П Р И С Ъ Д А

гр. Каварна, 22.02.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                  Председател: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

         

при участието на секретаря А.М.,

при участието на Районен прокурор при КРП-ГАЛИН ГАВРАИЛОВ,

след като разгледа докладваното от съдията НОХД 253 по описа за 2015 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.Н., роден на ***г***, общ., **, с основно образование, разведен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.09.2015 год. По път DOB 3144 между с.Ч. и с.В., общ. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,77 промила, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343 „б”, ал.1, във връзка с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9/девет/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от 3/три/ години.

 

На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимия С.А.Н., роден на ***г***, общ.К., **, с основно образование, разведен, осъждан, от правото да управлява МПС за срок от 1/една/ година.

 

ПРИСПАДА  времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право видно от АУАН Сер.Т №826359/06.09.2015г. на РУМВР гр.К..

 

 

            ОСЪЖДА подсъдимия С.А.Н., роден на ***г***, общ., **, с основно образование, разведен, осъждан, да заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 25лева/двадесет и пет лева/, както и сумата от 5 лв. ДТ за издаване на един изпълнителен лист.

           

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд – гробрич.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

М О Т И В И

 

            към присъда по НОХД N253 по описа за 2015год. на Каварненски районен съд.

 

            На 03.11.2015 год. КРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №610/2015г. по описа на РП-К., ведно с материалите по досъдебно производство № 204/2015г. по описа на РУП-К., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.А.Н., роден на ***г***, общ., **, с основно образование, р., осъждан, за извършено от него престъпление както следва:

За това, че на 06.09.2015г. по път DOB 3144 между с. Вранино и с. Челопечене, общ. К. е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,77 промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343 „б” ал.1 от НК.

В съдебно заседание представител на КРП поддържа обвиненията изцяло. Приема, че извършването на престъплението от страна на подсъдимия е безспорно доказано от проведените разпити на свидетели, както и от приложените писмени доказателства, вкл. Съдебно-медицинска и химическа експертиза. Пледира за налагане на наказание в рамките на 1 година „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.343г от НК за срок от 1 година.

Защитата пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен, счита обвинението за недоказано. Поддържа, че той не е управлявал моторно превозно средство след употребата на алкохол, а единствено е седял в него да го пази и по този начин не е извършил и вмененото му престъпление.

Подс.Н. не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

     Подсъдимият С.А.Н. бил правоспособен водач на моторни превозни средства категории „А“, „В", „АМ". Работел като тракторист в с.Ч. общ.К.. На 05.09.2015г. бил на работа, като след приключването й употребил алкохол. Въпреки това решил да се прибере до дома си в с.В. с лекия си автомобил ***. Потеглил, но по пътя между двете села, поради технически проблем двигателя на автомобила загаснал. Опитал се да задейства двигателя, но не успял. Подс.Н. решил да се опита да използва естествения наклон на пътя, за да задвижи двигателя. Пуснал автомобила по инерция, като се движел назад, с намерение да включи задна скорост и да приведе двигателя в работен режим. При движението назад не успял да контролира автомобила и той излязъл от пътя, и се блъснал със задната си част в дърво, като задницата му пропаднала в крайпътна канавка. Поради изпития алкохол, подс.Н. заспал зад волана. Около 02,30 часа на 06.09.2015г. по пътя се движела св. Д.Н.Б.. Забелязала катастрофиралия край пътя автомобил и сигнализирала тел.112, като обяснила, че в автомобила има човек. Няколко минути по-късно на местопроизшествието пристигнал изпратения от РУМВР гр.К. полицейски патрул в състав св.Н.Т. и св.С.С.. Те видели автомобила и насочили към него светлината на фаровете на полицейския автомобил. Св.Т. се приближил към автомобила на подсъдимия. Видял, че подсъдимия е вътре и явно не е в съзнание. Арматурното табло светело. Отворил предната лява врата. Подсъдимия бил облегнат на предната лява седалка, като главата му била наклонена към гърдите. Св.Т. проверил дали има пулс, защото видимо бил в безсъзнание. В този момент подс.Н. се събудил. Св.Т. видял, че ключа на автомобила е поставен в контакта и по тази причина арматурното табло светело. Двамата свидетели попитали подсъдимия дали е добре. Той отговорил, че е добре и те усетили мирис на алкохол. Поканили го да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. При теста техническото средство „Алкотест Дрегер 7510" с № ARBA- 0082, отчело наличие на 1,67 промила алкохол в издишания въздух. Бил му съставил акт за установяване на административно нарушение № 826359/06.09.2015 г., с който иззел свидетелството за управление на МПС и контролния талон. Подс.Н. не отрекъл, че е употребил алкохол, но отказал да обясни къде и колко е изпил. Обяснил, че при движение автомобила изгаснал и тъй като имал проблем с акумулатора решил да го пусне назад по инерция, за да запали, но го изпуснал от контрол и се блъснал. Подс.Н. ***, където доброволно се подложил на медицинско изследване.

            В резултат на химическото изследване на кръвната проба в отделение „Съдебна медицина" на МБАЛ „Св.Анна" гр. Варна – протокол 1520/08.09.2015г. се доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,77 промила в кръвта на обвиняемия Н., при което същият бил в средна степен на алкохолно повлияване.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

            Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия Н., показанията на свидетелите Н.Д.Т. и С.А.С., Д. Н.Б., С.М.К., П.М.Г., А.П.П. заключенията на изготвената и приета по делото съдебно-химическа експертиза 1520/08.09.2015г., справка за съдимост с рег.№731/11.11.2015г. на С.А.Н., изд. от РС П. Бюро за съдимост, Акт за установено административно нарушение № 826359/06.09.2015г., докладна записка на Началник група „ОП“ ст.инспектор СТ.Р. справка от „Пътно полиция-КАТ” при ОДП – Добрич за налагани наказания на подсъдимия за нарушения на ЗДП, както и негова характеристика и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

В хода на съдебно заседание на 22.02.2015г. защитата на подсъдимия пледира, че не са събрани доказателства за извършено престъпление, тъй като липсвали категорични доказателства, че подсъдимия е управлявал автомобила си след като е употребил алкохол. Единственото безспорно установено било, че се е намирал в автомобила, но не и че го е управлявал.

Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, като приема, че по делото бе безспорно установено, че в момента на възникване на пътно-транспортното произшествие, при движението си между с.В. и с.Ч. подс.Н. е бил под въздействието на алкохол.

            Съдът не приема обясненията на подсъдимия относно обстоятелството, че не е бил употребил алкохол към момента на повредата на автомобила в движение и опита му отново да запали двигателя, вследствие на което се е блъснал в крайпътно дърво. Както и обясненията му, че след възникване на ПТП се е върнал до с.В., като е позвънил на съседа си – св. С.М.К., който му обяснил по телефона, че не е в селото, на работа е в гр.К. и на сутринта като се върне от работа, ще изтеглят колата. Тези негови обяснения се опровергават от показанията на св. С.М.К., който заявява, че вечерта на 05/06.09.2015г. подс.Н. не го е търсил по телефона и двамата не са разговаряли по телефон. На следващата сутрин, след като се прибрал в с.В. двамата се срещнали и подс.Н. го помолил да изтеглят автомобила.

            Съдът не кредитира обясненията на подс.Н., че след като разговарял по телефона със св. С.М.К. е решил да отиде до с.Ч. при своя колега – св. А.П.П.. Отишъл пеш до съседното село, но се оказало, че колегата, с когото ежедневно работят заедно бил употребил вече алкохол и му отказал вечерта да изтегли автомобила. Настоящият съдебен състав не приема за логично и житейски оправдано подс.Н. да твърди, че е звънил и разговарял по телефона със съседа си, който живее на няколко метра от неговата къща, вместо да отиде до дома му и да разговарят, а в същото време вместо да се обади по телефона на колегата си, е решил пеша да го посети в съседното село.

            Съдът кредитира показанията на подс.Н. и св.П., че вечерта на 05/06.09. заедно са употребили алкохол в дома на свидетеля в с.Ч.. Съдебният състав приема, че след като е употребил алкохол заедно с колегата си, подс.Н. е потеглил с автомобила си за с.В. и при движението си по пътя, поради изпития алкохол е допуснал пътно-транспортното произшествие. В същото време не кредитира показанията на св.П., че подс.Н. е дошъл при него, за да го помоли да издърпат колата му, като му е обяснил, че се е повредила. Свидетелят бе надлежно уведомен за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Тези негови показания са резултат от опит да помогне на колегата си да избегне наказателна отговорност.

            Съдът не кредитира показанията на св. П.М.Г., той като същата е съпруга на подсъдимия и е логично да изнася версия, която максимално съответства на обясненията на подсъдимия и да защитава неговите интереси. В показанията си св.Г. и подс.Н. твърдят, че той е отишъл  в автомобила след като е употребил алкохол, за да го пази от евентуална кражба или друга повреда. Тези техни показания категорично се опровергават от полицейския служител - св.Т., който заявява: „…Когато  му казах  „заключи  си автомобила“ той каза  „ бе кой ще го вземе“.  Казах му да заключи автомобила, защото все пак е извън населено място. Наша е отговорността, защото ние го вземаме.  Оставяме го без надзор и след това трябва да ходим да търсим противозаконно отнемане.  Не искаше да го заключва….“. 

            В показанията си св.Т. категорично заявява, че от момента, когато е събудил спящия в автомобила подсъдим, до освобождаването му от РУМВР гр.К. на следващия ден – период от 5-6 часа, подсъдимия изобщо не е споделял да е ходил до с.В., за да търси съседа си, или да е ходил до с.Ч. за да търси колегата си и там да е употребил алкохол. Не е споделял изобщо след катастрофата да е напускал автомобила. Обяснил е, че след повреда на автомобила се е опитал по инерция да го запали, но е изпуснал управлението и колата се е блъснала. Потвърдил е, че преди това е употребил алкохол, макар и да не споделил къде.

            Съдът приема, че действително след настъпването на ПТП, подс.Н. не е напускал автомобила, а е заспал в него. От показанията на полицейските служители се установява, че при пристигането им подсъдимия е спял, ключа е бил поставен в контакта на автомобила и е бил завъртян в положение за стартиране на двигателя, а арматурното табло е светело. В първоначалните си обяснения в с.з. от 07.12.2015г. подс.Н. заявява, че ключа за колата бил в джоба му в момента, когато полицейските служители са пристигнали и е стоял на тъмно. Категорично заявява, че е технически невъзможно при изваден ключ светлините на арматурното табло да светят. Впоследствие, след изслушване на свидетели и вероятно съобразявайки техните показания, в с.з.25.01.2016г. опровергава тези свои твърдения, като заявява, че като се върнал от с.Ч. поставил ключа в контакта, но таблото не е светило. Съдът приема, че тези обяснения са израз на стремежа на подсъдимия и защитата му да обосноват защитната си теза и да бъде избягната наказателната отговорност.

            Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т. и С., както и показанията на св.Б., като намира същите за обективни, безпристрастни и изцяло съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал с изключение обясненията на подс.Н. и показанията на св.П. и Г. по изложените по-горе съображения.

            Съдът възприема изцяло събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по наказателното производство и преценя, че  са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

            При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимият С.А.Н. е реализирал обективните и субективни признаци на съставите почл. 343б ал.1 от НК .

            От обективна страна подс. С.А.Н. след употреба на алкохол е управлявал автомобил, с което са настъпили и визираните от закона общественоопасни резултати.

            От субективна страна деянието по чл. 343 „б”, ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл по отношение на подсъдимият. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Видно от действията и обясненията на подсъдимият той е съзнавал, че е употребил алкохол, но въпреки всичко е решил да управлява автомобила.

            Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – управление на автомобил въпреки употребата на алкохол.

            Причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия е ниско правосъзнание.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

            При определяне на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието по по чл. 343б, ал.1 от НК. Съобразно критерия на чл.97 , т.7 от НК то не е тежко и е с относително невисока степен на обществена опасност.

            При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С.А.Н., съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите му характеристични данни. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът прие предишните му осъждания за престъпления от общ характер, кото не влияят на правната квалификация на деянието, наличието на множество предишни нарушения на ЗДП и съответно наложени наказания. Съдът прецени, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде определена при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства.

            Съдът определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9/девет/ месеца.

            На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

           

             На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия С.А.Н. от правото да управлява МПС за срок от 1/една/ година.

                       

            ПРИСПАДА  времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право със АУАН №826359/06.09.2015г. на РУМВР гр.К..

           

            Съдът осъди подсъдимия С.А.Н. да заплати по сметка на КРС направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 25лв., както и сумата от 3 лв. ДТ за издаване на един изпълнителен лист.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :