П Р И С Ъ Д  А

№…….

гр.Каварна  13.03.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

                                                                               

                                                                     Председател: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ                                   Съдебни заседатели: 1.В.Н.                                                                      2.Д.Н. 

                                                                                                  

при секретаря: А.М.

в присъствието на  прокурора при  КРП-БОНКА К. -БЕЛЧЕВА

разгледа докладваното от Председателя

НОХД №  22 по описа за 2017год. и

 

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимият С.И.Н. ЕГН **********  роден  ***г*** с постоянен адрес ***,българско гражданство,осъждан,образование-първи клас, за ВИНОВЕН в това,че на 29.11.2016г. в с.С., общ.К. от частен дом на улица ул.“Ч.“№* при условията на повторност противозаконно отнел чужди движими вещи-пари-370 лева от владението на Н.Д.С. от с.с.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието не представлява маловажен случай

,поради което и на основание  чл. 195, ал.1  т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.30 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА  така наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА подсъдимият С.И.Н.,със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 370/триста и седемдесет/ лева,представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на инкриминираното деяние,ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието-29.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимият  С.И.Н. със снета по-горе самоличност,на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 50/петдесет/лева,представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер на предявения граждански иск,съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15/петнадесет/ дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................

                                                              

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1..........................................

 

                                                                                2.........................................

 

М О Т И В И

към присъда по НОХД N22 по описа за 2017 год. на Каварненски районен съд.

 

Срещу подсъдимия С.И.Н. ЕГН **********  роден  ***г*** с постоянен адрес ***,българско гражданство,осъждан,образование-първи клас е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 29.11.2016г. в с.С., общ.К. от частен дом на улица ул.“Ч.“№*при условията на повторност противозаконно отнел чужди движими вещи-пари-370 лева от владението на Н.Д.С. от с.с.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието не представлява маловажен случай,престъпление по  чл. 195, ал.1  т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.30 ал.1 от НК.

На основание чл.84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство предявеният от Н.Д.С. ЕГН ********** адрес *** срещу подсъдимият С. И.Н. ЕГН **********  граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 370/триста и седемдесет/ лева,представляваща претендирано обезщетение за причинените имуществени вреди,претърпени в резултат на инкриминираното деяние,ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Назателното производство по делото се провежда по реда на глава ХХVII-съкратено съдебно следствие в производството пред I инстанция.

Подсъдимият  разбира в какво е обвинени,признава се за виновен,прави пълни самопризнания и изразява съжаление за извършеното.Моли съда за снизхождение при определяне на наказанието.

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият С. И.Н. за престъпление по  чл.195 ал.1 т. 7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1вр. с чл.30 от НК.

Намира,че проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, като счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна,въз основа на събраните в хода на ДП № 227/2016г. по описа на РУ-гр.Каварна и на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.С оглед на предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание представителят на обвинението предлага на подсъдимия С. И.Н. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,като чрез редукция по чл.58а ал.1 от НК окончателния размер на наказанието да бъде определено на осем месеца „лишаване от свобода”,което да бъде изтърпяно ефективно,с оглед данните от свидетелството за съдимост на подсъдимия.

Назначения служебен защитник на подсъдимия С. И.Н. изразява становище,че в хода на досъдебното производство се установи чрез признанието на подсъдимия авторството на инкриминираното деяние и при условията на глава ХХVII от НПК подсъдимият признават всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и тези които са установени в досъдебното производство.Назначения служебен защитник на подсъдимия С. И.Н. не оспорва,че квалификацията на деянието изисква налагане на наказание „лишаване от свобода”,като моли да бъде обсъдена и друга възможност за налагане на наказанието,а именно чл.58 ал.4 от НК.Моли също така да се вземе предвид по отношение на подсъдимия обстоятелствата при които е извършено престъплението,оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина,тежкото материално състояние,здравословните проблеми,като счита,че всичко това е предпоставка за прилагане на чл.58а ал.4 от НК,като бъде определено наказание към минимума определен в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Обвиняемият С. И. Н. е осъждан,като настоящото деяние се явява извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 вр. с чл.30 от НК-извършил престъплението при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК,след като е бил осъден с ВЗС присъда за друго такова престъпление.От приложената по делото справка за съдимост на лицето се установява,че същият е осъждан по НОХД № 84/2011г. на РС гр.Ген.Тошево за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК на 2г.“ЛС“,чието изтърпяване  е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 5 години,считано от 02.03.2011г.Настоящото деяние е извършено в срока по чл.30 ал.2 от НК.

На 29.11.2016г. около 13.00ч. пострадалият Н.С. ***,където на пейка на улицата пиел ром.При него отишъл подс.С. Н.,като двамата изпили рома.Малко по-късно към тях се присъединил и св.Х.А..С. купил още едно шише от 200гр.ром,което тримата изпили.След това св.А. Купил от магазина водка и бира и всички отишли в дома му,като продължили да се черпят и пият.Около 18.00ч. пострадалият св.С.,решил да се прибира.Поради факта,че употребил голямо количество алкохол и бил в нетрезво състояние,си тръгнал бос.По пътя падал няколко пъти.Подсъдимият С.Н. останал в дома на св.А..По-късно двамата решили да отидат до дома на пострадалият,за да му поискат да ползват машинката му за рязане на дърва.Отишли до къщата на С. пеш.Вратата на къщата била отключена.А. останал навън,а в къщата влязъл подс.Н..Подсъдимия видял С. да лежи на земята в стаята.Отишъл към него бръкнал във вътрещния джоб на якето му и взел намиращите се там пари.След това напуснали къщата.Подсъдимият знаел,че С. има в себе си пари,тъй като по-рано като били заедно и пиели,пострадалият плащал.Тогава подсъдимият видял,че С. носи в себе си по-голяма сума пари,която била от рента,получена няколко дни преди това.Според подсъдимият  парите които бил взел от пострадалият били 172,30лв.Според самият пострадал парите които били в джоба му и Н. му отнел били 370 лева.След като напуснали имота на пострадалият,А. твърди,че Н. му казал,че е взел парите на С.,без да казва колко точно.Дал му 50 лева,ангажирали св.Г.И. Ч. да ги заведе до гр.Каварна с автомобилът си,като му платили за това.Там двамата посетили роднина на А.,като купили храна и алкохол.Останали вечерта в гр.Каварна.Сутринта св.Ж.К. завел подс.Н. ***,като за това последният му заплатил 20 лева.

Стойността на предмета на посегателство е 370 лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства-обясненията на подсъдимият С. И.Н.,показанията на свидетелите-Н.Д.С.,Х.Г.А.,Ж.С.К.,С.М.К.,Н. И.А.,Г.И.Ч.,приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от ГПК,протокол за оглед на местопроизшествие,фото-албуми,протокол за разпознаване,справка-съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.

Фактическата обстановка по делото е  установена по безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимите обстоятелства.

Подсъдимият С. И.Н. прави пълни самопризнания,като в обясненията си излага механизма на извършване на деянието за което му е повдигнато обвинение.Самопризнанията му се подкрепят  от събраните в досъдебното производство  и в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът кредитира изцяло дадените в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото показания на свидетелите Н.Д.С.,Х.Г.А.,Ж.С.К.,С.М.К.,Н. И.А.,Г.И.Ч.,като намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.

В показанията на горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват достоверността им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от подсъдимият С. И.Н..

Останалите събрани в процеса писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие,фотоалбуми,протокол за разпознаване,съдът кредитира изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността на дейците.

Според разбирането на настоящия съдебен състав,обвинението по делото по отношение на подсъдимият С. И.Н. е доказано по несъмнен начин,не само въз основа на самопризнанията на подсъдимите,съдържащи преки доказателства относно извършването на деянието от подсъдимите,но и на базата на инкорпориращите косвени доказателства за изложените в свидетелските показания на Н.Д.С.,Х.Г.А.,Ж.С.К.,С.М.К.,Н. И.А.,Г.И.Ч. обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността на подсъдимите.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:     

 

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимият  е реализирал обективните и субективни признаци на състава по  чл.195 ал.1 т. 7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.30 от НК.

Изпълнителното деяние на извършената от подсъдимият С. И.Н. кражба е осъществено чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещите,която до момента на деянието се упражнява от Н.Д.С. и същевременно установява  своя фактическа власт върху инкриминираните вещи.Касае се за типично резултатно престъпление.Престъпния резултат е именно промяната във фактическата власт  върху предмета на посегателството,настъпила следствие на деянието.Елемент от обективната страна на деянието в процесния случай е отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на инкринираните вещи.Това съгласие липсва в конкретния случай,тъй като лицето което е владеело инкриминираната вещ не е направило изрично волеизявление,че е съгласен субекта на престъплението да установи фактическа власт върху предмета на престъплението.Освен прекият умисъл за отнемане на предмета подсъдимият Н. е действувал с намерение противозаконно да присвои  вещите предмет на инкриминираното деяние.Такова намерение е налице,тъй като подсъдимият е желаел след деянието да се разпорежда с предмета в свой интерес.В процесния случай конкретното съдържание на присвоителното намерение се изразява в юридическо разпореждане  с предмета на инкриминираното деяние.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият С. И.Н. е видно, че е извършил инкриминираното деяние след като е бил осъждан за друго такова престъпление,а именно кражба. От приложената по делото справка за съдимост на лицето се установява,че същият е осъждан по НОХД № 84/2011г. на РС гр.Ген.Тошево за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК на 2г.“ЛС“,чието изтърпяване  е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 5 години,считано от 02.03.2011г.Правилата на чл.28 и 29 от НК не се прилагат ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.Съгласно чл.30 ал.2 от НК при условно осъждане и при предсрочно условно осъждане срокът по чл.30 ал.1 от НК започва да тече от деня,в който е изтекъл изпитателния срок.Настоящото деяние е извършено в срока по чл.30 ал.2 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от НК:” Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.” Този факт обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 195, ал.1, т.7 от НК при определяне на правната квалификация на извършеното от подсъдимият С. И.Н. деяние.Следващият елемент от квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК е деянието да не представлява маловажен случай. От друга страна трайната практика на ВС и ВКС в тази насока е, че при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. От събраните по делото доказателства-характеристични данни,справка за съдимост е видно, че обществената опасност на подсъдимият С. И.Н. е висока.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подсъдимият С. И.Н..Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е  настъпването на общественоопасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е ,че предприема действия по лишаване от фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждал е  преминаването и в своя фактическа власт и е предприели действия по осъществяването му.

Съдът намира, че по отношение на подсъдимият С. И.Н.   е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – противозаконно да се присвои вещта – предмет на престъплението.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При реализиране наказателната отговорност на подсъдимия С. И.Н. съдът взе предвид и подбудите за извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.

По отношение на подсъдимия С. И.Н. отегчаващи вината обстоятелства са наличието на предходни осъждания и лошите характеристични данни.Смекчаващи вината обстоятелство за подс.Н. са направени самопризнания и оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина.

Причина за извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо облагодетелствуване по неправомерен начин.

При определяне размера на наказанието,съдът отчете обществената опасност на конкретното деяние,личността на дееца,смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наложи на подсъдимия С. И.Н. наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА  така наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

По отношение на подс.С. И.Н. не може да намери приложение института на условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на наказанието е недопустимо по закон.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

При разглеждане основателността на предявеният от Н.Д.С. граждански иск срещу подсъдимият С. И.Н.,Съдът приема,че размера на причинените на гражданския ищец имуществени вреди се покрива с размера на претендираното от него обезщетение  в същия размер.При липса на доказателства за пълно или частично репариране на причинените щети,Съдът уважи предявения граждански иск до размера на действително причинените вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица от престъплението.Обезщетението за претърпени имуществени вреди от гражданския ищец следва да се присъди заедно с лихвата за забава,считано от датата на извършване на деянието,до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият  С. И.Н.,със снета по-горе самоличност,на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъден да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 50/петдесет/ лева,представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер на предявения граждански иск,съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от нсъдилищата по реда на ГПК,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите на наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение на генералната превенция.

Така мотивиран,Съдът постанови присъдата си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :