П Р И С Ъ Д А
№…….
гр.Каварна 04.12.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в следния състав :
Председател: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря: А.М.
в присъствието на ПРОКУРОРА БОНКА КОСТАДИНОВА-БЕЛЧЕВА
разгледа докладваното от Председателя
НОХД № 299 по описа за 2017год. и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.П.-роден на ***г***,български гражданин,със средно образование,неженен,не работи,осъждан ЕГН **********,за ВИНОВЕН в това,че на 21.09.2017г. в землището на с.Дуранкулак,общ.Шабла,обл.Добрич между 6 и 7 гранични пирамиди е излязъл през границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места,поради което и на основание чл.279 ал.1 от НК,го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА така наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС,като му НАЛАГА и кумулативно предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
На основание чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието ПРИСПАДА времето през което на подсъдимия К.С.П. със снета по-горе самоличност е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”,считано от 21.10.2017г.
ОСЪЖДА подсъдимият К.С.П.,със снета по-горе самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на Каварненски Районен съднаправените по делото разноски в размер на 295.08/двеста деветдесет и пет лева и осем стотинки/лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15/петнадесет/ дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................
Мотиви към
НОХД № 299/2017г. по описа на Каварненски Районен
съд.
Срещу подсъдимият К.С.П. роден
на ***г***,български гражданин,със средно образование,неженен,не работи,осъждан
ЕГН ********** е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че на
21.09.2017г. в землището на с.Дуранкулак,общ.Шабла,обл.Добрич
между 6 и 7 гранични пирамиди е излязъл през границата на страната без
разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това
места-престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
На основание чл.370 от НПК
наказателното производство по делото се провежда по реда на глава
ХХVІІ-съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.
Представителят на РП-Каварна
поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.279 ал.1
от НК,като счита,че от събраните по делото доказателства може да бъде направен
безспорен и несъмнен за вината на подсъдимия.Намира за доказано обвинението от
фактическа и правна страна и предвид приложението на процедурата по глава ХХVІІ
от НПК предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено в размер на девет
месеца,“лишаване от свобода“,което с редукцията на чл.58а от НК,да се определи
в размер на шест месеца „лишаване от свобода“,което да бъде изтърпяно
ефективно,съобразно данните от свидетелството за съдимост на подс.П.,при строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 от
ЗИНЗС.На основание чл.59 ал.1 от НК да бъде приспаднато времето ,през което по
отношение на подсъдимия е била определена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ считано от 21.09.2017г.На подсъдимия да бъде определено и кумулативно определеното
в инкриминирания текст на закона наказание „глоба“,което да бъде определено в
размера на минимума от 100 лева.
Подсъдимият К.С.П. дава
обяснения по делото, като се признава за виновен по повдигнатото обвинение и
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Изразява критично отношение към стореното от него и моли съда за
снизхождение при определяне на
наказанието.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и 18
от НПК приема за установено следното:
Подсъдимият К.С.П. на
инкриминираната дата 21.09.2017г. пътувал в района на с.Дуранкулак по негови
твърдения за да събира шипки,боровинки и орехи.Признава,че е минал границата с
Р Румъния,без да дава други подробности по случая.
Според показанията на свидетеля
по делото С.Н.С.,служител на ГПУ Ген.Тошево на 21.09.2017г. около 16.15ч.била
получена информация чрез телеграма № 23/34/21.09.2017г. за задържан български
гражданин на територията на Р Румъния.При извършен оглед от гранични служители
от българска и румънска страна на Държавната граница,се установило,че има
извършено нарушение на контролно-следовата
полоса-пеши следи от едно лице с посока на движение от Р България за Р Румъния
между 6 и 7 гранични пирамиди.По-късно след това била проведена среща с
румънски гранични служители.Видно от приложени писмени доказателства-протокол
за предаване-приемане на лице,нарушителят бил предаден на българските гранични
власти.Свидетелят сочи,че при приемане на обвиняемия румънските му колеги
заявили,че са наблюдавали лицето с помощта на стационарна камера,до момента на
задържането му.В обясненията си подс.П. твърди,че бил
тръгнал три дни преди инкриминираната дата от с.Врабево,където живеел с майка
си.Движил се по черни пътища и събирал шипки,боровинки и орехи.След това
продавал събраното и по този начин изкарвал прехраната си.Относно мястото от
където е пресякъл българо-румънската граница и причината за това,подс.П. не дава обяснения.
За нуждите на делото е назначена
и изпълнена съдебно-психиатрична експертиза за преценка възможността
подсъдимият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към момента на извършване на деянието.Според заключението на
вещото лице подс.П. страда от биполярно афективно разстройство,сегашен епизод-маниен
без психотични симптоми,алкохолна злоупотреба,логоневроза.Вещото лице,счита,че подсъдимият е годен да
участва в процеса,правилно възприема фактите,които имат значение за делото и
дава достоверни обяснения за възприетото.Към момента на изготвяне на
заключението,поведението на подсъдимия е защитно-импулсивно,манипулативно,с
опити да изманипулира в негова полза психиатричното
обследване.
От медицинска гледна точка не са
установени обективни причини,подсъдимият да не може да възприема и да
възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и да дава достоверни
показания ако желае,тъй като същият не страда от психично разстройство или
умствена изостаналост,в смисъл на критерия „краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието“.Многогодишната алкохолна злоупотреба е довела до снижаване на конгнитивните му функции,но не до степен на тежък психоорганичен синдром,като самоконтролът му е снижен
количествено,но не и качествено.
Подсъдимият К.С.П. ***.Със средно
образование,не е женен,безработен,осъждан.Последното си наказание същият е
изтърпял в Затвора Ловеч в размер на дванадесет месеца на 29.05.2016г. за
престъпление против собствеността.
От правна страна,Съдът намери за
установено следното:
С оглед на така установената
фактическа обстановка,Съдът намира,че подсъдимият К.С.П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият
К.С.П. е излязъл през границата на страната,без разрешение на надлежните органи
на властта.На 21.09.2017г. около 16.15ч.била получена информация чрез телеграма
№ 23/34/21.09.2017г. за задържан български гражданин на територията на Р
Румъния.При извършен оглед от гранични служители от българска и румънска страна
на Държавната граница,се установило,че има извършено нарушение на контролно-следовата полоса-пеши следи от едно лице с посока
на движение от Р България за Р Румъния между 6 и 7 гранични пирамиди.По-късно
след това била проведена среща с румънски гранични служители.Видно от приложени
писмени доказателства-протокол за предаване-приемане на лице,нарушителят бил
предаден на българските гранични власти.Свидетелят С.Н.С. сочи,че при приемане
на обвиняемия румънските му колеги заявили,че са наблюдавали лицето с помощта
на стационарна камера,до момента на задържането му.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл-подсъдимият К.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искали
тяхното настъпване.Подсъдимият Кр.П. е пълнолетно и вменяемо лице и е съзнавал,че излиза през границата на
страната без
разрешението на българските власти и не през определените за това
места.Безспорна индиция за наличието на пряк умисъл у
подсъдимия за извършване на състава на инкриминираното деяние са обясненията му
дадени в хода на съдебното следствие.
Обект на посегателство са
обществените отношения,свързани с реда на управлението и дейността на
държавните органи и в частност-обществените отношения относно реда за
преминаване на държавната граница.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените фактически положения
съдът приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства-протоколи за разпит на свидетели,протокол за разпит на обвиняем,протокол
за приемане-предаване на лица от 21.09.2017г.,справки БДС,съдебно-психиатрична
експертиза,характеристични данни за подсъдимия,свидетелство за съдимост.
Показанията на свидетеля
С.Н.С.,приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК-съдът възприе и им дава вяра,като
прецени,че същите са единни и логични,кореспондират с останалите събрани по
делото доказателствени материали и са относими към предмета на доказване в производството.В
показанията на свидетеля С. не са открити вътрешни противоречия,които да
изключват достоверността им в тяхната цялост.Събраните по делото писмени и
гласни доказателства са единни и напълно правдоподобни относно основните факти
по делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от К.С.П..
Подсъдимият К.С.П. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Съдът дава
вяра на самопризнанията на подсъдимия П.,тъй като съпоставени с останалите
доказателства по делото,от тях се доказват едни и същи факти.
Останалите събрани в процеса
доказателства- протокол за приемане-предаване на лица от 21.09.2017г.,справки
БДС,съдебно-психиатрична експертиза,съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
писмени и гласни доказателства,Съдът
намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду
си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от
веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено
възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и
виновността на дееца.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
:
При определяне на наказанието
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието по чл.279 ал.1 от
НК,което съобразно критерия на чл.93 т.7 от НК не се явява тежко и е с
относително не висока степен на обществена опасност.
При определяне на наказанието
което следва да се наложи на подсъдимия,съдът се ръководи от разпоредбите на
чл.36 от НК,относно целите на наказанието,съобрази предвиденото от закона
наказание за престъпление по чл.279 ал.1 от НК,наказание „лишаване от свобода”
до пет години и
„глоба“ от сто до триста лева.Съдът се съобрази и с императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК,според която в случаите на чл.372 ал.4 от НПК,какъвто е
настоящия,при постановяване на осъдителна присъда,съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК.Съгласно разпоредбата на чл.58а от НК,при
постановяването на осъдителна присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НПК,съдът
определя наказанието „лишаване от свобода”,като се ръководи от разпоредбите на
общата част,т.е. при условията на чл.54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета.
При определяне размера на
наказанието,съдът отчете обществената опасност на конкретното деяние,личността
на дееца,смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наложи на подсъдимия
К.С.П. наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК
НАМАЛЯВА така
наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца, което наказание да изтърпи ефективно при
строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС,като му НАЛАГА и кумулативно
предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на
100/сто/ лева.
По отношение на подс. К.С.П. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон.
На основание чл.59 ал.1 от НК
при изпълнение на наказанието се приспада времето през което на подсъдимия К.
С. П. със снета по-горе самоличност е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража”
В тежест на подсъдимият К.С.П.
предвид изхода на делото,са направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 295.08/двеста деветдесет и пет лева и
осем стотинки/лева.
Съдът намира,че с така
наложеното наказание биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната превенция,така и по
отношение на генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: