П Р И С Ъ Д А

гр.Каварна 21.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Каварненският районен съд в открито съдебно заседание проведено на  двадесет и първи март, през двехиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на секретаря А.М. и прокурора ………………….., разгледа докладваното от председателя наказателно частен характер дело № 179 по описа за 2016 година и

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.И., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин,  бълг. гражданин, със средно образование, женен,  неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 28.02.2015г.  и на 01.03.2015г. в гр.Каварна, на ул“Г.С.“№**, при условията на продължавано престъпление, причинил на Д.Б.К. с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в отток и кръвонасядания по дясна гривнена става и шията, които са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, като обществената опасност на деянието е явно незначителна, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,  поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинение по чл.130, ал.2 от НК, а на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

 На основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.И. да заплати на гражданския ищец Д.Б.К. сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 28.02.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

 ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.И. да заплати държавна такса върху уважената част от граждански иск в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Каварна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Добрички окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………….

 

М  О  Т  И  В  И

към присъда № 7

по НЧХД № 179/2016  по описа на Районен съд Каварна

 

Съдът е сезиран с тъжба подадена от Д.Б.К. с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.М.К. от ДАК, с която срещу И.И. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това че на 28.02.2015 и на 01.03.2015 в гр.Каварна, на ул“С.“№**, при условията на продължавано престъпление, причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в отток и кръвонасядания по дясна гривнена става и шията, които са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В хода на наказателното производство е предявен от тъжителя против подсъдимия граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец чрез упълномощения по делото повереник адв.М.К., заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против подсъдимия граждански иск. В хода на съдебните прения, след направения подробен анализ на доказателствените източници и заключението на вещото лице счита, че безспорно било доказано обвинението по време, място и авторство на деянието, с което по своята същност била разкрита и обективната истина по делото. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по отношение на  повдигнатото обвинение. Пледира да бъде уважена гражданскоправната претенция и присъдено претендираното обезщетение, с оглед неговата доказаност.

Защитникът на подсъдимия И.И. - адв. Ж.Ж. пледира при произнасянето на присъдата да се отчете, че повдигнатото обвинение не било доказано от частния тъжител, чиято е доказателствената тежест, както от обективна, така и от субективна страна. С оглед установената в хода на наказателното производство фактическа обстановка е доказана липсата на съставомерност на повдигнатото обвинение, както по чл.130, ал.1 НК, така и по чл.130, ал.2 НК - липсвал умисъл в извършване на престъпление. Твърди, че установените от вещото лице увреждания са получени при отбранителни действия на подсъдимия, при възникналото спречкване с частната тъжителка.

Липсвали според защитата доказателства, които да обосноват виновно поведение и умисъл на подсъдимия И.И. като той не бил осъществил нито от обективна, нито от субективна страна деянието, за което му било повдигнато обвинение. Пледира за признаване на подсъдимия за невиновен на осн. чл.304 НПК и за неговото оправдаване. Като последица от оправдаването, следвало да бъде отхвърлен и гражданския иск, поради неговата неоснователност и недоказаност.

Подсъдимият И.И. заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото му право на последна дума заявява, че желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 Подсъдимият И.И. е на 35 , роден е на ***г***, българин по произход, български гражданин, със средно образование, женен.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, ре№ 3, издадена от Районен съд Каварна на 04.01.2017 подсъдимият И.И. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Установи се в хода на съдебното следствие, че частният тъжител  Д.Б.К. и подсъдимият И.И., се познавали добре, т.к. през периода 2010 - 2014 И. живял на съпружески начала с дъщеря й Ц.И.Ц. От съжителството си двамата имали родено дете – Г. на 4 год. към инкреминираната дата.  

Съгласно одобрено на 03.02.2015 от Каварненски районен съд споразумение по Гр.д. № 482/2014, родителските права по отношение на детето Г. били предоставени на майката с режим на лични отношения за бащата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 17.00ч., без преспиване в дома на бащата, като ако поради здравословни причини на детето или бащата контактът не може да бъде осъществен в определените дни, същият следва да се реализира в следващата събота и неделя от месеца. В изпълнение на това споразумение  на 28.02.2015 в 09.00 часа подс.И. отишъл на адреса на местоживеене ***, където бил и домът на частната тъжителка Д.К., като взел Г. със себе си. В 17.00 ч. И., заедно със свидетелката С.Ц., с управлявания от нея автомобил върнали детето в дома на майката. Ц. посрещнала детето и двете се прибрали в къщи. При преобличането на Г., Ц. установила, че ги няма шапката и шала, поради което позвънила на И., за да попита къде са. Подсъдимият й обяснил, че са при него, но не може да ги върне незабавно, т.к. е ангажиран, но Ц. настояла това да стане веднага. Около 17.30ч. подс.И. отново отишъл до дома на тъжителката, като след позвъняване, на входната врата излязла Ц. и посегнала да вземе дрехите. И. дръпнал рязко назад ръката си, направил й забележка, че не одобрява тона и държанието й спрямо него по телефона, което породило и размяна на реплики и обидни думи помежду им. Дочувайки размяната на реплики тъжителката К. излязла също навън, заедно с детето и се намесила в разговора. Ставайки свидетел на скандала детето се разстроило легнало на земята, заплакало и закрило с ръце ушите си. Виждайки това Ц. взела детето на ръце и  двете се прибрали в стаята, за да го успокои. Частната тъжителка и подсъдимият останали отвън, като продължили да си разменят реплики и да се обиждат с нецензурни думи. Разменените между тях реплики били възприети от св.С.Ц., която стояла на тротоара и св.С.П., който преминал край тях отивайки в дома на баба си. И двамата чули, че частната тъжителка обиждала подсъдимия с думите „боклук”, „к.”, „майка ти е к.”, „прибирай се при к.та си”.

В един момент тъжителката К. посегнала да вземе шапката и шала на детето, при което подсъдимият афектиран от отправените обиди я хванал за дясната ръката и я стиснал силно, причинявайки и болка. От стаята където била с детето Ц. чувала, че И. обижда майка й, а тя му казвала „Дай ми шапката и шала и напусни имота”, „Пусни ме” „Напусни имота ми”. Тъжителката извикала на дъщеря си да се обади в полицията, което мотивирало подсъдимият да си тръгне. К. се прибрала в къщи и показала на дъщеря си ръката, която била зачервена в областта между китката и лакътя.

На следващата сутрин – 01.03.2015 в 9.00ч. подсъдимият отново отишъл до дома на тъжителката, за да вземе детето си, съгласно споразумението за личните контакти. Позвънил и почукал неколкократно на врата но никой не му отворил. Обикалял известно време и чукал все по-силно и настоятелно на вратата, но никой не отварял. Афектиран от случващото се подсъдимият ритнал кофата с дърва намираща се до вратата и те се разпилели. След около десет минути на вратата се показала свидетелката С.С., а след нея и Д.К.. Между тъжителката и подсъдимия отново възникнал словесен конфликт, съпроводен с отправяне на обидни и нецензурни думи. К. заявила на подсъдимия, че детето е болно и той няма да го види, опитала се да го изблъска от стъпалата, при което той  посегнал и скъсал две от намиращите се на врата и три златни синджирчета. Разбирайки, че няма да му дадат детето подс.И. заявил, че ще отиде  до полицията, за да потърси съдействние, напуснал двора, качил се в колата и заедно със свидетелката Ц. отишли в РУ Каварна. В момента в който подсъдимият разговарял с дежурния полицай М.М., на тел.8-21-12, постъпил сигнал от Ц. Ц. за възникналия инцидент. М. обяснил на подсъдимия, че ще изпрати дежурния патрул на място, при което И. също се отправил към адреса.

Отивайки до дома на тъжителката подсъдимият видял, че там вече са свидетелите А.К. и Я.Я.. Същите на място снели обяснения от тъжителката и свидетелката Ц., а в последствие в РУ Каварна и от подсъдимия и св.Ц.. При проведения разговор с тъжителката същата показала на К., както скъсаните синджирчета, така и синините по ръката си. На подс.И. бил съставен протокол за полицейско предупреждение, на осн. чл.65 от ЗМВР, с който бил предупреден да не влиза в пререкания с лицата Ц. И., Г. и Д.К., както и да не ги заплашва с престъпление против личността и имота им.

На 01.03.2015 в 20.00 часа, частната тъжителка посетила ЦСМП гр.Добрич, филиал Каварна, където било измерено кръвното й налягане – 140/100, диагностицирани били оток на дясната гривнена става и насиняване около нея придружено с болки, охлузване по врата. Направена й била компресивна превръзка с риванол и спирт, и дадени обезболяващи и успокояващи средства - аналгин и валидол.

На 5.03.2015 Д.К. посетила съдебен лекар в гр.Добрич – д-р Д.Д., който при прегледа й установил по горна повърхност на дясна гривнена става оток и две кръвонасядания, разположени едно под друго с дм. 2.0 и 4.0 см., със синкаво жълтеникав цвят. По задната повърхност на шията е установено линейно кръвонасядане, хоризонтално разположено, с дължина 2,5 см., с точковиден характер, също със синкаво жълтеникав цвят. Въз основа на обективните находки вещото лице Д. е дало заключение по допуснатата СМЕ, че Д.К. е получила следните увреждания: оток и кръвонасядания по дясна гривнена става и шията, които в своята съвкупност са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето. При изслушването му в съдебна заседание вещото лице заяви, че всяко едно от констатираните наранявания и двете заедно са обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето, които отшумяват в период от неповече от десет дни.   

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И.И., показанията на свидетелите С.С., Ц. Ц., С.Ц.-И., С.П., А.К., Я.Я., М.М., д-р Д.Д., а също писмените доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл.283 от НПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че травматичните увреждания, описани от д-р Д.Д. при освидетелстването на частната тъжителка Дияна К., не са й причинили разстройство на здравето, както и че същите са извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

При така установените фактически положения съдът направи следните правни изводи:

На 28.02.2015 и на 01.03.2015, подсъдимият И.И. от обективна страна е причинил на частната тъжителка травматичните увреждания, описани в обвинението й. Същите от субективна страна са извършени от него с евентуален умисъл. При възникналите конфликти между тъжителката и подсъдимия на двете инкреминирани дати, И. афектиран от отношението й към него и близките му и създадените пречки да упражни правото си на лични контакти с детето, е хванал тъжителката за ръката и я стиснал със сила, а при втория е хванал и издърпал синджирчетата от врата й, с които действия е предизвикал травматичните увреждания. Очевидно е, че И. е допуснал по силно от обичайното хващане на ръката и издърпване на златните синджирчета, с които действия на К. са й причинени травматични увреждания, описани в амбулаторния лист и в медицинското свидетелство. Очевидно е, че той се е съгласил с настъпване на травматичните увреждания при това по-силно хващане на ръката на частната тъжителка и издърпването на синджирчетата от врата й. Описаните травматични увреждания в медицинската документация са тези, които законът описва като лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето, каквито се визират в чл.130, ал.2 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи, че с поведението си частната тъжителка е предизвикала и допринесла за причиняване на травматичните й увреждания. Тя се е намесила без основание в разговора между подсъдимия и дъщеря й, отправила е нецензурни думи по негов и на близките му адрес, препятствала е осъществяването на лични отношения с детето му, опитала се е да го избута и изгони от двора, като с действията си го е провокирала да действа по неправомерен начин, в резултат на което са се образували травматичните увреждания.

Не се установява по делото наличието на съставомерната от обективна страна за престъпление по чл.130, ал.1 от НК причинна връзка между деянието на подсъдимия и конкретно по вид и характер увреждане на здравето на тъжителката.

От събраните в хода на делото доказателства се налага извода, че осъщественото от подсъдимия И.И. деяние не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като, същото макар и формално да осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото в закона престъпление по чл.130, ал.2 от НК, то неговата обществена опасност е явно незначителна и същото е малозначително. Поначало, за да бъде признат един подсъдим за виновен, т.е. за да е извършеното от него деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав. Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно обществените отношения, предмет на наказателно правна защита. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно втората хипотеза - на явна незначителност на обществената опасност на деянието на подсъдимия. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща и е приложима за всички престъпления от Наказателния кодекс независимо от това какви обществени отношения се охраняват с тях. Тоест само поради обстоятелството, че с дадена разпоредба от особената част на Наказателния кодекс се охраняват важни обществени отношения, а в настоящия казус такива, свързани със здравето на гражданите, не може априори да бъде изключено приложението на чл.9, ал.2 от НК. Конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия И., който не е осъждан, има много добри характеристични данни, работи и плаща издръжка на детето си Г., не водят до извод за застрашаване обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно. Още повече при условие, че тези, макар и важни, обществени отношения във връзка със здравето на гражданите в конкретния случай са били засегнати в една абсолютно незначителна степен. Съдът счита, че следва да се вземе предвид и доказаното по делото неправомерно поведение на пострадалата, спрямо подсъдимия, изразяващо се в отправяне на нецензурни и обидни думи, както спрямо него, така и спрямо неговите близки, а също така и опитите за физическа саморазправа. Ако частният тъжител иска спрямо него да се държат съобразно с нормите на закона и морала, то и той следва да има същото поведение спрямо другите хора. Влошените междуличностни отношения между двамата не са никакво оправдание за нарушаване на нормите на закона и морала. Ето защо съдът намира, че обществената опасност на деянието по чл.130, ал.2 от НК, извършено срещу частната тъжителка Дияна К., е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което съдът оправда подсъдимия И.И. по обвинението по чл.130, ал.2 от НК, а на основание чл.304 от НПК, го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда следва да се отбележи следното:

Несъмнено, вследствие действията от страна на подсъдимия И.И., пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат възмездени независимо от тежестта и интензитета на причиненото страдание. Извод, който не противоречи на възприетия подход при решаване на наказателноправните въпроси. Действително обществената опасност на действията на подсъдимия съдът прецени като явно незначителна, т.е. недостатъчно висока, за да обоснове престъпния му характер. Малозначителността на извършеното обаче не променя характеристиката му на "деяние" по смисъла на чл.45 от ЗЗД, като фактическият състав на посочената норма не изисква то да съставлява престъпление. Достатъчно е обективното проявление в тези действия на нарушаването на забраната да се вреди другиму, обосноваващо и неговата противоправност. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че е налице противоправно деяние, макар и не престъпление, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия по отношение на деликта, намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице, респ. да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, до размера от 250.00 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място необходимия относително кратък срок за възстановяване на пострадалата - 10 дни. Не без значение тук се явява отново и поведението на тъжителката, която с действията си, макар те да не съставляват основание за изключване на отговорността, е допринесла за осъществяване на съставомерния резултат. Последното въпреки, че не отменя виновното поведение на подсъдимия, съставлява аргумент да се възприеме от съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, намиращо своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, претенцията се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските:

С оглед обстоятелството, че подсъдимият И.И., макар да бе призната за невиновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, е ангажирана деликтната му отговорност, същият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд Каварна сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………