълнителното деяние измама визирани в състава на чл.209 ал.1 от НК са две действия-възбуждане или поддържане на заблуждение у измаменото лице.Деецът въвежда в заблуждение едно физическо лице,за да го мотивира да  извърши имуществено разпореждане в негова полза или другиму.Обект на престъплението по чл.209 от НК са обществените отношения осигуряващи правото на собственост върху движими или недвижими вещи,а субект на измамата е всяко наказателно отговорно лице.От субективна страна характерно за измамата по чл.209 ал.1 от НК е наличие на пряк умисъл и користна цел у дееца-да набави за себе си или за другиго имотна облага.И двата признака са необходими за съставомерността на деянието.

         Настоящия съдебен състав въз основа на събраните  по делото доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка прие,че подсъдимият А.С.К. не е осъществил признаците на изпълнителното деяние по чл.209 ал.1 от НК,като не е въвел умишлено в заблуждение и не е поддържал това заблуждение у св.Г.К..

         Основна характеристика на измамата е неправилната представа за измаменото лице,която е от съществено значение за вземане на последващите решения-водещи в крайна сметка до настъпването на имотна вреда.Възбуждането на заблуждение е налице,когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.

Така при липса на спор относно фактите,съдът не споделя оценката,която прокурорът прави на тези факти и не споделя правните му изводи за извършено престъпление.Безспорно е,че в настоящия случай са изчерпани всички обективни възможности за събиране на повече доказателства.Установените чрез събраните доказателства обективни данни сочат на това,че при сключване на договора подсъдимият А.С.К. по-скоро е имал намерението да го изпълни.Обратното е само предположение,на което не би могла да се изгради осъдителна присъда.

С оглед изводите за това ,че не е осъществен основния състав на престъплението,съдът намира за безпредметно  да аргументира липсата на квалифициращия признак „големи размери“,за осъществяването на който  следва двата елемента да са кумулативно осъществени.

По горните съображения,съдът постанови присъдата си ,като призна подсъдимият А.С.К. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.210 ал.1 т.5 във връзка с чл.209 ал.1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК с оглед на постановената оправдателна присъда направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

         По изложените съображения,Съдът постанови присъдата си.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: