П Р О Т О К О Л

гр.Каварна, 08.02.2018 година

 

Каварненският районен съд в публично съдебно заседание на осми февруари  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

  СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:   В.Г.

                          К.А.

 

при участието на секретар: А.М.  и прокурора СТЕФАН ПЕНЧЕВ   сложи за разглеждане  НОХД № 277 по описа за 2017  година   докладвано от Районния съдия.

        

         На именното повикване в 10.30  часа се явиха:

         РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.Каварна редовно призована се представлява  от прокурор Стефан ПЕНЧЕВ.

ПОДСЪДИМИЯТ  А.С.К. - редовно призован,  се явява  лично и се представлява от  адв.Н.М. – договорен защитник,  с пълномощно приложено по делото.

ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯТ ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ   СД „ГИП 90-К.“ -   Г.И.К., редовно призован се явява. ЮЛ се представлява и от повереник адв. И.В.И. от  АК гр.Варна,  редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

СЪДЪТ запитва страните за становището им по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото, считам, че не са налице процесуални пречки.

АДВ.М.:  Да се даде ход на делото.

АДВ.И.:  Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки  за  даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247б от НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.272 от НПК Председателят на състава провери   самоличността подсъдимия.

А.С.К.  - роден на  ***г***, български гражданин,  разведен, средно специално образование, работи като  управител на Т.Д.  „Б.**“, неосдъждан, ЕГН:**********.

На основание чл.274, ал.2 от НПК Председателят на състава разяснява правата на  подсъдимия, предвидени в НПК.

СЪДЪТ запитва подсъдимият разбира ли правата си?

ПОДС.А.К.: Разбрах  правата си. Не правя отводи.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………..

СЪДЪТ  запитва за страните за становището им   по даване ход на разпоредителното  заседание?

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, моля да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

АДВ.М.: Няма пречки,  моля да  бъде даден ход на разпоредителното заседание.

ПОДС.А.К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ,  като взе предвид явяването на страните и заявеното от тях становище по хода  на делото намира, че са налице условията за провеждане   на разпоредителното  заседание,  поради което  

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИСТЪПВА  към изслушване  на лицата  по чл.247б ал.1 и ал.2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание,  съгласно чл.248 ал.1 от НПК.

……………………………………………………………………….

………………………………………………………………………

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещанието, съдебното заседание продължава в 12.30 часа в същия съдебен състав и страните по делото.

СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, намира искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия за основателно.

Въведените възражения за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 НПК, съдът намира за основателни по следните съображения: 

 Изискванията към обвинителния акт, освен законодателно закрепени в чл.246 от НПК, в контекста и на чл. 55 от НПК, следва да се спазват стриктно, с цел изпълнение на европейските стандарти, намерили своето отражение в ЕКЗПЧОС и в Директива 2012/13/ на Съвета на Европа относно правото на информация в наказателното производство /в сила за РБ от 26.06.2012 г./. Липсата на описание на относими към повдигнатото обвинение факти и правно формулираното обвинение, винаги се преценява в съдебната практика като затрудняващи правото на защита на обвиненото лице, респективно - като съществени пороци на обвинителния акт, последица от което е връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на констатираните нарушения.

Непротиворечиво е становището в съдебната практика, че конкретното поведение на привлечения към наказателна отговорност, в което се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние, с оглед неговите специфики, е необходимо да е прецизно формулирано в обвинителния акт.

 В настоящия случай правно формулираното обвинение, че престъплението е извършено от подс.К. и в двете форми на изпълнително деяние - възбуждане и поддържане на заблуждение в представляващия СД „ГИП-К.”, не е подплатено с фактология по отношение на второто изпълнително деяние, включено в състава на престъплението. В обстоятелствената част  на обвинителния акт е посочено, че обвиняемият през месец юни 2007 г. предложил на свидетеля К. да сключат няколко сделки с предмет зърно и стабилизирана амониева селитра с цел реализиране на печалба, като заявил, че ще достави САС с търговска отстъпка от 25 лева на тон. По този начин, според формулираното обвинение К. е възбудил заблуждението в св. К., но не е описано във фактите по какъв начин е поддържал това заблуждение. Въпреки липсата на факти в този смисъл, такова поведение на К. е инкриминирано с предявеното  от правна страна обвинение, което безспорно е порок, водещ до затруднение в осъществяване правото на защитата в пълен обем.

Налице е и твърдяната от защитата липса на описани съставомерни факти касаещи посочване на мястото на извършване на изпълнителните деяния включени в състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК, както и липсват факти, обосноваващи приетото от прокурора място на извършването им.

В този смисъл съдът намира, че е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен и срещу какво престъпление да се защитава, а оттук и правилно да организира защитата си.

Тъй като нарушението е съществено и е отстранимо, но не в съдебната фаза на процеса, а в досъдебната такава, в която е било допуснато, то и съдът не разполага с възможността да отстрани това нарушение и ще следва съдебното производство да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения чрез предприемане на съответните процесуални действия.

Що се отнася до възражението на защитата, че след изпращане на делото от ВРП на КРП, разследващите не са направили ново привличане на обвиняемия за да му се даде възможност да научи в какво престъпление е обвине, съдът намира същото за неоснователно. Липсва законово основание, което да задължава органа на който делото е изпратено по компетентност за продължаване на  следствените действия да повтаря извършените до момента процесуални такива, вкл. и ново привличане на обвиняем, т.к. обвинението вече е предявено от надлежен орган по предвидения от закона ред и обвиняемият е уведомен за повдигнатото срещу него обвинение.

С оглед изложеното по-горе и  на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл. 248, ал.1, т.3 и във вр. с чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 277/2017 г. по описа на Районен съд Каварна.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Каварна за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд Добрич по реда на глава ХХІІ НПК.

 ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.40 часа.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                                                                                                               СЕКРЕТАР: