П  Р  И  С  Ъ  Д   А

гр.Каварна,  19.09.2017г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Н.П.К.

                                                                                         

при секретаря: КИЧКА ДИМИТРОВА,  в присъствието на  районния прокурора Г. Гавраилов, като разгледа докладваното от председателя НОХД №169 по описа за 2017г. на РС Каварна

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.Т.В. ЕГН **********,  роден  ***г***, с постоянен и настоящ адрес *** ,ул.“***“, №35, българин, български гражданин, с основно образувание, неженен живее на семейни начала, с две деца, неосъждан, безработен, за ВИНОВЕН в това,че на 13.02.2017г. в гр.Шабла, обл.Добрич, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за това неизвестно лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на парична сума хвърлена  през балкона от Ж.В.Д. ***, чрез вземане на хвърлените банкноти и пренасяйки същите до посоченото от съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждение у Ж.В.Д., че с тези пари съдейства на полицейски служители за задържане на престъпници, с което и е причинил имотна вреда в общ размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/ години, като на основание чл.373 ал.3, вр. с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА  така наложеното наказание с 1/3, като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/две/ години, като отлага изтърпяването на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години.

ОСЪЖДА подсъдимият В.Т.В., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Ж. В.Д. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието – 13.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимият  В.Т.В. със снета по-горе самоличност, на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 200.00 /двеста/лева, представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер на предявения граждански иск, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15/петнадесет/ дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................

                                                               

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1..........................................

 

                                                                                2.........................................

                                              


 

М О Т И В И

 

Към присъда №12/19.09.2017г. по НОХД №169/2017г. по описа на Каварненски районен съд

 

Районна прокуратура гр.Каварна е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд Каварна, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В.Т.В. с ЕГН ********** ***, за това че на 13.02.2017г. в гр.***, обл.Добрич, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за това неизвестно лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на парична сума  хвърлена през балкона от Ж.В.Д. ***, чрез вземане на хвърлените банкноти и пренасяйки същите до посочено от съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждение у Ж.В.Д., че с тази сума пари съдейства на полицейски служители за задържане на престъпници, с което и е причинил имотна вреда в общ размер на 5000 /пет хиляди/ лева – престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Същия твърди, че подсъдимият е съзнавал, че извършва престъпление при наличие на предходно осъждане за също такова престъпление по чл.209, ал.1 от НК. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, прокурорът счита, че следва да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, редуцирано съгл.чл.58а от НК, с 5 /пет/ години изпитателен срок.

Представителят на РП Каварна счита, че престъплението е извършено при пряк умисъл – чл.11, ал.2 от НК.

Подсъдимият В.Т.В., редовно призован, явява се лично и дава подробни и пълни обяснения, признава се за виновен.

Служебният защитник на подсъдимият – адв.Г.Г. – ДАК, счита, че прилагането на чл.66 от НК може да бъде в рамките на 3/три/ години.

Конституираната в качеството на граждански ищец в процеса Ж.Д.В., поддържа предявения иск за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Т.В. ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образувание, неженен, живее на семейни начала с К. П., от която има две деца, към момента на извършване на деянието – неосъждан, а към датата на приключване на съдебните прения - осъждан за същото престъпление през м.юли от РС Генерал Тошево, безработен.

Подсъдимият В.Т.В. ***, но на този адрес живеели родителите му, като той живее в гр.Варна с приятелката си Т.К.. Известно време работил във Великобритания, като там се запознал с Ю.А.Д.. Двамата се прибрали от чужбина за Коледата на 2016г., като двамата ходили на различни пътувания из България – в Русе, Тутракан, ***, Дулово, Добрич, Стара Загора, Генерал Тошево, Тервел Луковит.

Подсъдимият от около година участвал в престъпна дейност, като изпълнявал указанията на неизвестно за него лице, което пред него се представило като „Николов“. Този „Николов“ възбуждал заблуждение у възрастни хора и под предлог, че се провежда полицейска операция за залавянето на опасни престъпници, за което се налагало пострадалия да помогне на полицията, след като бил заплашван с тежки здравословни последици от тези престъпници, изхвърлял сума пари през прозореца и престъпниците щели да бъдат хванати при взимането на парите. В. взимал парите по указания на неустановения извършител и ги носел на края на гр.Ветово, обл.Русе, като преди това си взимал от носените пари, а на място намирал плик с друга СИМ карта, която изхвърлял след ползване, а също получавал и телефони, които използвал.

На 13.02.2017г. на тел.057435521, в 12.33 часа първоначално от румънска СИМ карта с № 40755951236 се обадило неизвестно лице, което възбудило заблуждение у пострадалата Ж.В.Д. *** , че се обажда от полицията в гр.*** и се казва Петров. Мнимият Петров обяснил, на пострадалата, че банда върлувала в града и я попитал дали са и звънели и искали пари, като я предупредил да не дава пари. Поискал и номера на мобилния телефон – 0886647605 и казал ако има проблеми да му звъни в полицията на № 111. Д. му казала , че телефона на полицията е друг, но той я убедил, че телефона е сменен и затворил.

Малко след това по телефона се обадил неизвестен човек с очевидно цигански акцент, който с груб глас и псувайки и казал да приготви            20 000лв. иначе щял да и счупи ръцете, краката, да и отреже ушите и да я изнасили, като й дал и срок до седем минути. След това и се обадил неизвестния извършител, който се представил преди това от полицията, който говорил културно и й обяснил, че се организира акция по залавяне на тези бандити и е възможно да се стреля. Попитал я дали има пари и й казал да приготви парите и да ги хвърли през балкона на жилището си. Д. приготвила сумата от 3000лв. като ги сложила в найлонова торбичка и ги хвърлила през балкона. Малко по-късно на мобилния и телефон звъннал неустановения извършител, който се представял за полицай, който и казал, че престъпниците имали машина, чрез която виждали, че в жилището й имало още пари и трябвало да ги хвърли и тях. Д. приготвила и останалите пари - 2000лв.,  като ги сложила също в найлонова торбичка. Също ги изхвърлила през терасата и без да гледа както й указал „полицая“ се скрила в банята. Малко по-късно мнимия полицай отново и се обадил, по мобилния телефон като съобщил, че са хванали бандитите и няма от какво да се притеснява свидетелката, а парите и били в управлението на полицията и поради възрастта й да не отива в полицията, тъй като щели да й пратят полицейска кола, за да я вземе.

 Пострадалата, все пак решила да се обади в полицията и направила това, в 14.41 часа на 13.02.2017г. Дежурния полицай и казал да не хвърля никакви пари през балкона,  но след като погледнала надолу, пострадалата установила, че парите ги няма.

Подсъдимият твърди, че вечерта получил обаждане от лицето, което се представяло като „Николов“, който му казал, че на 13.02.2017г. трябва да отиде в гр.***. По време на деянието, В. бил с мобилен телефон с ИМЕЙ *** и мобилен № ***, който се водил на фирма „*** ВВ“ ЕООД. В. управлявал лек автомобил АУДИ А-8, черен металик, с рег. № ***, който бил собственост на Т.К. П., с която живее на съпружески начала.

На 13.02.2017г. сутринта около 08.30 - 09.00 часа подсъдимия  тръгнал с управлявания от него автомобил АУДИ А-8, черен металик, с рег. № *** към гр.***, а заедно с него пътувал и свидетеля Ю.А.Д..

Пристигнали в гр.*** около 10.00 часа като двамата седнали в заведение и пили кафе. Около обяд, получил обаждане от мъжа, който се представял като „Николов“ и му казал да излезе навън и да намери автогарата. Подсъдимият и свидетеля с автомобила отишли и спрели до автогарата на гр.***, а В. получил ново обаждани като му било наредено да тръгне надолу по улицата пред автогарата и да завие наляво пред жилищен блок, пред който имало детска площадка. Неизвестния извършител му казал, че от третия етаж на блока ще хвърлят торбичка с пари. Подсъдимият застанал под блока до магазин и след 5 минути видял, че пада найлонова торбичка с пари. Взел торбичката и тръгнал  към паркирания до автогарата автомобил, но тогава получил ново обаждане и инструкция, да се върне на мястото, защото ще хвърлят още пари. В. отново се върнал и взел хвърлената торбичка като забелязал, че от третия етаж на блока една ръка хвърля торбичката с пари.

След това, В. се върнал при автомобила и тръгнал към изхода на гр.***, а след това пътувал за гр.Варна, като получил обаждане да отиде до Шумен, а след това до гр.Ветово. По данни на подсъдимия,  на излизане от гр.Ветово,  до табелата за край на населеното място оставил двете торбички с парите, като преди това си взел сумата от 1500лв. по указание на лицето, което се представяло като „Николов“.

Горепосочената фактическа обстановка, съдът приема за доказана въз основа на:

1. Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на свидетелите Ж.В.Д., М.Г.М. и Ю.А.Д..

2. Протоколи и други документи по чл.283 от НПК, по досъдебно производство №9/2017г. по описа на РУ гр.***, справка за съдимост, самопризнанията на подсъдимия и придобитата чрез видеонаблюдението в гр.*** и системата за видеонаблюдение на АПИ информация /л.65/, включително и проведения следствен експеримент /л.70/.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите М.М. е Юл.Д., както и показанията на пострадалата, защото същите са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Направените самопризнания от страна на В. са подкрепени от проведения следствен експеримент, при който подсъдимия подробно е посочил къде е паркирал автомобила, как е стигнал до мястото, от където е взел парите на два пъти и балкона от където са били хвърлени те, като посочил терасата на Д.. Съпоставени с останалите доказателства по делото е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимия В.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 13.02.2017г. в гр.***, обл.Добрич, в съучастие като помагач с неустановено лице, с цел да набави за себе си и за това неизвестно лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на парична сума, хвърлена през балкона от Ж.В.Д., чрез вземане на хвърлените банкноти и пренасяйки същите до посочено от съучастника си място, като възбудил и поддържал заблуждение у Ж.В.Д., че с тази сума пари съдейства на полицейски служители за задържане на престъпници, с което й е причинил имотна вреда в общ размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към момента на изпълнителното деяние.

С действията си, подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние, включено в състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК - поддържане на заблуждение, като е действал в съучастие, като съизвършител при осъществяване на деянието с друго лице, с неустановена към момента самоличност (неизвестен извършител). С конкретните си действия съвместно с неустановеното лице подсъдимия е допринесъл за  поддържането на заблуждението,  в което е била въведена свидетелската Д. от неустановеното лице и в причиняването на имотната вреда на същата, тъй като именно подсъдимия е взел парите и ги е доставил на неустановеното лице. По този начин причинената на свидетелската Д. имотна вреда е пряка последица от действията на подсъдимия. Степента на увреждане е измерима и изчислима в пари. Видно от данните и доказателствата по делото е, че не е последвала репарация на щетите от страна на подсъдимия.

Предвид това, че подсъдимият е имал предварителна уговорка с неизвестно лице да съдейства при получаване на  парични суми от пострадалите лице, то и тези действия на подсъдимия  следва да се квалифицират като помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, доколкото чрез това се помага на прекия извършител на престъплението да получи в своя полза разпоредените вече от пострадалата парични средства, т.е. след довършване на деянието. Довършването на измамата е налице когато собственика на вещта, който е излъган се разпореди с вещта и тя напуска неговия патримониум. С получаването на сумата от подсъдимия деянието по чл.209, ал.1 от НК е довършено. От тук нататък започва помагаческата дейност на подсъдимия, за която той следва да бъде наказателно отговорен.

Престъплението - предмет  на  производството  представлява немаловажен случай по аргумент на противното основание на чл.93, т.9  от НК, предвид  относително  високия размер  на предмета  на престъплението   и   произтичащите   от   него   немаловажни   вредни последици.

 От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода с лишаване от свобода от една до шест години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Водим от изложеното, съдът наложи на подсъдимия В.Т.В., наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК намалява така наложеното наказание с 1/3, като определя окончателно наказание „Лишаване от свобода“, за срок от две години, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Отделно от това следва да се подчертае, че подсъдимия В.Т.В. към момента на внасяне на обвинителния акт е с пет висящи досъдебни производства – във Варна, Елхово, Тутракан, както и в гр.Генерал Тошево, но към момента на извършване на деянието – 13.02.2017г. не е бил осъждан.

По отношение на гражданския иск

Предвид решението по въпросите за престъплението, вината и отговорността, съдът намира предявения от Ж.В.Д., срещу В.Т.В. граждански иск за сумата от 5 000 лева – обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат на извършеното престъпление, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 13.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за доказани по основание  и размер.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..