П Р И С Ъ Д А

 

гр.Каварна 18.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Каварненският районен съд в открито съдебно заседание проведено на  осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М.,

и прокурора при Каварненска районна прокуратура БОНКА КОСТАДИНОВА-БЕЛЧЕВА, разгледа докладваното от председателя наказателно дело № 209 по описа за 2018 година и

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.А.Т. – роден на *** ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 01.05.2018 г. в гр. Каварна, в частен двор в местността „Старите лозя”, с участието на малолетния и наказателно неотговорен Д.М.Д., унищожил противозаконно чужди движими вещи – полиетилен на 2 (два) броя оранжерии от тунелен тип, с размери на полиетилена: дебелина 180 микрона и обща покривна площ 338 кв.м., собственост на Д.И.Г. ***, на обща стойност 672.00 лева, престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

 На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПОСТАНОВЯВА отделно изтърпяване на отложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, постановено с влязло в сила на 04.12.2017 г. споразумение № 207 от 04.12.2017 г. по НОХД № 1934/2017 г. по описа на РС – Велико Търново.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

 На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсЯ.А.Т. да заплати направените разноски по делото в размер на 70.38 лв. (седемдесет лева и тридесет и осем стотинки) в полза на ОД на МВР – Добрич, РУ Каварна и 40,60 лв. (четиридесет лева и шестдесет стотинки) в полза на РС Каварна.

На основание чл. 310 ал. 2 вр. чл. 308 ал. 2 от НПК СЪДЪТ обявява на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 30 (тридесет) дни.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Добрички окръжен съд.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

МОТИВИ

по ПРИСЪДА № 5 от 18.04.2019 г.

по НОХД № 209/2018 г. по описа на РС Каварна

 

Районна прокуратура - гр. Каварна е повдигнала обвинение срещу Я.А.Т., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** затова, че на 01.05.2018 г. в гр. Каварна, в частен двор в местността „***”, с участието на малолетния и наказателно неотговорен Д.М.Д., унищожил противозаконно чужди движими вещи – полиетилен на 2 (два) броя оранжерии от тунелен тип, с размери на полиетилена: дебелина 180 микрона и обща покривна площ 338 кв.м., собственост на Д.И.Г. ***, на обща стойност 672.00 лева, престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК

Съдебното производство спрямо подс. Я.Т., бе проведено в негово отсъствие и по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото в хипотезата на така нареченото "задочно производство", в отсъствие на подсъдимия съдът прие, че същият въпреки явяването му в първото съдебно заседание, отсрочено по него искане с оглед осигуряване на служебна защита, не се явява в следващите съдебни заседания, без да уведоми съда е напуснал регистрираните си постоянен и настоящ адрес и местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Въпреки, че на подсъдимия е връчен обвинителен акт и разпореждането за насроченото разпоредително заседание, в указания от закона 7- дневен срок, същият не се е възползвал от правото си да подаде отговор, в който да изложи своето становище по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както и да изложи своите искания. Съдът като взе предвид, че обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК прие, че провеждането на "задочно производство" в отсъствието на подсъдимия, няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, както и че няма да бъдат накърнени неговите законни права и интереси, при условие, че е налице процесуално представителство в хода на процеса, осъществено от служебно назначен защитник - адв. Г.Г.  определен от председателя на САК Добрич.

Участващият в производството представител на РП Каварна поддържа предявеното срещу  подсъдимия Т. обвинение. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено авторството на деянието и вината на подсъдимия. Пледира за определяне на наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно с оглед извършване на престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане. На осн. чл. 68, ал. 1 НК следва да бъде постановено отделно изтърпяване на наказанието наложено със споразумение № 207 от 04.12.2017 г. по НОХД № 1934/2017 г. по описа на РС – Велико Търново.

Защитникът на подсъдимия адв. Г., счита че повдигнатото от РП Каварна обвинение спрямо Я.Т. е недоказано от представените доказателства, които намира за непълни и противоречиви.  Твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие е останало недоказано авторството на деянието и конкретната вина на подсъдимия. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Я.А.Т. е роден на *** г. в гр. ***. В края на месец април - началото на месец май 2018 г. се бил установил да живее в гр. Каварна и работел където намери работа. Бил приятел с малолетния свидетел Д.М.Д. и се познавал със свидетеля Й.Д.К..

На 01.05.2018 г. тримата се срещнали на паркинга пред бар „***”, където бил разположен увеселителния парк по повод предстоящия празник на града. Тъй като им било скучно, решили да пообикалят из града. Тръгнали в посока градския стадион, като по пътя от хранителен магазин св. Д., който единствен разполагал с пари, купил еднолитрова бутилка бира, безалкохолна напитка, чипс и солети. По пътя св.Д. предложил да отидат към „***” и другите се съгласили. Навътре в местността имало беседка, на която тримата седнали изконсумирали храната и напитките, изпушили по една цигари и продължили с разходката си. Край пътя подс.Т. и св.Д. намерили дървени колове, които взели и използвали, за да удрят по прозорците на изоставените бараки. Стигнали до едно заградено дворно място, в което имало изградени две оранжерии покрити с полиетилен. Оранжериите били собственост на свидетеля Д.И.Г., когото подсъдимият и свидетелите не познавали лично. Г. били закупил двете оранжерии от гр. Варна, за сумата от 4 600 лева. Поставил ги в дворното място, което било собственост на негови близки, през есента на 2017 г. с цел производство на зеленчуци през следващата стопанска година. Към 01.05.2018 г. двете оранжерии били засети с разсад от домати, който бил с височина около 40 см.

Стигайки до двора с оранжериите свидетелят Д. предложил да влязат и да разгледат, какво има в тях. Пръв в двора влязъл подсъдимият Т., като прескочил заключената порта, след него влязъл св.Д. и последен св.К.. Подсъдимият и св.Д. започнали да хвърлят носените от тях пръчки, по едната оранжерия „като копия”, и след като те се забиели в найлона отивали да ги извадят и отново ги хвърляли. В двора намерили още пръчки, които също хвърляли и така късали найлона. По същия начин накъсали найлона и на втората оранжерия. В образувалите се дупки в близост до вратата на едната от оранжериите, с ръце разкъсали найлона и през получилите се големи отвори св. Д. влязъл в оранжерията и преминал напречно от едната страна до другата. През това време св. К. стоял в близост до портата, смеел се и наблюдавал някой да не дойде. След като се „позабавлявали” достатъчно с пръчките, св. Д. извадил малкото ножче, което носел, като гердан на врата си и започнал да реже найлона на оранжериите по тяхната дължина. Подсъдимият го помоли да му даде ножа и той също направил разрези по найлона с ножа. По описания начин подсъдимият Т. и свидетелят Д., накъсали найлона на трите страни на оранжериите и вратите им. След като приключили със забавлението, прескочили отново през портичката и се отправили към града.

На 02.05.2018 г. съсед на свидетеля Г. му позвънил и го уведомил, че оранжериите му са накъсани. Г. се обадил в полицията и сам отишъл на място, където установил щетите, описани в съставения от органите на полицията протокол. Тъй като нямал финансова възможност да подмени скъсаните найлони, а и с оглед големината на вече засадените растения също било невъзможно слагането на ново покритие, за да спаси продукцията и да намали щетите от вандалския акт, свидетелят закупил парчета найлон и тиксо, с които залепил част от дупките. Това залепване обаче не било в състояние да поправи накъсания найлон, т.к. при дъжд и вятър тиксото се разлепвало и дупките отново се отваряли. Свидетелят заяви още, че с оглед типа на покривната площ „палатка” е невъзможно да бъде подменен само част от найлона, а е нужно цялостна смяна на покритието.  

Според заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна експертиза остатъчната стойност на полиетилена с оглед годината на придобиването му, експлоатационната годност и пазарната му стойност към инкреминирания период е в размер на 672 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият Я.Т., с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 216, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че извършването на инкреминираното деяние от подсъдимия се установи по ясен и категоричен начин от събраните в хода на ДП и в хода на съдебното следствие доказателства. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.И.Г. и Й.Д.К., се установява както извършването на инкреминираното деяние, така и конкретното участие на подсъдимия в него. Показанията на свидетеля Д., или по скоро отказът му да даде такива съдът преценява с оглед правата му по чл. 121 НПК, като взе предвид, че с даването на отговори по поставените му въпроси свидетелят би уличил себе си в извършване на инкреминираното престъпление. Унищожаването на инкреминираните вещи се установи, както от показанията на свидетеля Г., така и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за следствен експеримент и фотоалбум към него. Описаните в протокола за оглед и фиксирани в снимковия материал щети в пълна степен отговарят да са получени по начин и със средствата посочени от свидетеля К.. Между описаните доказателства и доказателствени средства не съществува никакво противоречие, като същите поотделно и в съвкупност пресъздават изложената по-горе фактическа обстановка.

За пълното и с оглед заявеното от защитата на подсъдимия, възражение досежно недостатъчна конкретизация на участието на подсъдимия в причиняване на престъпния резултат, съдът следва да отбележи, че при повдигнатото обвинение - за унищожаване при участието на две лица едното от които поради малолетието си е наказателно неотговорно, кой от двамата участници в инкреминираното престъпление какви конкретни удари върху вещта и с какво ги е нанесъл е без значение, т.к. относимо е дали тези действия са част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия /крайния/ престъпен резултат – унищожаване на вещта. Подсъдимият  отговаря за това, че той лично със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението. Конкретно обективираното поведение /конкретния каузален принос/ на подсъдимия в извършването на престъпление следва да бъде съобразен при определяне на наказанието. Когато обвинението касае „унищожаване” на вещта, се инкреминира стойността на цялата вещ, а не сумарната стойност на щетите по нея.

С оглед изложеното съдът намира от правна страна, че подсъдимият Я.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, т.к. на 01.05.2018 г. в гр. Каварна, в частен двор в местността „***”, с участието на малолетния и наказателно неотговорен Д.М.Д., унищожил противозаконно чужди движими вещи – полиетилен на два броя оранжерии от тунелен тип, с размери на полиетилена: дебелина 180 микрона и обща покривна площ 338 кв.м., собственост на Д.И.Г. ***, на обща стойност 672.00 лева.

Несъмнено в случая се касае до реализиране на престъпния състав на чл. 216, ал. 1 НК – унищожаване на инкреминираните вещи.

Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Престъплението в двете му форми - противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество, във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено назначение. То е свързано с такова умишлено непосредствено въздействие (механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства) върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е негодността на чуждата вещ - невъзможността тя да се ползва по своето нормално (първоначално) предназначение.

При унищожаването, какъвто е настоящият случай, е налице такова качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и предназначение. Степента на засягане на субстанцията на вещите в случая е такава, че е невъзможно те да бъдат ремонтирани, така че да възстановят напълно или частично качествата си. Негодността на унищожените вещи е такава, че те са загубили окончателно и напълно своето нормално (първоначално) предназначение, като е без значение дали останалият материал може да се ползва или не.

Настоящият състав на съда приема, че в случай всички съставомерни признаци на унищожаването по смисъла на чл. 216 от НК са налице. Актът на унищожаване и повреждане е осъществен чрез действие – нанасяне на удари с пръчки и нож. Касае се за чужда вещ, доколкото по делото е категорично установена собствеността на вещите, като собственикът е лице различно от подсъдимия Т..

От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият Т. е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпване на общественоопасния резултат.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подсъдимият Т. беше признат за виновен в извършване на инкреминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НК предвижда за деяние от този вид наказание „лишаване от свобода” до пет години. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете липсата на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства представляват лошите му характеристични данни, обремененото му съдебно минало и липсата на стремеж за поправяне в определения му изпитателен срок, невъзстановяване на причинените щети и липсата на разкаяние за стореното, както и обстоятелството, че същият е извършил своите целенасочени действия почти безмотивно, единствено с цел забавление.

Поради изложеното съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че доколкото в случая това означава, че на подсъдимия ще се наложи наказание „лишаване от свобода”, вземайки предвид младата му възраст и от друга страна задължителното привеждане в изпълнение на друго такова наказание при условията на чл. 68 НК, то следва да бъде определено около минималния предвиден от закона размер, а именно четири месеца, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Посоченото наказание съдът определи преценявайки както тежестта на извършеното престъпление, така и необходимостта наказанието да допринесе целените промени в съзнанието на дееца и да постигне своя общопревантивен ефект.

Предвид обстоятелството, че  с определение от 04.12.2017 г по НОХД № 1934/2017 г. по описа на РС – Велико Търново, за извършено на 18.07.2017 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК на подс. Т. е наложено наказани лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, и деянието предмет на настоящото производство се явява извършено в изпитателния срок, то за съда не съществува друга възможност освен на осн. чл. 68 НК, да приведе в изпълнение посоченото наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което подсъдимият да изтърпи отделно, при първоначален общ режим.

 Съдът счита, че така наложените по вид и размер наказания ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Т. и ще окажат предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

На осн. разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Я.А.Т. да заплати направените разноски по делото в размер на 70.38 лв. (седемдесет лева и тридесет и осем стотинки) в полза на ОД на МВР – Добрич, РУ Каварна и 40,60 лв. (четиридесет лева и шестдесет стотинки) в полза на РС Каварна.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….