П Р И С Ъ Д  А

                                                              №…….

                                              гр.Каварна  13.01.2017г.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

                                                                              

                                                                     Председател: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ                       

Съдебни заседатели: 1.Е.Р.М.                                                              2.Д.Н. 

                                                                                                 

при секретаря: Е.Ш.

в присъствието на ПРОКУРОРА при КРП-БОНКА КОСТАДИНОВА БЕЛЧЕВА

разгледа докладваното от Председателя

НОХД №  378 по описа за 2016год. и

                                                П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимият Е.М.А. ЕГН **********,роден на ***г***,с адрес ***,общ.Каварна,обл.Добрич улица „****“ № **,българско гражданство,основно образование,осъждан за ВИНОВЕН в това,че на 30.10.2016г. в с.****,общ.Каварна от частен дом на улица „****“ № **,в условията на опасен рецидив противозаконно отнел чужди движими вещи пари-сумата от 8 820лв./левовата равностойност на 4500 евро/ от владението на Д.Н.И. ***,без нейното съгласие,с намерението противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/две/ години,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА  така наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето през което по отношение на подсъдимия Е.М.А.,със снета по-горе самоличност е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 30.11.2016г.  по ДП № 207/2016г. по описа на РУ на МВР гр.Каварна.

ОСЪЖДА подсъдимият Е.М.А.,със снета по-горе самоличност  да ЗАПЛАТИ на  Д.Н.И. ЕГН  ********** адрес *** сумата от 8 500/осем  хиляди и петстотин/лева ,представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на инкриминираното деяние,ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимият Е.М.А.,със снета по-горе самоличност да заплати  по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 340/триста и четиридесет/лева,представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер на предявения граждански иск,съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15/петнадесет/ дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Добрич.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................

 

                                                               

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1..............................

 

                                                                            

                                                                           2.................................


МОТИВИ към НОХД № 378/2016г. по описа на Каварненски Районен съд.

     

         Срещу подсъдимия Е.М.А. ЕГН ********** е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд,за това, че на 30.10.2016г. в с.****,общ.Каварна от частен дом на улица „****“ № **,в условията на опасен рецидив противозаконно отнел чужди движими вещи пари-сумата от 8 820лв./левовата равностойност на 4500 евро/ от владението на Д.Н.И. ***,без нейното съгласие,с намерението противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.

             На основание чл.370 от НПК производството по делото се провежда по реда на глава ХХVІІ-съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.  

Подсъдимият Е.М.А. разбира в какво е обвинен,признава изцяло вината си и фактите отразени в обвинителния акт,изразява искрено съжаление и моли съда за снизхождение при определяне на наказанието.    Назначеният служебен защитник на подсъдимият Е.М.А. изразява становище,че в хода на досъдебното производство се установява  чрез признанието на подсъдимият  и другите писмени и гласни доказателства авторството на инкриминираното деяние.Не оспорва,че квалификацията на деянието изисква налагане на наказание „лишаване от свобода”,като не възразява да бъде прието предложението на представителя на обвинението относно определяне на наказание на подсъдимия на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание,като след редукцията по чл.58а от НК да бъде определено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,което да бъде изтърпяно ефективно,при първоначален строг режим с оглед нормите на закона.

         В съдебно заседание представител на КРП поддържа обвинението срещу подсъдимият А.,с мотив,че до момента проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата обстановка отразена в обвинителния акт.Счита,че обвинението се подкрепя от събраните  доказателства по делото,поради което следва да бъде определена отговорността на подсъдимият с оглед на извършеното от него деяние,данните за неговата личност и с редукцията по чл.55 от НК.Представителят на обвинението предлага по отношение на подсъдимия Е.М.А. да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и с оглед разпоредбата на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3,като бъде определено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,което да бъде изтърпяно ефективно,при първоначален строг режим с оглед нормите на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства,Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

В края на месец октомври подс.А. работел в дома на св.Д.И. ***.Копаел септична яма в двора на собствениците.Съпругът на И. предложил на А. да остане вечерта да преспи у тях,за да може следващия ден да копае канал от банята до септичната яма.Договорили се били за работата да му платят 350 лева.Според подсъдимият въпреки това пострадалата му платила само 170 лева.Това го ядосало.Вечерта на 3010.2016г.,след като се навечеряли,около 21.00ч. подсъдимият и св.И. гледали телевизия.И. излязла за момент от стаята и когато се връщала срещнала А. да излиза от стаята.Докато я нямало,подсъдимият забелязъл,че на леглото в стаята има една черна дамска кожена чанта.Бръкнал и в найлоновата торбичка имало пари-в евро.Взел парите и ги скрил в панталоните си.Когато излизал от стаята,И. се връщала.Той нищо не и казал и тя решила,че излиза до тоалетна.След като А. не се върнал,И. решила да си ляга.Взела да премести и прибере чантата си и тогава установила липсата на парите.

След като излязъл от стаята подс.А. напуснал бързо къщата,минал през центъра на селото.Там се срещнал със св.М.Я. от когото взел една цигара.Казал му,че не се разбрал с И. за заплащането и си отивал.Според свидетеля подсъдимият бил видимо притеснен и бързал.Подсъдимият продължил по нивите в посока гр.***.Вървял цяла нощ,като на другия ден в един горски пояс се спрял и преброил парите.Подсъдимият твърди,че общо сумата от банкноти с различен номинал била 3650 евро.В тази насока това негово твърдение не съответства на казаното от св.З.О..Същата сочи,че подс.А. разговарял с нея по телефона и той и казал,че е откраднал от св.И. 4200 евро.В разговор със св.М.И. по телефона подсъдимият му казал,че има 4500 евро,които бил откраднал от И. и ако искал да отиде при него.Пострадалата-св.И. също сочи,че парите които били в черната кожена чанта,която държала на леглото в стаята били 4500 евро.

След като пристигнал в гр.*** си наел такси и стая в хотел „***“.Платил с част от парите,които откраднал от И..Купувал си храна,дрехи,като дал пари на собственичката св.М.Г.,която му ги доставяла.Нощем наемал такси и посещавал различни заведения в гр.***.Единият ден отново с такси управлявано от св.И.И. посетил гр.***,като бил тръгнал за гр.***,но след това се отказал и се върнал в гр.***.На 27.11.2016г. отново наел таксито и отишъл в гр.***,в игрална зала.Там при извършена проверка от служители на РУ Варна бил задържан,след като бил обявен за издирване по съответния ред от РУ Каварна.На пострадалата-св.И. след установяване извършителят на деянието били възстановени от собственичката на хотела останалите 320 лева.

Видно от данните за курса на еврото за инкриминираната дата стойността на предмета на престъплението общо е 8820 лева/левовата равностойност на 4500 евро./

От свидетелството за съдимост на подс.Е.М.А. е видно,че същият е осъждан,като настоящото деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив.

                   ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства-обяснения на подсъдимият Е.М.А.,протоколите за разпит на свидетелите-М.Ф.И.,,Вл.Т.Б.,М.П.Я.,И.Г.И.,М.Т.Г.,Д.Н.И.,З.М.О.,протокол за оглед на местопроизшествие,фотоалбум,протокол за разпознаване на лица и предмети,фотоалбум за разпознаване на лица по снимки,списък на лицата използвани за разпознаването,писмо от Теленор България АД,справка от Теленор България АД,писмо от Виваком,писмо от М-тел,протокол за доброволно предаване,копие от регистър,Извадка от БНБ,Телеграма за обявяване на ОДИ,приемо-предавателни протоколи от 02.12. и 12.12.2016г.,свидетелство за съдимост,характеристични данни,ДСМПИС,приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК.

Фактическата обстановка по делото е  установена по безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимият обстоятелства.

Подсъдимият Е.М.А. прави пълни самопризнания,като в обясненията си излага механизма на извършване на деянието за които му е повдигнато обвинение.Самопризнанието му се подкрепя  от събраните в досъдебното производство  и в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът кредитира изцяло дадените в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото показания на свидетелите М.Ф.И.,Вл.Т.Б.,М.П.Я.,И.Г.И.,М.Т.Г.,Д.Н.И.,З.М.О.,като намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.

В показанията на горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват достоверността им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от подсъдимият Е.М.А..

Останалите събрани в процеса писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие,фотоалбум,протокол за разпознаване на лица и предмети,фотоалбум за разпознаване на лица по снимки,списък на лицата използвани за разпознаването,писмо от Теленор България АД,справка от Теленор България АД,писмо от Виваком,писмо от М-тел,протокол за доброволно предаване,копие от регистър,Извадка от БНБ,приемо-предавателни протоколи от 02.12. и 12.12.2016г.,съдът кредитира изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността на дейците.

Според разбирането на настоящия съдебен състав,обвинението по делото по отношение на подсъдимият Е.М.А. е доказано по несъмнен начин,не само въз основа на самопризнанията на подсъдимите,съдържащи преки доказателства относно извършването на деянието от подсъдимите,но и на базата на инкорпориращите косвени доказателства за изложените в свидетелските показания на М.Ф.И.,,Вл.Т.Б.,М.П.Я.,И.Г.И.,М.Т.Г.,Д.Н.И.,З.М.О. обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.

Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността на подсъдимите.

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА:

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема,че с деянието си подсъдимият Е.М.А. е реализирал обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1  вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК.

Изпълнителното деяние на извършената от А. кражба е осъществено чрез действие и се изразява в това дееца да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от Д.Н.И. и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Касае се за типично резултатно престъпление.Престъпния резултат е именно промяната във фактическата власт  върху предмета на посегателството,настъпила следствие на деянието.Елемент от обективната страна на деянието в процесния случай е отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на вещта.Това съгласие липсва в конкретния случай,тъй като лицето което владее вещта-Д.Н.И.,не е направило изрично волеизявление,че е съгласно субектът на престъплението да установи фактическа власт върху предмета.Освен прекият умисъл за отнемане на предмета подсъдимият А. е действувал с намерение противозаконно да присвои вещта предмет на инкриминираното деяние.Такова намерение е налице,тъй като подс.А.  е желаел след деянието да се разпорежда с предмета в свой интерес.В процесния случай конкретното съдържание на присвоителното намерение се изразява в юридическо разпореждане  с предмета на инкриминираното деяние.

По отношение на подсъдимия Е.М.А. намира приложение квалификацията на чл.196 от НК тъй като са изпълнени изискванията на чл.29 ал.1 от НК.Подсъдимият А.  е извършил кражбата предмет на настоящото обвинение при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК,тъй като в срока по чл.30 от НК е извършил престъпление от общ характер,след като вече седем  пъти е осъждан за престъпления от общ характер с влязла в сила присъда и за тях му е налагано наказание лишаване от свобода,като за всички присъди,без изключение,изпълнението на наказанието не е отлагано по чл.66 от НК.

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимият А. при форма на вината-пряк умисъл.Субекта на престъплението е съзнавал,че лишава от фактическа власт  владелеца на една чужда движима вещ.Освен това е  предвиждал преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

         При реализиране наказателната отговорност на подсъдимия Е.М.А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК.

Съобразно критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност.

При реализиране наказателната отговорност на подсъдимия Е.М.А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца подбудите за извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.

По отношение на подсъдимия Е.М.А. отегчаващи вината обстоятелства са наличието на предходни осъждания,лошите характеристични данни,проявена дързост и упоритост при осъществяване на користната цел.Смекчаващи вината обстоятелства за подс.А. са направени самопризнания и оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина,възстановяване на част от отнетото.

 Наказателната отговорност на подсъдимия Е.М.А. е определена като се има предвид,че е извършил престъплението при условията на опасен рецидив,което представлява проява на рецидивна престъпност,разкриваща висока обществена опасност,поради което изисква съответен по-строг наказателноправен режим.Касае се за подсъдим с утвърдени  противообществени схващания и навици.При подсъдимия Е.М.А. извършването на престъпление се явява обусловено в по-голяма степен от наличността на антисоциални възгледи,отколкото от неблагоприятна жизнена ситуация.Ето защо в този случай се налага по-интензивно и продължително наказателноправно въздействие.Само така биха могли да се преодолеят противообществените навици,да се поправи и превъзпита подсъдимия Е.М.А.,да се подготви той за общественополезен труд.Предвид на това,че престъплението от страна на  подсъдимия А. е извършено при условията на опасен рецидив,отлагането на изпълнението на наказанието е  недопустимо по закон,с оглед липсата на  общоважащи предпоставки за прилагане на “условното осъждане”.Съдът определи размера на наказанието „лишаване от свобода” на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание.Същевременно не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,които да обосноват правния извод,че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко,защото има значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата при които е извършено престъплението,особеностите на деянието и дееца,подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.Съдът намира,че така определеното наказание на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца,на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 от НК.

При определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия,съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК,относно целите на наказанието,съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във  вр. с чл. 194, ал.1 във връзка  с чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК,наказание „лишаване от свобода” от две до десет години.Съдът се съобрази и с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,според която в случаите на чл.372 ал.4 от НПК,какъвто е настоящия,при постановяване на осъдителна присъда,съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.Съгласно разпоредбата на чл.58а от НК,при постановяването на осъдителна присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НПК,съдът определя наказанието „лишаване от свобода”,като се ръководи от разпоредбите на общата част,т.е. при условията на чл.54 от НК и намалява така определеното наказание с една трета.

При определяне размера на наказанието,съдът отчете обществената опасност на конкретното деяние,личността на дееца,смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наложи на подсъдимия Е.М.А.  на основание чл.196 ал.1 т.1 във  вр. с чл. 194, ал.1 във връзка  с чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години,като на основание чл.373 ал.3,вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА  така наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При разглеждане основателността на предявеният от Д.Н.И. ЕГН ********** с адрес *** граждански иск срещу подсъдимият Е.М.А.,Съдът приема,че размера на причинените на гражданския ищец имуществени вреди се покрива с размера на претендираното от него обезщетение  в същия размер.Кредитирайки  извадката от БНБ относно данните за курса на еврото за инкриминираната дата и приемо предавателния протокол от 02.12.2016г.,от който е видно,че на пострадалата Д.Н.И. е предадена сумата от 320 лева ,т.е налице са доказателства за частично репариране на причинената щета,Съдът уважи предявения граждански иск до размера на действително причинените вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица от престъплението.Обезщетението за претърпени имуществени вреди от гражданския ищец следва да се присъди заедно с лихвата за забава,считано от датата на извършване на деянието,до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на тези обстоятелства основният иск предявен към подсъдимият Е.М.А.,за заплащане на Д.Н.И. на обезщетение в размер на 8 500/осем хиляди и петстотин/ лева,представляващо претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди от инкриминираното деяние се явява основателен в пълния му размер,така както е предявен.Акцесорната към основния иск претенция за заплащане на законна лихва върху главницата,считано от датата на увреждането/30.10.2016г./ до окончателното изплащане на дължимата сума,се явява основателна и следва да се уважи,така,както е предявена.Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 340/триста и четиридесет/лева,представляваща държавна такса  върху стойността на уважения граждански иск,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

         НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК се приспада  при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето през което по отношение на подсъдимия Е.М.А.,със снета по-горе самоличност е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 30.11.2016г.  по ДП № 207/2016г. по описа на РУ на МВР гр.Каварна.

Съдът намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите на наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение на генералната превенция.

Така мотивиран,Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: